РЕШЕНИЕ
№ 13654
Варна, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20247050702576 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба от Г. П. Б. [ЕГН], чрез адв. В. Д. против Решение № 2153-03-160/11.10.2024 г. издадено от директор на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-564/11.09.2024 г. от Г. П. Б. срещу Разпореждане № 031-00-5181-5/23.08.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено влязлото в сила Разпореждане № 031-00-5181-1/11.11.2022 г. на същия административен орган, с което й е отпуснато ПОБ по чл. 54а от КСО, за периода от 17.10.2022 г. до 09.01.2024 г., в размер 18,00 лв. /дневно/ и Разпореждане № 031-00-5181-6/23.08.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, е отказано отпускане на ПОБ, тъй като жалбоподателката е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.08.2022 г.
Жалбоподателката сочи, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради нарушаване на процесуалните правила и материалния закон. На основание чл. 94, ал.1 от КСО намира, че след като не е подала заявление за отпускане на пенсия от датата на придобиване на правото, тя няма право на отпускане на пенсия. Пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението за отпускането й, в случая 09.10.2023 г. За 2022 г. е лишена от право на пенсия, поради липса на указания от НОИ, към кой момент може да се пенсионира. Счита, че административният орган не е съобразил чл.54а ал.1 т.2 от КСО и по арг. на чл. 54е, ал.3 от КСО следва да се прилага със съдържание - не са подали заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и претендира за присъждане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Уточнено е, че представяния договор за правна защита и съдействие, следва да се чете и като декларация за финансовото състояние на жалбоподателката.
Ответник - Директор на ТП - Варна на НОИ, чрез процесуален гл. юрисконсулт – И. К. оспорва жалбата. Намира, че законът предвижда само да бъде придобито правото на пенсия, поради което всички твърдения на жалбоподателката са неоснователни и ирелевантни за спора. По отношение на претенцията за разноските оспорва същата, т.к. не са представени доказателства в посока, че лицето е материално затруднено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема за установено следното:
Със Заповед № 146/14.10.2022 г. е прекратено трудовото правоотношение между Г. П. Б. и „Клуб М.“ ООД считано от 17.10.2022 г.
Г. Б. е подала заявление вх. № 032-00-6836/19.10.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ считано от 17.10.2022 г.
С Разпореждане № 031-00-5181-1/11.11.2022 г. на ръководител на осигуряването и безработицата й е отпуснато ПОБ по чл. 54а от КСО, за периода от 17.10.2022 г. до 16.08.2023 г., в размер 18,00 лв. дневно.
С Разпореждане № 031-00-5181-2/19.05.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54д, ал.1,т. 1 от КСО, изплащането на ПОБ е прекратено, считано от 16.05.2023 г., поради започване на трудова дейност на лицето, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО.
Със Заповед № 153/06.10.2023 г. считано от 09.10.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение между Б. и „Клуб М.“ ООД.
Със Заявление № 302-5929/09.10.2023 г., Г. Б. е поискала отпускане на ПОБ. С Разпореждане № 031-00-5181-3/10.10.2023 г. е възстановено изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 031-00-5181-1/11.11.2022 г. ПОБ за периода 09.10.2023 г. до 09.01.2024 г. в размер на 18 лева дневно, поради прекратяване на трудовата дейност на лицето.
С Разпореждане № 031-00-5181-4/07.02.2024 г. е прекратено изплащане на ПОБ считано от 09.01.2024 г., поради започване на трудова дейност.
С Разпореждане от 09.10.2023 г. на ръководител „ОБ“ е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в което е посочено, че Боневе е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 02.08.2022 г., времето на получаване на парично обезщетение за безработица след 17.19.2022 г. не се зачита за осигурителен стаж.
С Разпореждане № 031-00-5181-5/23.08.2024 г. на ръководител „ОБ“ е отменено Разпореждане № 031-00-5181-1/11.11.2022 г. за отпускане на ПБО на Б. от 17.10.2022 г. до 09.01.2024 г . в размер на 18 лева.
С Разпореждане № 031-00-5181-6/23.08.2024 г. на ръководител „ОБ“ е отказано отпускане на ПОБ по чл.54 КСО на Б..
С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е връчено на жалбоподателката на 11.10.2024 г. Жалбата е подадена на 25.10.2024 г. в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.118, ал.3 от КСО, от лице с правен интерес, пред надлежен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Процесните разпореждания издадени по реда на чл.117, ал.1, т.2 б.“б“ от КСО са връчени на жалбоподателката на 29.08.2024 г. и са оспорени с жалба от 10.09.2024 г. в срок, по реда на чл.117, ал.2, т.2 КСО. Оспореното решение е издадено от компетентен орган - директора на ТП – Варна на НОИ, в съответствие с чл.117, ал.3 КСО. Същото е в писмена форма. Изложени са фактически и правни основания за издаване на решението при спазване на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Мотивите на решението на основание чл.97, ал.1 от АПК се смятат за част от мотивите на разпорежданията.
