Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на дванадесети
декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 6057 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./.
С решение № 1707/04.01.2019г. по
гр.д.№ 30370/2007г. по описа на Софийски районен съд, 65ти състав е
възстановена на основание чл. 30, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН
запазената част на А.А.З., по предявен иск по чл. 30 от ЗН от неговия наследник
по закон Л.Л.З., в размер на 1/6 от наследството на Д.А.З., починал на
09.07.1998г, като са намалени с 1/6 завещателните разпореждания, извършени с
универсално завещание от 19.06.1998г., с което Д.А.З. е завещал на ответника Д.А.П.
цялото си имущество.
Софийски районен съд е присъдил в
полза на Л.З. и сторените по делото разноски в размер на 1481.30 лева.
В срока по чл. 197 от ГПК (отм.) от
името на ответника Д.А.П., чрез адв. М., е депозирана въззивна жалба с
вх.№5017251/04.02.2019г. срещу първоинстанционното решение в неговата цялост с
твърдения за неправилност. В жалбата се посочва, че с оглед дадените в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС пред
въззивния съд от името на ответника се релевира възражение за придобивна
давност на 1/6 от наследството, останало от Наследодателя А.А.З.. Поддържа се,
че въззивницата е владяла останалите в наследството имоти въз основа на
направено в нейна полза завещателно разпореждане и ги е придобила по кратка
придобивна давност в периода от 30.10.1998г. до 14.12.2007г. С жалбата е
направено и възражение за преклудиране на правото на иск по чл. 30 от ЗН,
поради изтекла 5 годишна давност от възникване на правото за това –
30.10.1998г. Твърди се, че при обсъждане на доказателствата по делото съдът не
е отчел факта, че предоставеното завещание от Д.З.е нотариално и се съхранява
по нот.дело № 683/1998г., като е вписано с акт 16 в Служба по вписванията,
който е публичен и всеки може да се уведоми за наличието на нотариално
завещание. Сочи се, че с получаване на завещанието ответницата е обективирала
волята си да се ползва от него, като е упражнила правата си по завещанието и именно от този момент е започнала да тече 5
годишната давност за предявяване на иска по чл. 30 от ЗН. Поддържа се, че
ищцата не е активно легитимирана да предяви иск по чл. 30 от ЗН, тъй като
същата не е законен наследник с право на запазена част от наследството на А.З.по
аргумент от чл. 28, ал. 1 от ЗН, доколкото не е негов низходящ, родител или
съпруг. Въззивницата заявява, че
първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че завещателят
изрично е описал единствено и само апартамент, находящ се в гр.София, ул. „*******,
поради което ответницата имала качеството на заветник и поради това неправилно
е приел, че не е необходимо да бъдат изпълнени изискванията на чл. 30, ал. 2 от ЗН. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявеният иск – отхвърлен.
В предоставения от съда срок от
името на Л.З., чрез адв. М., е подаден отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна. От страна на въззиваемата се изтъква, че
възражението за изтекла придобивна давност е направено за първи път едва пред
въззивния съд, като независимо че производството по делото протича по реда на
ГПК (отм.) следвало да се съобрази разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ГПК(отм.),
съгласно която в първото по делото заседание страната е длъжна да направи и
обоснове всичките си искания и възражения. Ето защо тези възражения не следвало
да се съобразяват от въззивната инстанция. Поддържа се, че завещателното разпореждане
не е било известно на ищцата, като посочената от насрещната страна дата
20.05.1999г. е датата, на която П. се е снабдила със завещанието, а
въззиваемата е получила препис от него едва през 2009г. въз основа на издадено
в рамките на настоящото дело съдебно удостоверение. Сочи се, че най-ранната
възможна дата, на която ищцата е могла да узнае за завещанието е 19.12.2002г.,
когато ответницата се е сдобила с нотариален акт, но че от тази дата до датата
на предявяване на иска не е изтекъл 10 годишен давностен срок. В същата насока
са изложени доводи и за неоснователност на възражението за изтичане на 5
годишния срок да предяваване на иска по чл. 30 от ЗН. Въззиваемата поддържа и
че попада в кръга на лицата активно легитимирани да предявяват иск по чл. 30 от ЗН, във връзка с което подчертава,че с предявяване на иска реализира правото на
запазена част на А.З.като негов наследник. Предвид всичко посочено моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение –
потвърдено, като претендира и присъждането на разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба, подадена от името на Л.Л.З., ЕГН ********** срещу
Д.А.П., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 30 ЗН за
намаляване завещателните разпореждания, извършени от Д.А.З., ЕГН ********** в
полза на Д.А.П., ЕГН ********** с акт за нотариално завещание № 16, нот. дело №
683/1998 г. от 19.06.1998 г. на нотариус при Софийски районен съд.
В исковата молба
се поддържа, че наследодателят на ищцата – А.А.З., ЕГН **********, починал на
30.10.1998 г. е наследник на сина си Д.А.З., ЕГН **********, починал на
09.07.1998 г. с право на запазена част, съгласно чл. 29, ал. 2 ЗН в размер на
1/3. Твърди се, че със завещание от 19.06.1998 г. Д.З.е завещал цялото си
имущество на ответницата Д.П.. Поддържа се, че със завещаването на цялото си
имущество Д.З.е накърнил запазената част на баща си от наследството, което е
оставил след смъртта си. Навеждат се съображения, че искът по чл. 30 ЗН се
погасява с обща петгодишна давност, която започва да тече от момента, в който
заветникът упражни правата си по завещанието. В тази връзка се сочи, че в
конкретния случай момента, който следва да се приеме за начален по отношение на
давността е датата, на която е издаден констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит на основание нотариално завещание, а
именно 19.12.2002 г.
В
законоустановените срокове ответницата Д.А.П. е оспорила предявения иск. От
името на ответницата, чрез пълномощника ѝ адвокат М. са наведени подробни
съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорва се, че ищцата
притежава качеството наследник със запазена част. Направено е възражение за
придобивна давност, като са изложени твърдения, че ответницата е владяла имота
като свой, считано от 09.07.1998 г.
Разпоредбата на
чл. 30, ал. 1 ЗН установява правото на наследник със запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част,
след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на
обичайните дарове. За уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да бъде
установено от ищеца, че е призован към наследяване наследник със запазена част
от наследството, обстоятелството, че запазената му част е накърнена поради
направено от наследодателя безвъзмездно разпореждане / завещание /.
Видно от приетото
по делото Удостоверение за наследници № 71/12.01.2004 г., издадено от Столична
община, район „Средец“, Д.А.З., ЕГН ********** е починал на 09.07.1998 г. като
е оставил за единствен свой наследник баща си А.А.З., ЕГН **********.
Не е спорно
между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че А.А.З.,
ЕГН ********** е починал на 30.10.1998 г., като е оставил за свои наследници по
закон Л.Л.З. и Ана Л.З. /дъщери на Л.А.З.– брат на А.З., починал през 1978 г./,
както и че А. Л.З. е починала през 2000 г., като е оставила за свои наследник
ответницата Д.А.П. /с предишно фамилно име М./. От горното се налага извод, че
страните в настоящото производство са единствени наследници по закон на А.А.З.,
ЕГН **********, починал на 30.10.1998 г.
От представения
по делото акт за нотариално завещание № 16, нотариално дело № 683/1998 г. на
нотариус при Софийски районен съд се установява, че Д.А.З., ЕГН ********** се е
разпоредил със своето имущество за след смъртта си в полза на Д. А.М. /със
сегашно фамилно име П./, ЕГН **********, като е завещал на последната цялото си
имущество.
Доколкото от
събраните по делото доказателства се установи, че ищцата Л.З. се явява законен
наследник на А.А.З., то се налага извод, че същата е материалноправно
легитимирана да иска възстановяване на запазената част, припадаща се на А.А.З.,
от наследството на починалия преди него негов син – Д.А.З.. В тази връзка
следва да бъдат взети предвид разрешенията дадени в т.3, б. „б“ от
Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, съгласно които правото да
се иска възстановяването на запазена част може да бъде упражнено, както от
наследника с право на запазена част, така и от неговите наследници. Предвид
горното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на въззивника
Д.П., направено с въззивната жалба, че ищцата не е законен наследник с право на
запазена част от наследството на А.А.З. и не е активно легитимирана да встъпи в
правото на последния да иска възстановяване на запазената му част от
наследството на сина му Д.А.З..
