Решение по дело №14167/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2321
Дата: 17 май 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110214167
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2321
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110214167 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.

при участието на секретаря И. А.като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №14167 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
1
срещу наказателно постановление №23-4332-018168/29.08.2023 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР, с което на Д. Д. Д. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179,
ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба Д. Д. Д. заявява, че не е преминал на
червен сигнал.
Иска отмяна на постановлението.
Жалбоподателят Д. Д. Д., редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.С., който поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, но юрк.С., депозира писмени бележки, в които пледира за
потвърждаване на постановлението и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 25.07.2023 г. около 16:00 часа в гр.С. по О***** с посока на движение
от с.П* към с.Ч* Д. Д. Д. управлявал л.а.“Мазда ЦХ 30“ с рег.№******* и на
кръстовището с ул.“С****“ навлиза на червен сигнал на работеща в
автоматичен режим светофарна уредба, като не пропуска управлявания от
св.В.В. л.а.“С***“ с рег.№****** и преминаващ на зелен сигнал, при което
реализирал пътнотранспортно произшествие.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който е записано, че има възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели С., Д. и В., както и от писмените доказателства по
делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
2
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, защото участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
Съгласно чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП който поради нарушение по
ал.1 - не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв.
Ето защо съдът намира, че наложеното наказание глоба във фиксиран от
законодателя размер не следва да се изменя.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е
словесно правилно посочено и отговаря на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци, които накърняват правото на защита.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди Д. Д. Д. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №23-4332-018168/29.08.2023 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предВ.и в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №23-4332-018168/29.08.2023 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР, с което на Д. Д. Д. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179,
ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба Д. Д. Д. заявява, че не е преминал на
червен сигнал.
Иска отмяна на постановлението.
Жалбоподателят Д. Д. Д., редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.С. който поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, но юрк.С., депозира писмени бележки, в които пледира за
потвърждаване на постановлението и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 25.07.2023 г. около 16:00 часа в гр.С*по О*****с посока на движение
от с.П. към с.Ч. Д. Д. Д. управлявал л.а.“Мазда ЦХ 30“ с рег.№****** на
кръстовището с ул.“С******“ навлиза на червен сигнал на работеща в
автоматичен режим светофарна уредба, като не пропуска управлявания от
св.В.В***л.а.“Субару Джусти“ с рег.№****** и преминаващ на зелен сигнал,
при което реализирал пътнотранспортно произшествие.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който е записано, че има възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели С., Д. и В***** както и от писмените доказателства по
делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
1
за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, защото участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
Съгласно чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП който поради нарушение по
ал.1 - не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв.
Ето защо съдът намира, че наложеното наказание глоба във фиксиран от
законодателя размер не следва да се изменя.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е
словесно правилно посочено и отговаря на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци, които накърняват правото на защита.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди Д. Д. Д. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.

2