№ 1337
гр. София, 22.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Емил Велков Петров (АП-София)
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601227 по описа за 2021 година
образувано по жалба на С. Д. П. против определение № 428 от 15.09.2021 г. по
чнд № 601/21 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Производството е по реда на чл. 306 НПК.
С обжалваното определение състав на Благоевградския окръжен съд, на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 НК, е наложил на осъдения С. Д. П., ЕГН
**********, най-тежкото наказание между определените наказания за
престъпления, извършени при реална съвкупност, по н.о.х.д. № 7400/2011 г.,
по описа на Софийски районен съд и по н.о.х.д. № 498/2012 г., по описа на ОС
- Благоевград, а именно наложеното с влязла в сила на 04.03.2014 г. присъда
по н.о.х.д. № 498/2012 г., на ОС – Благоевград, наказание - „лишаване от
свобода“ за срок от 3 (три) години и „глоба“ в размер на 20 000 (двадесет
хиляди) лв„ като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е
отложено за срок от 5 (пет) години.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал молителят,
който чрез упълномощения си защитник адвокат К.М. го е и обжалвал.
Според него неправилно е отказано присъединяването на основание чл. 23,
ал.3 от НК към определеното общо, най-тежко наказание, наказанието глоба в
размер на 20 000 лв., определено по н.о.х.д. № 498/12 г. В този смисъл се иска
и атакуваното определение да бъде изменено и към определеното общо, най-
тежко наказание да бъде присъединено изцяло наказанието глоба в размер на
20 000 лв.
В съдебно заседание защитникът и осъденото лице не се явяват,
1
редовно призовани, но в подадено до съдебния състав заявление поддържат
жалбата на същите основания.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна и моли да бъде
потвърдено определението на първостепенния съд като правилно и
обосновано.
Апелативният съд, като съобрази изложените в жалбата възражения,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е неоснователна.
Благоевградски окръжен съд от фактическа страна е намерил за
установено следното:
По отношение на осъдения С.П. до настоящия момент са приключили
две наказателни дела от общ характер - н.о.х.д. № 7400/2011 г. на Софийски
районен съд и н.о.х.д. № 498/2012 г. на ОС – Благоевград. Присъдата по
първото дело е влязла в сила на 25.02.2013 г„ като по това дело за
престъпление, извършено в периода до 20.05.2009 г., квалифицирано по чл.
339, ал. 1, пр. 2, алтернатива 2 и 6 НК, е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, като е определен изпитателен срок на това
наказание от 3 години. Преди влизане в сила на присъдата по това дело е
извършено престъплението по второто дело, посочено по-горе - на 01.05.2012
г„ като за това престъпление, квалифицирано по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК, с
влязла в сила на 04.03.2014 г. присъда на С.П. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години и „глоба“ в размер на 20 000 лв.,
като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок
от 5 години от влизане на присъдата в сила.
От събраните по делото писмени доказателства съдът е приел за
установено, че осъденият П. не е бил задържан под стража по някое от двете
наказателни дела, както и че не е платена към настоящия момент наложената
на същия „глоба“ в размер на 20 000 лв. с присъдата по н.о.х.д. № 498/2012 г.
Обосновано и законосъобразно първостепенният съд е приел, че са
налице условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, тъй като осъденото лице
е било санкционирано с две отделни, влезли в сила присъди, за престъпления,
извършени в условията на реална съвкупност, т.е. преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да е от тях. Правилно е било прието, че най-тежкото
наказание между определените такива за всяко едно от двете престъпления от
съвкупността е наказанието, наложено с влязла в сила присъда по н.о.х.д.
№498/2012 г. на ОС Благоевград, включващо като кумулативна санкция
наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и „глоба“ в размер
на 20 000 лв., като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е
било отложено за срок от 5 години. Поради това същото е било определено и
като общо, най-тежко наказание, което следва да се наложи за съвкупността
от двете престъпления.
Настоящата инстанция намери, че при оспорената кумулация не е
2
допуснато соченото от молителя нарушение на чл. 25, вр. чл. 23 НК. В
разпоредбата на чл. 23 НК е възприет принципът на групиране, при който
най-тежкото наказание поглъща по-леките санкции. В чл. 23, ал. 3 НК пък е
залегнало правилото, че при наложени наказания от различен вид, когато
някое от тях е глоба или конфискация, те могат да бъдат присъединени към
най-тежкото, общо наказание. От логическото тълкуване на въпросната
разпоредба следва изводът, че когато е наложено наказание лишаване от
свобода за едно от престъпленията, а за другото само глоба или конфискация,
последните ще се присъединят изцяло към наказанието лишаване от свобода.
В конкретния случай атакуваното определение не противоречи на чл. 23, ал. 3
НК, тъй като процесната глоба от 20 000 лв. не е отделно наказание и не може
на залегналото основание в посочената разпоредба да се присъединява към
наложеното най-тежко наказание, защото е част от него. Неведнъж ВС на РБ е
имал повод да посочи, че при множество престъпления, когато отделно
определеното най-тежко наказание е комплексно и включва глоба или
конфискация, не следва при налагане на общото наказание да се определя
изцяло или само част от тях, защото те са включени в комплексната санкция,
която е единна. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК следва да се прилага, когато
най-тежкото наказание не съдържа глоба или конфискация или ги съдържа,
но размерът им е по-малък от този по другите отделни наказания.
Законосъобразно първостепенният съд е приел, че наложеното наказание
„глоба“ в размер на 20 000 лв. не следва да се присъединява на основанието,
посочено в молбата на осъдения, а именно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК,
тъй като същото наказание е част от кумулативната санкция, наложена на
осъдения с присъдата по н.о.х.д. № 498/2012 г.. Правилно съдът е стигнал до
извода, че в случая тя следва да се приеме като най-тежкото наказание,
наложено на осъдения молител за едно от престъпленията, включени в
съвкупността.
Ето защо Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 428 от 15.09.2021 г. по чнд № 601/21
г. на Окръжен съд – Благоевград като обосновано и законосъобразно.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3