Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 23.10.2019г. гр.Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на четиринадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар
Валентина Господинова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 329 по описа за 2019г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД гр.София, представляван от управителя Р.М.Т.,
твърди в депозираната искова молба, че подал заявление по чл.410 от ГПК, въз
основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата
била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, в резултат на което
и съгласно чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес от завеждане
на установителен иск за вземанията на дружеството.
Заповедта за изпълнение била
издадена въз основа на подписан Договор за паричен заем № 3004617/28.07.2017г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател, и А.В.С., като заемател,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването
на договора за паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Впоследствие бил сключен Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 30.01.2017г. и Приложение № 1 към
него от 01.09.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло, с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем,
заемодателят се задължил да предостави на ответника паричен заем в общ размер
от 7 000 лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния
договор, с което заемодателят изпълнил задължението си. Ответникът се задължил да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати
сума в размер на 7 772.04 лв., ведно с договорната лихва на 36 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 350.25 лв., включваща първоначална главница и договорна
лихва.
По договора за паричен заем, А.В.С. извършила
плащания в общ размер на 5 950 лв. Към момента на депозиране на исковата
молба дължимата главница била в размер на
3 905.85 лв.
За ползването на предоставената заемна
сума по сключения договор между страните, ответникът дължал договорна лихва в размер
на 227.31 лв. за периода от 07.08.2017г. - датата на първата вноска, до
09.04.2018г. - датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните договор, ответникът
се задължил в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя
едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка.
Неустойката се начислявала еднократно, след три дни, и се дължала като допълнителна
сума към всяка от погасителните вноски. Към момента на депозиране на исковата
молба дължимата неустойка била в размер на 2 552.84 лв.
Разпоредбите на договора предвиждали,
в случай, че настъпи забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни
дни, да се начислят разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на
по 9 лв. Тези разходи се начислявали и за всеки следващ 30-дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
но не повече от 45 лв. В настоящия случай А.В.С. дължала разходи и такса за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 18 лв. Тези разходи били начислени
съгласно чл.10а от ЗПК и нямали характер на неустойка.
Ответникът трябвало да изплати целия
заем на 09.04.2018г. - последната падежна дата, като от тогава до подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, сроковете по всички падежи
на тези остатъчни вноски били изтекли, а ответникът по делото продължавал
виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и обезщетение
за забава върху непогасената главница в размер на 301.31 лева от 10.04.2018г. -
датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението – 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
С оглед на така изложеното ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът има
следните вземания срещу ответника по Договор за паричен заем № 3004617 от
28.07.2018г. - 3 905.85 лева – главница, 227.31 лева - договорна лихва за периода
от 07.08.2017г. до 09.04.2018г., 2 552.84 лева - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, 18 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение,
лихва за забава върху непогасената главница в размер на 301.31 лева за периода от
10.04.2018г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до
14.11.2018г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли ответникът
да бъде осъден да му заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство.
ОТВЕТНИКЪТ – А.В.С. ***, чрез назначения й особен представител – адв.М.К., в
законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва,
че няма възражения по допустимостта на иска. Същият обаче бил неоснователен и го
оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва, че претендираното с исковата молба
вземане е изискуемо, доколкото нямало ангажирани доказателства по изпълнение на
договора. Оспорва и размера на заявената главница, за която не ставало ясно как
е формирана. Оспорва търсената неустойка на две основания – като прекомерна и нищожна,
тъй като по естеството си се касаело за неравностойна клауза по договора. Оспорва
като неоснователна и недоказана претенцията в частта относно разходите по кредита
и лихва за просрочие. Прави изрично възражение относно наличието на реално изпълнение
от страна на ищеца по договора за заем и че претендираната заемна сума е била предадена
на ответницата, като доколкото ищецът бил търговско дружество, следвало подобна
дейност да е обективирана в счетоводни документи. Особеният представител на
ответника оспорва договора за заем и като такъв, съдържащ неравностойни клаузи и
поради това - нищожен.
Оспорва и легитимността
на ищеца да води подобен иск. Сред приложените кьм исковата молба писмени доказателства
липсвало соченото за съществуващо приложение към договора за цесия, от което да
е видно придобиването на вземането от предишния кредитор.
Оспорва изцяло
и договора за цесия, като сочи, че същият не е породил действие спрямо ответницата
поради неизпълнение на изискването на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Към исковата молба
било приложено писмо - уведомление до ответницата за извършената цесия, което обаче
не можело да се приеме за валидно съобщение по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, тъй
като се връчвало на особен представител, а не лично на ответницата или на неин пълномощник.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото с исковата
молба Договор за паричен заем № 3004617 от 28.07.2017г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД гр.София, като заемодател, и отв.А.В.С., като заемател, е
видно, че заемодателят е предал на заемателя сумата от 7 000 лева, като в
чл.3 заемателят е удостоверил, че е
получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има сила
на разписка за предадената, съответно получена сума. Ответницата поела
задължението да върне така дадената в заем сума, като заплати 36 седмични
вноски, последната от които дължима на 09.04.2018г. Съгласно чл.4 от договора
заемателят се задължил да представи на заемодателя обезпечение на задължението,
като посочи двама поръчители или предостави банкова гаранция с бенефициер
дружеството заемодател, като при неизпълнение на това задължение дължи
неустойка в размер на 4 836.96 лева, която сума се заплаща разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от тях се
добавя сумата от 134.36 лева. Съгласно чл.8 от договора, заемателят дължи законна
лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
С рамков договор за прехвърляне на
парични задължения(цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, цедентът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД прехвърля на цесионера „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договор за
заем, които е отпуснал на свои клиенти, като, според договора, конкретните
вземания са индивидуализирани в Приложение № 1, каквото не е представено по
делото.
Съгласно договора за
цесия цедентът се е
задължил да предостави на цесионера пълномощно, по силата на което от името на
цедента цесионерът да
уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като посоченото пълномощно е издадено, представено по делото и
приобщено към доказателствения материал. Ищецът не твърди в исковата си молба да е извършено
уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и депозиране на исковата молба, като към същата е приложил
уведомление и
формулирал искане същото да бъде връчено на ответника, ведно с преписа на
исковата молба.
Въз основа на подадено на
19.11.2018г. заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД гр.София в РС – Димитровград е образувано ч.гр.дело № 1802/2018г. по описа на съда. По същото на 21.11.2018г. е издадена Заповед № 987 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С тази заповед е разпоредено длъжникът А.В.С. *** да заплати на
кредитора-заявител претендираните в заявлението суми, а именно: сумата от 3 905.85 лв. - главница по Договор за паричен заем №
3004617/28.07.2017г., сумата от 227.31 лв. - договорна лихва за периода от
07.08.2017г. до 09.04.2018г., сумата от 301.31 лв. - обезщетение за забава за
периода от 10.04.2018г. до 14.11.2018г., сумата от 2 552.84 лв. – неустойка,
сумата от 18 лв. – разходи за извънсъдбено събиране на задължението, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2018г. до окончателното й
изплащане, и разноските по делото – 140.11 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Тази заповед е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, по повод на което и във връзка с дадените от съда указания в законоустановения едномесечен срок е предявен
искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.
С оглед цялостното изясняване на делото от
фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, в чието
заключение, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се
посочва, че сумата в размер на 7 000 лева, предмет на процесния договор за
заем, е предоставена на ответника. Извършените от последния плащания възлизали
на сума в общ размер от 5 923 лева, като тази сума кредиторът отнесъл
счетоводно за погасяване на следните суми: 2 284.12 лева – 17 вноски за
неустойка до 27.11.2017г. вкл., 544.73 лева – 17 вноски за договорни лихви до
27.11.2017г. вкл., 3 094.15 лева – 16 вноски главница до 20.11.2017г. и
частично за 17-та вноска, от която останала непогасена сумата от 31.25 лева, 27
лева – разходи за събиране на вземането. Последната вноска по кредита била
направена на 19.02.2018г., след което нямало постъпили плащания. Размерът на
остатъчното задължение към момента на депозиране на заявлението и изготвяне на
заключението възлизал на: 3 905.85 лева – главница, 227.31 лева –
договорна лихва за периода от 27.11.2017г. до 09.04.2018г., 2 552.84 лева
– неустойка, 18 лева – разходи за извънсъдебно събиране и 237.62 лева – лихва
за забава за периода от 10.04.2018г. до 14.11.2018г.
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Съдът
намира иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, за допустим, но
разгледан по същество за изцяло неоснователен, доколкото от събраните по делото
доказателства не бе установено съществуването на вземането, присъдено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1802/2018г. по описа на РС - Димитровград.
В тази
връзка и доколкото ищецът основава своето вземане на твърдението за наличие на
надлежна активна материално-правна легитимация, произтичаща от сключен договор
за цесия, следва да бъде отбелязано следното: на първо място, по делото не бяха
ангажирани каквито и да било доказателства, че вземането на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД спрямо отв.С. е било предмет на представения по делото договор
за прехвърляне на вземания, доколкото цитираното в този договор Приложение № 1
изобщо не бе представено, нито бяха ангажирани други доказателства в тази
връзка. На второ място, съгласно нормата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. В представените по делото доказателства обаче
липсват каквито и да било данни ответникът да е бил уведомен за извършената
цесия. Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не може да се приеме,
че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение,
нито с получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, сред
които и уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД, доколкото и в двете производства то е
извършено при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Действително в посочената
разпоредбата е предвидено, че съобщението се смята за връчено с изтичането на
срока за получаването му от канцеларията на съда, но следва да се има предвид,
че тази законна фикция е уредена единствено, за да обслужва нуждите на
гражданския процес във връзка с призоваването. От друга страна, уведомлението
за цесията съставлява материалноправно изявление, което има ефект, само ако
бъде доведено до знанието на длъжника. При това положение, след като не се е
стигнало до фактическо връчване на книжата, не може да се приеме, че длъжникът
е бил надлежно уведомен за цесията. По същите съображения предаването на
исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения от съда по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител не може да се приравни на
правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника действие, предвид
характера на представителството и обема на правомощията. Ето защо съдът намира,
че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на пълномощник на
цедента, което обуславя извод, че цесията не е произвела действие спрямо него.
В този
смисъл предявеният в настоящото производство иск за установяване дължимостта на
присъдените със Заповед № 987 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело
№ 1802/2018г. по описа на РС – Димитровград, суми, се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде изцяло отхвърлен.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29,
ет.3, п.к.1527, представляван от управителя Т.Я.К., срещу А.В.С. с ЕГН : **********
***, иск да се признае за установена дължимостта на сумите, присъдени със Заповед № 987 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1802/2018г. по
описа на РС – Димитровград, а
именно: сумата от
3 905.85 лв.(три хиляди деветстотин
и пет лева и 85 ст.) - главница по Договор за паричен заем №
3004617/28.07.2017г., сумата от 227.31
лв.(двеста двадесет и седем лева и 31 ст.) - договорна лихва за периода от
07.08.2017г. до 09.04.2018г., сумата от 301.31
лв.(триста и един лева и 31 ст.) - обезщетение за забава за периода от
10.04.2018г. до 14.11.2018г., сумата от 2 552.84
лв.(две хиляди петстотин петдесет и два лева и 84 ст.) – неустойка, сумата
от 18 лв.(осемнадесет лева) –
разходи за извънсъдбено събиране на задължението, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.11.2018г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: