Решение по дело №4/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 11
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 27 август 2020 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20205330700004
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ№11

гр. Пловдив, 04.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното адм. дело № 4 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.  72, ал. 4 ЗМВР във вр. с чл. 145 -  чл. 178 АПК.

Образувано е по постъпила жалба от Т.Н.Д. против Заповед за задържане на лице от 02.02.2020 г., издадена от *** Н.Т.Д. – ***, *** в ***, с която Т.Д. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

В жалбата се излагат доводи за издаване на заповедта от некомпетентен орган, както и  за липса на посочване на фактическите основания за задържане на лицето, поради липса на посочване кога и при какви обстоятелства е установено, че задържаното лице е управлявало лични си автомобил след употреба на наркотични вещества. На следващо място се излагат съображения, че в случая не са били налице данни за извършено престъпление от жалбоподателя, обосноваващо задържането му по реда на ЗМВР, тъй като след задържането му и при извършени тестове на кръв и урина в частни лаборатории се установила липса на наркотични вещества. По така изложените съображения се моли за отмяна на заповедта за задържане.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя моли да се отмени заповедта, като излага съображения за незаконосъобразност на последната. Моли да му бъдат присъдени разноски в производството.

Ответникът по жалбата е депозирал отговор, с който моли последната да бъде отхвърлена и заповедта да бъде оставена в сила. Сочи, че последната е издадена от компетентен орган и при наличие на основание за това.

Съдът, съобразявайки материалите по делото и доводите на страните намери за установено следното:

На ***, около *** часа, авто-патрул ***, изпълнявайки задълженията си по обход в гр. П., спират за извършване на полицейска проверка лек автомобил “Опел Астра” с рег. № ***. Полицейските *** установили самоличността на водача – Т.Н.Д. и на другото лице в автомобила – Е.А.А. Двамата изглеждали неспокойни, което дало повод за отвеждане на лицата в районното с оглед получаване на съдействие от Сектор “Пътна полиция” за осъществяване на тест на лицата за употреба на наркотици. Водачът на лекия автомобил Т.Д. бил изпробван с техническо средство – Дрегер Дръг Чек 3000, с фабричен № ***, който показал положителна проба за амфетамин. Бил съставен АУАН, серия *** с рег. № ***, като водачът бил отведен в ***, където дал кръвна проба за изследване. За извършеното изследване бил съставен талон за изследване № ***, в който били обективирани резултатите от проверката с посоченото техническо средство. Водачът бил задържан за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР, като след доклад на дежурния прокурор започнало бързо производство с № *** по описа на *** за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК.

След освобождаването му жалбоподателят посетил частни лаборатории за изследване на кръв и урина, като резултатите били отрицателни.

В хода на досъдебното производство е изготвена химико-токсилогична експертиза, която след изследване на пробите на задържаното лице, е установила липса на наркотични вещества или психоактивни медикаменти. С постановление от 12.05.2020 г.  е прекратено наказателното досъдебно производство № *** по описа на ***, по пр.пр. № ***. Наказателното производство е прекратено на основание чл. 24. ал. 1, т. 1 НПК, поради несъставомерност на деянието, а именно липса на обективен признак на престъплението по чл. 343 б, ал. 3 НК – употреба на наркотични вещества и управление на моторно превозно средство след това.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на приложените по делото писмени доказателства; заповед за задържане на лице от 02.02.2020 г., два броя докладни записки, протокол за медицинско изследване; лабораторни изследвания; дос.пр. № ***, които съдът възприема в цялост.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, като съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й адекватно да я организира. 

          Липсва и противоречие на материалноправните разпоредби, тъй като от събраните по делото доказателства се установяват данни за извършено от страна на лицето престъпление, които данни са налице към момента на издаване на заповедта за задържане, поради което са изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1 НПК, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, като тези данни следва да са налични преди постановяването й, респ. при задържането на лицето. Наличието на данни за осъществяване на престъпление от общ характер към момента на постановяване на задържането на лицето, какъвто е настоящия случай, води до извод за законосъобразност на наложената мярка. Това е така, тъй като към момента на задържането на лице е било налице обосновано предположение за осъществяване на престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК, тъй като при осъществена проверка на водача на лекия автомобил, с техническо средство – Дрегер Друг Чек 3000, е установено наличие на наркотични вещества – амфетамин. Обстоятелството, че в хода на образуваното досъдебно производство са събрани данни за липса на съпричастност на лицето в осъществяване на деянието, респ. несъставомерност на последното от обективна страна, не води до извод за незаконосъобразност на постановената заповед за задържане, тъй като към момента на издаването й, предпоставките за това са били налични. Със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя не са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт, а именно - с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление..

По изложените съображения жалбата на задържаното лице против издадената заповед за задържане, следва да се остави без уважение.

Не следва в полза на ответника по делото да се присъждат претендираните с отговора разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото последните не са сторени лично от издалия заповедта като орган, а от съответното ОД на МВР.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Н.Д. против Заповед за задържане на лице от 02.02.2020 г., издадена от *** Н.Т.Д. – ***, *** в ***, с която Т.Д. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд  - Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