В процесните две разпореждания от 23.08.2024 г. са изложени идентични мотиви: лицето е придобило право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.08.2022 г.
Няма спор между страните, че жалбоподателката е подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 09.10.2023 г. и с Разпореждане №**********/03.06.2024 г. на ръководител „ПО“ в ТП-Варна на НОИ е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 09.10.2023 г. пожизнено по чл. 68, ал.1 и 2 от КСО и в същото разпореждане е отбелязано, че лицето придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 02.08.2022 г., съответно времето на получаване на ПОБ след 17.10.2022 г. не се зачита за осигурителен стаж.
На жалбоподателката е указано да представи доказателства, че правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст е настъпило след 02.08.2022 г., но такива не са ангажирани. Спорът между страните е при наличие на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но при липсата на опусната такава поради липса на заявление, има ли право лицето на ПОБ.
При подаване на заявления на 19.10.2022 г. и 09.10.2023 г. за ПОБ от жалбоподателката, тя е отразила в същите, че е представила само документ за самоличност и акт за прекратяване на правоотношението.
Съгласно чл. 54д, ал.1, т.3 КСО, изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или на професионална пенсия по чл. 168.
На основание чл. 54а, ал.1, т.2 КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168.
От съдържанието на чл. 54д, ал.1, т.3 от КСО следва, че под „не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“ в чл. 54а, ал.1, т.2 КСО следва да се разбира, че са нямали право на пенсия, а не че не са получили такава, защото не са подали заявление. Жалбоподателката от 02.08.2022 г. е имала право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което от тази дата няма право на ПОБ. В този смисъл е неоснователен довода на жалбоподателката, че след като тя няма отпусната пенсия до 09.10.2023 г. има право на ПОБ. Също така от заявленията й за ПОБ подадени на 19.10.2022 г. и 09.10.2023 г. не се установява да е представила или посочила доказателства, че тя е придобила право на пенсия, поради което не може да се счита, че при издаване на разпореждане от 11.11.2022 г. за отпускане на ПОБ и на разпореждане от 18.10.2023 г. за възстановяване изплащането на ПОБ служителите на ТП-Варна на НОИ са имали възможност да установят, че тя е придобила право на пенсия на 02.08.2022 г.
Заявлението за пенсия е подадено на 09.10.2023 г., но едва с издавеното на разпореждане от 03.06.2024 г. за опускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е налице акт, с който е установено, от коя дата жалбоподателката е имала право на пенсия, т.е. преди 03.06.2024 г. компетентен орган в ТП – Варна на НОИ не е установил това обстоятелство.
От Разпореждане № 031-00-5181-1/11.11.2022 г. на ръководител „ОБ“, Разпореждане № 031-00-5181-2/19.05.2023 г. на ръководител „ОБ“, Разпореждане № 031-00-5181-3/18.10.2023 г. на ръководител „ОБ“ се установява, че на жалбоподателката е отпуснато ПОБ за периода 17.10.2022 г. – 16.05.2023 г. и 09.01.2023 г. – 09.01.2024 г.
От изложеното следва, че законосъобразно на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО с Разпореждане № 031-005181-5/23.08.2024 г. на ръководител „ОБ“ е отменено Разпореждане № 031-00-5181-1/11.11.2022 г. на ръководител „ОБ“, с което на жалбоподателката е отпуснато ПОБ по чл. 54а от КСО, за периода от 17.10.2022 г. до 09.01.2024 г., в размер 18,00 лв. – дневно и с Разпореждане № 031-00-5181-6/23.08.2024 г. на ръководителя на „ОБ“ на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на ПОБ, тъй като е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.08.2022 г.
В настоящото производство не са оспорени актове, с които е наредено на основание чл. 54е, ал.3 от КСО възстановяване на ПОБ. В този смисъл доводите на жалбоподателката, че полученото ПОБ не следва да се възстановява не са относими за спора и не следва да се разглеждат.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК исканията на жалбоподателката за присъждане на сторени разноски – държавна такса 10 лева и искането на адв. В. Д. за присъждане на възнаграждение за адвокат, за предоставена безплатна правна помощ са неоснователни, поради което съдът ги оставя без уважение.
На основание чл. 143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Жалбоподателката в договор за правна защита и съдействие от 24.10.2024 г. е посочила, че декларира, че е материално затруднено лице. Не съществува правна възможност за намаляване на възнаграждението за юрисконсулт под предвидения минимум. Жалбоподателката следва да бъде осъдена на основание чл.24 от НЗПП да заплати сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП-Варна на НОИ.
Настоящото решение е окончателно на основание чл.119, вр. чл. 117, ал.1, т.2, б. “б“ КСО.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Г. П. Б. [ЕГН] против Решение № 2153-03-160/11.10.2024 г. издадено от директор на ТП – Варна на НОИ.
ОСЪЖДА Г. П. Б. [ЕГН] да заплати сумата от 100 /сто/ лева в полза на Териториално поделение – Варна на НОИ, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |