№ 123
гр. Варна , 27.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
като разгледа докладваното от Дарина С. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000271 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК образувано по частна жалба на
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със седалище
гр.София срещу определение № 260049 от 19.02.2021г. по търг.дело № 1/20г. по описа на
Търговищки окръжен съд, с което молбата му по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на
определение № 260171 от 14.12.2020г., чрез присъждане на претендираните от него разноски
е оставена без уважение.
В частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно.
Излага, че производството по делото е прекратено поради направен отказ от исковете
поради постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя и в определението за
прекратяване съдът не се е произнесъл относно разноските на страните. Твърди че на
основание чл.78 ал.4 от ГПК има право на разноски при прекратяване на делото. Сочи че
достатъчно условие за възникване на правото по чл.78 ал.4 от ГПК е разходите да са сторени
след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК и преди
ответникът да е уведомен за прекратяването на производството, които условия твърди че са
налице в конкретния случай. Твърди че своевременно с отговора на исковата молба и с
молби за съдебно заседание е поискал присъждане на направените по делото разноски, като
преди последно съдебно заседание с молбата е представен и списък на разноските.
Оспорва че посочената от съда съдебна практика е задължителна за съда.
Оспорва извода на съда, че НББАЗ е станал повод за завеждане на делото. Сочи че
1
въпросът коя страна е станала причина за завеждане на делото /т.е. преценката относно
предпроцесуалното поведение на страните/ може да се реши само при разглеждане на спора
по същество, до каквото не се е стигнало, тъй като делото е прекратено. Твърди че
единствено в случаите на решаване на спора по същество правото на страните за разноски е
предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника
спор.
Твърди че в настоящия случай за да бъде разрешен правилно въпросът за разноските
следва да бъде изследвано единствено процесуалното поведение на страните. Позовава се на
определение № 626 от 20.08.2012г. по ч.гр.дело № 275/10г. на ВКС, четвърто г.о., съгласно
което в случаите на отказ от иска, предприет поради новоастъпили след предявяването на
иска обстоятелства, независещи от ищеца, а от ответника и погасяващи заявеното за защита
материално право, отговорен за разноските е ответникът. Твърди че по аргумент за
противното, когато отказът от иска е предприет от ищеца поради новонастъпили
обстоятелства след предявяването на иска, независещи от ответника, ответникът има право
на разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК. Сочи че преценката в тази насока се основана
на наличието или липсата на предприето от ответника действие, индициращо отпадане на
задължението, а не представлява изследване на отношенията между страните по съществото
на спора. Излага че сключеното споразумение, дало основание за отказ от иска, е с друго
лице – чуждестранен застраховател, при който е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно автомобила, с който извършено
ПТП, НББАЗ не е страна по така постигнатото споразумение, нито е било уведомено за
сключването му и не е участвало при неговото сключване.
Оспорва и позоваването на Вътрешните правила на Съвета на бюрата във връзка с
връщане на понесени разноски.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което
направените от него разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер
на 11 018лв. да му бъдат присъдени.
В депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК писмен отговор С.Ш. К., М. Н. С. и С. С.
Е., и тримата от с.Буховци, община Търговище, считат частната жалба за неоснователна и
молят съда да потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е
допустима.
По жалбата съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 1/20г. по описа на ТОС е образувано по предявени от
С.Ш. К., М. Н. С. и С. С. Е. срещу НББАЗ искове за обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на С.Н. С., починал при ПТП на 21.08.2017г. Искът е предявен срещу НББАЗ в
2
качеството му на представително национално бюро на застрахователите за РБългария в
Съвета на Бюрата от системата „Зелена Карта“ по смисъла на чл.511 и сл. от КЗ. Претендира
се обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на територията на страната, причинено от МПС
с чуждестранна регистрация от държава – членка на системата „Зелена карта“ /ФР
Германия/, отговорността относно което е застрахована при чуждестранен застраховател от
държавна-членка на системата „Зелена карта“.
След размяна на книжа и проведени съдебни заседания и събрани доказателства,
включително и заседание от 07.12.2020г., в което съдебното дирене е приключило И е даден
ход на спора по същество, с определение от 14.12.2020г. поради отказ от исковете съдът е
прекратил производството по делото. С обжалваното определение от 19.02.2021г.
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на НББАЗ за допълване на
определението с присъждане на направените от него разноски на основание чл.78 ал.4 от
ГПК по реда на чл.248 от ГПК.
Въпросът относно ненадлежно упражняване на правото на изменение на съдебен акт
в частта за разноските поради липса на списък по чл.80 от ГПК е неотносим към спора
поради обстоятелството, че предявеното с молбата искане е за допълване на определението
от 14.12.2020г. на ТОС, а не за изменението му. Липсата на списък по чл.80 от ГПК в
хипотезата, в която съдът въобще не се е произнесъл по отговорността за разноските, не е
основание да се откаже допълване на съдебния акт в частта му за разноските съгласно т.8 на
тълкувателно решение № 6/12г. по тълк.дело № 6/12г. на ОСГТК на ВКС.
Отговорността за разноски по чл.78 от ГПК е ограничена обективна отговорност,
изградена изцяло върху идеята на законодателя за отговорност за неоснователни действия.
С определение № 277 от 14.05.2014г. по ч.гр.д.№ 2432/2014 г. на ВКС, І г.о.,
постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК е прието, че в определени случаи ищецът има
право да бъде обезщетен за сторените разноски при прекратяване на делото, въпреки че той
е десезирал съда чрез отказ или оттегляне на иска, при наличието на данни, че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото. В редица други определения на ВКС по
реда на чл.274 ал.3 ГПК е постановено, че в подобна хипотеза поведението на ответника
подлежи на преценка и той няма право на разноски, ако е станал причина за предявяването
на иска, независимо, че производството по делото е било прекратено поради отказ или
оттегляне на исковата молба, /определения по ч.гр.д. № 275/2010 г. на ІV г.о., ч.гр.д.№
205/2012 г. на І г.о., ч.гр.д.№ 6176/2014 г. на ІV г.о., и др./.
Хипотезата, разгледана в посоченото от първата инстанция определение № 270 от
05.10.2016г. на ВКС по ч.гр.д. № 3846/2016г., I г.о., е идентична с настоящата – предявен
иск за обезщетение срещу НББАЗ и изплатено в хода на производството обезщетение на
пострадалите от чуждестранния застраховател. Поради което и настоящият състав на
въззивния съд намира, че следва да даде същото разрешение на поставения въпрос. След
като в хода на производството е извършено плащане от задълженото трето лице - чуждия
3
застраховател, в чийто интерес действа ответникът НББАЗ, следва да се приеме, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото. Отказът от иска е направен след извършено
в хода на процеса плащане от задълженото лице и в този случай ищецът не дължи на
ответника разноски при прекратяване на производството по делото.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 5 т. 1.2 от Вътрешните правила на
Съвета на бюрата, според която всички разходи във връзка със съдебни дела, които биха
били изплатени при подобни обстоятелства от застраховател, установен в държавата, в която
е настъпило произшествието, подлежат на реимбурсиране /връщане/. Тази разпоредба дава
основание на НББАЗ, който е действал в интерес на чуждия застраховател, да предяви пред
него искане за реимбурсиране на сумата за сторените от него разноски по водене на делото,
тъй като именно този застраховател следва да ги понесе като резултат.
Предвид на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260049 от 19.02.2021г. по търг.дело № 1/20г. по
описа на Търговищки окръжен съд.
Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от
ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящето определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4