№ 115
гр. ***, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Елисавета Радина
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20225200600467 по описа за 2022 година
С присъда № 64 от 13.06.2022г на Районен съд – *** по
Наказателно дело частен характер № 20215220201405/2021г
.подсъдимата П. И. И. е призната за ВИНОВНА в това, че на
13.11.2019г., в гр.***, на *******, е причинила на Г. К. Г., ЕГН:
**********, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на
основание чл. 78а ал.1 от НК я ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ за извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК,
като й наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1500
лв. /хиляда и петстотин лева/, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – ***.
ОСЪДИЛ подсъдимата П. И. И. да заплати на Г. К. Г. парична
сума в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за
причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 13.11.2019г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до претендирания размер от 10 000 лв.
ОТХВЪРЛИЛ предявения граждански иск като неоснователен.
ПОСТАНОВИЛ вещественото доказателство: 2 броя компакт
дискове да останат по делото и да се унищожат заедно с него при
настъпване на законовите срокове за това.
1
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимата П. И.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС -
*** ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на 120 лв.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба
и допълнение към нея от подсъдимата,чрез защитникът й.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и необоснована,постановена при
липса на достатъчно доказателства,сочещи по безспорен начин,че
подсъдимата е извършила деянията,за което е обвинена.Твърди се,че
първоинстанционният съд превратно е тълкувал фактите в
противоречие със събраните по делото доказателства,като същите не
са били обсъдени в съответствие със закона.Твърди се,че не са
обсъдени от съда и противоречията между доказателствата,което
винаги накърнява правата на страните.Иска се да бъде отменена
първоинстанционната осъдителна присъда и се постанови нова
оправдателна присъда,както и да се отхвърли уваженият граждански
иск.
В съдебно заседание жалбата е поддържана със заявеното в нея
искане.
Тъжителят,чрез повереника си застъпва,че жалбата е
неоснователна,а присъдата е правилна и законосъобразна.
Съдът като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло
така атакуваната присъда направи следните изводи:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е възприел за установена следната
фактическа обстановка:
Между семействата на тъжителката Г. и подс. И. били
установени добри приятелски взаимоотношения от дълги години. Те
обаче се влошили през 2019г., защото съпругът на подсъдимата – св.
И.И., бил нает от този на тъжителката – св. М.Г., да изгради система
за парно отопление в дома им. Поради некачествено изпълнение на
ремонтните дейности, забава във времето и непредставяне на
документи за получени парични суми, св. Г. се скарал със св.И. и го
изгонил от дома им, като така прекратил всякакви взаимоотношения с
него. Това се отразило и на взаимоотношенията между тъжителката и
подсъдимата, които също охладнели една спрямо друга.
Към момента, когато се случило всичко това, тъжителката
стопанисвала под наем търговски обект - магазинче, находящо се в
гр.*** на бул. „А.С.“ № 78, в което продавала основно закуски,
2
захарни изделия и напитки.
Подс. И. пък работела като търговски представител и
дистрибутор на търговската марка „***“. По повод на това тя била
доставила за ползване в магазинчето на тъжителката хладилни
витрини /малка и голяма/ и я снабдявала с минерална вода, с
търговска цел.
Заради настъпилия разрив в отношенията между двете семейства
по посочената по-горе причина, тъжителката Г. решила да
преустанови и служебните отношения, които имала с подс. И.. Ето
защо в началото на м. ноември 2019 г. й се обадила по телефона с
предложение да преустановят търговските им отношения, от което
подсъдимата не останала особено доволна.
Няколко дни преди инкриминираната дата, подс. И. отишла в
търговския обект на тъжителката, откъдето взела само голямата
хладилна витрина, а малката останала.
На 13.11.2019г., след 07:30 часа, тъжителката отишла на работа в
обекта си. Минути след това на място пристигнала и подсъдимата,
като била видимо ядосана. Нарекла тъжителката неблагодарница и
започнала да бута по земята стелажи, с наредените върху тях стоки.
След това минала зад барплота, където била тъжителката. Хванала я с
две ръце за шията и започнала да я души. Г. опитвала да се освободи
от захвата на подсъдимата, при което била одрана с нокти в областта
на шията. Успоредно с душенето подс. И. дърпала към себе си
тъжителката, след което я блъскала назад към стената и ръба на
мивката. Това продължило минута-две, след което тъжителката Г.
успяла да се освободи от ръцете на подсъдимата.
