Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 12674 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №
165435 от 15.07.2019 г постановено по гр. д. № 80881/2018 г. на СРС, 162
състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 439 ГПК на Д.С.М. срещу
"О.Ф.Б. " ЕАД, с искане да се признае за установено, че Д.С.М. не
дължи на "О.Ф.Б. " ЕАД сумата от 14277,41
лв., представляваща главница по договор за кредит от 03.10.2007 г., ведно
със законната лихва върху нея от 19.02.2010 г. до изплащането й, както и на
сумата от 387,48 лв., непогасена
част от мораторната лихва за периода 25.08.2009 г. – 18.02.2010 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 09.03.2010 г. въз основа на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 8221/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 77
състав, претендирани по изпълнително дело № 20118610400694 по описа на ЧСИ Д.В.с
рег. № 861.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Д.С.М., с която са
изразени доводи за неправилност на постановения краен съдебен акт. Изложени са
оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения
и необоснованост.
Въззивникът
заявява, че не е бил уведомен за извършената цесия, поради което същата няма
действие за него. Освен това с молбата за образуване на изпълнителното дело и с
връчване на поканата за доброволно изпълнение давността за вземането не била
прекъсната, а образуваното изпълнително производство е прекратено по силата на
закона, поради което последващите извършени изпълнителни действия са
процесуално незаконосъобразни. Неправилно районният съд приел, че извършените
плащания от работодателя във връзка с наложения запор не са годни да прекъснат давността
действия, като не било съобразено, че същите са били извършени във връзка с
принудителното изпълнение, а не доброволно от длъжника с оглед признаване на
вземанията. Поддържа правни и фактически доводи, че наложеният запор на
13.12.2017 г. е предприет едва след изтичане на давностния срок - 05.07.2012 г. Според ищеца, удръжките от работодателя не прекъсват
давността за вземането. Неправилно съдът приел, че с конституирането на
цесионера-ответник е прекъсната давността за вземането, тъй като това не
представлявало същинско изпълнително действие във връзка с конкретен предприет
от ЧСИ изпълнителен способ. В допълнение отбелязва, че напомнителните писма изпратени
от ЧСИ до работодателя във връзка с наложения вече запор на трудово
възнаграждение не прекъсват давността. Поддържа, че в периода от 12.05.2014 г.
до 20.01.2017 г. е настъпила перемпция на изпълнителното дело по силата на
закона след бездействие на взискателя по делото в продължение на две години –
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С оглед на горното моли първоинстанционното решение да
бъде отменено, като неправилно, а предявения иск уважен изцяло. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна е подала в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор, в който оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Излага правни и фактически доводи, че
извършената цесия е произвела действие по отношение на длъжника, след като му е
била съобщена. Поддържа, че след образуване на изпълнителното дело са били предприети
редица същински изпълнителни действия по него, поради което не е изтекла
давността за вземанията по издадения изпълнителен лист. Не е налице перемпция
по изпълнителното дело поради бездействие на кредитора в посочения в закона
двугодишен срок. Поддържа, че по изпълнителното дело са наложени и изпълнени запори
на банковите сметки и трудово възнаграждение на длъжника. Въз основа на
наложените запори и изпратените напомнителни писма до работодателя от
02.04.2014 г. до 2017 г. по делото са постъпвали суми, явяващи се удръжки от
трудовото възнаграждение. Така на 10.12.2018 г. отново бил наложен запор върху
банковите сметки на длъжника. С оглед това при извършени същински изпълнителни
действия от ЧСИ по посочените изпълнителни способи давността за вземанията била
прекъсвана многократно, както правилно е приел районния съд. С оглед това
правилно, законосъобразно и обосновано първата инстанция е отхвърлила иска като
неоснователен. Отправя искане за потвърждаване на постановеното решение и
присъждане на разноски.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което
съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в
жалбата доводи и изискванията на приложимите в случая императивни
материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК
на ВКС.
За да
постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответникът е взискател по изпълнително дело № 20118610400694 по описа на
ЧСИ Д.В.с рег. № 861, което е образувано въз основа на изпълнителен лист от
09.03.2010 г. издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
гр.д. № 8221/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 77 състав за сумата от 14277,41 лв., представляваща
главница по договор за кредит от 03.10.2007 г. сключен с кредитора „Банка ДСК“
ЕАД, ведно със законната лихва върху нея от 19.02.2010 г. до изплащането й,
както и на сумата от 387,48 лв., непогасена част от мораторната лихва за
периода 25.08.2009 г. – 18.02.2010 г. Извършената цесия между цедента „Банка
ДСК“ ЕАД и „ОТП Ф.“ ЕАД е произвела действие на 13.08.2012 г., след
уведомяването на длъжника от цесионера с приложено пълномощно от цедента. Давността била прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение на
04.08.2011 г. След което по образуваното изпълнително дело е постъпила молба за
разсрочване на задължението от 21.07.2011 г. Така на 23.07.2012 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 29.11.2013 г. е
конституиран ответника като взискател; на 10.04.2014 г. е изпратено
напомнително писмо до работодателя, което представлявало активно същинско
изпълнително действие, годно да прекъсне давността. В резултат на напомнителното
писмо работодателят редовно удържал ежемесечно суми от заплатата на ищеца за
периода от 12.05.2014 г. до 20.01.2017 г. След това отново е прекъсната
давността с налагането на запор върху банковите сметки на ищцата.
Атакуваното
решение на първата инстанция е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се
добави и следното:
Съгласно
приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато в рамките на образувано дело
пред съдебен изпълнител не са предприемани изпълнителни действия в продължение
на две години, като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. В същото тълкувателно решение е прието, че без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Всички
предприети изпълнителни действия след прекратяването на производството по
изпълнителното дело се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не
спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/да не
иска нови изпълнителни способи/. С цитираното тълкувателно решението е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години, изпълнителното производство се прекратява, както и че
постановлението на ЧСИ има само декларативен характер.
Според
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнително дело не
прекъсва погасителната давност, нито спира давностния срок, който продължава да
тече и по време на висящия изпълнителен процес. Подаването на молба за издаване
на изпълнителен лист и разпореждането на съда, с което се уважава искането,
също не са сред предвидените в чл. 116 ЗЗД основания за прекъсване на
давностния срок, т. е. в процесния случай нито снабдяването от страна на
ответника с изпълнителен лист, нито образуването на изпълнително дело имат
прекъсващ давността ефект. Съобразно изложените мотиви в т. 10 от посоченото
Тълкувателно решение, в рамките на изпълнителното производство давността се прекъсва
на основание чл. 116 б. "В" ЗЗД с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките
на съответния способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Такива действия са насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр.
Изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника,
проучването на имущественото му състояние, извършването на справки и набавянето
на документи от съдебния изпълнител не са същински действия за принудително
събиране на вземането, а само подготвят изпълнението, респ. обезпечават
законосъобразното му провеждане, поради което не прекъсват давностния срок.
Решението на
СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд. Както
правилно е посочил първоинстанционният съд давността за вземанията тече от
датата на влизане в сила на решението по чл. 422, ал. 1 ГПК /в случая 04.08.2011
г. като датата на издаването на изпълнителен лист и датата на образуване на
изпълнително дело са ирелевантни. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД погасителната
давност за вземания установени с влязло в сила съдебно решение е винаги
5-годишна; независимо дали става въпрос за вземания, които принципно се
погасяват с 3-годишна /периодични вземания, лихви за забава/, 5-годишна или
10-годишна давност. В този смисъл са Постановление № 2 от 21.12.1981 г, Пленум
на ВС, Тълкувателно решение № 51 от 01.04.1966 г по гр. д. № 17/1966 г на ОСГК
на ВС, решение № 235 от 21.09.2012 г по гр. д. № 1762/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС
и решение № 51 от 21.02.2019 г по гр. д. № 2917/18 г на ВКС, IV ГО. Това важи и
след спиране и/или прекъсване на давността - решение № 2106 от 28.12.1998 г по
гр. д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС.
Следва да се
посочи, че по изпълнителното дело са били извършвани множество изпълнителни
действия: на 06.07.2011 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника, които съгласно Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК представляват изпълнително
действие, независимо от наличието на банкови сметки в съответната банка; след
което длъжникът е подал молба за разсрочване на задължението, с което е признал
вземане и давността отново е била прекъсната, в резултат на което давността е
била прекъсвана ежемесечно в периода 16.08.2011 г. – 31.01.2012 г. с извършваните
от ищцата частични доброволни плащания; наложен е запор на трудовото
възнаграждение на 23.07.2012 г.; на 29.11.2013 г. е подадена молба за
конституиране на цесионера, като в молбата е поискано налагането на запор върху
трудовото му възнаграждение, а в случай, че такъв е наложен и не се изпълнява,
да се изпрати напомнително писмо до работодателя, в отговор на което
работодателят е отговорил, че ще започне да удържа от възнаграждението. Така в
резултат на напомнителното писмо в периода 12.05.2014 г. – 20.01.2017 г.
работодателят е удържал ежемесечно суми от заплатата на ищцата, които е
превеждал на ЧСИ в изпълнение на наложения запор. Следва да се отбележи, че
взискателят с молбата за конституиране е направил искане за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение, а ако такъв е бил наложен то да се изпрати
напомнително. След като веднъж е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение, то не може да бъде наложен такъв повторно върху същото
възнаграждение, именно поради това и с оглед на липсата на удръжки за взискателят
остава единствено възможността да се изпрати напомнително писмо до работодателя,
каквото е сторено и в този случай. Именно след изпращането на напомнителното до
работодателя, последният е започнал да удържа суми от възнаграждението на
ищцата. Така не може да се отрече, че взискателят е действал активно, като е
положил всички необходими действия по събиране на вземането.
Затова ако вследствие на
поисканото изпълнително действие е налице удовлетворяване на вземането на
взискателя, той не е задължен да поиска ново изпълнително действие и не може да
започне да тече срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Такъв срок ще тече от
момента, в който поисканото изпълнително действие приключи без вземането да
бъде реализирано или без да доведе до пълното му удовлетворяване. При положение, че по изпълнителното дело са били
извършвани изпълнителни действия и е бил приложен определен изпълнителен способ
за събиране на вземането- запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, от
който регулярно са постъпвали суми, то същото не би могло да се прекрати по
право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, даже и да не са правени нови искания от взискателя за
извършване на изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното
производство на посоченото основание настъпва само при бездействие на
взискателя за период от две години да посочи конкретен изпълнителен способ, в
резултат на което по изпълнителното дело не се извършват изпълнителни действия.
Когато обаче се извършват такива по реализиране на поискания способ, то не е
нужно взискателят да прави нови искания за извършване на други изпълнителни
действия, за да препятства перемирането на изпълнителното дело. След преустановяване на плащанията от работодателя на
20.01.2017 г., е изпратено отново напомнително до работодателя, след неговото
бездействие по молба на взсикателят е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника на 13.12.2018 г.
Ето
защо в случая не е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на твърдяното
от ищцата основание и доколкото по същото са били извършвани действия за
принудително изпълнение, то вземанията на ответното дружество спрямо нея не са
погасени по давност – в този
смсл. Определение № 356 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3599/2019 г., IV г.
о., ГК.
Предвид
горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски.
На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. в полза на въззиваемата страна.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165435 от 15.07.2019 г.
постановено по гр. д. № 80881/2018 г на СРС, 162 състав.
ОСЪЖДА Д.С.М., ЕГН ********** да заплати на "О.Ф.Б.
" ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал. 3 и ал.8 ГПК, сумата от 100
лв., представляваща разноски за юрисконсулт пред въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.