Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Нови пазар, 30.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Нови пазар, в публичното си заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР –ПРОТОКОЛИСТ: Диана Славова
като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1197 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 108 от ЗС от ищците Ф.М.А. и С.П.Ч., двете от с. К. срещу ответника С.М.С. *** за ревандикация на имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор 37232.501.230 по КК на с. К., общ. К. с площ от 3096кв.м., ведно с построените в него жилищна и стопански сгради, съответно с идентификатори 1 и 2. Цената на иска е в размер на 16 556,30 лв., съгласно представената данъчна оценка.
Ищците сочат, че те и ответникът са трима от четиримата наследници на М.С.С., починал на 11.01.1993г., който е бил собственик на недвижим жилищен имот, находящ се в землището на с. К., ул. „***“ № 1, представляващ имот с идентификатор № 37232.501.230 по кадастралната карта на с. К. с площ от 3096 кв.м., ведно с построените в него жилищна и нежилищна постройки, съответно с идентификатори 1 и 2.
Ищците сочат, че през 2012 г. брат им, ответникът без тяхно знание и съгласие се е снабдил с КНА № ***г., с който е признат за собственик по давност на имота.
Ищците сочат, че не са знаели за намеренията на брат си и не са давали съгласие за установяване на право на собственост върху имотите само от негова страна и че всеки един от тях, в т.ч и ответникът има право на ¼ ид.ч от имота. Ищците твърдят, че през 2013 г. отправили покана до ответника да им предостави реална възможност да ползват имота, но той заявил, че ще си помисли и не го направил. Ищците твърдят, че към момента единствено и само ответникът владее имота изцяло, с което те не били съгласни.
Предвид на горното, ищците молят съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че ищците са собственици на по 1/4ид.ч. от имота и да осъди ответника да им предаде владението на имота върху техните части, както и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да отмени издадения нотариален акт за собственост по давностно владение.
Ответниците в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор. Ответниците оспорва основателността на иска и твърдят, че баща на ищците и на ответника С.С. е придобил имота през 1959 г., като за имота не е имал нотариален акт и не е бил записан в разписния лист на селото на негово име. През 1960 г. ответниците сочат, че сестрата на ищците му Фатме се омъжила и напуснала имота, Февзия се омъжила през 1962 г. и също напуснала дома им, а през 1963 г. се омъжила и третата сестра С., която на свой ред също напуснала бащиния дом.
В имота, заедно с родителите си останал да живее само ответникът. През годините той и съпругата му се грижели за родителите му, които починали в имота. Ответникът сочи, че през 1971 г.лично той оградил имота с оградна мрежа, която заплатил със собствени средства. Първоначално владял имота заедно с родителите си, но след смъртта им осъществил самостоятелно владение на същия.
Ответникът твърди, че през 1982г. преустроил сайванта и обособил стаи за живеене в него. Направил основен ремонт на покрива.
Ответникът твърди, че от 1993 г.до 2017 г. сам извършвал поетапно много подобрения в имота, които е описал в 17 пункта – основен ремонт на покрива на къщата и стопанската постройка, в която има обособени три стаи за живеене, като е сложен фазер под керемидите на покрива; излят е бетон на пода в стаите в двете постройки -130кв.м., циментова замазка в стаите, банята и коридорите, залепен е теракот (16кв.м.); изградено е остъкление пред сайванта с прозорец и врата – алуминиева, 14кв.м.; подменена е изцяло дограмата на прозорците на трите стаи в малката постройка, като оса поставени нови ПВЦ и дървени прозорци, подменени са вратите -2бр. от ПВЗ и 1 бр.дървена; изградена е масивна ограда от тухли с 4 колони от бетон с арматура – 14кв.м., до входната врата към пътя; на голямата къща е направена изцяло нова външна пръскана мазилка; подменени са изцяло вратите – чамови врати - 3бр. и 1бр. входна врата; изградена е нова баня и тоалетна (8кв.м.) с прозорец и врата – дървени, залепен е нов фаянс на стените до тавана и теракот на пода, тоалетна чиния, ел.бойлер, душ за къпане, окачен таван; прокаран е изцяло но ВиК в банята и в къщата; пред входната врата е направен изцяло нов навес – 24кв.м.; в двора са излети циментови пътеки -55кв.м.; в двора са засети 29 бр.плодни дръвчета; направена е външна ограда от оградна мрежа -16кв.м. около целия имот, върху бетонни стълбчета през 2 м.; изградена е външна тоалетна; на една от стаите в малката постройка е подсилена задната стена с арматура и бетон – 20кв.м.; пред малката постройка са направени стълбища от бетон (5бр.стъпала), площадка 2 кв.м. до входната врата.