Съгласно
константната съдебна практика, обективирана в решение № 229/2013 г. по гр. д. №
3663/2013 г. на ВКС, II г.о., решение № 25/2014 г. по гр. д. № 4215/2013 г. на
ВКС, I г.о. и решение № 50/2014 г. по гр. д. № 3614/2013 г. на ВКС, I г.о.,
когато завещаното или подарено имущество изчерпва изцяло наследството и не се
поддържа да е налице принос за увеличаване на наследството, нито извършено в
полза на предявилото иска по чл. 30 ЗН лице дарение или завет, възстановяването
на запазената част следва да бъде извършено с дробно число съгласно определения
в чл. 29 ЗН размер на запазената част, без да бъде образувана наследствена маса
по чл. 31 ЗН. Остойностяването на запазената и разполагаема част, както и на
разпореденото имущество се извършва по реда на чл. 31 ЗН, само ако в
наследството са останали и други имущества, от които претендиращото
възстановяването лице може да получи съответна част, с която да се допълни
запазената, както и ако се извършва приспадане на направени в негова полза
дарения или завети, които допълват запазената му част. В случая видно от представения
по делото акт за нотариално завещание № 16 от 19.06.1998 г., нотариално дело №
683/1998 г. на нотариус при Софийски районен съд, Д.А.З., ЕГН ********** се е
разпоредил със своето имущество за след смъртта си в полза на ответницата Д. А.П.,
ЕГН **********, като е завещал на последната цялото си имущество. Д.З.не е
оставил в наследство друго имущество, освен това, което представлява предмет на
нотариалното завещание от 19.06.1998 г., поради което следва да се приеме
извода, че чрез процесното завещание Д.З.се е разпоредил с цялото си имущество,
което налага възстановяването на запазената част на ищцата и намаляването на
завещателното разпореждане да бъде направено с дробно число.
Във връзка с
горното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението,
направено с въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
в полза на въззивницата е направено универсално завещателно разпореждане,
доколкото не е съобразил, че завещателят изрично е описал единствено и само
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, поради което и въззивницата
има качеството на заветник. Това е така, тъй като видно от волята на
завещателя, обективирана в акт за нотариално завещание № 16 от 19.06.1998 г.,
нотариално дело № 683/1998 г. на нотариус при Софийски районен съд, същият
недвусмислено се е разпоредил с цялото си имущество за след смъртта си в полза
на ответницата П., като е завещал на последната имуществото, което ще остане от
него към момента на смъртта му, включително и апартамент, находящ се в гр.
София, ул. *******.
Запазената част
от наследството се определя според правилата, установени в чл. 29 ЗН, като в
настоящия случай запазената част на наследодателя на ищцата – А.З./баща на
завещателя Д.З./ е в размер на 1/3, определен съобразно разпоредбата на чл. 29,
ал. 2 ЗН. Доколкото по делото се установи, че ищцата е наследник с дял от
½ част в наследството останало от А.З., то правилно първоинстанционният
съд е приел, че предявеният иск по чл. 30 ЗН е основателен и процесното
завещателно разпореждане в полза на ответницата, обективирано в акт за
нотариално завещание № 16 от 19.06.1998 г., нотариално дело № 683/1998 г. на
нотариус при Софийски районен съд следва да се намали с 1/6 част.
Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че следва да разгледа направеното от името на
Д.П. с подадената от нейно име въззивна жалба възражение за погасяване по
давност на претенцията, заявена с исковата молба.
Съгласно
разрешенията дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. от 04.01.2001 г.
на ВКС, по г. д. № 1/2000 г., ОСГК пред въззивния съд е допустимо да бъдат
използвани от страните нови защитни средства, представляващи фактически
твърдения, свързани с изгодни за тях правни последици. По отношение на ищеца
важи ограничението твърдените нови факти да не изменят основанието на иска му,
което не е допустимо пред въззивната инстанция е оглед чл. 116, ал. 1,
изречение първо ГПК /отм./. Използването на защитни средства от ответника като
възражения срещу предявения иск е наложително, тъй като те се преклудират от
силата на пресъдено нещо на решението. Моментът, към който силата на пресъдено
нещо установява съществуването или несъществуването на спорното право, е денят
на приключване на устните състезания. Поради това ответникът следва да изчерпи
всички свои възражения, които може да направи срещу предявения иск до този
момент. Това могат да бъдат възражения за придобивна или погасителна давност,
направени за пръв път от ответника пред въззивния съд. Доколкото настоящото
производство се развива по реда на ГПК /отм./, то и разрешенията, предвидени в
т. 6 от горепосоченото тълкувателно решение са приложими в конкретния случай,
поради което следва да се приеме, че направено възражение за погасяване по
давност на иска е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно т.3, б. „г“ от Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на
Пленума на ВС, искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване
на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията
започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията от момента,
когато заветникът упражни своите права по завещанието. Следователно
претенцията, заявена с исковата молба се погасява с обща петгодишна давност,
която започва да тече от момента на упражняване правата по завещанието от
страна на заветника – ответник в настоящото производство.
По делото е
приет протокол от проведено на 22.06.2000 г. открито съдебно заседание по гр.
д. № 74/1999 г. по описа на СГС, ГО, I-20 състав, от който
се установява, че процесното нотариално завещание, обективирано в акт за
нотариално завещание № 16 от 19.06.1998 г., нотариално дело № 683/1998 г. на
нотариус при Софийски районен съд е представено в производството по гр. д. №
74/1999 г. по описа на СГС, ГО, I-20 състав на 22.06.2000 г., като с протоколно
определение от същата дата, съдът е конституирал като ответник в производството
по гр. д. № 74/1999 г., ответницата в настоящото производство Д.А.П., ЕГН **********.
Видно от протокола в заседанието е присъствал процесуален представител на ответниците
по делото, включително на Л.Л.З..
Видно от
приетото по делото Решение от 05.02.2015 г., постановено по гр. д. № 74/1999 г.
по описа на СГС, ГО, I-20 състав към
датата на приключване на устните състезания по делото ответници по същото са
били ищцата Л.Л.З. – конституирана като наследница по закон на А.З.с
определение на съда от 09.02.1999 г. и ответницата Д.А.П. – конституирана като
наследница по закон на А.З.с определение на съда от 17.11.2009 г. и като
наследница на Д.З.по завещание с определение на съда от 19.06.2001 г.
По делото е
приета данъчна декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ от 28.05.1999
г., подадена от ответницата Д.А. М. /със сегашно фамилно име П./, ЕГН **********,
от която се установява, че на 28.05.1999 г. ответницата П. е декларирала, че е
придобила собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „*******,
като същевременно е декларирал, че собствеността върху недвижимия имот е
придобита въз основа на процесното нотариално завещание № 16 от 19.06.1998 г.,
нотариално дело № 683/1998 г. на нотариус при Софийски районен съд.
Предвид горните
установени по делото обстоятелства се налага извод, че Д.П. е упражнила правата
си по процесното завещание на 28.05.1999 г., когато се е позовала на същото, за
да се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ част от
имуществото на завещателя Д.А.З., ЕГН **********, която след смъртта му е
преминала към заветника по нотариалното завещание от 19.06.1998 г., а именно Д.А.П..
Следователно се налага извод, че на 28.05.1999 г. П. е упражнила правата си по
нотариално завещание № 16 от 19.06.1998 г., нотариално дело № 683/1998 г. на
нотариус при Софийски районен съд, от който момент и следва да се приеме, че е
започнала да тече общата петгодишна погасителна давност за предявяване на
претенцията по чл. 30 ЗН. Следователно към датата на депозиране на исковата
молба – 14.12.2007 г., петгодишния давностен срок за погасяване на претенция по
чл. 30 ЗН, заявена със същата е бил изтекъл, поради което и процесния иск се
явява неоснователен, като погасен по давност.
Дори да се приеме,
че горепосочените действия, извършени от П. с декларацията от 28.05.1999 г. не
представляват такива по упражняване на правата по завещанието, то следва да се
има предвид, че видно от мотивите на приетото към доказателствения материал по
делото Решение от 05.02.2015 г., постановено по гр. д. № 74/1999 г. по описа на
СГС, ГО, I-20 състав, ответниците в производството по горепосоченото гражданско
дело /вкл. Л.Л.З. и Д.А.П./ са оспорили предявения иск с правно основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД, предмет на разглеждане по гр. д. № 74/1999 г. по описа на СГС,
ГО, I-20 състав. От горното следва да се направи извод, че доколкото Д.П. е осъществила активна защита в производството
по гр. д. № 74/1999 г. по описа на СГС, ГО, I-20 състав оспорвайки предявения
иск, като същевременно не е оспорила качеството си на наследник по нотариалното
завещание, обективирано в акт за нотариално завещание № 16 от 19.06.1998 г.,
нотариално дело № 683/1998 г. на нотариус при Софийски районен съд, и
конституирането си като страна в производството по гр. д. № 74/1999 г. по описа
на СГС, ГО, I-20 състав, то следва да се приеме, че същата се е позовала на
правата, придобити от нея по силата на процесното нотариално завещание,
обективирано в акт за нотариално завещание № 16 от 19.06.1998 г., нотариално
дело № 683/1998 г. на нотариус при Софийски районен съд, включително и пред Л.З.,
с което е упражнила правата си по завещанието по смисъла на т. 3, б. „г“ от
Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС. Предвид обстоятелството,
че от събраните по делото доказателства се установи, че П. е конституирана като
страна в производството по гр. д. №
74/1999 г. по описа на СГС, ГО, I-20 състав, в качеството ѝ на наследник
по завещание на Д.З.с определение, обективирано в протокол от проведено на
22.06.2000 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 74/1999 г. по описа на СГС,
ГО, I-20 състав и че същата не е оспорила качеството си на наследник по
процесното нотариално завещание, то се налага извод, че най-късно към 22.06.2000
г. същата е упражнила правата си по нотариално завещание № 16 от 19.06.1998 г.,
нотариално дело № 683/1998 г. на нотариус при Софийски районен съд.
Предвид горното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като вместо това следва да
бъде постановено решение, с което предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за
възстановяване запазената част на А.А.З., наследодател на ищцата Л.З., от
наследството на Д.А.З., починал на 09.07.1998 г., накърнена със завещателно
разпореждане на Д.А.З., извършено с нотариално завещание от 19.06.1998 г.,
обективирано в акт за нотариално завещание № 16 от 19.06.1998 г., нотариално
дело № 683/1998 г. на нотариус при Софийски районен съд следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
По отношение на
разноските в производството пред СРС:
Предвид изхода
на спора решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено изцяло и
в частта за разноските.
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СРС има ответницата, но
доколкото последната не е направила изрично искане за присъждането на разноски,
то и такива не следва да ѝ бъдат присъждани.
По отношение на
разноските в производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС има въззивника Д.А.П.. От
името на същата своевременно е направено искане за присъждането на разноски,
като са представени и доказателства за извършването на такива.
От страна на
въззивника Д.П. е представено доказателство за заплатена държавна такса в
производството пред СГС в размер на 40 лева.
Представен е и
договор за правна защита и съдействие от 11.12.2019 г., сключен между
въззивника Д.А.П. и адвокат В.М., с предмет защита по гр. д. № 6057/2019 г. по
описа на СГС, ГО, IV-Б състав, в
който е уговорено възнаграждение за извършената от адвоката работа в размер на
2000 лева, платимо в брой до 01.04.2020 г. Доколкото по делото не са представени
доказателства за това, че въззивника Д.П. действително е извършила разноски за
адвокатски хонорар, а именно, че е заплатила уговореното в договор за правна
защита и съдействие от 11.12.2019 г. адвокатско възнаграждение, то на същата не
следва да бъдат присъждани разноски за това.
Предвид горното Л.Л.З.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** следва да бъде осъдена да заплати в
полза на Д.А.П., ЕГН **********,*** на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./
сумата от 40 лв., представляващи разноски за заплатена държавна такса в
производството пред СГС.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ в цялост решение №
1707/04.01.2019г. по гр.д.№ 30370/2007г. по описа на Софийски районен съд, 65ти
състав,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявения от Л.Л.З.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** срещу Д.А.П., ЕГН **********,*** иск по
чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване запазената ѝ част от наследството на Д.А.З.,
починал на 09.07.1998 г., накърнена със завещателно разпореждане на Д.А.З.,
извършено с нотариално завещание от 19.06.1998 г., обективирано в акт за
нотариално завещание № 16 от 19.06.1998 г., нотариално дело № 683/1998 г. на
нотариус при Софийски районен съд в полза на ответницата Д.А.П..
ОСЪЖДА Л.Л.З., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** да заплати в полза на Д.А.П., ЕГН **********,*** на основание чл.
64, ал. 2 ГПК /отм./ сумата от 40 лв., представляващи разноски за заплатена
държавна такса в производството пред СГС.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.