Р Е Ш Е Н И Е № І-43
град Бургас
,06.06. 2017 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.................десети май………..през
две
хиляди и седемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Тодор
Митев
при секретаря А. Ц. като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 401 по описа
за
2017
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на „Профилактика ,рехабилитация и отдих „/ПРО/ЕАД –гр.София –ищец по гр.д. № 3033/2015 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2060/19.12.2016 год. постановено по същото дело в частта, с която са отхвърлени исковете на въззивника против „Виго рент“ЕООД-гр.Несебър за установяване по отношение на ответника ,че дължи на ищеца горницата над уважения размер от 2122,40 лв. до претендираната сума от 2568,80 лв. – представляваща дължими наемни вноски за м. юли и август 2012 г. и частично претендирани наемни вноска за м. юни ,септември и октомври 2012 г. /т.е. за непризнатата сума от 446,40 лв. /;както и в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивника за установяване по отношение на ответника ,че му дължи мораторна лихва за забава по договор за наем от 30.12.2011 г. за сумата над 312,69 лв. до претендираната сума от общо 389,65 лв. / т.е. за непризнатата сума за мораторна лихва от 76,96 лв. –мораторна лихва за м. юни ,септември и октомври 2012 г. / и в частта с която е отхвърлена претенцията за заплащане на разноски по делото./
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и незаконосъобразно ,постановено в противоречие със закона .
Сочи се на първо място ,че съдът не се е съобразил с представените по делото доказателства ,с които според въззивната страна претенциите за заплащане на задълженията по установеното наемно правоотношение са изцяло доказани по размер .Ответникът е доказал заплащането на наемни вноски по договора за наем само за м. юли и август 2012 г. – в общ размер на 811,20 лв. ,но извадена от общата дължима сума от 3380 лв. ,остатъкът от задължението е 2568,80 лв. , а не 2122,40 лв. ,както е приел съдът .Неправилно първоинстанционният съд е извършвал разнообразни преизчисления предвид счетоводното отразяване на задълженията на ответника ,което не следва да се отразява на дължимата сума ,тъй като предмет на спора не е счетоводното отчитане в счетоводството на ищеца и на ответника на съответните наемни вноски .С оглед на установеното ползване на наетото помещение по договора от ответника , ищецът е установил размера на задължението му и липсват представени доказателства за плащане ,поради което претенцията е следвало да бъде уважена изцяло.Неправилното изчисление на дължимите наемни вноски се е отразило и неправилното изчисление на дължимите мораторни лихви за забава по договора за наем.Подробно се сочат точните размери на дължимата мораторна лихва за всяко от месечните задължения .С оглед основателната част от исковата претенция /в съотношение 6916/1435,2 на основателна към неоснователна претенция /, следва да бъдат присъдени в същото съотношение и направените разноски по делото в полза на ищеца съобразно приложения списък на разноски ,включая и тези по заповедното производство .
С оглед на това се моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважат исковете съобразно изложеното от въззивника .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК ответникът-въззиваем чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение в сочените от въззивника части не са допуснати сочените в нея нарушения.Сочи се ,че в случая има значение счетоводното отчитане за размера на вземанията на ищеца ,още повече ,че по делото единственото доказателство за размера на тези вземания на ищеца са счетоводните записвания и изготвената въз основа на тях счетоводна експертиза ..При определяне на сумите съдът е взел предвид стойностите ,изчислени от вещото лице и събраните по делото счетоводни документи .Моли се за отхвърляне на въззивната жалба .
От своя страна и ответникът е подал въззивна жалба – срещу решението в частта, с която са уважени претенциите на ПРО ЕАД.Твърди ,че действително между страните са подписани два наемни договора ,но наемното правоотношение не е възникнало ,тъй като липсва предаване на държането на наетата вещ .В тази връзка се цитира чл. 13 от подписаните договори , според който предаването и приемането на имота ,предмет на договорите ,както и възраженията на наемателя ,се удостоверяват с приемо-предавателен протокол .В случая ищецът не е представил , а и не е твърдял , наличието на такова писмено доказателство ,поради което въззиваемият счита ,че не е доказано възникването на наемното правоотношение /тъй като тежестта на доказване била у ищеца /. В тази насока двете групи свидетели /на ищеца и ответника /били безспотиворечиви по отношение на твърдението че имотите не са били ползвани през процесния период /анализират се подробно тези показания/,поради което се счита ,че ищецът не е провел пълно и главно доказване по делото на факта на изпълнение задълженията си по наемните договори ,свързани с предаване на държането на имотите /цитира се и съдебна практика в този смисъл /.Затова се счита за необоснован извода на районния съд , че осчетоводявайки фактурите ,ответникът признал ,че ползва обектите ,за които дължи наем .Счита се, че осъщественото плащане по две фактури не означава непременно признание на задължението по всички фактури , а и неплащането на останалите би следвало да се тълкува като индиция за оспорване на същите. В крайна сметка се счита ,че съдът неправилно и при допуснати процесуални нарушения приема ,че се дължат наемните вноски по договорите ,без подкрепата на каквито и да е доказателства за реалност на договора за наем и само въз основа на издадените фактури от ищеца,което не може да бъде достатъчно доказателство за дължимост на вземането .
Моли се за отмяна на решението в уважителните части и отхвърляне изцяло на исковите претенции .
В отговор на въззивната жалба на ответника ищецът счита за неоснователни възраженията му против решението в частта ,с която са частично уважени исковите претенции. Твърди, че фактът на предаване държането на наетите помещения е безспорно установен по делото ,а без значение е дали наемателят ги е ползвал ефективно или не .Неправилно е тълкуването на ответната страна ,че осчетоводяването на фактурите и плащането по част от тях не е доказателство за получената възможност за ползване на наетите помещения /иначе би било неясно защо наемателят би си плащал наемните вноски ,без да държи помещенията / .Оспорва се превратното тълкуване на свидетелските показания ,както и на цитираната съдебна практика .Оспорва се и оплакването за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд .Сочи се ,че твърдението ,че наемателят не е могъл да ползва наетите помещения поради виновно поведение на наемотадетя ,се въвежда за първи път пред въззивната инстанция и е недопустимо .
Моли се за потвърждаване на решението в частите ,с които са уважени исковите претенции.
. И двете страни не сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били пред районния съд субективно съединени искове по чл. 422 ГПК за дължимост на вземанията в полза на ищеца ,за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч-.гр.д. № 1381/2015 г. по описа на Бургаския районен съд .
Установено е било по делото ,че страните са били обвъзрази в две отделни облигационни правоотношения – сключени два договора за наем ,като с договор за наем № 84/30.12.2011 г. ищецът е отдал под наем на ответника собствения си недвижим имот –помещение на първия етаж в топлата връзка срещу рецепцията от 24 кв..в гр. Павел баня ,ул.“Освобождение „ 1 за ползване като магазин за хратителни стоки ,а с договор № 88/30.12.2011 г. е отдадено под наем помещение –магазин за хранителни стоки от 22 кв.м. ,находящо се в топлата връзка на първия етаж срещу бар Оазис. По първия договор е уговорена месечна наемна цена в размер на 338 лв. без ДДС ,която да се плаща до 10-то число на текущия календарен месец ,а по втория договор наемателят се е задължил да плаща месечна наемна цена от 260 лв. без ДДС в същия срок – до 10-то число на месеца .
Установено е също ,че и двата договора били прекратени от наемодателя с писма ,пратени на наемателя ,считано от 01.02.2013 г.
Ответникът е отричал да е ползвал двете наети помещения, като е твърдял и продължава да твърди във въззивната си жалба ,че не му е било предадено държането на помещенията . Позовава се ,че няма подписани приемо-предавателни протоколи ,както гласи текстът чл. 13 от договорите.В тази връзка настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в атакуваното решение мотиви на районния съд ,към които препраща изцяло по реда на чл. 272 от ГПК . Действително не се спори от страните ,че не са били съставени приемо-предавателни протоколи за предаване на обектите от наемодателя на наемателя ,но от анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява ,че ответникът е разполагал с фактическата власт върху наетите помещения .От една страна доказателство за това е извършеното плащане на наемни вноски от наемателя по двата договора –така няма спор ,че вноските за м. юли и август 2012 г. и по двата договора са платени –видно от представеното от самия ответник-въззивник платежно нареждане от 24.09.2012 г.,като е заявено също ,че са платени и вноските за м. февруари и март. 2012 г.Освен това ,с писмо от11.10.2012 г. самият ответник настоява ищецът да му издаде оригинални фактури за платените наемни вноски с платежно нареждане от 24.09.2012 г. и в това писмо няма твърдение ,че държането върху помещенията не е предадено от наемодателя ..От заключението по назначената счетоводна експертиза по делото е било установено ,че всички фактури ,издадени във връзка с договорите за наем ,са осчетоводени и при двете страни /с изключения на последната фактура от 13.03.2013 г /,като фактурите са включени и в дневниците за продажби по ЗДДС при ищеца и в дневниците за покупка по ЗДДС при ответника .Тук следва да се посочи ,че двойното (двустранно) записване на стопанските операции по сметките произтича от икономическата същност на отразяването на операциите и изразява двойствения (дуалистичния) характер на всяка стопанска операция -тя предизвиква еднакво по размери изменение в два вида стопански или парични средствата или в два вида източниците на средства или в един вид средство и със същата сума изменение в съответния източник. В основата на способа на двойното записване по сметките стои правилото всяка стопанската операция да бъде записана с една и съща равна сума най-малко по две счетоводни сметки: по дебита на една сметка и по кредита на друга сметка. Отразяването на всяка стопанска операция два пъти дава възможност тя да се контролира. С други думи –макар и счетоводните записвания на размера на задължението към конкретния кредитор във воденото от предприятието – длъжник счетоводство да не представлява категорично доказателство за реално получената услуга и не съставлява категорично признание на осчетоводеното вземане ,то то е индиция за това ,че услугата е реално получена и че осчетоводеното вземане е дължимо . И в съвкупност с останалите представени по делото доказателства ,включително и гласни такива , това е дало основание на първоинстанционния съд да достигне до правилния извод ,че държането на двете процесни помещения е било прдадено на наемателя.Без значение е дали помещенията действително са били ползвани от него или не ,след като му е била предоставена възможност да ги ползва от страна на наемодателя .В тази връзка следва да се посочи ,че фактът ,че помещенията са били ползвани пред процесния период ,се потвърждава до голяма степен и от показанията на разпитаните по делото свидетели – така свид. Р. заявява ,че за периода от 2011 година до 2013 г. магазинът за хранителни стоки е функционирал ,а свид. И. е заявил ,че е отчитал електроенергия на този магазин ,като вътре е имало хладилници за безакохолни напитки .Другияг магазин нямал електромер и там се намирала дрогерията.И двамата свидетели са категорични ,че и двете помещения са били ползвани през процесния период .
С оглед на това изводите на първоинстанционния съд ,че по делото е установено по пътя на пълното и главно доказване ,че са налице валидно сключени наемни договори ,ка ответникът е влязъл във влъдание на описаните в тях обекти и ги е ползвал ,са правилни и обосновани,а следователно –правилно е и заключението ,че са дължими наемните вноски за ползването на тези помещения ,заедно с консумативите за тях.
По отношение на размера на исковите претенции настоящата инстанция счита решението също за правилно ,като неоснователни са възраженията на въззивника-ищец за неправилно изчисление на дължимите суми :
Правилно и с оглед представените доказателства от претендираната сума от 3380 лв. –неплатени наемни вноски за периода м. май 2012 г.-м.януари 2013 г. ,дърлжими по договора за наем № 84/30.12.2011 г. районният съд е приспаднал вноските за м. юли и м. август /по 338 лв. за всеки месец /,платени с фактура № **********/27-09.2912 г. –общо за 1435,20 лв. /,както и част от вноските за м. юни ,септември и октомври /от по 148,80 лв. всяка вноска-при което дължимата сума за тези месеци е по 256,80 лв.,а не 405,60 лв. ,в какъвто размер е била претендирана,като фактурите за тези вноски са с издадени кредитни известия от по 148,80 лв. //,при което от общо претендираната сума от 3380 лв- е приспадната сумата от 1257 лв.и правилно е прието ,че дължимата сума за наемни вноски по договор № 84 е в размер на 2122,40 лв.В този смисъл е и заключението на счетоводната експертиза ,от които става ясно ,че стойностите по 7 бр. фактури от 01.10.2012 г. са намалени ,тъй като за тях са издадени кредитни известие от по 148,80 лв.При това положение заедно с главниците правилно са изчислени и сумите за дължимите лихви за забава върху признатите за недължими неплатени наемни вноски за наетия имот по договор № 84-за периода от 11.05.2012 г. до 06.03.2015 г.,както и сумите ,дължими за направените разноски по делото / с оглед уважената част от исковете и отхвърлената част от тях/.Затова и в тези атакувани части решението е правилно и следва да бъде изцяло потвърдено .
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2060/19.12.2016 г. постановено по гр.д. № 3033/2015 г. по описа на Бургаския районен съд
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.