Побягнала извън магазина си и отишла в намиращото с наблизо
кафене, стопанисвано от св.Г.Ц.. Била изключително уплашена и
разстроена. Споделила й, че е била нападната, душена и удряна от
подсъдимата, както и че същата разхвърляла магазина й. Веднага след
това тъжителката позвънила на тел.112, като започнала да води
разговор с оператор на телефона за спешни повиквания, обяснявайки
какво се било случило и искайки изпращането на полицейски екип. В
този момент св.Ц. погледнала навън и видяла, че подс.И. е на
улицата, като качвала в служебния си автомобил малката хладилна
витрина. Тогава Ц. заключила входната врата на своя обект от
вътрешната страна и двете с тъжителката останали в него. След като
тъжителката приключила разговора с оператора на тел.112, тя
показала на св.Ц. нараняването, което била получила в областта на
шията. В този момент от врата й паднало златно синджирче, което
3
носела, като станало ясно, че същото е скъсано, нодо този момент се
било задържало на дрехите на Г.. След като натоварила хладилната
витрина, подс.И. дошла до обекта на Ц., но разбрала, че врата му е
заключена. Та повикала тъжителката, но същата отказала да излезе
навън при нея, след което И. си тръгнала. Веднага след това
тъжителката се обадила на своя съпруг – св.М.Г., като му разказала
какво се случило. Той пък позвънил на съпруга на подсъдимата –
св.И.И. и го попитал какво била направила жена му, споделяйки, че
имало конфликт между двете им съпруги и че била повикана полиция.
На свой ред св.И. се обадил на подсъдимата и я попитал какво се е
случило,а тя отвърнала, че не се било случило нищо, но казала, че ще
се върне в обекта на тъжителката, за да види какво става.
Междувременно там вече били пристигнали полицейски служители –
свидетелите Д.К. и Д.Й., които започнали да снемат обяснения от Г..
Такива били снети и от И., след нейното пристигане на място.
Спрямо тъжителката и подсъдимата били съставени протоколи за
предупреждение по ЗМВР, с които им било разпоредено писмено за в
бъдеще да решават всички спорни въпроси според действащото
законодателство. Междувременно на място били пристигнали и
съпрузите на тъжителката и подсъдимата.
На следващия ден – 14.11.2019г., в 08:30 часа, тъжителката Г.,
придружавана от своя съпруг, посетила кабинета по Съдебна
медицина в „МБАЛ – ***“ АД, където била освидетелствана от
съдебен медик, който издал медицинско удостоверение.
По-късно през деня, около 12:30 часа, тъжителката посетила
психиатричен кабинет, където била прегледана от доктор-психиатър.
От приетото по делото като писмено доказателство СМУ №
341/14.11.2019г. /л.12-13 от материалите, съдържащи се в кориците на
НЧХД № 2340/19г. на ПзРС/ се установява, че при извършения
преглед на тъжителката били констатирани следните телесни
увреждания:
*******
Така констатираните телесни увреждания според съдебния
медик съставлявали лека телесна повреда, а в частност описаната по-
горе разксъсноконтузна рана причинила на пострадалата разстройство
на здравето извън случаите не чл.128 и чл.129 от НК. Останалите
травматични увреждания са причинили болка и страдание.
От приетия по делото като писмено доказателство Амбулаторен
лист № 1438/14.11.2019г., издаден от психиатъра д-р К.Т. /л.14
4
отматериалите, съдържащи се в кориците на НЧХД № 2340/19г. на
ПзРС/ се установява, че в момента на прегледа е била напрегната,
тревожна, плачела, имала тремор на тялото, като споделила, че не
може да спи и да се храни, т.к. преживявала отново случилото се
предишния ден, за което също споделила на психиатъра и той го
вписал в графата „анамнеза“. *****.
Приетата за установена фактическа обстановка е подкрепена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства,като тя се
споделя от настоящата инстанция.
Неоснователни са и възраженията, че съдът не е изпълнил
задълженията си по оценка на доказателства. Мотивите към
съдебният акт сочат обратното, а недоволството всъщност е от
резултата при извършената оценка.
Неоснователни са претенциите на жалбоподателят за
игнориране и превратно тълкуване на доказателствата..Мотивите към
проверявания съдебен акт съответстват на изискванията на чл.305 ал.3
от НПК.
Подсъдимата не се е признала за виновна,дала е обяснения в
насока,че нещата в обекта на тъжителката са се развили съвсем
безпроблемно.Категорично отрича да е нанасяла умишлено побой над
пострадалата,да е бутала рафтове със стоки ,била помолила
тъжителката да й помогне да изтеглят и изнесат витрината,но тя обаче
не й съдействала.
Съдът правилно не се е доверил на обясненията на
подсъдимата,като е приел че се опровергават от достатъчно по обем
гласни, писмени и едно веществено доказателства, каквото е
компактдискът, съдържащ аудиозапис на подаден на тел.112 сигнал за
инцидента. Съдът не може да бъде упрекнат, че се е доверил на
показанията на св.Г.Ц.,като и на М.Г.. Характеристиката на
свидетелските показания като "непоследователни" и "нелогични" е
субективна оценка на жалбоподателя, която не обвързва съда и не е
меродавен повод. В мотивите към първоинстанционната присъда са
изложени достатъчно обстоятелствени съображения по въпроса защо
е гласувана вяра на тези доказателствени средства, които доводи
изцяло отговарят на изискванията на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 от
НПК. Контролът за достоверност на показанията на свидетелите е
осъществен на базата на обективна съпоставка помежду им, както и
със писмено доказателство СМУ № 341/14.11.2019г. , писмено
доказателство Амбулаторен лист №1438/14.11.2019г., издаден от
психиатъра д-р К.Т.,със показанията на св.Б.П., който е прегледал
5
пострадалата в деня след инцидента и издал въпросното медицинско
удостоверение и заявил, че си спомня по физиономия тъжителката,
както и че лично я е прегледал преди да издаде СМУ, а преди това бил
повикан от технически сътрудник в кабинета, където бил извършен
прегледът
По отношение на случилото се в инкриминирания ден правилно
са кредитирани показанията на свидетелят св.Г.Ц. ,която е заявила че
когато влязла в магазина й тъжителката била изплашена, разтревожена
и трепереща, като споделила, че подсъдимата е разхвърляла магазина
й, след което я хванала за врата, натискала и удряла, веднага след
което позвънила на тел.112, а когато тъжителката приключила
разговора с оператора, тя й показала нараняването, което била
получила в областта на шията. В този момент от врата й паднало
златно синджирче,което носела, като станало ясно, че същото е
скъсано, но до този момент се било задържало на дрехите на Г. .Съдът
правилно е кредитирал и показанията на М.Г., пред който
пострадалата разказала какво се е случило.Тези техни показания
коренспондират с приложената по делото мед.документация, сочеща и
на механизмът на нанесените телесни увреждания по тъжителката, за
които няма абсолютно никакво съмнение, че са в следствие на
случилото се.
Съдът споделя изцяло анализа на събраните по делото
доказателства,така както той е отразен в мотивите на присъдата.
Като е анализирал доказателствените материали, съдът е
направил вярни правни изводи относно съставомерните признаци на
деянието по чл.130 ал.1 от НК ,както и че при осъществяване на
деянието подсъдимата е действала при пряк умисъл, тъй като е
съзнавала обществено опасния му характер , предвиждала и е искала
настъпването на обществено опасните последици.В тази й част
присъдата е правилна и законосъобразна. При проверка на присъдата
въззивният съд констатира,че в случая действително са налице
предпоставките на чл.78А ал.I НК,поради което и правилно
подсъдимата е освободена от наказателна отговорност за извършеното
деяние по чл.130 ал.1 от НК.
При определяне размерът на административното наказание глоба
от 1500лева,съдът се е съобразил със степента на вината на
подсъдимата.
Функция от наказателната отговорност е задължението на
виновния по чл. 45 ЗЗД да репарира пострадалия за причинените му
вреди с престъплението.
6
Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимата да заплати на гражданския ищец
сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за
причинените в резултат на извършеното престъпление неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Няма основание за отмяна или изменение на присъдата в
гражданската й част. Правилно първата инстанциия е приела, че
предявеният граждански иск по чл. 45 ЗЗД е за установени като
претърпени от гражданският ищец действителни неимуществени
вреди, причинени от подсъдимата. От неправомерното й поведение е
настъпил вредоносния резултат. Размерът съответства на
действително извършеното от подсъдимата.
Присъденото обезщетение съответства на критерия за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, приложен на основата на
конкретните обстоятелства, свързани с увреждането.
ДТ е правилно изчислена.Съдът правилно е процедирал и с
вещественото доказателство – 2 бр. компактдискове, съдържащи
аудиозапис от тел.112.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция не
констатира първоинстанционния съд да е допуснал съществени
процесуални нарушения при разглеждането и решаването на делото,
които да налагат отмяна на присъдата на това основание.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
присъдата на Районен съд следва да бъде потвърдена изцяло-като
правилна, законосъобразна, обоснована и справедлива, като
въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение.
При този изход на делото,следва да се възложат в тежест на
подсъдимата направите от тъжителят разноски в размер на
1500лева/1000лева разноски за адвокатско възнаграждение –първа
инстанция-договор за правна защита и съдействие на лист 10 от
НЧХД и 500лева за адвокатско възнаграждение –втора инстанция-
договор за правна защита и съдействие на лист 36 от ВНЧХД/.
Ръководен от казаното на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338
НПК Окръжен съд – ***
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 64 от 13.06.2022г на Районен съд –
7
*** по Наказателно дело частен характер № 20215220201405/2021г.
ОСЪЖДА подсъдимата П. И. И. ЕГН: ********** да заплати на Г.
К. Г., ЕГН: ********** сумата от 1500лева /хиляда и петстотин
лева/направени разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8