Р Е Ш
Е Н И Е
София, 29.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 14911/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от от Т.Д.П., ЕГН **********, чрез адв.
Д.Ф., съдебен адрес: *** против „Ю.Б.“ АД, ***, с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, както следва: - за признаване за
установено спрямо „Ю.Б.“ АД, че Т.Д.П.
не дължи сумата 58 530 лв., представляваща курсова разлика, включена без правно
основание в главницата по Договор за банков кредит на служител/администратор HL 7154/05.06.2015 г., която сума е формирана при рефинансиране
на задълженията по Договор за кредит № HL 36705/09.06.2008 г. от кредитната сделка на продажба на
левове срещу швейцарски франкове; - за
признаване за установено спрямо „Ю.Б.” АД, че Т.Д.П. не дължи сумата от 23 184
лв., представляваща курсова разлика, включена без правно основание в
главницата по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 60306/15.12.2012 г., която сума е формирана при частично
рефинансиране на задълженията по договор за кредит № HL 36705/09.06.2008 г. от кредитната сделка на продажба на
евро срещу швейцарски франкове; и с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за сумата 4 751,05 лв., представляваща недължими вземания за курсови разлики по
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 36705/09.06.2008 г., с които „Ю.Б.” АД неоснователно се е
обогатила в периода 04.11.2013 г. - 20.07.2015 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че, по силата на договор HL
36705/09.06.2008 г., ищцата е придобила собствеността на 90 000 евро, остойностени в CHF, със срок за погасяване 360 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита, която, съгласно подписаното
Приложение № 1 към договора, е 10.06.2008 г.
На 15.12.2012 г. с Договор
№ HL 60306 са новирани частично задълженията по Договор HL 36705/09.06.2008 г. и ищцата е получила 44
000 евро срещу продажба на швейцарски франкове. На същата дата е сключено Допълнително
споразумение към договор HL 36705/09.06.2008 г., с което страните са преуредили условията по договора, като кредитополучателите
са получили правото на преференциална лихва, тъй като майката на ищцата Ц.П. е започнала работа на трудов договор
при ответника. С Анекс от 10.01.2013 г. към Договор HL 36705/09.06.2008 г.,
страните са постигнали съгласие, че Погасителният план се изменя, тъй като
кредитополучателят е погасил предсрочно сумата 51 166, 87 швейцарски
франка. С Анекс от 21.01.2013 г. към Договор
№ HL 60306/15.12.2012 г., кредитополучателите и Банката са уредили
отношенията си във връзка с предсрочното погасяване на сумата 1 023 евро. С Анекс от 31.01.2013 г., страните по
кредитния договор HL 36705/09.06.2008 г. са променили падежната дата.
С Договор за банков
кредит на служител/администратор HL 71554/05.06.2015 г., кредитополучателите и Банката
- ответник са рефинансирали остатъка от договор HL 36705/09.06.2008 г., като
кредиторът е продал швейцарски франкове срещу 161 550 лв. На 05.06.2015 г.
страните са уговорили нови условия по Договор за кредит HL 60306/15.12.2012 г. С Допълнително споразумение от 25.01.2018 г.
към Договор HL 71554/05.06.2015 г. са предвидили, че референтен лихвен
процент, именуван „Прайм“ ще бъде плаващата
компонента на цената на кредита.
Ищцата твърди, че не е налице валидно старо задължение за
получаване на кредит, деноминиран във швейцарски франкове, което да бъде новирано,
тъй като кредитът по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
36705/09.06.2008 г. е усвоен реално в евро и е остойностен
във франкове въз основа на неравноправните договорни клаузи на чл. 1 , ал. 1,
чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от същия.
На следващо място заявява, че договорите: за кредит за
рефинансиране на жилищен кредит HL 60306/15.12.2012 г. и за банков кредит на
служител/администратор HL 7154/05.06.2015 г. са нищожни, на основание чл. 366 ЗЗД, тъй като с тях страните са се спогодили върху непозволен договор, като са
уредили възникналия между тях спор, който произтича както от действието на
неравноправните клаузи, въз основа на които новираният кредит е остойностен във швейцарски франкове.
Тези действия на Банката ищцата счита за недобросъвестни
и увреждащи кредитополучателите, а договорните клаузи, посредством които
кредитната институция е прехвърлила валутния риск върху потребителите са
нищожни, като попадащи в приложното поле на Закона за защита на потребителите и
като сключени в противоречие с добрите нрави.
Според П. уговорките в процесните договори
противоречат на изискването, регламентирано в чл. 147, ал. 1 ЗЗП, в който е
транспониран член 5 от Директива 93/13 те да бъдат съставени по ясен и
разбираем за потребителите начин. Чл. 143, т. 18 ЗЗП също предвижда, че е
неравноправна договорна клауза, в случаите, в които на потребителите не са били
ясни икономическите последици от постигнатите уговорки, а Банката не е
разяснила на кредитоискателите към момента на сключване на договора съществени
негови условия: - икоономическите причини за
въвеждане на механизма за индексация на кредита спрямо чуждата валута, - конкретния
размер на задължението им в швейцарски франкове, който се определя от търговеца
в неопределен момент от време след подписването на договора /при подписване на
Приложение № 1 за превод по блокираната сметка на кредитополучателите/, - механизма
за определяне на този размер, респ. на приложимия курс на търговеца при
преизчисляването му и обективните фактори, които влияят върху курса извън субективния
интерес на търговеца, - размера на
месечната погасителна вноска с оглед преценка на възможностите на потребителя
да изплаща кредита и общата себестойност на кредита, - икономическите последици
от въвеждането на този механизъм, - конкретните икономически дадености към
момента на сключване на договора, а именно: исторически ниските нива на
швейцарските франкове, високите курсови разлики в периода на кризата в България
през 1997 г. и очакваните тенденции за повишението на курса му.
Спорезд ищцата, фактът, че Банката е имала информация,
че франкът ще увеличи курсовата си стойност и с това е свързан валутен риск за
потребителите, се разбирал и от съдържанието на създадената от нея типова декларативната
клауза на чл. 22 от Договор № HL 36705/ 09.06.2008 г., която ясно говори, че
служителите й са разполагали с информация за възможността франкът да поскъпне
спрямо лева/евро. Именно заради това с тази бланкетна
клауза, включена в съдържанието на всички договори за кредит, изразени в
швейцарски франкове, банковата институция е наложила на кредитополучателите да
декларират, че са запознати с възможността промяната в курсовете на швейцарския
франк към евро/лева и превалутирането да доведат до
повишаване на размера на погасителните вноски в евро/лева.
По – нататък ищцата заявява, че клаузите на чл. 1, ал. 1 /в
частта „кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове по курс
„купува“ за швейцарски франк за евро“, на чл. 6, ал. 2 /в частта „швейцарски
франкове“ и на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Договора представляват пряка уговорка
във вреда на потребителя, тъй като възлагат върху по - слабо информираната
страна неизгодните за нея икономически последици от повишаване на валутния курс
швейцарски франк/евро, респ. лева и прехвърлят върху нетърговеца риска от
колебанията на валутния пазар, което поставя потребителя в изключително
неравностойно положение, поради което те са нищожни и не пораждат правни
последици за нея, като потребител.
На следващо място ищцата счита, че договорите за
рефинансиране са нищожни на основание чл. 366 ЗЗД, тъй като имат характера на
спогодба, с която страните по рефинансирания договор са разрешили възникналия
между тях правен спор относно размера на дълговете, формиран въз основа на
неравноправните клаузи, оправомощаващи Банката да остойностява кредита в
швейцарски франкове.
Твърди, че от извършеното превалутиране
кредиторът се е обогатил неоснователно за сметка на кредитополучателя в
посочения по – горе размер - 4 751,05 лв., чрез осъществената
кредитна сделка - продажбата на евра и лева срещу рефинансираните швейцарски
франкове.
В тази връзка моли съда
да постанови решение, с което да уважи предявените от нея искове, като й се при
съдят сторените разноски.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане
на гласни такива и назначаване на експертизац.
По същество моли
съда да уважи иска, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва изцяло така
предявените искове по основание по размер. Претендира разноски.
Оспорва твърдението на ищцата, че Договорът за кредит за
покупка на недвижим имот HL 36705/09.06.2008 г., сключен между Банката, от една
страна, и ищцата и нейните родители, от друга, е бил новиран чрез сключването
между същите страни на Договора за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL
60306/15.12.2012 г. и Договора за банков кредит на служител/администратор HL
71554/05.06.2015 г.
Твърди, че описаните два Договори за кредит - от 2012 г.
и от 2015 г. са два нови банкови кредита, които са отпуснати от Банката на ищцата
и в тях, съобразно с чл. 430, ал. 1 ТЗ, е посочена целта, за която се отпускат
- предсрочно погасяване на Договора за кредит от 2008 г.
Оспорва твърдението в исковата молба, че Договорът за
кредит от 2012 г и Договорът за кредит от 2015 г. представляват спогодба върху
Договора за кредит от 2008 г., тъй като от съдържанието на Договора за кредит
от 2012 г. и от този от 2015 г. не може да се направи извод, че страните по тях
са си направили взаимни отстъпки.
Заявява още, че Договор за кредит от 2012 г. и Договор за
кредит от 2015 г. не съдържат неравноправни клаузи, съдържат всички необходими
елементи на договор за банков кредит съгласно чл. 430 ТЗ и са действителни
договори. Същото твърди и за Договора за кредит от 2008 г., който, според него,
е валутен кредит, уговорен и усвоен в швейцарски франкове, като към датата на
подписване на Договора за кредит от 2008 г. П. е била наясно с размера и
валутата на кредита. Според ответника, в чл. 1, ал. 1 от Договора от 2008 г. ясно
са посочени видът на валутата и равностойността на кредита. Процесният кредит е
усвоен на дата 20.06.2008 г., когато е подписано Приложение № 1 към Договора, в
чл. 2 на което ясно е посочено, че ищцата усвоява кредит в размер 148 924
швейцарски франка. Това приложение е подписано по нейно писмено искане от
20.06.2008 г., в което е отразено нейното желание да усвои 148 924 швейцарски
франка и от нейна страна са представени документите, предвидени в чл. 2, ал. 2
от Договора за кредит от 2008 г. Видно от първоначалния Погасителен план към този
договор, също подписан от ищцата, тя се е съгласила да изплаща задължението по Договора
за кредит от 2008 г. в швейцарски франкове при месечна вноска 859,64 швейцарски
франка. Сумата на този кредит е преведена по блокирана сметка на ищцата в
швейцарски франкове, защото такова е Споразумението между нея и Банката и
защото кредитът е целеви /за закупуване на недвижим имот/ и, съответно, ищцата
ще може да се разпорежда с усвоената сума след като изпълни визираните в чл. 2,
ал. 2 от Договора за кредит от 2008 условия.
С факта, че сметката, по която е преведена сумата по
кредита, е открита на името на ищцата, с постъпването в нея на отпусната сума
кредитът се счита усвоен. След усвояването П. е продала на Банката по своя
молба швейцарските франкове, усвоени по сметката, посочена в чл. 2, ал. 1 от
Договора за кредит от 2008 г., срещу евро, като сумата в евро е преведена с
нейно съгласие по еврова сметка, посочена в чл. 2,
ал. 3 от Договора за кредит от 2008 г. Причина за превалутирането
на усвоения кредит от швейцарски франкове в евро е, че ищцата е купила имота,
за чието придобиване е отпуснат процесният кредит, в евро.
Ответникът твърди още, че ищцата се е съгласила да усвои
кредита в швейцарски франкове, а в чл. 22 от Договора за кредит от 2008 е
заявила, че разбира финансовите последици от поемане на задължение в швейцарски
франкове, като преди сключване на Договора за кредит от 2008 г. Банката е
предоставила на ищцата достатъчно информация относно валутата на кредита, като
й е представила проект на Договора за кредит от 2008 г. в достатъчно време
преди подписването му.
Поради неоснователност на първия предявен устанаовителен иск, неоснователен е, според ответника, и
съединеният с него осъдителен иск, включително и в частта за лихвата за забава
по чл. 86 ЗЗД.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане
на гласни такива и експертиза.
В хода по същество ответникът моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан, като му присъди
сторените разноски по списък.
Съдът, като разгледа представените и събрани в хода
на настоящото дело доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От събраните в хода на делото
писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на 09.06.2008 г. е сключен Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 36705/09.06.2008 г., по силата на
който Банката – ответник е предоставила на ищцата е придобила равностойността
на 90 000 евро, в CHF, със срок за погасяване 360 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита.
Не се спори също, че
кредитът е усвоен, която, в съответствие сподписаното
Приложение № 1 към Договора, на 10.06.2008 г.
От събраните доказателства се установи също, че на 15.12.2012
г. между ответника, от една страна, и ищцата и родителите й Д.Е.П.и Ц.Г. П., от
друга, е сключен Договор за рефинансиране
на жилищен кредит № HL 60306 за сумата 44 000.
Установи се също, че с Анекис
от 10.01.2013 г., 21.01.2013 г. и 31.01.2013 г. към Договор HL 36705/09.06.2008
г., страните по него са договорили, че Погасителният план се изменя, тъй като
кредитополучателят е погасил предсрочно сумата 51 166, 87 швейцарски
франка и са променили падежната дата.
Между ищцата и
родителите й Д.Е.П.и Ц.Г. П.,от една страна, и Банката – ответник, от друга, е
сключен и Договор за банков кредит на
служител/администратор HL 71554/05.06.2015 г., за предоставяне на сумата
163 550 лв. за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 36705/09.06.2008 г. Към този договор
са ключени две Допълнителни споразумения – от
На 05.06.2015 г. е сключено Допълнително споразумение по
Договор за кредит HL 60306/15.12.2012 г., а на 25.01.2018 г. - Допълнително споразумение от 25.01.2018 г. към
Договор HL 71554/05.06.2015 г., изменяйки условията по тези два договора.
По искане на ищцата
по делото бе разпитана свидетелката Ц.Г. П.,
нейна майка.
В съдебно заседание тя заяви, че е
страна по договора за кредит от 2008 г., сключен в швейцарски франкове. Според
показанията й, по време на преговорния процес Банката не им е разяснила, че
сключването на договор в швейцарски франкове носи голям валутен риск и франкът
може да поскъпне, като в договора е имало абзац, с който тя се е запознала към
момента на подписването му. Общи условия
не са им предоставени, Банката ги е насочила към официалния си сайт. По – нататък тази свидетелка заяви, че през
2008 г. /към момента на сключване на договора/ дъщеря й работела в „Мобилтел“ и
не е получавала суми в швейцарски франкове.
Сключила договора в тази валута, защото им обяснявали, че тя е най –
сигурна и вече десет години франкът не е променян, затова е най – добре
кредитът да е във франкове.
По искане на ответниа
съдът изслуша свидетелката Галина
Красимирова Станчева.
В показанията си тя
заяви, че от 2006 г. и досега все още
работи в ответното дружество, но не е работила по кредита на ищцата. Свидетелката
каза, че по принцип винаги се обяснява на клиентите кои са вариантите за тях,
включително и тези в швейцарски франкове, в лева, в евро, като се разяснява, че
кредитът се връща във валутата, за която е подписан договорът и погасителните
вноски се внасят в тази валута. Заяви, че голяма част от служителите на Банката
директно са изтеглили кредит в швейцарски франкове или са рефинансирало съществуващи
задължения от лева в швейцарски франкове, поради по – изгодните условия. В момента кредитът на ищцата се погасява
редовно.
По искане на двете страни съдът
допусна, изслуша и прие заключението на съдебно
икономическа експертиза.
Според вещото лице, размерът
в лева на сумите за главница и лихви, надвзети от
ответната Банка под формата на курсови разлики, при погасяване на кредита по Договор за потребителски кредит №
36705/09.06.2008 г. в резултат на увеличаване на курса на швейцарския
франк, за периода от 04.11.2013 г. до
20.07.2015 г. включително, възлиза на 3
510,16 лв. Тази сума е образувана, с оглед факта, че направените общо
вноски за погасяване на задълженията по кредита за периода 04.11.2013 г. -
20.07.2015 г. са в размер 7 862,00 CHF, чиято обща
равностойност, пресметната по съответния курс на БНБ за CHF към
лв. за съответната дата, е 13 200,86 лв. Левовата
равностойност на платените вноски по кредита, без да се взема пред вид
променящия се курс на швейцарския франк към дева, като платените вноски в
швейцарски франк се умножат по курса, посочен в Приложение 1 към Договор за
потребителски кредит № HL 36705/09.06.2008
г., по който Банката е изчислила швейцарските франкове, представляващи
равностойността на 90 000 евро, е в размер на 9 690,70 лв.
За периода 04.11.2013 г. - 20.07.2015
г. включително, за обслужване на кредита, от Ц.Г. П. са закупени на каса общо 1
242 CHF по
курс „продава” на Юробанк Бъдгария”
ДД за съответната дата.
При направените анализи е
констатирано, че кредитът по Договор HL 36705 е обсдужван от две сметки: - от разплащателна сметка на
граждани и домакинства с аналитичен номер1815 *********и IBAN ***, с
титуляр Т.Д.П. и -
от разплащателна сметка на граждани и домакинства - валута с аналитичен номер
1815 756 ********* 01 9 и IBAN ***ейната
майка Ц.Г. П., като двете
сметюн са в швейцарски франкове и,
следователно, Банката не се е възползвала от правото си по чл'
6 ал. 2 от процесния договор, допускащ служебно превалутиране
на средства за погасяване на дължими суми.
От сметка на Банката № *********е
преведена сумата 148 924,00 CHF в блокираната сметка на Т.П. № *********
Не е възможно да се даде отговор за салдото по банкова сметка № *********и как то се е променило след
превеждане на сума по цитираната по - горе сметка.
От
публикуваните данни в сайта на „Ю.Б.“ АД в раздел Отчети, Годишни оповестявания
за 2008 г. на неконсолидирана основа във връзка с изискванията на чл. 335 от
Наредба № 8 на БНБ за Капиталовата адекватност на кредитните институции, в раздел XI ,Лихвен риск в банковия портфейл — Анализ на лихвената чувствителност“
е показана таблица, която обхваща банковия портфейл за 2008 г. От приложените отчети се прави
констатация, че за 2008 г. „Юробанк и Еф Джи
България” АД. е притежавала портфейл от валути в BGN, EUR, USD, CHF, GBP и други. Това дава основание да се твърди, че при
отпускане на кредита по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 36705 /09.06.2008 г. Банката е използвала ресурс
швейцарски франкове.
На
20.06.2008 г. са извършени няколко счетоводни записвания от Банката по различни
вътрешни банкови сметки с партида 94
2776798 01 — партида на Т.Д.П., като може да се твърди, че на тази дата
ищцата е усвоила сумата 90 000,00 евро.
След
подписването на от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 36705/09.06.2008 г., при усвояването на кредита на
20.06.2008 г. Банката е извършила следните операции: - от сметка 1815 *********с
титуляр Т.Д.П. е взета сумата 148
923,36 CHF.,
която е превалутирана и в сметка *********е
постъпила сумата 90 000,00 EUR, - от сметка *********е
взета сумата 27 000,00 EUR и същата сума е постъпила в сметка *********, - от сметка *********от Т.Д.П. е изтеглена сумата
63 000,00 EUR
В табличен
вид са показани звършваните погашения по кредитите,
като от Таблица 21 на стр. 49 от експертизата е видно, че за обслужване на
задълженията по Договор за кредит за покупка на недвижим имот НЕ
36705/09.06.2008 г. са внесени общо 17 842,92 лв. и 53 652,00 СНЕ.
На база извлечения по разплащателни сметки на граждани и домакинства - валута с аналитичен номер
1815 *********и IBAN *** Т.Д.П. и сметка с аналитичен номер ******************в CHF с титуляр Ц.Г. П., след всяка направена вноска са извъргпвани операции, отразени от Банката и документирани в
банкови бордера на съответните дати, с основание: - „Прехвърляне на средства за
продаден кредит 914339 - Банково вземане лихва”, - „Прехвърляне на средства за
продаден кредит 914339 - Банково вземане главница”.
Липсва информация дали към м. юни 2008 г., когато
е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 36705/09.06.2008 г., е имало служители със сключени
договори за кредит в швейцарски франкове с Банката.
В Таблица 10 на стр. 20 - 23 в заключението на вещото лице са показани
нивата на гпвейцарския франк спрямо българския лев за
периода от първото официално обявяване на курс на швейцарския франк спрямо лева
на сайта на БНБ - 21.02.1991 г. до 31.05.2020 г., а също в графичен вид е
показана промяната на курса за отделни периоди.
Рязък скок на курса се наблюдава през месец януари 2015 г. Причина за това
е провежданата политика от Швейцарската национална банка. Има много примери за
намеси на Швейцарската национална банка, един от тях през 2011 г., когато по
време на дълговата криза, основно свързвана с Гърция, търсенето на швейцарски
франк рязко е нараснало. Тогава франкът, освен актив – убежише,
е и регионална алтернатива на еврото. Именно след тази криза Швейцарската
национална банка решава да постави праг от 1,20 на EUR/ CHF. През януари 2015 г., напълно изненадващо Швейцарската национална
банка премахва този праг, което е довело до срив на еврото спрямо швейцарската
валута с близо 30 процента, и то само в рамките на минути.
Осредненият курс на EUR/CHF през 2005 г. е 1.5554, през 2006 г. е 1,6085, през
2007 г. е 1,6539, а до м. 04.2008 г. е 1,6172, а курсът на бътлгарския
лев спрямо швейцарския франк следва курса на еврото спрямо швейцарския франк. За
м. юни 2008 г. франкът поевтинява спрямо еврото и лева с около 3 % в сравнение
с предходния месец, а на годишна база към юни 2008 г. франкът поскъпва с 1,84 %
спрямо еврото и 1,97 % спрямо лева. Вещото лице е установило, че курсът на
швейцарския франк спрямо еврото се променя в границите на 1,2 до 1,4 швейцарски
франка за едно евро. На база
динамиката на курса на швейцарския франк за изминал период, и в частност 2005
г. — 2008 г., не е било възможно да се направи прогноза за бъдещото му
изменение.
Експертизата е дала курсовата
разлика при превалутирането при Договор HL60306/15.12.2012 г. и Дговор HL71554/05.06.2015 г.
Курсова разлика при превалутиране съгласно Договор HL60306/15.12.2012 г.:
Остатъкът по дълга към 10.01.2013
г. е в размер 142 077,91 швейцарски франка с равностойност 85 863,04 ЕUR, представляващ частно от дълга в
швейцарски франкове, разделен на използван крос курс на CHF/EUR на 20.06.2008 г. в размер 1,654704
швейцарски франка за едно евро.
-
Частично
погасеният дълг е в размер 53 191,68 CHF с равностойност 32 145,74 EUR, представляващ частно от частично
погасения дълг в швейцарски франкове, разделен на използван крос курс на CHF/EUR на 20.06.2008 г. в размер
1,654704 швейцарски франка за едно евро.
-
Усвоеният
кредит е в размер 44 000,00 евро, с който е погасен частичен дълг в размер на
53 191,68 CHF.
-
11 854.26 EUR е реализираната
курсова разтшка от Банката, представляваща
разлика от усвоения кредит в размер 44 000,00 EUR и 32 145,74 EUR - равностойността на частично
погасения дълг в размер 53 191,68 СНЕ.
-
23 184,92 лв. е равностойността на
реализираната курсова разлика, представляваща произведението
11 854,26 EUR * 1.95583 -
фиксиран курс на EUR/BGN.
Курсова разлика при превалутиране
съгласно договор HL71554/05.06.2015 г.
Остатъкът по дълга по Договор HL36705/2008 г., подлежащ на пълно рефинансиране, е 83 733,65 СНЕ;
-
157 503,00 лв.
е усвоеният кредит в лв. за пълно погасяване на 83 733,65 CHF;
-
103 210,10 лв.
е равностойността на 83 733,65 CHF при използван от Банката курс CHF/BGN на 20.06.2008 г. - 1,2326 (103
210,10 = 83 733.65 * 1.2326);
-
127 871,11 CHF е равностойността на 157 503,00
лв. при използван от Банката курс CHF/BGN на
20.06.2008 г. - 1,2326 (127 871,11=157 503,00/1.2326);
-
54 292,90 лв. е реализираната курсова разлика при
изчисляване на равностойността на остатъка по кредит № HL 36705/2008 г., представляваща
разлика между 157 503,00 лв. -
усвоен кредит и
-
103 210,10 лв. - равностойност
на 83 733,65 CHF при
използван от Банката курс CHF/BGN на
20.06.2008 г.
По искане на ищцата бе допусната и допълнителна
задача на съдебно - икономическата експертиза, като вещото лице следваше да
отговори на въпроса каква е сумата,
формирана като разлика между превалутиранията – по
двата валутни курса – на БНБ и на „Ю.Б.“ АД. Експертизата установи, че за обслужване на кредита
са внесени ^общо 2 260,56 лв., които са превалутирани по
съответния курс „продава“ на Ю.Б. АД
за швейцарски франк към лева и сметка с IBAN *** общо с 1
242 CHF.
При използван курс на CHF/BGN, обявяван от БНБ за съответната
дата, сметката в швейцарски франкове би следвало да се завери с 1 252,12 CHF.
Банката е
реализирала курсова разлика в размер 20,12
CHF, представляваща
разлика от 1 262,12 CHF — сумата, с
която би следвало да се завери сметката на ищеца при използване на курс на БНБ
и 1 242,00 CHF — сумата, с
която е заверена сметката на ищцата. Тя е внесла 2 265,56 лв., които са превалутирани по съответния курс „продава” на Ю.Б. АД за
швейцарски франк към лева и сметката е заверена общо с 1 242 CHF. Равностойността на 1 242 CHF при курс на CHF/BGN, обявяван от БНБ за съответната
дата, е 2 220,60 лв. Реализираната курсова разлика е в размер 37,96 лв., представляваща разлика от действително внесената сума
в лева - 2 265,56 лв. и равностойността в лева на 1 242 CHF при курс на CHF/BGN, обявяван от БНБ – 2 222,60
лв.
Изложеното се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните
писмени доказателства.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
По
предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено спрямо „Ю.Б.“ АД, че Т.Д.П.
не дължи сумата 58 530 лв.,
представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по Договор
за банков кредит на служител/администратор HL 7154/05.06.2015 г., която сума е формирана при рефинансиране
на задълженията по Договор за кредит № HL 36705/09.06.2008 г. от кредитната сделка на продажба на
левове срещу швейцарски франкове:
Ишцата обосновава тази си претенция, твърденйки факта, че сключеният Договор за кредит HL 7154/05.06.2015 г. на практика представлява новация на първоначално сключения между нея и „Ю.Б.“
АД Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36705/09.06.2008 г.
Заявява, също
така, че, пред вид факта, че първоначално сключеният договор - № HL 36705/09.06.2008 г. съдържа неравноправни и, съответно,
нищожни, клаузи – тези на чл. 1 , ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 22, това автоматично
води и до недължимост на процесната по Договор за
кредит HL 7154/05.06.2015 г. сума, за която е предявена първата претенция.
С оглед на това
съдът намира, че следва да се произнесе първо досежно обстоятелството налице ли е новация на договора за ктредит от 2008 г. и дали в него се съдържат неравноправни ктлаузи
и, по специално – тези на чл. 1 , ал. 1, чл. 6, ал.
2 и чл. 22.
Досежно твърденията на
новация на първоначалния договор за кредит:
Съгласно чл. 107 ЗЗД, задължението се подновява, когато
се замени с друго по съглашение с кредитора., като, в този случай, обезпеченията на старото задължение се запазват, ако
лицата, които са ги дали, се съгласят за това. За да е налице институтът на
новацията по смисъла на чл. 107 ЗЗД, освен
задължителните предпоставки за новиране, включващи съществуване на валидно
възникнало задължение, което се погасява; валидно възникване на нов дълг на
мястото на стария; разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като
двете да са с различен предмет; намерение за новиране;
способност за новиране от страните, необходимо е разликата между новото и
старото правоотношение да засяга някои от съществените му елементи. Безспорно при обективната новация новият елемент се отнася до предмета на паричното
задължение – длъжникът поема по споразумението нов дълг с нов предмет или ново
основание в замяна на старото по договора.
Когато страните по договора за кредит в рамките на
общия размер по стария дълг са изменили, чрез Анекси/Споразумения, размера на
отделните вноски, съобразявайки вече платеното по него, и/или сроковете за
плащане, не е налице новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е
извършена нито промяна в предмета, нито в основанието. Способите за
преструктуриране на отпуснат кредит, включително разсрочването му за
облекчаване на съществуващия дълг, при приспадане на вече платени задължения по
договора, също не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, която, за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не
изведена по тълкувателен път.
Според практиката
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК /решение № 130/24.03.09 г. по т.д.№
650/08 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 138/22.08.13 г. по т.д. № 27/12 г. на
ВКС, ІІ т.о./, обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД е
налице, когато волята на страните е обективирана в договора, тази воля не може
да се предполага, като договорът, чрез който се твърди, че се новира задължението, подлежи на тълкуване по правилата на
чл. 20 ЗЗД с оглед разкриване на действителната обща воля на страните за
погасяване на стария дълг и за заменянето му с нов дълг.
В настоящия случай съдът намира, че новация по
отношение на задължението на ищцата по Договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL
36705/09.06.2008 г. не е налице със сключването на Договор за банков кредит на
служител/администратор HL 7154/05.06.2015 г., тъй като се касае за нов договор
– за сума, отпусната в националната ни валута – лева, за разлика от
първоначалния такъв, договорът е сключен между „Ю.Б.“ АД, от една страна, и
ищцата и нейните родители, от друга. При тълкуване на съдържанието на договора
съдът констатира, че в него е отразен предметът му – за погасяване на друг
договор за кредит, но никъде в него страните не са изразили воля за замяна на
съществуващото задължение по първоначалния договор със нововъзникналото такова.
При този извод на
съда за липса на новация, съдът не следва да обсъжда върпоса
за наличие на неравноправни клаузи в Договора за кредит от 2008 г., тъй като
задължението на ищцата по Договора за кредит от 2015 г. е отделно съществуващо
задължение и подлежи на отделно изпълнение, респ. в сроковете, дадени в
съответния Погасителен план.
Претенцията е
неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.
По предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено спрямо „Ю.Б.“ АД, че Т.Д.П. не дължи сумата 23 184
лв., представляваща курсова разлика, включена без
правно основание в главницата по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен
кредит HL 60306/15.12.2012 г., която сума е формирана при частично
рефинансиране на задълженията по договор за кредит № HL 36705/09.06.2008 г. от
кредитната сделка на продажба на евро срещу швейцарски франкове, съдът
намира следното:
Тази ищцова претенц;ия отново намира своето основание в института на новация на
задължението по Договора за кредит от 2008 г., съобразно чл. 107 ЗЗД и съдът
приема, че мотивите, изложени по – горе следва да се приложат и към нея, пред
вид факта, че сключеният Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL
60306/15.12.2012 г. също е отделен договор за кредит – със свой предмет,
отпусната сума в размер 44 000 евро, страни, срокове на погасяване и
съдържа всички съществени елементи на този вид договори. От неговото тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД с оглед на разкриване на действителната обща
воля на страните, съдът не констатира наличие на такава за погасяване на стария
дълг и за заменянето му с нов дълг, което да формира извод за новиране на
задължението.
Претенцията е
неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.
Досежно иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за сумата 4 751,05 лв., представляваща недължими вземания за курсови
разлики по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
36705/09.06.2008 г., с които „Ю.Б.” АД
неоснователно се е обогатила в периода 04.11.2013 г. - 20.07.2015 г.:
За да се
произнесе по тази претенция съдът следва да прецени налице ли са неравни клаузи
в Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 36705/09.06.2008 г., и, по – точно, дали са такива тези
на чл. 1 , ал. 1, чл. 6, ал.
2 и чл. 22.
Съгласно практиката на ВКС, при договори за банкови кредити, по които
цялата сума е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната
валута, съответно в резервната валута на страна /евро – чл. 29 ЗБНБ/, а не в
чуждестранната валута /щвейцарски франкове/,
уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен
в тази чуждестранна валута и е поето
задължение за погасяване в същата чуждестранна валута, необходимо е да се изследват
критериите за неравноправност на договорните клаузи, относими
към поемане на валутния риск само от потребителя - кредитополучател. В този
смисъл е и разрешението, дадено в
определение по дело С-119/17 на СЕС, досежно тълкуване на разпоредбите на
чл. 4, параграф 2 и чл. 3-5 от Директива 93/13/ЕИО. В посоченото определение СЕС е приел, че такъв договор не
следва да се приравнява на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута
и препраща към своето решение по дело С-186/16 относно критериите, които
националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков
кредит от гледна точка на разпоредбите на чл. 3, параграф 1 и чл. 4, параграф 2
от Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. В т. 40 от
посоченото решение е прието, че съществува разлика между договорите за кредит,
изразени в чуждестранна валута, които трябва да се изплащат в национална валута
по прилагания от банковата институция курс „продава“ на чуждестранната валута и
договорите за кредит в швейцарски франкове, при които месечните вноски по
кредита следва да се в швейцарски франкове.
