Протокол по дело №25/2023 на Административен съд - Смолян

На поименно повикване в 13:40 часа:

На второ поименно повикване в 13:55 часа, се явиха:

 

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Смолян, редовно и своевременно призован, се представлява от гл. юриск. Ш., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИКЪТ по касация – В. Н. Г., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Постъпила е писмено становище за отлагане на делото.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СМОЛЯН, се явява зам.-окръжния прокурор Д. С..

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

 

ЮРИСК. Ш.: Считам, че няма пречки, моля да дадете ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че ход на делото следва да бъде даден. Както се сочи в самата молба вх. № 1047/27.03.2023 г., на ответника по касация е станало известно още на 20.02.2023 г., че за процесуалния му представител ще е налице служебен ангажимент към датата на провеждане на настоящото съдебно заседание. За времето от 20 февруари до 28 март е налице бездействие, като едва на 27 март, в деня преди съдебното заседание се подава молба за отлагане на делото. Настоящият съдебен състав счита, че това процесуално поведение не би могло да бъде основание за отлагане на делото, и затова,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ДОКЛАДВА СЕ КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на Н. С. „Пътна полиция“ при ОДМВР-Смолян, срещу Решение № 139/16.12.2022 г., постановено по АНД № 448/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Смолян.

 

ЮРИСК. Ш.: Поддържам така депозираната касационна жалба по съображенията, които са изложени в нея, допълнителни съображения ще изложа в хода по същество. Няма да правя нови доказателствени искания, няма да соча събирането на нови писмени доказателства. Считам делото за изяснено. Моля за ход по същество.

ПРОКУРОРЪТ: Считам касационната жалба за процесуално допустима. Нямам доказателствени искания. Считам делото за изяснено.

 

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна и затова,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

 

ЮРИСК. Ш.: Моля от името на административнонаказващия орган да отмените първоинстанционното решение като неправилно и необосновано, респ. да потвърдите издаденото наказателно постановление като законосъобразно и правилно, алтернативно да отмените решението на Районен съд - Смолян и да върнете делото за ново разглеждане от друг състав.

Поддържам съображенията изложени в касационната жалба, единствено желая да допълня, че в случая от съществено значение за спора е обстоятелството свързано с наличието, възникването на опасността за движение, както и момента на възникване на тази опасност. В този ред и относно изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, следва да се отбележи, че нарушението по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което се предвижда наказание съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, налагат касателно спора разбирането, че опасността за движение е следвало да възникне след предприетата маневра от лицето Г. В случая обаче опасността за движение е била налице още преди отклоняване на ответника към лентата за насрещно движение, именно поради движението на К. в пътната лента на Г., т.е. такава опасност за движението е съществувала преди да бъдат налице предпоставките за консумиране на състава по чл.16, ал.1, т.1. Нещо повече, с предприемането на тази маневра от Г., същият е задълбочил опасността и се е лишил от възможността да избегне и да предотврати настъпването на пътно транспортно произшествие посредством намаляване на скоростта на управляваното от него МПС или спиране с него. Впрочем, които са и способите за избягване на възникнала опасност, в това число и предотвратяване на ПТП според ЗДвП, а не както е извел първоинстанционният съд, посредством промяна на посоката на движение. Ето защо от значение за правилното решаване на делото е било да се установи дали удара за пострадалия е бил предотвратим преди избрания от него начин на реагиране по повод възникналата опасност, както и дали произшествието е било могло да бъде избегнато при съблюдаване изискванията на закона.

С оглед на изложеното, считам че е налице съпричиняване на пътно транспортно произшествие, тъй като действията на Г. се явяват фактор без който произшествието не би могло да настъпи. Поради това в случая допускам в известна степен за обоснована преценката на първоинстанционния съд за консумиран състав на чл.16, ал.1, т.е, но не и единствено само на него, игнорирайки неизпълнението от страна на Г. на задълженията по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Приносът на последния за настъпване на вредоносния резултат е отчетлив, а тълкуването на тази разпоредба и прилагането й към конкретното деяние налага извода, че същият е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

В този смисъл, моля за вашия съдебен акт, като ни бъдат присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случай, че по делото са налице доказателства за платено адвокатско възнаграждение над минималния размер, правя и възражение за прекомерност.

За правното разрешаване на спора на финала се позовавам и на една практика на Административен съд - Варна, по случая Решение № 2004/28.10.2019 г. по АНД № 2236/2019 г. на Административен съд - Варна.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам касационната жалба за неоснователна, решението на Районен съд - Смолян, с което е отменено атакуваното пред него наказателно постановление, за правилно и законосъобразно.

За да постанови решението си, с което да отмени издаденото наказателно постановление, въззивният съд правилно е приел, че от данните по делото не може да обоснове извод, че причина за процесното ПТП е несъобразяване на скоростта на движение на касационния ответник с интензивността на движението и всички други обстоятелства, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което е наказан. Липсват данни, включително в изготвената автотехническа експертиза в хода на досъдебното производство, приобщена по делото, че именно скоростта е причина автомобилът В. Г. да удари прибиращия се в дясната за него лента по посока на движението му насрещно движещ се автомобил на свидетеля К., точно обратното според експертизата причината за произшествието е предприета от Г. технически неправилна маневра за навлизане в насрещната за него лента при наличие на насрещно движещ се автомобил. В този смисъл не става въпрос за изследване на конкретната скорост на движение на касационния ответник и съпоставката с евентуалната безопасна скорост, при която ПТП не би настъпило, а за обосноваване на извода, че именно скоростта на движение на моторното превозно средство е причина за настъпилото пътно транспортно произшествие, в случая такъв извод не може да бъде обоснован от данните по делото. Деянието на Г. изпълва фактическия състав на нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, както правилно е приел и районния съд. Във връзка с това считам, че се явява обоснован крайния извод на районния съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, доколкото доказателства по делото сочат на извършено едно административно нарушение, а с наказателното постановление е санкционирано съвсем друго такова. Предвид това предлагам решението на Районен съд - Смолян да бъде оставено в сила.

 

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

 

 

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието закрито в 14:08 часа

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: