№ 732
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20231000500437 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 3361 от 22.11.2022 г.постановено по гр.д.№ 2748/2022 г.
по описа на СГС, ГО, I-26 състав ответникът "Дженерали Застраховане" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Ал.Дондуков“ № 68 е осъден да заплати на ищеца Й. С. В., ЕГН **********,
адрес: гр.***, ж.к.“***“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, на основание чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, сумата от 17 000 лв., ведно с лихвата за
забава от 03.03.2022г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие на
25.09.2021г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания и негативни психически преживявания, причинени виновно от
застрахован при „Дженерали Застраховане" АД по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите водач Е. В. И., ЕГН **********, както и 2
379,83лв. разноски по делото, като искът за неимуществени вреди за
разликата до първоначално предявения размер от 26 000лв., предявен като
частичен от 60 000лв., ведно с лихвата за забава, е отхвърлен като
неоснователен.
Образувано е по Въззивна жалба вх. № 85884/13.12.2022 г., подадена от
„Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. И. Г., против Решение №
3361/22.11.2022 г., по гр.д.№2748/2022 г. на СГС-ГО I-26 състав, с което по
1
предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от К3, дружеството е осъдено да
заплати на ищеца Й. С. В. сумата от 17 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП
на 25.09.2021 г., ведно със законната лихва за забава на тази сума за периода
от 03.03.2022 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
В УВАЖЕНАТА ЧАСТ на иска, с която „Дженерали Застраховане“ АД
е осъдено на основание чл.432, ал.1 от К3, дружеството е осъдено да заплати
на ищеца Й. С. В. сумата от 17 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 25.09.2021 г.,
ведно със законната лихва за забава на тази сума за периода от 03.03.2022 г.
до окончателното плащане, решението е обжалвано от ответника „Дженерали
Застраховане“ АД с оплаквания за неправилност и необоснованост по
подробни изложени в жалбата съображения. По-конкретно жалбоподателят
поддържа, че не се установява описаните в исковата молба травми да са
настъпили в причинна връзка с процесното ПТП. От датата на ПТП са
представени рентгеново изследване и „Резултати от лабораторни
изследвания“, от които не се установява фрактура на 9-то ребро и на 5-та
метатарзална кост, което се потвърждава и от събраните гласни
доказателства. Едва с извършеното рентгеново изследване в УМБАЛ „Света
Анна"- София от дата 26.09.2021 г. се констатира наличието на фрактурите на
9-то ребро и 5-та метатарзална кост. Евентуално се поддържа, че неправилно
не е отчетен принос на пострадалия за настъпването на вредите - от приетата
КСМАТЕ се установява, че ищецът е превишил допустимата скорост на
движение, като се е движел с 85 км/ч., с което е способствал за настъпване на
уврежданията си, тъй като при движение с допустимата скорост от 70 км/ч.,
той би могъл да намали значително причинените вреди, и дори да ги избегне,
доколкото те са настъпили от сумарната скорост на двата автомобила. Също
така се установява, че ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан -
фрактурата на 9-то ребро е по задната аксиларна линия, и според вещото лице
не би настъпила, ако тялото на ищеца е било прилепено към седалката от
поставения обезопасителен колан. Възможните наранявания в случай, че е
бил поставен обезопасителен колан, не следва да бъдат отчитани, тъй като са
в сферата на вероятностите. Съпричиняване е налице и чрез отказа на
пострадалия от болнично лечение, с което ищецът е удължил срока на своето
възстановяване и е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат -
към момента на прегледа в МБАЛ „Христо Ботев“ - гр. Враца той не е имал
счупвания, като се поддържа, че е възможно да са настъпили при
придвижването на ищеца от гр. Враца до гр. София, или състоянието на
ищеца да се е усложнило в резултат на пътуването, като ищецът е продължил
да натоварва ходилото си. В условията на евентуалност се поддържа и
оплакване за силно завишен размер на присъденото обезщетение, който не
съответства на изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Поддържа се,
че неоснователността на главния иск обуславя и неоснователност на
2
акцесорната претенция за лихви, която се оспорва както по основание, така и
по размер. Оспорва се претенцията на ищеца за присъждане на разноски за
производството, като се поддържа, че ответникът не е дал повод за
предявяването на иска. Заявява се претенция за присъждане на разноски за
въззивното производство, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното публично съдебно заседание на 11.05.2023 г. пълномощникът
на въззивнка-ответник прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на въззивникът-ищец.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал. 1 от ГПК във вр.
чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в
обжалваната част чрез надлежно упълномощен процесуален представител с
пълномощно за всички инстанции на л.10 от делото на САС, отговаря на
изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с
изискванията на чл.261 от ГПК, поради което процесуално допустима и
редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивна
жалба вх.№ 7378/26.01.2023 г. от ищеца Й. С. В., чрез адв. К. Г., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна при твърденията, че по
делото няма данни ищецът да е претърпявал други инциденти или събития
след изписването му от болницата в гр. Враца до повторното му
хоспитализиране в болница в гр. София, а експертизата установява, че
уврежданията съответстват да са настъпили при установения механизъм на
ПТП. Травматичните увреждания на ищеца са установени категорично от
събраните медицински документи, гласни доказателства и КСМАТЕ.
Определеното обезщетение не е завишено, а дори е занижено по размер. Не е
налице и твърдяното съпричиняване, и изводите на съда в тази връзка са
правилни. Според вещото лице - медик, с оглед нараняванията, ищецът е бил
без поставен обезопасителен колан, но само по себе си това не обуславя
принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, а е
необходимо несъмнено установяване, че с това пострадалият е допринесъл за
увреждането си. В конкретния случай виновният за произшествието водач е
навлязъл внезапно в лентата за движение на ищеца, и за ищеца ударът е бил
непредотвратим, както при скорост 85 км/ч., така и при скорост от 70 км/ч.
При конкретния механизъм на ПТП, експертизата установява, че при
сумарната скорост на двата автомобила от 167 км/ч. коланите губят
ефективността си, и причиняват тежки коланни травми. В конкретния случай
ищецът е получил травма на торса и на ходилото, които части на тялото са
уязвими и в случай на правилно поставен обезопасителен колан.
Намаляването на обезщетението на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД се допуска в
случай, че са налице категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили, или биха настъпили в по-ограничен обем и с по-малка тежест, ако
по време на произшествието пострадалият е бил с правилно поставен колан. В
конкретния случай не е установена причинна връзка между действията на
пострадалия и настъпването на вредоносния резултат. Настоява се
3
възражението за принос на пострадалия да бъде оставено без уважение, като
недоказано, и за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника
осъдителна част. Заявява се претенция за присъждане на разноски.
По делото е депозирана и Насрещна въззивна жалба вх.
№7377/26.01.2023 г., подадена в срока по чл.263, ал.2 от ГПК от ищеца Й. С.
В., чрез адв. С. Ч., срещу Решението в ЧАСТТА му, с която е отхвърлен
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над
присъдения размер от 17 000 лв., до размера от 22 000 лв. Релевирани са
оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради нарушаване на
материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Определения размер
на обезщетението е в много занижен размер, в нарушение на разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Съдът не е взел предвид редица установени по делото
релевантни за определяне на справедливия размер на обезщетението факти,
не е отчетена практиката на съдилищата по сходни случаи, икономическите
условия в страната към момента на увреждането. Настоява се за отмяна на
решението в обжалваната от ищеца част, и присъждане на допълнително
обезщетение в размер на още 5 000 лв., ведно със законната лихва до
окончателното плащане, както и за присъждане на сторените от ищеца в
първоинстанционното и въззивното производство разноски, включително за
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Насрещната въззивна жалба е депозирана в срок, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител с пълномощно на л.29-30 от делото
на СГС, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на
разглеждане.
В срока по чл.263, ал.3 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК е постъпил
Отговор на насрещна въззивна жалба вх.№11683/08.02.2023 г., подаден от
ответника „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. И. Г.. Застъпва се
становище за допустимост, но неоснователност на насрещната въззивна
жалба. Поддържат се доводите във въззивната жалба за неоснователно
завишен размер на обезщетението, и се излагат допълнителни доводи във
връзка с оплакванията в насрещната жалба. Оспорват се твърденията за
наличие на мекотъканни увреждания на пострадалия в резултат от процесното
ПТП, тъй като такива не се установяват от приетите по делото експертизи. Не
се установява наличието на останали белези в резултат от процесното ПТП,
не са извършвани оперативни интервенции, нито се установяват външни
увреждания, причинени на ищеца. Не става ясно за какви точно белези се
навеждат твърдения в насрещната въззивна жалба, с които първостепенния
съд да не се е съобразил, поради което се оспорва наличието на такива белези.
Оспорват се твърденията ищецът да е изпадал в състояние на безпомощност и
пълна зависимост от грижи на друго лице - показанията на св. Н. се
установява, че ищецът се е придвижвал свободно сам, а и поставената лонгета
не ограничава движенията му до степен на безпомощност и пълна зависимост
4
от чужда помощ. Оспорват се твърденията за наличието на негативна
промяна в психоемоционалното състояние на ищеца - от показанията на
свидетелката става ясно, че ищецът станал по-внимателен при шофиране,
което не е негативна промяна, а самият факт, че шофира, е доказателство за
липса на значително негативно отражение върху психиката на ищеца от
процесното ПТП. По тези съображения се настоява за оставяне на
насрещната въззивна жалба без уважение, и потвърждаване на решението в
обжалваната отхвърлителна част. Заявява се претенция за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - само в обжалваната му част, а относно правилността той
е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като
съобрази доводите и възраженията на страните и събраните
доказателства по делото, Апелативен съд - София намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от
КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД от Й. С. В. против „Дженерали
Застраховане“ АД, за присъждане на обезщетение за търпените
неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. като част от претендирани 60 000
лв., ведно със законната лихва от 3.03.2022 г. до окончателното изплащане.
Твърди се от ищеца, че настъпилите неимуществени вреди са следствие от
претърпяно ПТП на 25.09.2021 г., в резултат на което е получил телесни
увреждания, физически и душевни болки и страдания, като виновен за ПТП е
водачът на л.а. „Мазда 3“, Е. В. И., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. Предявил е претенция пред ответника
извънсъдебно за търпените от ПТП неимуществени вреди, но последният е
отказал да му плати търсеното обезщетение, поради което е предявил срещу
ответника частичен иск за заплащане на обезщетение.
Пред въззивната инстанция не е спорен механизмът на настъпване на
произшествието, който се установява от показанията на водача И. и от
приетата по делото КСМАТЕ, според която на 25.09.2021г. в 16.40ч. на път
ІІІ-103км, между с. Долна Кремена и с. Горна Кремена, на третокласен път
Мездра-Роман, в светлата част на денонощието, в зоната на прав участък, при
сухо и слънчево време, суха пътна настилка и нормална видимост, е
настъпило ПТП между л.а. „Мазда 3“, с рег. № ***, управляван от Е. В. И. и
л.а. „Опел Мерива“ с рег. № ***, управляван от ищеца Й. С. В.. Лек
автомобил „Мазда 3“ се е движил по път ІІІ-103 в посока от гр. Мездра към
гр. Роман, като в участъка между с. Долна Кремена и с. Горна Кремена е
навлязъл в десен за него завой със скорост около 82 км/ч., при разрешена
скорост от 50 км/ч. При излизане от завоя, поради движение със скорост по-
висока от определената безопасна скорост за съответния пътен участък,
автомобилът е загубил напречната си устойчивост, а водачът е загубил
контрол върху управлението му, вследствие на което л. а. „Мазда 3“ с рег. №
***, управляван от Е. В. И. е навлязъл в лентата за насрещно движение. По
5
тази лента в същото време в посока от гр. Роман към гр. Мездра, със скорост
около 85 км/ч, при разрешена 70 км/ч., се е движил л. а. „Опел Мерива“, с рег.
№ СВ 0737, управляван от ищеца Й. С. В.. Последвал е удар между предната
челна част на л. а. „Мазда 3“ и предната лява челна част на л. а. „Опел
Мерива“. Вследствие на придобитата при удара кинетична енергия,
автомобилите са извършили равнинно движение, състоящо се от транслация
и ротация до установяването им в покой в положенията описани в протокола
за оглед на местопроизшествието.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, което
установява, че ударът между двата автомобила е настъпил изцяло в лентата за
движение на лек автомобил „Опел Мерива“. Вещото лице е изразило
категорична позиция, че от техническа гледна точка, основната причина за
настъпването на ПТП са субективните действия на водача на л. а. „Мазда
3“ с рег. № ***, управляван от Е. В. И., който не е съобразил скоростта на
движение на автомобила с конкретните особености на пътния участък и
наличната вертикална сигнализация. Водачът на л.а. „Мазда“ е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движел при
скорост поне и по-малка от 68,04 км/ч , като се съобрази с ограничението на
скоростта, което е било 50 км/ч. Водачът на л. а. „Опел Мерива“ не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като за да
спре преди мястото на удара, е следвало да се движи с 38,16 км/ч, като тази
скорост е далеч под предвиденото ограничение.
Горното дава основание да се приеме, че възражението на
застрахователната компания за съпричиняване, поради несъобразена скорост
от страна на ищеца, е неоснователно, тъй като дори ищецът да се бе движил в
рамките на ограничението за скоростта, отново не би имал възможността да
предотврати настъпването на процесното ПТП.
По твърденията за наличие на съпричиняване поради непоставен
предпазен колан, то настоящият състав приема, че съпричиняване на
вредоносния резултат не е налице. Това се установява от приетата по делото
експертиза, според която, макар ищецът да е бил без поставен обезопасителен
колан, при конкретния механизъм на ПТП, експертизата установява, че при
сумарната скорост на двата автомобила от 167 км/ч. коланите губят
ефективността си. По отношение на травмата на реброто на ищеца, според
приетата КСМАТЕ, макар от приложения снимков материал да няма данни
увреждането на 9-то ляво ребро да е в резултат на деформирани части на
автомобила, то от медицинска гледна точка е възможно нараняването да е
получено от такива деформирани части, като вещото лице д-р Е. К. е
изразило в публично заседание на 04.10.2022г. /стр. 208 от делото на СГС/, че
счупеното ребро е причинено от деформираната част на купето на
автомобила. Освен това според представеното заключение предпазният
колан е ефективен при челен удар и скорост на движение до 60 км/ч, като
макар в случая ударът да е бил челен, то скоростта на движение е била
6
много по-висока, като според вещите лица при тази скорост вследствие
на възпиращото действие на колана, могат да се получат тежки
увреждания в гръдната област, коремните органи и счупвания на ребра,
като по тази причина неизползването на обезопасителен колан в случая е
способствало ищецът да не получи по-тежки увреждания. Кредитирайки
компетентно даденото и неоспорено от страните заключение, настоящият
състав споделя изводите на първоинстанционния съд, като приема, че
правилно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е оставено без уважение.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване поради отказа на
пострадалия от болнично лечение, с което ищецът бил удължил срока на
своето възстановяване, тъй като от заключението на КСМАТЕ категорично се
посочва, че получените травматични увреждания не са налагали
хоспитализация и отказът от поставяне на гипсова имобилизация не е повлиял
върху възстановителния процес.
Възражението, че не се установява описаните в исковата молба травми
да са настъпили в причинна връзка с процесното ПТП, също е неоснователно,
доколкото от приетата по делото и неоспорена от страните експертиза се
установява, че настъпилите фрактура на 9-то ребро в ляво и на 5-та ходилна
кост в дясно, са получени в следствие на процесното ПТП.
По оплакването за силно завишен размер на присъденото обезщетение,
който не съответства на изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД,
настоящият състав счита, че първоинстанционният съд правилно е определил
размера на присъденото обезщетение, като е взел предвид всички необходими
фактори, включително посочените в ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г., а именно
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др. Взети са предвид характерът и
тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, така и икономическото състояние на страната към момента
на увреждането.
Първоинстанционният съд правилно е съобразил характера на
причинените телесни увреждания - фрактура на 9-то ребро в ляво и фрактура
на 5-та ходилна кост в дясно, като е отчел, че фрактурата на ходилото е
причинила на ищеца трайно затруднение на движението на десен долен
крайник за срок повече от 30 дни, а фрактурата на реброто му е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; съобразил е
възрастта на пострадалия, 64г. и неудобствата, които е изпитвал, зависейки
то от помощта на съпругата си за извършване на ежедневни действия в
първите три седмици, във връзка със затрудненията да се обслужва сам до
края на възстановителния период, както и негативните психически
преживявания, които изпитал след процесното ПТП. Отчитайки тези
обстоятелства, въззивният съд счита, че посоченият размер на обезщетението
7
не е прекомерен, а съответен на вредите, търпени от ищеца.
Неоснователен е доводът на въззивника – ищец за това, че присъденото
от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 17 000 лв. е в много занижен размер, в нарушение на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е определил размера на обезщетението,
като е взел предвид, че не се е наложила хоспитализация и оперативни
интервенции, както и факта, че ищецът се е възстановил напълно, като
единствено е възможно в бъдеще да получава болки при натоварване на
крайника или промяна на времето.
По изложените съображения, изтъкнатите в жалбата доводи в обратна
насока не могат да бъдат споделени. Ето защо и поради съвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Относно оспорването на ответника, за присъждане на разноски за
производството, поради това, че не е дал повод за предявяването на иска, то
съдът намира, че такъв повод е бил налице предвид отказа на ответника /с
писмо от 02.03.2022 г./ да заплати обезщетение по отправената от ищеца
извънсъдебна претенция от 02.12.2021 г.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се
полагат само на ищеца. Във връзка с направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, отчитайки чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/редакция към момента на образуване на делото/, минималният размер
възлиза на 1310 лв. без ДДС. С оглед правната и фактическа сложност на
делото съдът намира, че 6232 лв. е прекомерен и следва да се определи
възнаграждение в размер на 2500 лв. С оглед на това на ищеца се дължат
разноски в размер на 2 600 лв., от които 2500 лв. - за адвокатско
възнаграждение и 100 лв. - държавна такса за образуване на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3361/22.11.2022 г., постановено по гр.д.
№2748/2022 г. на СГС-ГО I-26 състав в обжалваните му части.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 68 да заплати на
Й. С. В., ЕГН **********, адрес: гр.***, ж.к."***" № ***, вх. Д, ет.***,
ап.***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 2 600 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните чрез връчване на препис от същото с касационна жалба пред ВКС
при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9