РЕШЕНИЕ
№ 500
гр. гр. Хасково, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640100246 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от малолетната Й. Г. В.,
действаща чрез родител и законен представител срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с
която е предявен пряк иск на увреден от деликт за присъждане на обезщетение
пряко от застрахователя на деликвента по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ за сумата от 2000 лв. – частичен иск за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, причинени от ПТП,
осъществено на 06.05.2023г., ведно със законната лихва от 17.08.2023г. –
датата, на която ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП до
изплащане на сумата.
При условията на евентуалност, ЗД „Бул Инс“ АД е предявил обратен
осъдителен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК срещу конституирания като
трето лице – помагач делинквент с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за
сумата от 2000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на увреденото лице от ПТП, осъществено
на 06.05.2023г., следствие на употребата от водача на лек автомобил „Тойота
Рав 4“, с *** на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон
норма, ведно със законната лихва и разноски по делото, включително
адвокатско възнаграждение, които застрахователят е осъден да плати на
увредения.
В исковата молба се твърди, че на 06.05.2023 г., около 04:58 ч., по
първокласен път I - 8, в посока ***, И. И. А., в качеството си на водач на лек
1
автомобил „Тойота Рав 4“, с ***, поради несъобразена скорост и употреба на
алкохол, да е загубил контрол над МПС-то, навлязъл в лентата за насрещното
движение и челно ударил насрещно движещият се лек автомобил „Ауди А4“, с
*** и реализирал пътнотранспортно произшествие с пострадали лица.
Вследствие на настъпилата злополука да е пострадал ищеца - Й. Г. В., която се
возила на задната седалка на автомобила. За пътния инцидент да е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 29/06.05.2023 г. по описа
на РУ на МВР - Хасково, в който е отразено, че спрямо „Участник 1“ - И. И. А.
е образувано административнонаказателно производство. Твърди се от пътния
инцидент на ищеца да са причинени контузия на главата; мозъчно сътресение;
рани по главата, да е изживял шок, претърпял болки и страдания, да се е
понижило настроението, да е станал тревожен, да са предизвикани нарушения
на съня и вниманието му. От мозъчното сътресение в продължение на повече
от месец детето не можело да гледа телевизия, слуша музика, както и да се
занимава с обичайните за тази възраст игри /скачане, бягане и др./, без
причини да започвал да плаче, да странял от другите деца и да не искал да
играе с тях, да се страхувал при появата на кола, изпадал в паника и започвал
спонтанно да плаче. Твърди се виновният за процесното ПТП водач да попада
в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди,
се покривала от застраховката гражданска отговорност на автомобилистите,
сключена със „ЗД Бул Инс“ АЛ по застрахователна полица № ***, валидна от
17.03.2023 г. до 16.03.2024г. На 17.08.2023г. да е изпратена по пощата
застрахователна претенция до ответното дружество като към днешна дата не е
постъпило плащане на сумата. С исковата молба се претендира сумата в
размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) – част от обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 4000 лв., настъпили от процесното, ведно
със законната лихва от датата, на която ищеца е уведомил ответника за
настъпилото ПТП - 17.08.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендират
се разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Заявява да не оспорва
обстоятелството, че за процесния автомобил „Тойота Рав4“, с *** към датата
на произшествието е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Оспорва механизмът на процесното ПТП, описан в
исковата молба, оспорва ПТП-то да е причинено виновно от водача на лек
автомобил „Тойота Рав4“, с *** – И. И. А.. Оспорва съдържанието на
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Оспорва
причинноследствената връзка. При условията на евентуалност, твърди
настъпилите увреждания на Й. Г. В. да не са резултат единствено на
виновното поведение на водача на лек автомобил „Тойота Рав4“, с *** - И. И.
А., а водачът на МПС „Ауди А4“ да не е положил дължимата грижа като баща
на пострадалата и да е допуснал същата да пътува на задната седалка без
детско столче и поставен колан, като по този начин сам с поведението си да е
допринасъл за настъпването на травмите на детето. Като родител на
малолетен да не е положил необходимата грижа да предотврати настъпването
2
на увреждания на детето, като с поведението си е допринесъл за тях. Счита, че
елементът на съпричиняване от страна на отговорния родител е в значителен
размер. Оспорва ищецът да е претърпял посочените вреди. Оспорва
твърдените, евентуално получени следствие на ПТП увреждания, да са довели
до продължителни болки и страдания. Твърди заявените от ищеца увреждания
и болки и страдания са следствие на предходни заболявания. Оспорва
оздравителният процес на ищеца да е продължителен. В случай, че се
установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес -
твърди същото да е следствие на поведението и неспазване на лекарските
предписания от страна на ищеца. Оспорва претендирания размер, твърди, че
вредите са прекомерно завишени. Твърди, че законна лихва се дължи след
изтичането на 15 работни дни от 17.08.2023г., а в случай че са били
необходими допълнителни документи, както е в настоящия случай, срока от
който следва да тече лихва, е след изтичането на тримесечния такъв.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е предявил срещу третото лице -помагач
на страната на ответника обратен иск против И. И. А. за сумата, която
пострадалият ищецът Й. Г. В. претендира срещу застрахователя на
делинквента, ведно със законната лихва и разноски по делото, които
застрахователя бъде осъден да плати на увредения. Твърди И. И. А. да е
управлявал МПС „Тойота“ с *** под въздействие на алкохол над допустимата
по закон норма. Правният си интерес от иска обосновава с предявения срещу
него иск от ищеца Й. Г. В..
Ответникът по обратния иск не е подал отговор в законоустановения
срок.
По делото са събрани писмени доказателства, депозирани от ищеца и
ответника, изслушани са заключения на вещи лица по съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ) и съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), приложен е
препис на административно-наказателна преписка, образувана срещу И. И. А.
във връзка с процесното ПТП, изискана е информация за етапа на който се
намира досъдебно производство №431-Рп/2023 по описа на РУ-Хасково,
приложен е заверен препис на споразумение за решаване на делото в
досъдебното производство на осн. чл. 381 НПК по нохд № 351/2024 на РС-
Хасково, с което И. И. А. се признава за виновен за нарушение на разпоредби
по ЗДвП, събрани са гласни доказателства на свидетел-очевидец Милена В. –
майка на малолетния ищец.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По главния иск:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.432, ал.1
КЗ, ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя -
ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на
3
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно: реализирането на
противоправно деяние при твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените вреди
в правната сфера на ищеца в заявените размери. Вината се предполага до
доказване на противното (арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
В тежест на ответника е да докаже: направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното
обезщетение, включително възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Не е спорно по делото и се установява от приложените доказателства,
че към датата на процесното ПТП - 06.05.2023 г. е съществувало валидно
застрахователно правоотношение между И. И. А., в качеството на собственик
на МПС с марка „Тойота Рав 4“, с *** и ответника на основание
застрахователна полица с № ***, със срок на действие от 17.03.2023 г. до
16.03.2024г. Следователно, към твърдяната дата на увреждане е съществувало
валидно застрахователно правоотношение между твърдения пряк причинител
на вредата и застрахователя - ответник.
Установява се от писмените доказателства, че ищецът е отправил
застрахователна претенция пред ответника, връчена на 17.08.23г.
По механизма на процесното ПТП:
От споразумение за решаване на делото в досъдебното производство на
осн. чл. 381 НПК по нохд № 351/2024 на РС-Хасково се установява, че И. И.
А., с ЕГН ********** се признава за виновен в това, че: На 06.05.2023 год. в
***, при управление на моторно превозно средство, а именно лек автомобил
марка „Тойота Рав 4“ с ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение,
на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“, чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП -„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
категория В, населено място - 50 km/h“, чл. 44, ал.1 от ЗДвП - „При
разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са
длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните
превозни средства“, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на с.а.м. от гр. Хасково, изразяваща се в трайно затруднение в движението на
лявата ръка, което се дължи на частично разкъсване на делтовидния мускул,
като деянието е извършено в пияно състояние - престъпление по чл. 343, ал.
3, буква „а“, предл. 2- ро, вр. ал.1, буква „б“, предл. 2-ро, във вр. чл. 342, ал. 1
от НК. Престъплението е извършено при форма на вина - непредпазливост във
вида несъзнавана непредпазливост (небрежност) по чл.11, ал.3 от НК -
обвиняемият по досъдебното производство - И. И. А. не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл
4
да ги предвиди.
Свидетелят Милена В. сочи, че на 06.05.2023 г., около 04:30ч. пътувала
със съпруга си и двете си деца с автомобил, управляван от водача с. в посока
за гр. София като при излизането на автомобила от с. Подкрепа друг
автомобил се блъснал срещу автомобилът, в който пътувала. Съпругът на
свидетеля бил на предната седалка до шофьора с., а на задната седалка били
свидетеля и децата им – Й. Г. В. – ищец в производството и м.г.в. Казва, че
непосредствено преди инцидента видяла светлина пред автомобила,
шофьорът с. спрял автомобила и насрещно движещ се автомобил се блъснал в
тях. Сочи, че автомобилът, с който се придвижвала се е движил с ниска
скорост. Насрещният автомобил ги ударил в ляво, от страната на шофьора.
След удара, насрещно движещият се автомобил спрял около три метра след
ударения автомобил, с който се движил свидетеля. Автомобилът, в който се
движил свидетеля бил много смачкан, предното стъкло - пукнато, като прах,
вратите на колата не се отваряли от левия край, защото били смачкани.
Видимо били пострадали детето Й., която имала кръв по лицето и шофьорът
на техният автомобил - с.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля,
защото за подробни, логично свързани, непротиворечиви, съответни на
останалия доказателствен материал.
По делото е приложен Констативен Протокол за ПТП с пострадали
лица № 29, изготвен от длъжностното лице Антон Колев Ангелов, съгласно
който на 06.05.2023г., около 04:50ч. на първокласен път I - 8, с. Подкрепа е
настъпило ПТП между лек автомобил „Тойота Рав 4“, с ***, управляван от И.
И. А. и лек автомобил „Ауди А4“, с ***, управляван от с.а.м.. Посочено е, че
И. И. А. е бил с алкохол в кръвта – 1,48%, отрицателна проба за наркотични
вещества, а с.а.м.-0,00%, отрицателна проба за наркотични вещества. Й. Г. В. е
пътувала на задната седалка на лек автомобил „Ауди А4“. Пострадали са Й. Г.
В. с прорезна рана на главата и с.а.м. – с порезна рана на лява ръка, настанен в
болнично заведение, без опасност за живота. И. И. А. имал охлузвания по
лицето. Посочено е, че И. И. А. поради движение с несъобразена скорост и
употреба на алкохол е загубил контрол над управляваното МПС, навлязъл е в
лентата за насрещно движение и челно ударил лек автомобил „Ауди А4“.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който
се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление
(в т.см. решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО;
решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО;
решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО; решение № 98/
25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО решение № 15/25.07.2014г.
по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО). По делото не е проведено пълно обратно
доказване на верността на удостоверените в протокола факти. Следователно,
не е оборена доказателствената сила на констативния протокол.
5
По делото е прието неоспорено заключение на вещо лице по
допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено.
Въпреки, че споразумението на осн. чл. 381 НПК не посочва колата, в
която се е движил участникът в настъпилото ПТП - с.а.м., доколкото няма
оспорвания на приложеното споразумение и като съобрази събраните гласни
доказателства, констативен протокол и заключение на вещото лице, съдът
приема, че споразумението на осн. чл. 381 НПК по нохд № 351/2024 на РС-
Хасково е постигнато именно относно процесното ПТП. По въпросите
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
споразумението по чл. 383 НПК, което е с последиците на влязла в сила
присъда, са задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за
репариране на вредоносните последици от деликта (арг. чл. 300 ГПК).
Предвид гореизложеното, по отношение на механизма на процесното
ПТП съдът намира за установено, че на 06.05.2023 г., по първокласен път I - 8,
с. Подкрепа се е движел лек автомобил „Ауди А4“, с peг. № X 60-85 КР,
управляван от с.а.м.. В същото това време, в лентата за съседно движение и
срещу него се е движел лек автомобил „Тойота Рав 4“, с peг. № РВ 23-25 СК,
управляван от И. И. А.. В определен момент от време лекият автомобил
„Тойота Рав 4“ навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „Ауди А4“ и
настъпил удар между двете МПС. Установява се, че причините за
настъпването на процесното ПТП са от субективен характер и се състоят в
движение с несъобразена с атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, скорост към
момента на възникване на процесното ПТП от водача на лек автомобил
„Тойота Рав4“. Водачът на лек автомобил „Тойота Рав4“ сам се е поставил в
положение да не може да осъществява контрол върху движението на
управлявания от него автомобил, като е избрал да се движи след употреба на
алкохол със скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивността на движение.
По причинноследствената връзка, причинените вреди и техния
размер:
От приложения фиш за спешна медицинска помощ и приетото
заключение на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че ищецът
е получил от процесното ПТП разкъсно контузна рана на главата в ляво.
Установява се, че уврежданията се намират в пряка причинна връзка с
процесното ПТП. Доколкото вещото лице изказва съмнение за мозъчно
сътресение и от останалите доказателства не може да се установи по несъмнен
начин, че детето е претърпяло мозъчно сътресение съдът приема, че не е
проведено главно и пълно доказване на обстоятелството за мозъчно
сътресение на детето. Установява се, че на пострадалата Й. е извършена
хирургична обработка и шев на раната на главата и в деня на инцидента е
изписана от болницата. Според вещото лице срокът за възстановяване не
6
превишавал 20 дни като е възможно да остане белег. От показанията на
свидетеля В., които съдът кредитира изцяло по изложените вече съображения,
се установява, че детето Й. била много изплашена след инцидента и два
месеца не можела да се успокои, много плачела; не искала да влиза в кола и
досега не искала да остава сама; от произшествието на детето останал белег на
главата, на който не пораснала коса и при връзване на косата, същият се
вижда; детето не искало да ходи само до тоалетна като това продължава и до
днес, продължава да няма спокоен съд. Свидетелят сочи още, че детето няма
проблем с храненето, продължава да си играе с децата, по принцип не гледа
телевизия, защото използва таблет, преди и след инцидента не слушало
музика.
Като съобрази събрания доказателствен материал за процесното ПТП и
причинените на ищеца вреди, съдът намира за установено, че констатираните
увреждания на ищеца и претърпените болки и страдания са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Противоправността на деянието се
изразява в нарушаване на забраната да не се вреди другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При преценка за размера на
обезщетението, съдът съобрази разрешенията, дадени в Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, определено като задължително за съдилищата,
съобразно ТР № 1 от 2010г. по т.д. № 1/2009г. на ВКС и съдебната практика за
обстоятелствата, които следва да се съобразят при присъждане на размера на
неимуществени вреди по справедливост (решение № 749 от 05.12.2008 г. по
т.д.№ 387/2008 г. на ВКС, ІІ TO., решение № 66 от 03.07.2012 г. по т.д.№
611/2011 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 83 от 06. 07. 2009 г., по т.д.№ 795/2008 г.
ВКС, ІІ ТО, решение № 233 от 20.12.2016 г. по т.д.№ 3586/15 на ВКС, ІІ ТО,
решение № 88 от 17.06.2014 г., по т.д.№ 2974/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение
№ 189 от 25.03.2024 г. по гр. д. № 1757 / 2023 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №
1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II ТО, решение №
83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №
157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №
124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 34 от
27.03.2020 г. по т. д. № 1160 / 2019 г. на ВКС, II TO, Решение № 50111 от
15.05.2023 г. по т. д. № 1319 / 2021 г. на ВКС, I TO, решение № 214/08.01.2019
г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 50033 от 25.07.2023 г. по
т. д. № 299 / 2022 г. на ВКС, II ТО). Освен това, следва да се съобрази, че
преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не
може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата
молба (арг. ТР № 1/2021 на ВКС, ОСГТК). Като съобрази изводите по-горе за
характера на увреждането на пострадалия (разкъсно контузна рана на главата в
ляво), начина на извършването му - от ПТП, което засилва интензивността на
преживения шок, причинените на ищеца болки, стрес, неспокойства по време
7
на сън, крехката възрастта на ищеца (малолетно дете на четири години и
половина към датата на произшествието, което засилва интезивността на
негативните преживявания), но и фактът, че не се налагало болничен престой,
възстановителния период - около 20 дни, но и останалият траен белег на
главата на детето и фактът, че на него не расте коса, което е видимо, когато
детето връзва косата си, фактът, че след инцидента в поведението на детето е
настъпила негативна промяна – продължава да има неспокоен съд и да не иска
да остава сама, както и като съобрази икономическата конюнктура в страната
към датата на непозволеното увреждане и размерът на присъждането
обезщетение при сходни случаи, настоящият състав приема, че справедливото
обезщетение за причинените неимуществени вреди е в размер на 8000 лв.
