Решение по дело №1690/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1482
Дата: 23 ноември 2022 г. (в сила от 23 ноември 2022 г.)
Съдия: Мл. С. Ивелина Чавдарова
Дело: 20223100501690
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1482
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов

мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501690 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 40012/14.06.2022г.,
уточнена с молба вх. № 44935/01.07.2022г., депозирана от С. Т. Т., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. Приселци, община Аврен, област
Варна, ул. „Пенчо Славейков“ № 21, действащ чрез пълномощника си адв. Ц.
Д. от ВАК, срещу Решение № 1384/12.05.2022г. по гр. д. № 5677/2021г. по
описа на ВРС, 50-ти състав, с което е прието за установено в отношенията
между въззивника С. Т. Т. и „Енерго-про продажби” АД, че С. Т. Т. дължи на
„Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Тауърс – Г,
сумата от 883,51 лв., представляваща главница за стойността на консумирана
и незаплатена електроенергия за обект с абонатен номер **********,
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 37, вх. Б, ап. 6, за
период на потребление от 06.07.2019г. до 05.09.2019г., за което са издадени
фактури за периода от 20.08.2019г. до 20.09.2019г., ведно със законната лихва
върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 16.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 116,53 лв., представляваща сбор от дължимите мораторни лихви,
1
начислени за периода от падежа на всяка фактура до 05.02.2021г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 261238/17.02.2021г. по ч.гр. д. №
2246/2021г. по описа ВРС, 50 състав и С. Т. Т. е осъден да заплати на
ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на атакуваното решение. Конкретно се оспорва като
неправилен изводът на районния съд, че процедурата по чл. 49 ПИКЕЕ е
спазена, доколкото по делото липсват доказателства процесният констативен
протокол № 1045129 от 26.08.2019г. да е изпратен до абоната, съобразно
изискването на ал. 4 на чл. 49 ПИКЕЕ, както и доколкото СТИ е предадено за
изследване в БИМ едва на 14.10.2019г., т.е. извън предвидения в ал. 5 на чл.
49 ПИКЕЕ 14-дневен срок от датата на проверката. Наведени са възражения
относно използваната методология за начисляване на процесното количество
ел. енергия. Оспорва се и наличието на законово или договорно основание за
ищцовото дружество да извърши корекция на сметката на абоната. Моли се за
отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Прави се възражение за прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на въззиваемото дружество, в случай че същият надвишава
минималния такъв по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество „Енерго-про
продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Тауърс – Г, действащо
чрез пълномощника си адв. Л.М. от АК – Велико Търново, е депозирало
отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната
неоснователност и се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се,
че корекцията е извършена в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 1, вр. с
чл. 39 от ПИКЕЕ, като е приложен метод на изчисление максимално
благоприятен за абоната, а разпоредбите на чл. 49, ал. 4 и 5 ПИКЕЕ са
неотносими. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът се
представлява от адв. Ц. Д., който поддържа въззивната жалба, съотв. оспорва
депозирания по нея писмен отговор и моли за отмяна на
първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание въззиваемото дружество се представлява
от адв. Х. И., който оспорва въззивната жалба, поддържа подадения от
дружеството писмен отговор и моли за потвърждаване на атакуваното
решение на ВРС. Претендира разноски за въззивната инстанция, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК.
2
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гражданско дело № 5677/2021г. по описа на ВРС, 50-
ти състав, е образувано по предявени от „Енерго-про продажби” АД, ЕИК
*********, срещу С. Т. Т., ЕГН **********, кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 883,51 лв., представляваща главница за
стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с абонатен
номер **********, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №
37, вх. Б, ап. 6, за период на потребление от 06.07.2019г. до 05.09.2019г., за
което са издадени фактури за периода от 20.08.2019г. до 20.09.2019г., ведно
със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 116,53 лв., представляваща сбор от
дължимите мораторни лихви, начислени за периода от падежа на всяка
фактура до 05.02.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
261238/17.02.2021г. по ч.гр. д. № 2246/2021г. по описа ВРС, 50 състав.
По твърдения на ищеца в исковата молба, страните по делото се
намират в облигационни отношения по договор за пренос на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД.
Сочи се, че съобразно ОУ на дружеството, в случаите на техническа
неизправност на средствата за търговско измерване, поради която
използваната ел. енергия преминава през измервателната система, но
количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса
при проверката или отчет, преминалото количество електрическа енергия се
изчислява по приоритетен ред, като средноаритметичното количество от
потребената електрическа енергия от клиента за предходен отчетен период и
потребената електрическа от клиента за аналогичен отчетен период от
предходната година. Излага се, че на 26.08.2019г. от представители на
„Електроразпределение Север" АД е извършена проверка на електромер в
обекта на потребление на ищеца, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми
Приморски Полк" бл. 37, вх. Б, ап. 6, с абонатен № ********** и клиентски
№ **********, при която е констатирана неизправност на средството за
търговско измерване, в резултат на която на дисплея не се визуализират
количествата електрическа енергия, преминали през СТИ. Посочената
повреда е наложила подмяната на СТИ с фабричен номер 9101331 с ново
изправно СТИ с фабричен номер 1127021904354719 и с начални нулеви
показания по дневна и нощна тарифи. Сочи се, че за извършената проверка е
съставен Констативен протокол № 1045129/26.08.2019г., видно от който
процесното СТИ е с повреда в броителния механизъм. Предвид това същото
3
било демонтирано, поставено в плик, пломбиран с пломба и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Такава била извършена на 17.10.2019г., като
при нея било констатирано, че дисплеят на СТИ е тъмен, излъчвателят не
свети, не може да се измери точка 4., налице е повреда, както и че
електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Излага
се, че предвид липсата на данни за измереното количество електрическа
енергия са приложени разпоредбите на чл. 39, ал. 6 от ПИКЕЕ и за периода от
06.07.2019г. до 05.09.2019г. са използвани заместващи данни за консумацията
в обекта през аналогичен период, поради което за същия е начислено
количество електроенергия в размер на 4381 кВТч. На 20.08.2019г. „Енерго-
Про Продажби" АД е издало фактура № **********/20.08.2019г., с която е
определена цената на електрическата енергия за периода 06.07.2019г. до
05.08.2019г. на стойност 526,39лв. на база отчетени показания и предвид
наличието на тъмен дисплей. Сочи се, че на 20.09.2019г. „Енерго-Про
Продажби" АД е издало фактура № **********/20.09.2019г., с която е
определена цената на електрическата енергия за периода 06.08.2019г. до
05.09.2019г. в размер на 357,12лв. на база отчетени показания и предвид
липса на отчет на демонтиран електромер. Твърди се, че корекционната
процедура е законосъобразно извършена с оглед предвидената в ОУ, ПИКЕЕ
и ЗЕ възможност за това. Излага се, че ищецът е подал заявление по чл. 410
ГПК и същото е било уважено от заповедния съд, съотв. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като поради постъпило от длъжника възражение
по нея и с оглед дадените от съда указания в този смисъл, за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В депозирания в законоустановения срок по чл. 131 ГПК писмен
отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че в
периода 01.05.2017г. – 01.05.2019г. процесният имот – обект на потребление е
отдаван под наем на лицето Ивайло Илчев Русинов, а в периода 01.05.2019г. –
05.09.2019г. жилището е било необитаемо. Сочи, че преди прехвърляне на
партидата поискал информация от служители на ищцовото дружество
относно извършената корекция, след което депозирал възражение. Оспорва
претендираното за заплащане количество ел. енергия да е потребено в
процесния обект на потребление за процесния период, респ. оспорва
дължимостта на претендираните суми. Настоява се, че разпоредбата на чл. 39,
ал. 6 от ПИКЕЕ е неприложима към случая и е неотносима към битовите
потребители. Оспорва възможността на ищцовото дружество едностранно да
коригира сметката на потребителя на ел. енергия за минал период. Излага, че
в ОУ на дружеството не се съдържа ред за уведомяване на клиента за
извършената корекция. Подчертава, че СТЕ е собственост на ищеца и той е
длъжен да го поддържа в изправно състояние. Счита, че е недопустимо
4
служебно начисляване на ел. енергия при липса на виновно поведение на
абоната и реално потребление в обекта.
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите
на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива. Исковото производство е
образувано след успешно проведено заповедно производство и подадено в
срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника против издадената заповед
за изпълнение, като в указания му от РС – Варна едномесечен срок ищецът е
предявил настоящата претенция за установяване на вземанията си по
заповедта. Поради това решението е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г.
на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.
Между страните по делото не е спорно, че същите са обвързани от
валидно договорно правоотношение, по силата на което ответникът е
потребител на доставяна от ищцовото дружество електрическа енергия.
Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките
за последното да извърши корекция на сметката на ответника за процесния
период, начислявайки служебно количество ел. енергия в размер на 4381
кВТч за процесния период 06.07.2019г. до 05.09.2019г., което не е отчетено от
СТИ поради неизправност на същото.
Видно от приетия като писмено доказателство Констативен протокол №
1258831 от 13.11.2017г., на същата дата на процесния обект на потребление,
5
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 37, вх. Б, ап. 6, от
служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен №
9101331 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа.
От приложения по делото Констативен протокол № 1045129 от
26.08.2019г. се установява, че на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на горепосоченото
СТИ с фабричен № 9101331, находящо се в процесния обект на потребление,
при която е установена повреда на броителния механизъм на електромера.
Предвид последното същият е бил демонтиран и е подменен с нов. В
съответствие с изискванията на чл. 49, ал. 1-3 от ПИКЕЕ съставеният за целта
констативен протокол е подписан от служителите на дружеството, извършили
проверката и от двама свидетели.
В тази връзка като свидетел по делото е разпитан В. В. – един от
служителите на „Електроразпределение Север“ АД, извършили техническата
проверка и удостоверил с подписа си в протокола констатациите при същата.
Свидетелят излага, че не помни обстоятелствата, при които е извършена
проверката, като уточнява, че по правило обектите на потребление се
проверяват по сигнал на инкасаторите, с оглед на което предполага, че в
случая е имало такъв.
От приетия по делото Констативен протокол № 2456/17.10.2019г. от
извършената метрологична експертиза на процесното СТИ на БИМ –
Регионален отдел Варна се установява, че не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, налице е повреда – дисплеят е тъмен,
излъчвателят не свети и не може да се измери точка 4. Електромерът не
съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията
за точност при измерването на електрическа енергия. Съответства на
техническите изисквания.
От приобщеното към доказателствения материал по делото заключение
по изготвената в първоинстанционното производство съдебно – техническа
експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно изготвено,
даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, се
установява, че не е възможно да се установи точният размер на количеството
неотчетена ел. енергия за минал период. Изчисленото от ищцовото дружество
количество е предполагаемо. Неизмерването се дължи на повреда в
измервателния панел – дисплея и излъчвателят не работят, което е в
следствие на продължителната употреба на СТИ. Схемата на свързване не е
променена, като причината СТИ да не измерва и отчита е повреда в него.
Корекцията на сметката на абоната е направена съгласно правилата на чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ за период от 61 дни, като изчисленията са математически
точни и в съответствие с Наредба № 3/09.06.2004г. Начисленото количество
ел. енергия е в рамките на допустимото и е технически възможно да бъде
6
доставено до абоната. В открито съдебно заседание вещото лице Б. уточнява,
че не може да се определи точната дата на настъпилата повреда.
Видно от приложеното по делото извлечение за фактури и плащания се
установява, че за периода 06.07.2019г. – 05.08.2019г. по партидата на ищеца е
начислена за ел. енергия на стойност 526,39 лева, а за периода 06.08.2019г. –
05.09.2019г. е начислена ел. енергия на стойност 357,12 лева.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест за това, е
установило съществуването на предпоставките за законосъобразна корекция
на сметката на ответника – извършена проверка на електромера на последния,
при която е установено, че същият не измерва (поради повреден броителен
механизъм), че проверката е извършена законосъобразно и сумите, предмет
на иска, са начислени в правилен размер, при спазване на предвидената в
ПИКЕЕ и Общите условия методика за определяне на неотчетено
потребление.
Корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), в сила от 04.05.2019г., представляващи подзаконов
нормативен акт, приет на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката, задължителен за страните в настоящото производство. В
съответствие с разпоредбата на чл. 45 от ПИКЕЕ, в качеството си на оператор
на електроразпределителна мрежа, ищцовото дружество е извършило
техническа проверка на процесното СТИ за съответствието му с изискванията
на ПИКЕЕ, резултатите от която проверка са обективирани в съставения за
целта Констативен протокол № 1045129 от 26.08.2019г., който от своя страна
отговаря на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ.
Предвид констатираната при проверката техническа неизправност –
повреда в броителния механизъм на електромера, е приложен чл. 52 от
ПИКЕЕ, предвиждащ, че в случаите на техническа неизправност на
средствата за търговско измерване, поради която използваната електрическа
енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да
бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет,
преминалото количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен
ред, както следва: 1. по реда на чл. 39, ал. 4 и 5 от ПИКЕЕ; 2.
средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от
клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа енергия от
клиента за аналогичен отчетен период от предходната година; 3. на база на
отчетния период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско
измерване, при невъзможност за преизчисляване по т. 1, като въз основа на
съставените Констативен протокол № 1045129 от 26.08.2019г. и Констативен
протокол № 2456/17.10.2019г. на БИМ – Регионален отдел Варна е извършено
7
процесното начисляване на количество електроенергия за минал период
(06.07.2019г. – 05.08.2019г.), потребено от абоната, но неотчетено от СТИ
поради неизправност на последното.
Доколкото в настоящия случай предходната проверка на СТИ,
обслужващо обекта на ответника, е била извършена на 13.11.2017г., то
корекцията е извършена за период от 61 дни, съобразно количеството
консумирана електроенергия за аналогичен период от предходната година.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
изчисленията, извършени по реда на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ, са
математически точни.
Следва да се отбележи, че фактическият състав на чл. 52 от ПИКЕЕ,
уреждащ правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа
да извърши едностранна корекция на количеството електроенергия, доставено
на потребителя за минал период, но неотчетено поради неизправност на СТИ,
не включва като елемент виновно поведение от страна на абоната, резултат от
което да е установеното неточно измерване/невъзможност за измерване на
електроенергията, поради което доводите на въззивника за липса на
доказателства за виновно поведение от негова страна са ирелевантни.
Ирелевантни към настоящия правен спор са и доводите на въззивника –
ответник, че за процесния период имотът – обект на потребление е бил
отдаван под наем на трето лице. Евентуални клаузи в съответния договор за
наем, съгласно които консумативните разходи като ел. енергия ще се
заплащат от наемателя за срока на действие на договора, могат да бъдат
основание за реализиране на правата на наемодателя срещу наемателя в
евентуално съдебно производство между тях, но не могат да бъдат
противопоставени на ищцовото дружество.
Предвид липсата на ангажирани доказателства, а и на твърдения, за
заплащане на стойността на начисленото количество ел. енергия за процесния
период, то предявеният иск за установяване дължимостта на тази стойност се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва върху главниците по
двете процесни фактури, начислена за периода от датата, следваща падежа на
всяка фактура до 05.02.2021г.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от делото, с оглед своевременното им претендиране и
представените доказателства за извършването им, право на разноски за
въззивното производство има единствено въззиваемото дружество. Същото е
претендирало такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360
8
лева с вкл. ДДС. Съдът намира направеното с въззивната жалба възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на въззиваемото
дружество за неоснователно, доколкото същото е под минимума, определен
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действащата им
редакция към датата на договаряне на възнаграждението – 12.07.2022г., видно
от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от същата
дата) , при отчитане на броя и цената на предявените кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове, с начислено на осн. пар. 2а от
ДР на Наредбата ДДС. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените от
въззиваемото дружество разноски следва да бъдат възложени в тежест на
въззивника.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1384/12.05.2022г. по гр. д. № 5677/2021г.
по описа на ВРС, 50-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. Т. Т., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: с. Приселци, община Аврен, област Варна, ул.
„Пенчо Славейков“ № 21, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-про продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик”, № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 360 (триста и
шестдесет) лева, представляваща сторени във въззивната инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9