Решение по дело №1028/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 446
Дата: 23 септември 2022 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20222330101028
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Ямбол, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330101028 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от ЗК „ЛЕВ
ИНС“АД против Д. Г. Д., с която се претендира постановяване на решение, с което да
бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена
ЗИ по гр. дело № *** год. на ЯРС, а именно 1664, 08 лв. – главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета, законна лихва от датата на
заявлението,сумата 507, 12 лв. – мораторна лихва за периода 14.02.2019 -14.02.2022
год., както и разноски в заповедното и исковото производството.
В исковата молба се посочва, че на 14.03.2018 год. в гр. Ямбол на управляван от
ответника лек автомобил се откача прикаченото към него туристическо ремарке и
реализира ПТП с насрещно движещо се МПС. Към посочената дата управлявано от
ответника МПС било застраховано по задължителна застраховка ГО при ищцовото
дружество. В дружеството била заведена щета от застрахователя по застраховка
„Каско“ на МПС на увреденото МПС. Била образувана ликвидационна преписка и
сумата заплатена на „Дженерали Застраховане“АД на 25.10.2018 год. С изплащане на
обезщетението за ищецът възниквало правото да получи заплатеното обезщетение, т.к.
застрахованият управлявал технически неизправно МПС, като възникналата по време
на движение техническа неизправност била в механизма на прикачване на
туристическото ремарке. Ищецът изпратил до ответника ПДИ, получена на 27.11.2018
год. Претендира се уважаване на претенцията, включително присъждане на разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска. Не оспорва настъпване на ПТП
на посочената дата, вкл. наличието на валидно застрахователно правоотношение по ЗЗ
ГО. Оспорва да са налице предпоставките на чл. 500,ал.1,т.2 КЗ, като счита по
1
подробно изложени съображения, че не са налице данни за техническа неизправност на
МПС, преди осъществяване на транспорта е извършил проверка за изправността на
МПС, както и на прикаченото ремарке и закрепването им. Твърди и, че причината за
откачване на ремаркето не е възникнала по време на движение неизправност, която да
може да бъде констатирана и отстранена от водача.
В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмена молба заявява, че поддържа
иска.
Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото оспорва иска.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представените писмени доказателства,
че МПС „Мицубиши Паджеро“ с рег. № *** било валидно застраховано по
застраховка ГО при ищеца за периода 10.11.2017 – 09.11.2018 год.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 14.03.2018
год., видно от който на посочената дата в гр. Ямбол, обходен път изток е настъпило
ПТП между управляван от ищеца автомобил и автомобил управляват от С. И. Д.,
описани са щетите по МПС и ремарке,
Не се спори, че е във връзка с регресна покана на заплатилия обезщетение по
застраховка „Каско“ на увредения автомобил застраховател е образувана
представената по делото застрахователна преписка по щета № *** , по която след
извършване на съответните огледи и оценка е съставен доклад, видно от който е
определено обезщетение в размер на 1629, 08 лв. , както и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв., което да се изплати на „Дженерали застраховане“АД. Сумата е
преведена по банкова сметка на посоченото дружество на 25.10.2018 год.
С ПДИ от 22.11.2018 год. ответникът е бил поканен да заплати на ищцовото
дружество сумата от 1644, 08 лв. – стойност на причинена щета. Същата е получена на
27.11.2018 год.
От представените удостоверения на ОО „Автомобилна администрация“Ямбол е
видно, че туристическо ремарке с рег. № *** е преминало периодичен преглед за
проверка на техническата му изправност на 12.05.2016, на 11.05.2018 г. и на 23.10.2020
, като заключението на комисията е, че ППС е технически изправно и се допуска за
движение по пътищата, същото е било заключението на комисията и по отношение на
лек автомобил с рег. № *** за периода 17.10.2017 – 17.10.2018 год.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз
основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и
от приложеното ч.гр.д. № *** год.
В заключението на вещото лице по авто- техническата експертиза, изготвено на
2
база материалите по делото е описан подробно механизма на настъпване на ПТП.
Посочено е, че всички данни по делото сочат, че ПТП е настъпило в следствие на
отделяне на ремаркето от теглещия автомобил Мицубиши, след което е последвало
навлизане на същото в насрещната лента за движение, при което е настъпил удар с
движещия се в нея автомобил Хюндай.Т.к. не е извършван оглед на
местопроизшествието, то в материалите по делото липсват снимки на ремаркето, от
които би могло да се направи предположение за най- вероятната причина за отделянето
му от теглещия автомобил. Липсвали снимки и данни с какъв вид теглич е бил
автомобила. Според вещото лице най- вероятната причина за отделянето е повредена,
разхлабена или неправилно заключена „лапа“. Повреда в „лапата“ било най- честата
техническа причина при този вид откачвания. Друга евентуална повреда , която би
могла да настъпи по време на движение била скъсване на ябълката на теглича или
откъсване на лапата от ремаркето. Водачът на Мицубиши имал техническа възможност
да установи или отстрани евентуални повреди преди да потегли с автомобила.
Посочените от вещото лице причини за отделянето на ремаркето не можели да се
разглеждат като внезапно настъпили технически такива, т.к. били лесни за
установяване при оглед преди потегляне. В материалите по делото липсвали данни
които категорично да сочат, че ремаркето е имало някаква техническа неизправност
възникнала внезапно по време на движението, която от техническа гледна точка да е
причина за настъпване на ПТП.Настъпилите вреди по автомобил Хюндай са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП. Размерът на вредите е 1629, 08 лв. с ДДС. От
техническа гледна точка водачът на Мицубиши е нямал техническа възможност да
спре веднага след като ремаркето се е отделило, нямало и как да предвиди моментът на
разскачването и да предприеме мерки за спиране на автомобила. В процесния случай
нямало и никакво значение дали водачът ще спре, т.к. ударът е реализиран от ремарке
върху което след отделянето му водачът на автомобила няма контрол на движението
му.
При изслушването си вещото лице посочва, че от материалите по длеото не
става ясно какъв точно вид е ремаркето, както и какъв е бил вида на заключването. По
делото нямало конкретни данни за неизправност в механизма на свързване.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, вр. чл. 500,ал.1,т.2 от
КЗ.Същият е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство в законоустановения едномесечен срок.
Съгласно цитираната разпоредба от КЗ- освен в случаите по чл. 433,ал.1 КЗ ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач не е спрял и
3
не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
Твърдението на ищеца в първоначалната исковата молба е, че ответникът е
управлявал технически неизправно МПС, като с молба – уточнение е конкретизирал,
че техническата неизправност всъщност е в свързващия автомобила и ремаркето
механизъм.
В процесния случай, не спори, че ответникът по време на ПТП е управлявал
МПС, за което е имало сключена валидна застраховка ГО с ищеца.Не се спори и
заплащане на застрахователното обезщетение от страна на ищеца на застрахователя по
застраховка „Каско“ на увредения автомобил Хюндай. Според чл. 479 КЗ - вреди,
нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално
зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се
е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването
и ползването на теглещото моторно превозно средство. По смисъла на чл. 10. (1), б.“м“
ППЗДВП - Моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически
неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности - неизправно е
теглително-прикачното устройство на автомобила или ремаркето.
В практиката на ВКС относно приложението на чл. 274,ал.1,т.2 КЗ отм.,
аналогичен с разпоредбата на чл. 500,ал.1,т.2 КЗ , решение № 130 от 03.05.2012 г. по
търг. д. № 244/2010 г. , 1 т.о. , се приема, че в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ, за да
бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя,
водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това не
е спрял и не е взел мерки за отстраняването й, която повреда или неизправност е
застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни правото си
на регрес когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили
внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на
невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици.
На първо място съдът приема, че не се установи при условията на пълно и
главно доказване от носещата за това доказателствена тежест страна, че ответникът е
управлявал технически неизправно МПС и по- специално не се установи с
категоричност неизправност на теглително-прикачното устройство на автомобила или
ремаркето. Видно от представените писмени доказателства към датата на ПТП и
автомобилът и тегленото от него ремарке са преминали задължителен годишен
технически преглед. В настоящия казус не се установява безспорно какъв вид е било
прикаченото към автомобила ремарке, обстоятелство посочено и от вещото лице, което
4
приема хипотетично, че ремаркето е такова до 750 кг., като предлага и три
хипотетични варианта относно техническите причини за настъпване на ПТП. Всички
варианти касаят настъпила повреда/откачване/счупване в механизма на свързване на
автомобила и ремаркето, като предвид липсата на категорично обективни данни
вещото лице не може да отговори с категоричност каква е причината за настъпилото
откачване. Съобразявайки изложеното и цитираната практика на ВКС и предвид
изяснения от САТЕ механизъм на настъпване на ПТП, съдът, намира че откачването
по време на движение на ремаркето, довело до настъпването на процесното
произшествие е настъпило внезапно, без водачът да е имал каквато и да е възможност
да предвиди и предотврати вредоносния резултат.Не се установи по делото
ответникът, като водач на МПС да е съзнавал, че управлява неизправно МПС и
въпреки това да не е спрял и да не е взел мерки за остраняване на повредата, която е
застрашавала безопасността на движението. Както се посочи ремаркето е било
технически изправно към момента на ПТП, поради което и водачът не би могъл да
предполага откачането му от теглещото МПС. Настъпилото такова е било внезапно и
неочаквано за ответника, тъй като същият е имал съзнанието, че управлява изправни
пътни превозни средства. Наред с това и не е имал пряка видимост към теглително –
прикачното устройство, посредством което се осъществява закачането на ремаркето
към теглещото ПТС, поради което и обективната му възможност за реакция е едва след
осъществяване на откачването.
В обощение , не се установява по делото ответникът да е забелязал технически
проблем в окачването и връзката на ремаркето или автомобила, и въпреки това да не е
спрял и да не е взел необходимите мерки. При липсата на доказателства за виновно
поведение на ответника и предвид обстоятелство, че и ремаркето, и автомобилът са
преминали технически преглед, следва да се приеме, че техническата неизправност
довела до настъпването на произшествието е настъпила внезапно, без водачът да е
имал възможност да предвиди и предотврати вредоносния резултат.
Само за пълнота следва да бъде посочено, че нормата на чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ е
реципрочна на нормата на чл. 101 ЗДвП. В логиката и на двата текста стои тезата, че е
противоправно поведението на водач, който управлява неизправно МПС, със
съзнанието че то е неизправно /станало неизправно/, без да спре, за да отстрани
възникналата повреда или неизправност. Подобно поведение е противоправно и
виновно само ако водачът осъзнава възникването на неизправността, но въпреки това
пренебрегва опасността, която създава и продължава да управлява превозното
средство, вследствие на което предизвиква произшествие. Управлението на увреден по
време на движение автомобил, но без съзнанието, че подобно увреждане е настъпило,
не съставлява нарушение на чл. 101 ЗДвП, нито пък удовлетворява състава на чл. 500,
ал. 1, т. 2 КЗ.
5
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК в полза на ответника следва
да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Водим от горното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София против Д. Г. Д., ЕГН ********** иск за приемане за установено
дължимостта на сумата от 1664, 08 лв., представляваща заплатеното застрахователно
обезщетение , 507, 12 лв. – лихва за забава за периода 14.02.2019 – 14.02.2022 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2022 г. до окончателното
изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София да заплати на Д. Г. Д., ЕГН ********** сумата от 450 лв. – разноски за
настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6