Вината на водача, управлявал МПС марка „Тойота Рав” е безспорно
установена предвид задължителното за съда споразумението по нохд №
351/2024 на РС-Хасково.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В конкретния случай, от събраните гласни доказателства на свидетеля
В. се установява, че малолетният ищец се е движил без детско столче.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза при наличие на правилно монтирано детско столче в автомобила
Ауди и поставени колани на седящото в него дете, не биха могли да се
причинят травми по детето в описаните по делото зони - травма на главата с
разкъсно контузна рана в ляво.
По въпроса дали пострадалото малолетно дете може да допринася за
настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана противоречива
практика на ВКС. Настоящият съдебен състав споделя становището, че
малолетният не формира правно валидна воля и не може да му се вмени
задължението за обезопасяване съгласно изискванията на глава ІІ, раздел ХХV
ЗДвП. Разрешението се споделя както в хипотеза на виновно за ПТП лице –
родител на пострадалото необезопасено превозвано дете (решение по гр. д. №
50177/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение по т. д. № 2722/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.,
решение по т. д. № 1879/2019 г.на ВКС, І т. о. и решение по т. д. № 1692/2022
г. на ВКС, ІІ т. о.), така и в хипотеза, в която делинквент е лице, различно от
водача на МПС, превозващо необезопасено малолетно лице, т. е. в хипотеза на
ангажирана за вреди гражданска отговорност на лице, което не е дължало на
увредения малолетен дължимата от закона завишена грижа (решение по т. д.
№ 2637/2021 г. на ВКС, І т. о.). В този смисъл, в конкретния случай, предвид,
че пострадалият е малолетен към датата на произшествието – на 4 години и
8
половина и съответно, не може да формира правно валидна воля и не може да
му се вмени задължението сам да се обезопаси (чрез поставяне в детско столче
и предпазен колан), съдът намира, че като е пътувал в МПС, без правилно
използване на обезопасителна система, малолетният ищец не е допринесъл за
настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД (в т.см. Решение № 32 от
10.04.2025 г. на ОС - Хасково по т. д. № 13/2024 г.). Следователно,
възражението за съпричиняване е неоснователно.
По размера на претендираното обезщетение:
Предвид извода на съда за неоснователност на възражението за
съпричиняване, обезщетението за неимуществени вреди не подлежи на
намаляване.
Предвид извода на съда за размера на справедливото обезщетение за
причинените неимуществени вреди и претендираният размер на частичния
иск за сумата от 2000 лв., следва, че частичният иск е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
По претенцията за обезщетение за забава:
Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна – арг. чл. 429, ал. 3, изр. второ КЗ.
Претенцията на ищеца по чл. 380 КЗ за изплащане на обезщетение е
получена от застрахователя на 17.08.2023г. с посочване на датата на пътно-
транспортното произшествие, виновният водач и застрахователната полица,
както и обстоятелствата на получените увреждания, в резултат, на които търпи
неимуществени вреди. Към претенцията е приложен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, фиш за спешна медицинска помощ на детето,
удостоверение за наличие на банкова сметка на законния представител на
детето. Установява се, че с писмо застрахователят е уведомил ищеца, чрез
неговия процесуален представител, че следва да представи още: влязъл в
законна сила акт - присъда, решение или споразумение по наказателно дело,
или постановление за прекратяване на наказателно производство и служебна
бележка, удостоверяваща, че същото не е обжалвано, Авто-техническа
експертиза, Съдебно-медицинска експертиза, Протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица към него. Законът не предвижда
представянето на изискваните от застрахователя допълнителни документи,
още повече, че с много от конкретно изискваните документи ищецът
обективно няма как да разполага. Да се приеме обратното, означава да се даде
възможност на застрахователя умишлено да забавя изплащането на
застрахователно обезщетение чрез изискване на редица документи, въпреки,
че е получил доказателства за настъпилото ПТП, документи за настъпилите
увреждания, както и банкова сметка за изплащане на определеното
9
обезщетение. Следователно, застрахователят дължи обезщетение за забава от
датата, на която е получил застрахователната претенция - 17.08.2023г. до
окончателното плащане (арг. чл. 429, ал. 3, изр. второ КЗ).
По предявения обратния иск:
Предвид уважаване на главния иск, следва да се разгледа по същество и
обратния иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение
по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други
упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Обстоятелството, че виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон се доказва от споразумението за решаване на делото в досъдебното
производство на осн. чл. 381 НПК по нохд № 351/2024 на РС-Хасково и
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 29/06.05.2023 г. по описа
на РУ на МВР – Хасково. Осъждането на ответника по главния иск поражда в
негова полза регресно притезание, чийто размер се определя от размера, до
който е уважен главния иск, заедно с лихви и разноски. Предвид това, както и,
че е доказано фактът, предвиден в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл.
първо КЗ, третото лице – помагач като пряк причинител на вредата следва да
бъде осъдено да плати сума в размер на 2000 лв. за причинени неимуществени
вреди на ищеца, сумата в размер на 680 лв. – съдебно-деловодни разноски,
които застрахователят е осъден да плати на ищеца по главния иск, както и 600
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, които застрахователят е осъден
да плати за оказана безплатна правна помощ на ищеца, при условие - след
като застрахователят плати сумите по главния иск, ведно с разноските.
По разноските:
Ищецът и ответникът са претендирали присъждането на разноски.
Третото лице – помагач не е претендирало разноски. Предвид изхода на делото
право на разноски има ищеца по главния иск и ищецът по обратния иск.
Разноските на ищеца по главния иск са своевременно предявени – за държавна
такса в размер на 80 лв. и депозит за двете заключения на вещи лица в размер
на 600 лв., които следва да бъдат присъдени на ищеца. Разноските на ищеца по
обратния иск са също своевременно предявени – за държавна такса в размер
на 80 лв., които следва да бъдат присъдени на ищеца. Следователно, на ищеца
по главния иск следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ
10
размер на 680 лв., а на ищеца по обратния иск - съдебно-деловодни разноски в
размер на 80 лв.
Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска защита. От представения договор за правна
защита и съдействие се установява, че между ищеца и процесуалният
представител е договорено процесуалният представител да го представлява на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Предвид задължителното за съда тълкуване в решението по дело C-
438/22 на СЕС и практиката на ВКС, съдът приема, че нормата на чл. 38, ал. 2
ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.) не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
Наредбата за заплащане на правната помощ, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото (в т.см. Определение
№50015/16.02.24г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, I отд., съдия – докладчик
Тотка Калчева).
В конкретния случай, делото се е развило в четири открити съдебни
заседания, приети са две заключения на две вещи лица, проведен е разпит
свидетел, събрани са писмени доказателства. Минималното възнаграждение
по Наредбата е в размер на 500 лв. без ДДС (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата).
Този размер съответства на вида на конкретния спор, материалния интерес,
вида и количеството на извършената работа, както и на факта, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност при сравнение с други дела от
същия вид. Предвид, че ищецът е сключил договор с адвокатско дружество,
регистрирано по ДДС, следва да бъде определено възнаграждение с ДДС.
Следователно, ответникът следва да бъде осъден да плати на АД „ГЕНЕВ И
МАРКОВ“ сумата от 600 лв. с ДДС за предоставена безплатна правна помощ
на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, на осн. чл. 432,
ал. 1 КЗ, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. В., с ЕГН **********,
адрес: ****, чрез родител и законен представител Г. А. В., сумата от 2000 лв.,
представляваща ЧАСТ от обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 06.05.2023г.,
11
с водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“, с ***, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от 17.08.2023г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. В., с ЕГН **********, адрес: ****, сумата
от 680 лв. – съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, на осн. чл. 38,
ал. 2 ЗА, ДА ЗАПЛАТИ на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „ГЕНЕВ И
МАРКОВ“, с БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: град
София, район Красно село, бул. Македония № 10, вход 2, ет. 1, ап. 12, сумата
от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА И. И. А., с ЕГН **********, адрес ****, на осн. чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Ваучер“
№ 87, сумата от 2000 лв., представляваща част от обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, причинени на Й. Г. В.,
с ЕГН ********** в резултат на ПТП, реализирано на 06.05.2023г., с водача на
лек автомобил „Тойота Рав 4“, с ***, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно със законната
лихва, считано от 17.08.2023г. до изплащане на сумата, сумата от 680 лв. –
съдебно-деловодни разноски и сумата от 600 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на пострадалия, при
условие, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ********* изпълни постановеното
срещу него осъдително решение.
ОСЪЖДА И. И. А., с ЕГН **********, адрес ****, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, сумата от 80
лв., представляваща държавна такса по обратния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис да
се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
12