№ 12831
гр. ......................., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110109505 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран със субективно и обективно, кумулативно съединени претенции, с
правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ ......................." ЕАД срещу С. С. Т., С. С. Т., А. С. Т. и К. С. Т. с искане
да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците му дължат при
условията на разделна отговорност сумите по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 57492/2022г. на СРС, както следва:
1. от С. С. Т. - 7/12 части от общо начислените вземания, а именно: 3703,26 лв. -
главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законна лихва от 24.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, 631,89 лв. -
мораторна лихва за периода 15.09.2020г. до 10.10.2022г., а за дялово разпределение – 27,97
лв. - главница за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от
24.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 5,90 лв. - мораторна лихва за
периода от 31.10.2019г. до 10.10.2022г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
2. от С. С. Т. – 1/12 част от общо начислените вземания, а именно: 529,04 лв. - главница
за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна
лихва от 24.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, 90,27 лв. - мораторна лихва
за периода 15.09.2020г. до 10.10.2022г., а за дялово разпределение – 4,00 лв. - главница за
периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от 24.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и 0,84 лв. - мораторна лихва за периода от
31.10.2019г. до 10.10.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение;
3. от А. С. Т. - 1/12 част от общо начислените вземания, а именно: 529,04 лв. - главница
за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна
лихва от 24.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, 90,27 лв. - мораторна лихва
1
за периода 15.09.2020г. до 10.10.2022г., а за дялово разпределение – 4,00 лв. - главница за
периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от 24.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и 0,84 лв. - мораторна лихва за периода от
31.10.2019г. до 10.10.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение;
4. от К. С. Т. - 1/12 част от общо начислените вземания, а именно: 529,04 лв. - главница
за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна
лихва от 24.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, 90,27 лв. - мораторна лихва
за периода 15.09.2020г. до 10.10.2022г., а за дялово разпределение – 4,00 лв. - главница за
периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от 24.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и 0,84 лв. - мораторна лихва за периода от
31.10.2019г. до 10.10.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ......................., ж.к. „...“, бл. .. вх. Ж, ***, ап. .......... въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период
топлинна енергия, за което не получил дължимата се цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Със срочно подаден отговор на исковата молба ответниците чрез назначения им в
хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Беловеждова оспорват предявените
иское по основание и размер. Оспорват като недоказано твърдението на ищеца, че същите
имат качеството на наследници по закон на Ц. Т. при посочените дялове от наследството.
Оспорват твърдяната доставка на топлинна енергия на съдебно заявената стойност, като
правят възражение за недоказаност на съответствието й с изискванията за качество.
Поддържат, че не се дължат лихви поради липсата на договор между страните. Възразяват,
че ищецът не се легитимира като титуляр на вземането за стойността на услугата дялово
разпределение. Правят възражение за давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца "Термокомплект“ ООД, конституирано с
определение №7745/19.02.2024г., не ангажира становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК
във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №57492/2022 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на част от
тези по заповедта за изпълнение. По отношение на двама от длъжниците в заповедното
производство е издаден изпълнителен лист поради липсата на подадено възражение в срока
по чл. 414 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на ответниците в настоящето
производство при условята на чл. 47, ал. 5 ГПК и с оглед на събраните от връчителя данни,
че същите не живеят на регистрираните им адреси, съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1 т. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
за това. Съдът намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради
което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
2
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на
топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения
с ищцовото дружество.
От представените по делото договор за замяна на държавен недвижим имот с недвижим
имот, собственост на гражданин по реда на чл. 137 от Наредбата за държавните имоти и
удостоверение за декларирани данни и на основание чл. 30, ал. 2 ЗС по делото се
установява, че ответникът С. С. Т. е собственик на ½ идеална част на процесния имот. Не се
установява правно основание за придобиване правото на собственост по отношение на
останалата твърдяна 1/12 ид.ч. от правото на собственост върху имота от същия, нито по
отношение на някой от другите ответници в настоящето производство. С отговора на
исковата молба изрично е оспорено обстоятелството страните да са наследници на титуляра
на останалата ½ ид.ч от имота Ц. С. Т. при твърдените от ищеца квоти. Въпреки
оспорването и изрично дадените указания на ищеца в тази връзка с определението по чл.
140 ГПК единственото доказателство, което се намира в кориците на делото за установяване
на това обстоятелство е определение по гр.д. № 143930/2021г. по описа на СРС, 59 състав, с
което на основание чл. 227 ГПК Симеон С. Т., С. С. Т., А. С. Т., К. С. И., Й. С. Т. и Симен
С. Т. са конституирани в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса
ответник Ц. С. Т.. Това определение не се ползва с обвързваща сила по отношение на
настоящия съдебен състав и страните. На следващо място по делото липсват и доказателства
за подадена молба-декларация, респ. съгласие за откриване на партида на някой от
останалите ответници или за постигнато споразумение по чл. 63, ал. 2 от Общите условия на
„Топлофикация .......................“ ЕАД. Ето защо, при съвкупната преценка на всички
доказателства съдът намира, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно
задължено лице да заплаща ½ от стойността на потребената в имота топлинна енергия (арг.
от чл. 30, ал. 3 ЗС) е единствено ответникът С. С. Т. в качеството му притежател на
съответна идеална част от правото на собственост върху същия. По отношение на
ответниците С. С. Т., А. С..... Т., К. С. Т. и К. С. Т. не се установява при условията на пълно
и главно доказване първата материална предпоставка от фактическия състав на
претенцията. С оглед гореизложеното предявените главни искове са неоснователни, поради
което следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, което обстоятелство съдът намира за общоизвестно. Съответно според
нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са ангажирани доказателства ответникът С. С. Т. да е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия.
Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на топлинната
енергия, която купувачът по правоотношението дължи на продавача.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
3
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
техническа експертиза съдът приема, че за процесния период количеството топлинна
енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е
осъществявано от "Термокомплект“ ООД. За процесния период е била начислена топлинна
енергия за 5 бр. отоплителни тела без монтирани топлоразпределители, като
разпределението е било извършвано след отчет. Начислена е била и ТЕ за 1 бр. щранг лира.
По време на отчетите през 2020г. е попълнен протокол за неосигурен достъп за отчитане на
уредите в имота. Начислена е била ТЕ отдадена от сградната инсталация според отопляемия
обем на имота – 258 куб. м. съгласно акта за разпределение на кубатурата, предоставен на
вещото лице. Не е била начислявана ТЕ за общи части, нито такса мощност. За подгряване
на вода е била начислена ТЕ по реда на чл. 69 от Наредбата за топлоснабдяването, поради
липсата на узаконен водомер в имота. След извършеното изравняване общо дължимата сума
съгласно заключението на СТЕ за процесния период е в размер на 6348,40 лева. Вещото
лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за
периода. Общият топломер през процесния период е бил годно средство за търговско
измерване на преминаващата през същия ТЕ.
По делото вещото лице по ССчЕ е съобразило, че след изършеното служебно
прихващане с вземането за сумите за възстановяване от намалението в цената на газта за
отоплителния сезон от м. 05.2019г. до м. 04.2020г. стойността на доставената топлинна
енергия до имота е 3 883,11 лв., а за за отоплителния сезон от м. 05.2020г. до м. 04.2021г. – 2
465,31 лева.
Във връзка със служебно начисления разход за топлинна енергия съдът намира за
необходимо да отбележи, че съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела
в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 (Методика
за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост), като
отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на топлинна енергия при неосигурен
достъп не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да
осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на
потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна
енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на реално ползваната
4
услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното й отчитане.
С оглед на чл. 70, ал. 5 от Наредбата, клиентите (потребителите), неосигурили достъп,
могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в
тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата
представител, като по делото няма данни такъв да е искан от ответника.
По конкретния казус количеството и стойността на доставената топлинна енергия и
нейното разпределение (извършването на услугата дялово разпределение), както и техните
стойности, са установени въз основа на заключенията на вещите лица по СТЕ и ССчЕ, които
следва да се кредитират изцяло неоспорени от страните и изготвени компетентно, обективно
и обосновано. По отношение на количеството и качеството на доставената топлоенергия,
потребителят е разполагал с възможност за рекламация съобразно ОУ, която рекламация е
обвързана с определени срокове. По делото не се твърди и не се доказва такова
рекламационно производство да е било инициирано от страна на ответника. Ето защо съдът
приема, че по делото е установено, че количеството доставена ТЕ е коректно отчетено и с
изискуемото качество. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават
тези изводи и да поставят под съмнение качеството на начислената ТЕ.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че стойността на реално доставената ТЕ
до имота за процесния период е 6 348,40 лв. (съгласно СТЕ), като от тази сума и предвид
дела му в съобствеността ответникът отговаря за половината, или искът е основателен до
сумата от 3 174,20 лв.
Следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 24.10.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация
......................." ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.
07. 2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен
срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени
с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от
ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
5
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /. Ето защо,
погасени по давност се явяват само вземанията за м. 05. 2019 г., тъй като вземането за м.
06.2018 г. е станало изискуемо на 15.08.2019 г. и при отчитане на периода от два месеца и 7
дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, то давността за него не е
изтекла.
На основание чл. 162 ГПК съдът изчислява размера на дължимата се сума за м.
05.2019г. в размер на 1/12 от вземането за този отоплителен сезон по ССчЕ в размер на 3
883,11 лв., или 323,59 лв.
Ето защо претенцията за топлинна енергия срещу ответника С. Т. е основателна до
размера от 2 850,61 лв. и за периода от м. 06. 2019 г. – м. 04. 2021 г., до който размер искът
следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер и за м. 05.2019г. – отхвърлен.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 24.10.2022 г. до окончателното погасяване.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от представените по ищеца документи, както и от
ССчЕ, а именно – 47,95 лв. По съображения от чл. 22, ал. 2 от Общите условия ищецът се
легитимира като кредитор и на вземането за стойността на услугата дялово разпределение,
поради което възражението на ответника в тази връзка е неоснователно. Давността за тези
задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/, поради
което не е изтекла преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо претенцията
за дялово разпределение е изцяло основателна и ще бъде уважена, като ответникът С. Т.
отговаря за ½ част от общо дължимата сума или за 23,98 лв. Върху главницата се дължи и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.10.2022 г. до
окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Тъй като обуславящите претенции (главните искове) по отношение на ответниците С.
Т., А. Т. и К. Т. са неоснователни, то такива се явяват и обусловените (по акцесорните
претенции) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава върху главниците.
По отношение на претенцията спрямо ответника С. Т. съдът намира следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
6
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че "Топлофикация ......................." ЕАД не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Без значение е
дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на задължението е след
изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че "Топлофикация ......................." начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури
на интернет страницата на ищцовото дружество – решение от 29.06.2022 г. по в. гр.д. №
8167/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа
на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
По реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен калкулатор съдът определи
обезщетението за забава върху сумата от 2850,61 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
10.10.2022 г. в размер на 598,63 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за разликата
до пълния предявен размер от 631,89 лв. искът следва да се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД . По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция се явява изцяло
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – неоснователност на всички предявени искове спрямо трима
от ответниците и частична основателност на искове, предявени спрямо ответника С. Т.,
право на разноски имат и двете страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част
от иска. Доколкото никой от ответниците не е сторил и не претендира разноски, такива да
бъдат присъдени само на ищеца. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения настоящият състав следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноските, както в исковото производство, така и в
заповедното производство.
По исковете срещу С. Т. ищецът доказва направата на разноски размер на 878,38 лв. в
исковото производство /вкл. и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в общ
размер на 100 лв., както и 150 лв. за възнаграждение за особен представител, което съдът
определя общо за четиримата ответници в размер на 600 лв./, както и разноски в размер на
116,55 лв. От тях по съразмерност на ищеца се дължат се дължат 694,26 лв. за исковото
производство, и 92,11 лв. за заповедното.
От внесения депозит за възнаграждение на особения представител на ответниците в
размер на общо 1 000 лв., на адв. Беловеждова следва да се изплати сумата от 600 лв., а
разликата подлежи на възстановяване по искане на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. С. Т. с ЕГН ********** с адрес в гр.
7
......................., ж. к. "...", бл. 620, вх. Ж, ет. 2, ап. .........., дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
......................." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
......................., ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 2850,61 лв., главница –
представляваща съответна част /1/2/ от стойността на доставена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. ......................., ж. к. "...", бл. 620, вх. Ж, ет. 2, ап. .........., с аб. № 358245 за
периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.10.2022 г. до
окончателното погасяване, сумата от 598,63 лв. – обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 10.10.2022 г., както и за сумата от 23,98 лв.
– главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
24.10.2022г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. №57492/2022 г. по описа на СРС, 113 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 3703,26 лв. и за м. 05. 2019 г., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за забава върху вземането за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 631,89 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,90 лв. за периода от 31.10.2019г. до
10.10.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ ......................." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ......................., ул. "Ястребец" № 23Б
искове срещу С. С. Т., ЕГН ********** с адрес гр. ......................., ж. к. "...", бл. 620, вх. Ж,
ет. 2, ап. 14, с които се иска на основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД да се признае за установено, че С. С. Т. дължи "ТОПЛОФИКАЦИЯ
......................." ЕАД следните суми: 529,04 лв. - главница за доставена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ......................., ж. к. "...", бл. 620, вх. Ж, ет. 2, ап. .........., с аб. №
358245 за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от 24.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 90,27 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020г.
до 10.10.2022г., а за дялово разпределение – 4,00 лв. - главница за периода от м.09.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законна лихва от 24.10.2022г. до окончателното изплащане на
вземането и 0,84 лв. - мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 10.10.2022г, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 57492/2022 г. по описа на СРС, 113
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ ......................." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ......................., ул. "Ястребец" № 23Б
искове срещу А. С. Т., ЕГН ********** с адрес гр. ......................., ж. к. "...", бл. 620, вх. Ж,
ет. 2, ап. 14, с които се иска на основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД да се признае за установено, че А. С. Т. дължи "ТОПЛОФИКАЦИЯ
......................." ЕАД следните суми: 529,04 лв. - главница за доставена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ......................., ж. к. "...", бл. 620, вх. Ж, ет. 2, ап. .........., с аб. №
358245 за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от 24.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 90,27 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020г.
до 10.10.2022г., а за дялово разпределение – 4,00 лв. - главница за периода от м.09.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законна лихва от 24.10.2022г. до окончателното изплащане на
вземането и 0,84 лв. - мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 10.10.2022г, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 57492/2022 г. по описа на СРС, 113
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ ......................." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ......................., ул. "Ястребец" № 23Б
искове срещу К. С. Т. ЕГН ********** с адрес гр. ......................., ж. к. "...", бл. 620, вх. Ж,
8
ет. 2, ап. 14, с които се иска на основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД да се признае за установено, че К. С. Т. дължи "ТОПЛОФИКАЦИЯ
......................." ЕАД следните суми: 529,04 лв. - главница за доставена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ......................., ж. к. "...", бл. 620, вх. Ж, ет. 2, ап. .........., с аб. №
358245 за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от 24.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 90,27 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020г.
до 10.10.2022г., а за дялово разпределение – 4,00 лв. - главница за периода от м.09.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законна лихва от 24.10.2022г. до окончателното изплащане на
вземането и 0,84 лв. - мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 10.10.2022г, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 57492/2022 г. по описа на СРС, 113
състав.
ОСЪЖДА С. С. Т. с ЕГН ********** с адрес в гр. ......................., ж. к. "...", бл. 620, вх.
Ж, ет. 2, ап. .........., да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ......................." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. ......................., ул. "Ястребец" 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по съразмерност в размер на 694,26 лв. за
исковото и 92,11 лв. за заповедното производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Беловеждова възнаграждение за процесуалното
представителство на ответниците в настоящето производство в хипотезата на чл. 47, ал. 6
ГПК в размер на 600 лв. от внесения депозит.
Решението е постановено при участието на "Термокомплект ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9