Ответникът сочи, че след като напуснали дома на родителите си, сестрите му никога не са се връщали трайно в него, нито са осъществявали владение върху него. Ответникът сочи, че сестра му С.Ч. трайно живее в Р Турция от 1989 г., като през 2010 г. се върнала за първи път, а след това през 2-3 години.
През цялото време само ответникът е владял имота, в продължение на повече от 40 години и през това време не е имало противопоставяне от никого. През 1998 г. ответникът е декларирал имота като свой и той лично плаща данъците за него и е имал знанието, че имота е негов. През времето, когато е извършвал ремонтите в имота ищците са знаели за тях и не са се противопоставяли. Твърди, че ищците никога не са имали претенции за ползването на имота. От снабдяването му с нотариалният акт са изминали 5 години и е налице изтекла в негова полза давност.
Ответникът сочи, че е придобил собствеността върху имота на собствено правно основание, изтекла в продължение на 40 години давност, а ищците не са собственици на по ¼ ид.ч. от имота, т.к след 1962-63 г. не са го ползвали и владели.
Ответникът моли съда да отхвърли исковете на ищците срещу него.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците и ответникът са наследници на починалия на *** г. М.С. *** и съгласно приложеното удостоверение за негови деца –дъщери и син.
Ответникът С.М.С. *** през 2012 г. се е снабдил с НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № ***г.на Нотариус с рег. № 346 на Нот.камара, с който е признат за собственик на имот, представляващ: поземлен имот с площ от 3096 кв.м., с идентификатор 37232.501.230 по КК на с. К., общ. К., ул. „***“ № 1, одобрени със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г.на изп.директор на АГКК, трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, при съседи: 37232.501.246, 37232.501.232, 37232.501.231, 37232.501.227, 37232.501.229, 37232.501.247, ведно с построените в него жилищна сграда –еднофамилна с идентификатор 37232.501.230.1 със застроена площ от 53 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 37232.501.230.2 с площ от 64кв.м.
От разпитаните по делото свидетели се установява, че имотът, за който спорят страните някога е бил собственост на М. С., баща на страните по делото, който през 1959 г. закупил къщата от лице на име П.. Бащата на страните живял в имота до смъртта си, а след това в имота останал да живее синът му С. със семейството си. Майката на страните и съпруга на М. починала през 1976г. и затова в имота останал да живее до смъртта си М.. Една година преди да почине наследодателят, в къщата, където той живеел станало пожар и затова през последната година от живота си той живял в дома на дъщеря си Ф., която вече била омъжена за св. А. Тефик А. и живеела в селото. През това време ответникът също бил омъжен и имал семейство и деца, но жена му и децата му били в Турция.
Свидетелят А. сочи, че през годините, след смъртта на М.С. до завеждане на делото, сестрите на ответника, в т.ч. и Ф.А., те „винаги си приказвали, ама каинчето – С., все спореше“, С. „не искаше да дава“. Този свидетел сочи, че дядо М. обещал да дава 1 дка,от имота на ищцата Ф. за да си построи къща в края на двора и дори семейството й закарало около 6-7 ремаркета камъни, с цел да стоят къща. Това станало през 1973 г. Тогава св. А. сочи, че „излязла“ за продан къща и те я купили, не се отказали да строят, но си купили къщата за да живеят в нея. Свидетелят сочи, че земеделските земи, оставени от бащата на страните били разделени през 2012 г. и тогава страните по делото пак имало разговори за процесния имот. Свидетелят сочи, че много пъти са водили разговори за имота, но Салито, обещавал да им дава място, но не го правел. Свидетелят А. сочи, че никога неговата жена, ищцата Ф. не е ползвала мястото, не са го работили. Свидетелят описва извършените от ответника ремонти, и казва, че след като починал баща му (М.), С. останал да живее там и „той трябва да поддържа тази къща, щом живее там“. Свидетелят сочи, че сестрата на жена му – С. (втората ищца) отишла в РТурция през 1989 г. и се върнала за кратко – на гости, през 1994 г., а след това отново си дошла през 1997 и 1998 г. Когато тя идвала на гости отсядала при брат си С. или при сестра си Ф.. Последният път когато си дошла ищцата С., тя и другата й сестра Ф. „се уговорили“, че искат от дворното място, да се разберат, но С. не се съгласил. Свидетелят сочи, че ответникът е искал пълномощно от сестрите си за къщата. Свидетелят сочи, че сестрите не са участвали в ремонтите на къщата, защото С. живее там. Свидетелят казва „той каквото го направи за себе си го е направил. Те са идвали на гости само. Двете са идвали само на гости“.
Свидетелката С. М., дъщеря на ищцата Ф., сочи, че имота е бил на дядо й М. и докато дядо й бил жив, живял в имота заедно с вуйчо й (С.) и неговото семейство. Сега в имота живее ответникът и Ф. (негова съпруга). Свидетелката сочи, че сестрите на С. са живели в имота докато са се омъжили, като майка й, ищцата Ф. е живяла до 1962г. и след това заживява на друго място. Свидетелката сочи, че дядо й М. е обещал да даде на майка й един декар да си построи къща и дори родителите й струпали там камъни, но после като си намерили готова къща я купили и „отказали се да строят“. Свидетелката сочи, че знае, макар пред нея да не са говорили, че чичо й „е обещал да даде по един декар“ на майка й, както и че не е чула някой да казва, че е съгласен да остане имотът на брат им. Сестрите искали да се делят. Свидетелката сочи, че майка й и леля й не са се връщали в имота, откакто са се омъжили. Не са поддържали имота, но са знаели, че се правят ремонти, „не са имали претенции, вуйчо ми живее там, за своята нужда го прави“.
Свидетелката Б. З., дъщеря на ищцата С., сочи, че тя живее от 1989 г. в РТурция, откакто са се изселили от България, и от 2007 г. всяка година си идват, като до 2012 г.са отсядали при С.. Свидетелката сочи, че всъщност „спор няма“, но майка й все искала малко място от там, защото „няма къде да ходим когато сме в България“. Ищцата С. живее трайно в Турция и искала „малко място“ да си направи една къщичка там, защото имало удобно място. Свидетелката сочи, че С. казал, че ще даде, пред нея го казал, както и че казал, че ще даде 300 метра, но им дал място, не е дал и на майка й. Свидетелката сочи, че през 2012 г. когато отново пристигнали в България, съпругата на ответника не ги искала и тогава те отседнали при ищцата Ф.. Свидетелката сочи, че преди делбата на нивите, през 2012г., майка й разговаряла с ответника и била казала, че ще си иска всичко, което й се полага от баща й, все си искала дял от къщата на баща си. Свидетелката сочи, че тя и децата й са адресно регистрирани на адреса на ответника.
Свидетелката Йонка Делева от с. К., твърди, че добре познава имота, т.к баща й имал приятел срещу дома на ответника и тя винаги когато минава оттам се отбивала в дома на ответника и никога не е виждала сестрите му там. Свидетелката сочи, че всички ремонти в имота по къщата, второстепенната постройка и по двора са правени само от С.. След пожара през 1992 г., и след смъртта на бащата на страните, ответникът С. сам направил ремонта, започнал да строи от основи, цимент излял, чешма прокара, тоалетна навънка и пр. Построил 4-5 стаи, ремонти на къщата, двора и пр., засадил овошки, ограда и дрр. Свидетелката сочи, че сестрите не ги е виждала в имота, а само С. и жена му. Свидетелката сочи, че не е чувала някой да има претенции към имота, а С. смятал имота за свой.
Свидетелят Х. М. сочи, че от 1990 г.до 1995г. бил кмет на селото и знае имота, за който спорят страните. Свидетелят сочи, че в този имот са живели майката и бащата на страните, а след това С. продължил да живее в него. Свидетелят помни и сочи, че след пожара през 1992 г., С. си е правил ремонта сам. Свидетелят не е виждал в имота сестрите му и не е чул някоя от тях да има претенции за имота. Свидетелят сочи, сестра му, която живее в Турция не е идвала при него и той не е разговарял с тях за този имот, не е ставало въпрос за имота.
Свидетелят Юсеин С. Юсеин, познава имота и страните, които спорят за него. Свидетелят сочи, че в имота винаги е живял С., той лично и семейството му и неговите родители. Свидетелят сочи, че след като са напуснали дома, а едната от сестрите и страната, никоя от сестрите на С. не е идвала в имота „да се връща, или пък да работи мястото в този имот“. Свидетелят сочи, че Салито сам е правил ремонта на покривната конструкция, направил ремонта на долната къща, посочва направеното по нея и по двора. Свителят сочи, че сестрите „не са имали претенции“.
От тези гласни доказателства съдът приема за установено от правна страна следното: След като сестрите на ответника са се омъжили в периода от 1961 (Ф., която се оженила в с. И.) до 1963 г. (С.) в имота са останали да живеят техните родители и ответникът С.. Когато ищцата Ф. се омъжила, първоначално нямали къде да живеят с новото си семейство и св. А. Т., който от своя страна живеел в имот, намиращ се зад процесния имот (били са съседи с имота на М.) и поради това, че новото семейство искало самостоятелно да живее, те искали да си построят къща в имота на бащата на страните и той се съгласил да им разреши това. Семейството на ищцата Ф. струпало камъни в задната част на двора, за който сега спорят, с намерението да си построят къща, но още тогава се появила възможност да си купят готова къща и те го направили през 1973 г. и се отказали да строят къща. След смъртта на майката на страните през 1976 г. и на бащата през 1993 г. в имота останал да живее само ответникът С.. Към този момент съпругата му и децата им били в РТурция. След пожара през 1992 г. ответникът сам започнал да възстановява и ремонтира имота като свой. За това свидетелстват всички разпитани свидетели, като особено важни са показанията на роднините на ищците, които казват, че С. правел ремонта „като за себе си“, сестрите му „не са имали претенции, защото той живее там. Той каквото направи за себе си го е правил“- св. А.. В същия смисъл са и думите на св. М., която казва, че сестрите са знаели за ремонтите, но „не са имали претенции“, защото вуйчо й живее там и ги прави „за свои нужди“.
От тези показания, а също и на останалите свидетели, съдът приема, че ищците фактически са се отказали от владението на имота, от момента на тяхното омъжване и не са имали претенции към извършваните от ответника ремонти и подобрения в него, за които те са знаели и са ги приемали без противопоставяне. Което показва, че владението, което е упражнявал ответника върху имота е било през цялото време явно, трайно и необезпокоявано.
Посоченото от свидетелите А., М. и особено от св. З., че винаги ищците са водили разговори с ответника за имотите, и конкретно той да даде на ищцата С. място за построяване на къща, защото „няма къде да ходим когато сме в България“, „малко място“ за направата на една къщичка там, защото имало удобно място. Не се потвърждава от никакви техни фактически действия. Такива биха били снабдяване с документи за евентуално изграждане на строеж, молби до общината за разрешение за строеж, проекти и пр. От казаното от св. З. става ясно, че се е искало построяване на малка къща, за да има къде тя, майка й и децата й да отсядат, когато са в България и С. им бил обещал да им даде 300 кв.м., но това са само казани думи без да са подкрепени с фактически действия, които по своя правен характер да смущават владението, което ответника С. е упражнявал.
Ясни за отношението на ищците към владението на имота от техния брат са и думите на останалите свидетели А. и М., като те сочат, че в двора имало струпани 6-7 ремаркета камъни за построяване на къща, но когато ищцата Ф. и съпругът й си купили къща през 1973 г., те се отказали. С това те са се отказали и от фактически действия по владение на имота. Всички свидетели, роднини на ищците сочат, че ищцата С. и нейните роднини, в т.ч и св. З. са идвали в имота, но само „на гости“ и до 2012 г. те са отсядали в него, а след това в дома на първата ищца Ф.. Разпитаните по делото други свидетели също сочат, че двете ищци никога не са владели имота, не са имали претенции за него, както и не са участвали в ремонтите и подобренията в имота. Ищците никога не са владели имота, за който имат претенции, което се установява от еднозначните показания на всички разпитани по делото свидетели.
Съдът намира, че независимо от твърденията на ищците и на тримата техни свидетели, че ответникът С. бил обещавал да им даде „един декар“ или „300 метра“ и че са водили „винаги“ разговори за бащиния имот, в който останал да живее С., те никога не са показали с реални действия, че имат намерение да владеят имота и че искат да го ползват като свой. Съгласието им с извършваните от ответника ремонти в имота и неучастието в тях от страна на свидетелите по изложените от тях и свидетелите причини, показва, че те не само са знаели за това, което прави в имота брат им С., но и са съгласни с него, т.е всички ремонти да се правят от него, защото „той ги прави за себе си“. Правото на собственост върху имота не се ограничава само върху дворното място, а и върху постройките в него, върху насажденията и подобренията, които ответникът е направил сам. От това следва, че ищците сами са се отказали от своето право на владение на имота, като без противопоставяне са приели направените от ответника подобрения, ремонти и др. От това, съдът приема, че за ищците, както и за всички свидетели ответникът С. е владял имота през цялото време и особено след смъртта на баща им като свой собствен.
Като е владял след смъртта на баща си, през 1993 г., целият имот сам и за себе си С.М.С. го е владял, явно, трайно и без оспорване от когото и да е в продължение на повече от 10 години и в резултат на това негово владение към 2012 г. е била изтекла изискуемата придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗС. Този имот, съгласно посоченото в НА е придобит по време след сключване на граждански брак с ответницата Ф.М.С. и на основание чл. 21, ал.1 от СК, имотът е станал съпружеска имуществена общност.
От този момент нататък ищците са изгубили своето право на собственост, т.к ответниците са го придобили на собствено правно основание – изтекла в негова полза на първия ответник придобивна давност по чл. 79, ал.1 от ЗС. Това следва от разпоредбата на чл. 99, предл.1-во от ЗС, съгласно която
правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.
По делото не се доказаха изискуемите кумулативни предпоставки за уважаване на иска за ревандикация на имота в частите, претендирани от ищците, а именно ищците да са собственици на имота; той да се намира във владение на ответниците и последните да го държат без правно основание. По делото не се доказа от ищците наличието на всяка от тези предпоставки, а именно имота да е тяхна собственост към момента на завеждане на делото. Установи се по категоричен начин, че с изтичането в полза на ответника на придобивна давност по чл. 79, ал.1 от ЗС имотът, представляващ: поземлен имот с площ от 3096 кв.м., с идентификатор 37232.501.230 по КК на с. К., общ. К., ул. „***“ № 1, одобрени със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г.на изп.директор на АГКК, трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, при съседи: 37232.501.246, 37232.501.232, 37232.501.231, 37232.501.227, 37232.501.229, 37232.501.247, ведно с построените в него жилищна сграда –еднофамилна с идентификатор 37232.501.230.1 със застроена площ от 53 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 37232.501.230.2 с площ от 64кв.м. е станал собственост на двамата ответници на законно правно основание, което е установено по надлежния ред чрез НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № ***г.на Нотариус с рег. № 346 на Нот.камара, ответникът е станал собственик на имот. От този момент и на основание чл. 99, пр.1-во от ЗС ищците са изгубили своето право на собственост върху имота по наследство от баща си М.С.С.. В този смисъл са Решение № 574 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 54/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 215 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 387/2009 г., I г. о., ГК и др.
Всичко гореизложено води до извод, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Поради това, че отхвърлянето на иска не засяга правата на ответника, установени от НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № ***г.на Нотариус с рег. № 346 на Нот.камара, не се налага частична отмяна на издадения констативен нотариален акт, съгл. чл. 537, ал.2 от ГПК.
Във връзка с постановеното по ТР № 4/2016 г. на ОСГК при ВКС, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, то при отхвърлянето на иска по чл. 108 от ЗС, следва да се постанови, че ищците не са собственици на ¼ ид.ч от претендирания от тях имот. Съгласно посоченото в мотивите на тълкувателното решение съдът следва да отхвърли и двете искания за защита, т.е това за признаване, че ищците са собственици на имота и това за неговото ревандикиране от ответниците.
Относно разноските по чл. 78 от ГПК по иска
по чл. 108 от ЗС.
Като последица от това, че се отхвърля изцяло искът по чл. 108 от ЗС на ищците, същите съгл. чл. 78, ал.3 от ГПК следва да заплатят направените от ответниците разноски в пълен размер.
Съгласно приложеното по делото пълномощно, само ответникът С.М.С. е направил и претендира разноски в общ размер на 1030лв.за адвокатски хонорар.
Поради това, че страните, на които се възлага заплащането на разноските, са няколко (две), а в закона не е предвидена солидарна отговорност за тях, то доколкото не е налице, съгл. чл. 121 от ЗЗД, а именно изрично уредена от закона, в случая от ГПК норма, предвиждаща солидарност на страните при заплащане на разноските и не е възможно да бъде уговорена такава между тях, то отговорността за разноските е разделна. Поради това, следва ищците да бъда осъдени по равно, в условията на разделност, да заплатят на ответника направените от него разноски. Така се установява, че всеки от ищците дължи по 515лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от ЗС на Ф.М.А.
с ЕГН ********** *** и С.П.Ч. с ЕГН ********** ***, против С.М.С. с ЕГН ********** *** и Ф.М.С. с ЕГН ********* ***, за признаване за установено, че ищците Ф.М.А.
с ЕГН ********** *** и С.П.Ч. с ЕГН ********** от с. К., са собственици на по ¼ ид.ч.- (една четвърта идеална част)
от недвижим имот, представляващ: поземлен имот с площ от 3096 кв.м., с
идентификатор 37232.501.230 по КК на с. К., общ. К., ул. „***“ № 1, одобрени
със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г.на изп.директор на АГКК, трайно
предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10м./, при съседи: 37232.501.246, 37232.501.232, 37232.501.231,
37232.501.227, 37232.501.229, 37232.501.247, ведно с построените в него жилищна
сграда –еднофамилна с идентификатор 37232.501.230.1 със застроена площ от 53
кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 37232.501.230.2 с площ от 64кв.м.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от ЗС на Ф.М.А.
с ЕГН ********** *** и С.П.Ч. с ЕГН ********** ***, против С.М.С. с ЕГН ********** *** и Ф.М.С. с ЕГН ********* ***, за предаване
на владението върху притежаваните от всяка от ищците по ¼ ид.ч.(една
четвърт идеална част) от недвижим имот, представляващ : поземлен имот с площ от
3096 кв.м., с идентификатор 37232.501.230 по КК на с. К., общ. К., ул. „***“ №
1, одобрени със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г.на изп.директор на АГКК, трайно
предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10м./, при съседи: 37232.501.246, 37232.501.232, 37232.501.231,
37232.501.227, 37232.501.229, 37232.501.247, ведно с построените в него жилищна
сграда –еднофамилна с идентификатор 37232.501.230.1 със застроена площ от 53
кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 37232.501.230.2 с площ от 64кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Ф.М.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.С. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 515лв. (петстотин и петнадесет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК С.П.Ч. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.С. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 515лв. (петстотин и петнадесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Районен съдия: ...................................
Галина Николова