Определение по дело №47396/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 40587
Дата: 7 октомври 2024 г. (в сила от 7 октомври 2024 г.)
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20241110147396
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40587
гр. София, 07.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110147396 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен е главен иск от Ж. И. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. //////////, срещу Е.
М. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. .///////////////, ет. 2, по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв.,
представляваща част от вземане в общ размер от 38 334,27 лв. по договор за паричен
заем от 04.05.2020 г., и евентуален иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер от
38 334,27 лв. на основание неоснователно обогатяване.
Ищецът твърди, че след уговорка с ответника на 04.05.2020 г. му превел
заемната сума от 19 600 евро по сметка на сина на ответника, който не изпълнил
поетото задължение да върне сумата до края на 2020 г. Ответникът издал запис на
заповед в полза на ищеца за същата сума с падеж 31.12.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК Е. Д. оспорва иска по основание и размер.
Оспорва наличието на заемно или друго правоотношение между страните при липса
на представени доказателства в тази насока. Прави искане по чл. 183 ГПК относно
представения запис на заповед, чиято истинност оспорва по реда на чл. 193 ГПК.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
По главния иск ищецът следва да докаже възникването на облигационно
правоотношение по силата на валиден договор за заем от 04.05.2020 г. между него и
ответника с посоченото в исковата молба съдържание; че е изпълнил точно
задълженията си по договора, който е бил сключен с ефективно превеждане на сумата
от 19 600 евро в полза на ответника на 04.05.2020 г. по съответна банкова сметка на
сина на ответника Денислав Денков, както и обезпечаване на заема с издаването на
процесния запис на заповед; настъпването на уговорен падеж за заплащане на заетата
сума, а ответникът – в случай че ищецът установи горните обстоятелства - погасяване
на дълга, както и своите възражения.
По евентуалния иск ищецът следва да докаже извършено плащане на
процесната сума, за което не сочи доказателства, а ответникът – че има основание за
задържане на същата сума, както и своите възражения.
Доказателствата към исковата молба следва да бъдат приети като относими към
предмета на спора.
1
Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК (чл. 133, б. „в“ ГПК, отм.),
изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-
голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на
съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В
този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато
договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за
установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била
действителната обща воля на страните. При изясняване на действителната обща воля
на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът,
характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани
задълженията по него след сключването му (Решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1779/2018 г., IV г. о.; Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
856/2009 г., IV г. о.). Изключение е допустимо и при изрично съгласие на насрещната
страна, какъвто настоящият случай не е (чл. 164, ал. 2 ГПК и Решение № 38 от
7.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014г., I т. о.). В случая ответникът не спори какво
точно е съдържанието на процесния договор и каква е била действителната обща воля
на страните, а оспорва въобще съществуването на заемно или друго правоотношение
между страните по делото. Поради това искането на ищеца за разпит на двама
свидетели при режим на довеждане е недопустимо при наличие на забраната по чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК, след като се домогва да докаже сключването на договор за заем на
стойност над 5 000 лв.
Основателно е искането на ответника за задължаване на ищеца да представи
оригинал на представения запис на заповед, като паралелно с това следва даване на
указания на ищеца по чл. 193 ГПК с оглед оспорване от ответника на истинността на
същия документ.
Воден от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ОСЗ на 25.11.2024 г. от 10,50 ч, за когато да се призоват страните
с връчване на препис от настоящия акт, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да представи оригинал на записа на заповед
от 04.05.2020 г.
Неизпълнението на указанията в срок влече изключване на представения препис
от доказателствата по делото.
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да заяви дали желае да се ползва от
представения запис на заповед с оглед преценка откриване на процедура по чл. 193
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване сключването на процесния
договор.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
2
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3