Предявеният иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се базира на твърденията, че
през периода от 04.11.2013 г. до 20.07.2015 г. ответната банка е събрала от
банковата сметка на ищцата сума на стойност 4 751,05 лв., като платена без
правно основание, тъй като надвишава дължимите за периода месечни по сключения
на 09.06.2008 г. Договор за банков кредит HL 36705 и у ищцата е съществувала
неяснота как се е формирал размерът на всяко недължимо месечно плащане през
процесния период поради управление на кредита от страна на банката по неясен
начин. В тази връзка от ищцата са налице твърдения за неравноправност на клаузите на чл. 1, ал. 1/в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер
на равностойността в швейцарски франкове по курс
„купува“ за швейцарски франк за евро“, на чл. 6, ал. 2 /в частта „швейцарски
франкове“ и на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Договора, чл. 1, ал. 1 и чл. 22 от Договора за кредит на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143 ЗЗП поради тяхната
неравноправност с аргумент, че представляват пряка уговорка във вреда на потребителя,
тъй като възлагат върху по - слабо информираната страна неизгодните за нея
икономически последици от повишаване на валутния курс швейцарски франк/евро,
респ. лева и прехвърлят върху нетърговеца риска от колебанията на валутния
пазар, което поставя потребителя в изключително неравностойно положение, поради
което те са нищожни и не пораждат правни последици за нея, като потребител.
На следващо място ищцата счита, че договорите за
рефинансиране са нищожни на основание чл. 366 ЗЗД, тъй като имат характера на
спогодба, с която страните по рефинансирания договор са разрешили възникналия
между тях правен спор относно размера на дълговете, формиран въз основа на
неравноправните клаузи, оправомощаващи Банката да остойностява кредита в
швейцарски франкове.
Съгласно чл. 3, параграф 1 от
Директивата, чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП
в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се
счита за неравноправна, тъй като, въпреки изискването за добросъвестност, тя
създава в ущърб /вреда/ на потребителя значителна неравнопоставеност
/значително неравновесие/ между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора. И това важи за клаузите, които не са били индивидуално договорени,
а определят основна, характеризираща този договор престация, като, в случай че такава
клауза е изразена на ясен и разбираем език и да е съставена по прозрачен начин,
същата не се счита за неравноправна и не се прави преценка на неравноправния й
характер.
В множество решения ВКС, въз основа на
практиката на СЕС, е приел, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза
от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че, въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай не се прилагат изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. Според посочената
норма, разпоредбите на чл. 143,
т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги В конкретния случай
безспорно се установи, че конкретните атакувани от ищцата разпоредби на Договора
за кредит от 2008 г. са индивидиуално договорени на
ясен и разбираев език, поради което не представляват
неравноправни клаузи по изчерпателно посочените по – горе критерии, поради
което и съдът намира, че нормата на чл. чл. 144, ал. 3 ЗЗП следва да намери
приложение.
С оглед изложеното съдът намира, че и
тази претенция за присъждане на посочената сума в резултат на неоснователно
обогатяване, пред вид действия на Банката в съответствие с договора и
приложимата нормативна уредба и, с оглед валидността на договорните клаузи и
недоказаността на наличие на неравноправни такива – както по отношение на
кредитния договор, така и досежно последвалите го споразумения за изменение на
същия, се явява неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена – за
поисканата сума.
По изложените съображения настоящият съдебен намира, че предявенте искове за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответника посочеинте суми, произтичащи
от процесните договори за кредит, и за присъждане
на сума, като обезщетение в резултат нанеоснователно
обогатяване на ответната страна, са неоснователен и, като такива, следва да
бъдат отхвърлени.
Пред вид изхода на спора на ответника
следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представен списък, в размер
4 693,99 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Д.П., ЕГН **********, чрез адв. Д.Ф., съдебен
адрес: *** искове против „Ю.Б.“ АД, ***, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
както следва: - за признаване за
установено спрямо „Ю.Б.“ АД, че Т.Д.П.
не дължи сумата 58 530 лв., представляваща курсова разлика, включена без правно
основание в главницата по Договор за банков кредит на служител/администратор HL 7154/05.06.2015 г., която сума е формирана при рефинансиране
на задълженията по Договор за кредит № HL 36705/09.06.2008 г. от кредитната сделка на продажба на
левове срещу швейцарски франкове; - за
признаване за установено спрямо „Ю.Б.” АД, че Т.Д.П. не дължи сумата от 23 184
лв., представляваща курсова разлика, включена без правно основание в
главницата по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 60306/15.12.2012 г., която сума е формирана при частично
рефинансиране на задълженията по договор за кредит № HL 36705/09.06.2008 г. от кредитната сделка на продажба на
евро срещу швейцарски франкове; и с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за сумата 4 751,05 лв., представляваща недължими вземания за курсови разлики по
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 36705/09.06.2008 г., с които „Ю.Б.” АД неоснователно се е
обогатила в периода 04.11.2013 г. - 20.07.2015 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Д.П. да заплати на „Ю.Б.“ АД разноски по делото, както следва: 4 693,99 лв. адвокатско възнаграждение и 300
лв. депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: