Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 85 03.04.2018
г. град
Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с участието на прокурора Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 490 по описа за 2017г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на Х.П.Х.
ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”) за
присъждане на сумата общо в размер 10 000лв, представляваща обезщетение за
претърпени от него в периода 09.01.2017-01.09.2017г неимуществени вреди следствие
лоши медицински, битови и хигиенно-санитарни условия в Затвора – гр.Стара
Загора.
В исковата молба са изложени твърдения, че в периода 09.01.2017-01.09.2017г
Х. пребивавал в Затвора - гр.Стара Загора за изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“. Условията се изразявали в недостатъчна жилищна площ, липса на
тоалетна на карето, липса на навес против слънце и дъжд на карето,
неосигуряване отделно на час за спортни дейност, неосигуряване тайната на
кореспонденцията, в килиите липсвало проветрение, имало мухъл, влага, неприятни
миризми, дървеници. Медицинските грижи не били на високо ниво, като страданията
на ищеца – кожни заболявания и алергия, не били лекувани, не бил изпратен на
кожен лекар. Твърди нарушено правото му
на хуманно отношение, като в резултат от описаните условия в затвора, претърпял
негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, чувствал се зле
психически, бил потиснат, изживявал тежко унижаващата достойнството му среда.
Изброява: страдания, емоционален дискомфорт, чувство на тревожност,
потиснатост, отхвърленост, отчаяние, мъка и тъга. По изложените съображения иска се от съда да постанови решение, с което
да осъди ГДИН да му заплати сумата 10 000 лв представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в периода 09.01.2017-01.09.2017г в Затвор- Стара Загора в
следствие посочените условия.
Ответникът по иска — Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, чрез юр.Ст.П., в писмен отговор по чл.131 от ГПК
/л.8 и сл/ и в съдебно заседание, оспорва иска. Твърди, че в случая не е налице
незаконосъобразна дейност, условията в мястото за лишаване на свобода в исковия
период съответстват на изискванията, не са претърпени вреди. В периода
2013-м.април 2016г били предприети редица ремонтни дейности в Затвора Стара
Загора, вкл.по ремонт на спалните помещения, като същите били приведени в
съответствие с чл.43 ал.3 от ЗИНЗС и чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС. Твърди осигурени
условия за хигиена на лишените от свобода в съответствие с чл.151 ал.1 от
ППЗИНЗС, осигурени хигиенни и почистващи препарати, ред за ползване перално
помещение. Твърди, че е налице обособено за престой на открито и за двигателна
активност място на открито и подходящи условия за поддържане физическото
здраве. Изградени били в близост до зоната тоалетни. Твърди, че получаването и
изпращане на кореспонденция вкл.спрямо ищеца е било съобразено с чл.75 ал.2,
ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС, осигурено било правото на ищеца на медицинско обслужване,
в съответствие с нормативната уредба. Поддържа доводи, основани на медицинската
справка, че лишения от свобода е споделил за употреба на наркотици, като от
дълго време се лекува с диазепам табл., т.е приемал е тези лекарства и преди
постъпването си.. Потвърждение в това, че е липсвала на нужда от друго лечение,
се позовава на обстоятелството, че и след излизането си от затвора Ищецът е с
прекъснато здравноосигурителни права, няма личен лекар, не заплаща здравни
осигуровки, от което прави извод и че не ползвал медицинска помощ. Счита, че ако и да се разгледа кумулативния
ефект на условията, не е прехвърлен прага на строгост, нито е налице незачитане
на човешкото достойнство на ищеца. Насочва към необходимост от прилагане на чл.52
от ЗЗД съобразно преценка въздействието на условията спрямо личността на ищеца,
като се вземе предвид неговата възраст, здравословно състояние, пол,
продължително неблагоприятно въздействие и др.фактори.. Счита, че не са
настъпили каквито и да е неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Поради
изложеното иска отхвърляне на иска изцяло.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по
делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на
иска, пледира за отхвърлянето му на това основание. Твърди, че не са доказани незаконосъобразни действия и
бездействия относно условията на изтърпяване на наказанието. Условията в
Затвора –Стара Загора през исковия период съответстват на всички нормативни
изисквания и европейските стандарти.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Х.П.Х. *** в периода
09.01.2017-01.09.2017г. за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ съгласно писмо изх. ЗД № 14/17 от 24.10.2017г от Началника на
Затвора – Стара Загора /л.11/. Разпределен бил във 2ра група, коридор 2В на
Корпуса на затвора, всички помещения от който са основно ремонтирани
2015-2016г.
В периода 01.02.2017-10.03.2017г, Х. е настанен в спално
помещение №9 с площ 21 кв.м, /общо 6-7 лишени от свобода/. Помещението е с 3бр.прозорци
по 3.24 кв.м, възможност за естествено осветление и проветрение, със
самостоятелен санитарен възел, обзавеждане от стандартни легла, шкафчета,
закачалки, маса, столове, локално парно, 1бр.чугунен радиатор.
В периода 10.03.2017г -07.06.2017г Х. е в спално помещение
№8 с площ 21 кв.м, /общо между 4-7 лишени от свобода/. Помещението е с
3бр.прозорци по 3.24 кв.м, възможност за естествено осветление и проветрение.
Помещението е със самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Обзавеждане -
легла, шкафчета, закачалки, маса, столове, локално парно, 1бр.чугунен радиатор.
В периода
07.06.2017г и до 01.09.2017г ищецът е в спално помещение №6 с площ 21 кв.м,
/общо между 5-6 лишени от свобода/. Помещението е с 3бр.прозорци по 3.24 кв.м,
възможност за естествено осветление и проветрение, със самостоятелен санитарен
възел и течаща вода, обзавеждането е като предходните.
През исковия период на Хр.Х. е било осигурено правото на
престой на открито по един час дневно. Съгласно справка изх.№ 2803/21.11.2017г
относно определения ред за провеждане на престой на открито и за водене на
кореспонденция /л.91/ престоят се провежда се в две обособени зони за престой,
като във всяка се сочат осигурени възможности за физическа и спортна активност
– спортно игрище за футбол, баскетбол, волейбол, тенис на маса, топки и др.
пособия. От м.август 2017г e
разположено и фитнес оборудване. Възможност за спортни занимания се осигурява
на лишените от свобода в рамките на посочения 1 час дневно за престой на
открито посредством спортните уреди, респ.пособия на съответната зона.
Медицинският център към Затвор –Стара Загора обслужва
лишените от свобода по график, а при
спешност – болни се преглеждат извън графика /справка от 23.10.2017г от м.с.М.
л.12. При първоначално постъпване, Х. е споделил, че във връзка с употреба на
наркотици се лекува с диазепам табл., като медикаментозната терапия е била
продължена и при престоя му в затвора. Изброени са в табличен вид осъществените
спрямо Х. медицински прегледи, отразени в амбулаторната книга. Видно е, че през
м.януари 2017 е преглеждан три пъти, през март веднъж, през май, юни, юли,
август 2017г -по веднъж.
От тетрадката за заявки за преглед се установява че за
периода на февруари и март 2017г името му не фигурира сред л.св, заявили нужда
да бъдат прегледани от лекар. Х.Х. е заявил нужда от преглед от лекар на
18.04.2017г от преглед от зъболекар на 23.04.2017г/, за лекар -на 25.04.2017г,
за зъболекар на 26.04.2017г, за лекар на 02.05.2017г, за зъболекар на 03.05.2017г,
за зъболекар на 10.05.2017г и на 17.05.2017г, за лекар на 06.06.2017г, на
13.06.2017г, на 20.06.2017г, на 01.08.2017г, на 08.08.2017г, на 15.08.2017г
/л.58 и сл/. Представени са и молби на Х. до началника на затвора /означени
“жалба“/ №92/17.07.2017г –да бъде освидетелстван за здравословното му
състояние, № 104 от 01.08.2017г.-с оплаквания от петна по главата, трудно
дишане и др.симптоми молба да бъде изведен и прегледан от специалист кожни
болести и алерголог /л.77-80/, молба №104 /02.08.2017г, в която иска да му се
предаде номера на жалбата му до Началника на Затвора, като отново иска преглед
от специалист кожни болести и алерголог –л.85.
От медицинската справка на Директор МЦ д-р Петкова, л.82 се
установява, че Х. е бил прегледан в МЦ на 09.01.17г-първичен медицински
преглед, 16.01.2017г –диагноза кондиломи, на 19.01.2017г диагноза невроза.
Извикан ЦСМП-кр.наягане 120/80, пулс 88, чисто дишане , корем б.о, статус
–б.о.; на 09.03.2017г –личностово разстройство, на 19.05.2017г остра вирусна
инфекция, на 08.06.2017г-остра вирусна инфекция –лекуван с оспамокс,
парацетамол, на 06.07.2017г и на 25.08.2017г въз основа на прегледа му е
поставена е диагноза „алергия“ и му е предписано лекарство лоратидин. Изложено
е в справката и това, че по време на престоя си в Затвора л.св.Х. е споделял
оплаквания за окапване на косата под формата на малки кръгловати полета
–алопецция ареата, както и характеристика на заболяването, по преобладаващо
мнение автоимунно, причините за появата се предполагат по генетично
предразположение, като отключващи фактори са стресови събития, фебрилни
състояния, нелекувани зъби, дерматити и др. Непредвидимо заболяване, като в
много случаи участъците без коса се възстановяват спонтанно без лечение в
рамките на около година. При наличие на няколко такива участъка в началото не
се предприема лечение /л.82-83/.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит като свидетели на лицето Е.Т.Г. и лицето И. Р.И..
Свидетелят Е.Г. заявява, че познава ищеца от Затвора, тъй като заедно
изтърпявали наказание лишаване от свобода, в една килия №6. Твърди, че ищецът
се задушавал в килията, не можел да си поеме въздух и получавал обриви защото
имало дървеници. Обезпаразитяването нямало ефект. Твърди, че като го нахапели, ищецът
слизал долу при лекарките да иска алергозан, но те не му давали, казвали че е
нахапан от комари. И сега било така, като показва на съда шишенце, в което
твърди, че имало дървеници, хванати от него в затвора, 6-та килия. Твърди, че
ищецът молел за помощ лекарите, записвал се в книгата. Твърди че редовно
получавали писмата си разпечатани, вкл.видял че дават на Х. две отворени писма.
Относно престоя на открито заявява, че е само 1 час и ако има дъжд или сняг, престой на открито се
провежда по желание и ако само 7-8 човека изразят желание, не се провежда.
Признава, че в исковия период спалните помещения са ремонтирани, снабдени със
самостоятелен санитарен възел, осигурен е достъп на естествена светлина и
въздух, поддържат се чисти, вкл.от затворниците, при снабдяване от
администрацията с хигиенни препарати. Свидетелят признава и това, че лишените
от свобода могат да ползват и общите санитарни помещения, както и че през деня,
не са ограничени във възможностите си да посещават общите помещения.
Св.И. Р.И., отговорник на ІІ група в Затвора - Стара Загора, дава сведения относно
реда и организацията по поддържане на хигиената. Ежемесечно, до 15 число,
администрацията на затвора му дава препарати за съответния месец, които
свидетелят получава и раздава на отговорниците на килиите. Всяка неделя той им
давал препарати за седмицата, ползват ги за коридора и баните, които се чистят
сутрин и вечер от дежурните по килии, като всяка килия дава дежурен по една
седмица по коридор, баня, клуба. Свидетелят твърди, че
откакто е тук /м.11.2017г/ общите помещения се чистят редовно. Твърди че няма
дървеници, твърди че в период от около 2 месеца , два пъти пръскали против
насекоми. Сочи график за ползване на банята два пъти седмично. Твърди, че
помещенията са отключени през деня и лишените от свобода могат да ползват
банята /през ден има топла вода/. Чаршафите се перат всяка седмица, като
свидетелят и отговорникът на групата ги приемат от лицата, които желаят
изпиране. Отделно, има бързовар и сушилня, където всички лишени от свобода
могат да простират по желание.
На 17.01.2018г. се проведе съдебен оглед на помещенията в
които е бил настаняван ищеца в Затвора –Стара Загора, като се установи
следното: Килия №6 е с размери 5.04 /
4.90м, има 7 легла, трите от които са на вишки, при настанени 5 лица. Има маса,
помощна маса, 6 шкафчета, 4 стола, 3 телевизора /които са на затворниците/. В
килията има 2 бр луминисцентни лампи, 2 бр.прозорци са с размери 0.89 /1.2м, с
решетки, без мрежи. По стените има зацапвания с черно, с неясен произход. Има
тоалетна и течаща вода и един прозорец. Килия №8 е с идентични размери, има 6 легла, 4 шкафчета,
4 стола, 2 телевизора /които са на затворниците/. В килията има 2 бр луминисцентни
лампи, прозорците са с размери 0.89 /1.2м, с решетки, без мрежи. По стените
няма зацапвания. Има тоалетна и течаща вода и един прозорец. Килия №9 е с размери 5.02м/5.02м, има 7 легла, 5
шкафчета, маса, 4 стола. В килията има 2 бр луминисцентни лампи, 2 бр.прозорците
са с размери 0.89 /1.2м, с решетки, без мрежи. Има баня, в която има тоалетна,
мивка, прозорец. В общата баня след ремонта има 5 мивки, 5 душа, 5 огледала,
влизаща светлина на банята от 2 прозореца, в поддържано състояние е, с теракот,
нови плочки /протокол л.31/.
Не се доказаха по делото конкретни данни за забавяне,
непредаване или ненадлежно предаване кореспонденция от и за ищеца. Реда за
получаване и изпращане на писмата на лишените от свобода, съответно
адресираните до тях, става чрез ежедневното им изпращане и получаване през
работните дни, посредством инспектори по социална дейност и възпитателна работа
при съблюдаване на нормативното изискване за неприкосновеност на писменото
съдържание на писмото, но се проверява съдържанието на плика за евентуално наличие на неразрешени вещи.
Придвижването на кореспонденцията до ТП на Български пощи – Стара Загора,
получаването на входяща такава се осъществява от куриера на затвора също ежедневно
в работните дни /справка изх.№ 2803/21.11.2017г -л.91/.
По делото са приложени и приети писмени доказателства –справки,
извлечения от тетрадката за заявяване на
медицински прегледи, молби на Х. ***, договор за доставка на хигиенни, перилни
и миещи препарати, протоколи за
извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
По допустимостта:
Искът е за присъждане на
обезщетение за вреди от незаконосъобразна дейност, предявен е от лице което
твърди, че е претърпяло вреди, сочи настъпването им в резултат действия и бездействия на длъжностни лица на
държавата. Исковата претенция е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални
служби и затворите /чл.12 ал.3 от ЗИНЗС/. Твърдяната като незаконосъобразна
дейност на служители от ответника има административен характер, доколкото
изпълняваните от затворническата администрация дейности по изпълнение на наложени наказания лишаване от
свобода обхваща и обезпечаване на права на лишените от свобода лица, извън
тези, чието упражняване наложеното наказание лишаване от свобода изключва. Предявеният
срещу ГД „ИН“ иск е за обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия при или по повод административна дейност от служители на
Главна дирекция „ИН“ и е с правно основание чл.284 ал.1, вр.с чл.3 от ЗИНЗС.
Посочено е място на увреждането в гр. Стара Загора, искът е подсъден на АС -
Стара Загора /чл.285 ал.2 ЗИНЗС/. Искът
е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Предмет на исковата претенция на Х. е обезщетяване на
неимуществени вреди -негативни преживявания, физически и емоционален
дискомфорт, посочени като обща последица от поставянето му при неблагоприятни
битови, санитарно-хигиенни условия, накърнено право на кореспонденция и право
на медицинско обслужване при изтърпяване наказание лишаване от свобода в
Затвора —гр.Стара Загора в периода 09.01.2017-01.09.2017г.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, която поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените
и задържаните под стража. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС Осъдените и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, а съгласно ал.2 —за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Следователно отговорността
на Държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: да е
налице действие или бездействие на специализиран орган по изпълнение на
наказанията; същото да е в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС от гл.точка изискванията към
условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража; реално
претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и причинна връзка между незаконосъобразните
действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по
чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС по предвидения специален ред.
В случая не
се доказаха твърденията за лоши битови и санитарно-хигиенни условия в Затвора
Стара Загора.
Изискванията за осигуряване на минимална
жилищна площ /4кв.м/, е регламентирано в чл.43 ал.3 от ЗИНЗС /ДВ бр.25/2009г/,
но тази норма не е била част от действащото право в исковия период. Независимо
от това преценката за осигуреност на жилищни и битови помещения в Затвора следва да се направи чрез
съпоставката на жилищните и битови условия при които е бил поставен ищеца с
общите изисквания към тях. Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите — за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица. Администрацията
на ответника е била обвързана от забраната за мъчително или нечовешко отнасяне,
установена чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, така и в чл.3 от КЗПЧОС. В чл.10, т.1 от МППГП
също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на
хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство.
По отношение на лицата, изтърпяващи наказание, респективно задържаните под
стража лица, това основно право е
регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, а съгласно изричната норма на чл.3 ал.2 за нарушение
на ал.1 се счита поставянето в неблагоприятни условия на задържаните вкл.
такива, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление,
проветрение и пр. Съгласно чл.43
ал.5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят в правилника за прилагане на
закона. Съгласно чл.20, ал.2 от Правилника за приложение на ЗИНЗС в
спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. Според ал.3 на чл.20 на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения. Затвора в гр.Стара Загора е именно заведение от закрит
тип и спрямо него е било налице изискването за постоянна осигуреност на достъп до
санитарен възел, вкл.в самите спални помещения. Установи се, че това изискване е било
осигурено във всяко от спалните помещения, в които е бил настаняван ищецът, е
имало самостоятелен санитарен възел и достъп до течаща вода.
В случая спални помещения № 9, № 8 и № 6
са всяко с площ от 21 кв.м, настанените в тях лица са както следва – в № 9
между 6 и 7 човека, в № 8 между 4 и 7 човека , в № 6- между 5 и 6 човека.
Преценката спрямо най-големия брой лица -7 човека на 21 кв.м.площ определя, че са били осигурени в
най-неблагоприятните моменти около 3
кв.м площ на човек. Само по себе си това обстоятелство обаче не сочи на
накърняване правото на хуманно и неунизително отношение спрямо лишените от
свобода, в частност ищеца. Това е така, предвид следните съображения: през
релевантния период не е налице конкретно изискване за минимална жилищна площ, а
преценката се основава на това – нарушена ли е забраната за изтезания и
нечовешко отношение предвидена в чл.3 от ЕКПЧОС, съответно в чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно съдебната практика, вкл. принципите, от които е изхождал съда в
Страсбург, дадени в решението Нешков против България и др., оценката следва да
се основава на конкретиката на съответния случай, като се отчете кумулативното
въздействие на условията, твърденията на лицето, времето, прекарано в
съответните условия. Относно пренаселеността, в решението Нешков срещу България
съдът сочи, че ако затворниците имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се
счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други
фактори, до нарушение на чл. 3 от
Конвенцията. В случая,
посочения минимум се явява осигурен в Затвора в Стара Загора. Ако и в отделни
периоди да е имало пренаселеност, то това обстоятелство не се комбинира с други
негативни аспекти от релевентните за преценка. В случая всеки лишен от свобода,
вкл.ищецът е имал самостоятелно легло, някои от леглата са на вишки,
позволяващи движение между мебелите, на следващо място лишените от
свобода лица в Затвора Стара Загора в исковия периода са били в току-що
ремонтирана и реновирана среда, осигурени са били след ремонта, приключил април
2016г.-ремонтирани спални и общи помещения, всяка от спалните със самостоятелен
санитарен възел, течаща вода, условия за къпане, миене и пране, с осигурен достъп
на естествена светлина и въздух, редовно
хигиенизирани помещения. Тези обстоятелства се констатираха и за трите спални
помещения - №9, №8 и№6, в които е пребивавал ищеца /въз основа на извършения
оглед и свидетелските показания по делото/. Установиха се изцяло нови общи санитарни помещения, с възможност за
свободното им ползване от лишените от свобода и с осигурени от затвора
почистващи и миещи препарати. Обстоятелството, че лишените от свобода са можели
свободно да се движат на територията на затвора за времето от 06ч-до 22ч, също
е фактор, който сочи на смекчаване евентуалните последици на неудобствата, ако
и такива да са били изпитани от ищеца с оглед броя на настанените в общо спално
помещение лица. И не на последно място, касае се за сравнително кратък период,
в който ищецът е пребивавал в затвора. Същият е прекарал в Затвора-Стара Загора
8 месеца, като само през част от времето
в спални помещения № 9 и №8 са били по 7 човека. По делото не се събраха категорични данни за
периода от време, в който ищеца е страдал от ухапване на насекоми, доколкото същият
е местен на всеки 2-3 месеца в различни спални и само в една от тях ищецът
посочи, че е търпял ухапвания. Дори и да се приеме, че ищецът е изпитвал
неприятни физически и емоционални емоции вследствие ухапване на насекомо,
то с оглед епизодичния си характер и
факта, че не се свързва с увреждане на здравето, не сочи на нарушаване правото му на хуманно
отношение.
През исковия
период не се установиха незаконосъобразни бездействия по ненадлежно осигуряване правото на ищеца на престой
на открито и на двигателна активност. Правото на престой на открито е
нормативно предвидено за лишените от свобода в чл.86 ал.1 от ЗИНЗС не по-малко
от един час на ден, същото е било редовно осигурявано на ищеца, освен в отдели
дни, по изключение, когато метеорологичните условия не позволяват. В този
смисъл са и св.показания на свидетеля Е.Г.. Според
разпоредбата на чл. 164, ал.1
и ал.2 от ЗИНЗС,
по възможност на всеки лишен от свобода се
осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден
извън времето, определено за престой на открито. Разпоредбата не регламентира
правото като абсолютно, а изисква конкретна преценка за наличието на
възможност. В случая условия за спорт са били осигурени в Затвора-Стара Загора,
не се установи незаконосъобразно бездействие с такъв характер, което да се
характеризира като нехуманно. Не се изисква от законодателя да бъдат осигурени
тоалетни на мястото за престой на открито, нито навеси за слънце и дъжд.
Не се доказаха незаконосъобразни действия на
администрацията на ответника от гл.т. правото на кореспонденция и
неприкосновеността на тайната й. Разпоредбата на
чл.
86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС регламентира правото
на лишените от свобода на кореспонденция. Според чл. 75 ал.2 от ППЗИНЗС,
получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира
в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на
престъпления. В ал.3 на същата норма е
предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор социална
дейност и възпитателна работа /ИСДВР/, в присъствие на служител от надзорно
охранителния състав, като е допустимо пликът да се запечатва или разпечатва по
начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. В случая не са
налице никакви твърдения за конкретни действия
на служители на ответника в нарушение на нормативните изисквания.
Недоказани са и оплакванията за неоказване медицинско
обслужване. Изискванията за такова обслужване на лишените от свобода лица се
съдържат в чл. 128-151 от ЗИНЗС
и Наредба №
2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода /ДВ, бр.31/23.04.2010 г./. Съгласно чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават
условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода. За целта нормата на чл. 129 от ЗИНЗС
регламентира осъществяване на медицинското обслужване в медицински центрове и
специализирани болници за активно лечение към местата за лишаване от свобода по
реда на чл. 5, ал.1 от ЗЛЗ,
които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ,
която се осъществява в тях следва да съответства на общите медицински
стандарти. Съгласно нормата на чл. 130, ал.1 от ЗИНЗС лечебните заведения към местата за лишаване от свобода са два
вида – специализирани болници за активно лечение и лечебни заведения за
извънболнична помощ – медицински центрове. По см. на чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС в медицинските центрове се осъществяват спешна медицинска и
дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична
медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и
хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на
здравното състояние на лицата. Изпращането на лишените от свобода в лечебни
заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва при липса на условия
за провеждане на необходимото лечение, при лечение на инфекциозно заболяване и
необходимост от консултативни прегледи или специализирани изследвания, съгласно
чл. 135, ал.1 от ЗИНЗС. Част от медицинското обслужване на лишените от свобода е
задължението на лекаря да приеме лицето, пожелало медицински преглед в срок до
24 часа, а при спешно състояние – по всяко време /вж. чл. 143 от ЗИНЗС/.
В тази насока са и разпоредбите от посочената по-горе Наредба.
В периода 09.01.2017-01.09.2017г медицински прегледи на Х.
от МЦ към затвора се установяват извършвани регулярно, приблизително всеки
месец, макар и не веднага след поискването им. Съдът намира за недоказани
оплакванията за неизпращане ищеца на специалист във връзка с получени петна по
главата. Изпращането
на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода
се извършва при липса на условия за провеждане на необходимото лечение, при
лечение на инфекциозно заболяване и необходимост от консултативни прегледи или
специализирани изследвания, съгласно чл. 135, ал.1 от ЗИНЗС. В случая се установява, че оплакванията на ищеца във връзка с
алергични прояви датират от лятото на 2017г. /негови молби №92/17.07.2017г –да бъде
освидетелстван за здравословното му състояние, № 104 от 01.08.2017г.-с
оплаквания от петна по главата, трудно дишане и др.симптоми молба да бъде
изведен и прегледан от специалист кожни болести и алерголог /л.77-80/,
съответно налице са три записвания за лекар през август 2017г в тетрадката. Установява се молбата
изпълнена, като на 06.07.2017г, след това и на 25.08.2017г ищецът е бил
прегледан във връзка с алергията си в МЦ към Затвора и му е предоставено лекарство.
С оглед дадената характеристика на заболяването алопецция ареата като
автоимунно, с възможност за спонтанно възстановяване, в случая не се доказа
ищецът да е имал необходимост от изпращане на специалист извън затвора. Твърденията за неадекватно медицинско обслужване за
недоказани, съответно и иска за претърпени от това вреди, неоснователен и
недоказан.
При
осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от Затвора
-Стара Загора, не се установи да са нарушили чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Следователно не
се доказа накърняване на правото на Хр.Х.
като лишен от свобода в исковия период, на хуманно отношение и на уважение на
присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284
ал.1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да е
необходимо да се изследват и другите елементи.
С оглед на изложеното, искът на Х. срещу
ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата 10000лв- обезщетение за
вреди от лоши битови, санитарно-хигиенни и медицински условия в Затвора Стара
Загора в периода 09.01.2017г - 01.09.2017г, е неоснователен и следва да се
отхвърли като такъв.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.П.Х. ЕГН **********
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”) за присъждане на
сумата 10 000лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца в периода
09.01.2017-01.09.2017г неимуществени вреди следствие лоши медицински, битови и
хигиенно-санитарни условия в Затвора Стара Загора, като неоснователен.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на
РБ.
СЪДИЯ: