Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
20.10.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 652 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Д.А.Д. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №17/19.05.2021г., постановено по АНД №486/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд не изследвал достатъчно задълбочено всички направени пред него възражения по незаконосъобразността на обжалваното постановление и не обосновал защо ги отхвърля. Безспорни доказателства, че нарушението било извършено от соченото за нарушител лице липсвали. Не било взето предвид и че НП било връчено 10 месеца след дата на издаването му, което будeло основателно съмнение за антидатирането му, с оглед спазване на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. В тази връзка следвало административнонаказващият орган да даде подробни обяснения, дали това била действителната дата на издаване на санкционния акт и каква била причината, наложила връчването му 10 месеца след издаването. Наказателното постановление било потвърдено без да били налице доказателства, които да обуславяли виновното поведение на жалбоподателя. Нямало данни за преки очевидци на вмененото деяние. Посоченият в АУАН свидетел бил такъв само при съставяне на акта, но не и на евентуалното извършване на нарушението. Поради това била налице недоказаност на нарушението и неспазване на чл.40, ал.1 и следващите от ЗАНН. При това положение, показанията на свидетеля по АУАН не можело да бъдат приети за установяващи обстоятелствата по осъществяване на фактическия състав на описаното деяние, а АУАН не можело да бъде приет за доказателство, установяващо нарушението, тъй като не бил съставен по изискванията на чл.40 от ЗАНН. На следващо място, нарушено било правото на защита на наказаното лице, тъй като било налице разминаване в дати и номера, поради записване в наказателното постановление, че същото било издадено въз основа на Акт №1970-884 от 28.05.2020г., а актът, който бил съставен на касатора бил №283442 от 26.05.2020г. Това било прието от съда за несъществено нарушение. Не било взето под внимание и възражението за различни имена на посоченото като актосъставител лице, което в АУАН било записано като Н.Я.Х., а в НП като Н. Я. Х.. Доколкото нямало други индивидуализиращи белези, не можело да се направи категоричен извод за личността на лицето.
Моли се за отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски по делото. В писмена молба, подадена от пълномощника на касатора, жалбата се поддържа. Излага се становище по същество.
Ответникът, РУ – Хасково към ОДМВР – Хасково, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково пледира оставяне в сила на решението на районния съд.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 1970-884 от 04.06.2020г. на Началник РУ – Хасково, с което за нарушение на чл.60, ал.1, т.3а, б. „б“ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), на основание чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ, на Д.А.Д. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
За да постанови решението си районният съд приел, че на 22.05.2020г. в гр.Х., ж. к. ***, до блок ***, отвън – на обществено място, Д.А.Д. произвел два изстрела с притежаваната от него пушка, като стрелял по кацнали на близкото дърво птици, с което нарушил забраната на чл.60, ал.1, т.3а, б. „б“ от ЗОБВВПИ. Наложеното за нарушението наказание било правилно квалифицирано по вид и размер, при пълен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Спазени били сроковете по чл.34 ЗАНН. Не била изтекла абсолютната давност. Въззивният съд посочил, че всеки АУАН имал бланков номер – пореден номер на бланката от съответния пакет, като в случая бланковият номер на АУАН бил 283442 и на същия акт имало записан с химикал и друг номер – 1970-884, който съвпадал с номера на наказателното постановление, което било достатъчно. Другият довод също бил неоснователен заради разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, в която било предвидено, че наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Именно такъв бил конкретния случай. Съдът не споделил довода за недоказаност на нарушението, като посочил, че за извършените два изстрела от Д. бил подаден сигнал до РУ – Хасково. При пристигането на място полицаите установили лицето Д.Д., който сам заявил, че стрелял с въздушната си пушка по птици.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Правилен е изводът на въззивния съд, че Д.А.Д. е осъществил описаното в НП административно нарушение, като същият се подкрепя от събраните по делото доказателства. Настоящият състав на касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, че с произведените изстрели наказаното лице е нарушило забраната на чл.60, ал.1, т.3а, б. “б“ от ЗОБВВПИ, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Нарушението е доказано, като от събраните по делото доказателства се установява, че е било извършено именно от касатора.
Доводи в насока липса на виновно поведение на наказаното лице са били наведени и пред районния съд, който основателно не ги е приел, като мотивите на съда са правилни, обосновани и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Освен това жалбоподателят е следвало да докаже твърденията си, с които цели да опровергае ангажираните от административнонаказващия орган доказателства, а относими и годни доказателства в тази насока не са представени, нито в производството пред районния съд, нито пред настоящата инстанция.
Неоснователни са доводите, обосноваващи допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и недоказаност на нарушението. Твърдението за неспазване на чл.40 и следващите от ЗАНН не се споделя.Събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства са достатъчни да обосноват извода на наказващия орган, а именно че Д.А.Д. е извършил административно нарушение по чл.60, ал.1, т.3а, б.“б“ от ЗОБВВПИ. От изложеното в АУАН и в Докладна записка рег.№1970р-17729/23.05.2020г., цитирана в акта и НП, по безспорен начин се установява установеното и с АУАН нарушение, а имено, че на 22.05.2020г. в гр.Х., ж. к. ***, до блок ***, отвън – на обществено място, Д.А.Д. произвел два изстрела с притежаваната от него пушка, стреляйки по кацнали на близкото дърво птици, като лицето е потвърдило произвеждането на изстрелите и е предало на отзовалия се патрулен екип на РУ – Хасково оръжието, с което е извършило нарушението. Предвид възприета в хода на административнонаказателното производство процедура по ангажиране отговорността на нарушителя – констатиране на нарушението, чрез проверка на място, след което съставяне на докладна записка, в последствие съставяне на АУАН, последният е бил съставен в присъствието на свидетел на установяване на нарушението, което установяване е станало именно с АУАН №1970-884/28.08.2020г. В случая актосъставителят се е възползвал от алтернативата, която предлага разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно която АУАН може да се състави и в присъствие на свидетел при установяване на нарушението. Т.е., съгласно относимата разпоредба, не е задължително актът във всички случаи да се съставя в присъствието на свидетел на извършването на деянието.
Не са налице доказателства или данни, даващи основание да се приеме, че не е бил спазен срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Връчването на НП 10 месеца, след дата на издаването му не води до извод за антидатиране на санкционния акт. В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят изрично не е вменил задължение на административнонаказващия орган да връчи НП в определен срок след издаването му.
Твърдението за нарушено право на защита на наказаното лице, аргументирано с довода за записване в НП, че същото било издадено въз основа на Акт №1970-884 от 28.05.2020г., а не на Акт №283442 от 26.05.2020г., също е неоснователно. Изводът на въззивния съд в тази насока отново се споделя напълно от настоящата инстанция, поради което не е необходимо преповтарянето му, а само препращане към същия на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. В допълнение следва се посочи, че изписаният в НП номер на АУАН напълно съответства на номера, записан на АУАН и съставен срещу Д.А.Д., а описаните в акта обстоятелства и данни са идентични с изложените в НП. В тази връзка не може да се счита, че административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана въз основа на АУАН, който не е относим към извършеното от него нарушение.
Не представлява нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането във въззивното решение на възражението за изписани различни имена на актосъставителя, тъй като това не се е отразило на крайния извод на съда. Посочването в НП на имената Недяла (а не Недялка, както е в АУАН) Янкова Христова, настоящият касационен състав счита за техническа грешка, доколкото приема, че при издаването на санкционния акт е пропуснато изписването на една буква от личното име на автора на АУАН и тази грешка в конкретният случай не води до незаконосъобразност на издаденото НП само на това основание. При ясното посочване на длъжността заемана от актосъставителя и учреждението, в което изпълнява същата, то не би могло да се стигне до съмнения относно личността на това длъжностно лице.
Като е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление Районен съд – Хасково е постановил правилно и обосновано решение, при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №17/19.05.2021, постановено по АНД №486/2021 по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.