Решение по дело №795/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК, вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.

Образувано е по касационната жалба от И.Г.П., ЕГН **********, лишен от свобода в Затвора - Стара Загора, чрез адвокат Д.И., БАК, против Решение № 216 от 28.02.2023 г., постановено по адм. дело № 2008 по описа Административен съд – Бургас за 2022 г., с което е отхвърлен предявения от П. иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. за периода от 19.09.2022г. до 29.09.2022г., в Затвора - Бургас.

Касаторът счита, че атакуваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на оспореното решение и моли да бъде уважен предявеният от него иск срещу ГД "ИН".

В съдебно заседание касаторът И.Г.П., редовно и своевременно призован, участва в производството чрез осъществената видеоконферентна връзка. Поддържа жалбата на посочените в нея основания. Развива подробни доводи относно условията в Затвора – Бургас. Моли за отмяна на решението и решаване на делото по същество

Ответникът по касацията - ГД „Изпълнение на наказанията“ към МП София, редовно призован, не изпраща представител. Депозира отговор на касационна жалба, с който развива подробни доводи относно правилността на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по искова молба на И.Г.П., ЕГН **********, изтърпяващ (към момента на подаване на исковата молба) наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София, с която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., за периода от 19.09.2022 г. до 29.09.2022 г., настъпили поради лошо състояние на килията, в която е бил настанен, наличието на насекоми - дървеници и хлебарки в помещението на Бургаски затвор, обитавано от него, малки по размер прозорци; невъзможността да се ползва душ; невъзможността да се получават колетни пратки, както и за провеждане на свиждане; несъблюдаването на изискванията за спазване на тишина в сградата на затвора („перманентен шум“); липса на радио или телевизор в килията, обитавана от ищеца; липса на медицинска помощ; количеството и калорийността на храната в Бургаски затвор; невъзможността да пазарува от лавката; липсата на престой на открито, както и липса на условия за физическа активност на площадка № 3; състоянието на леглото и дюшекът, използвани от него. Ищецът поискал да се уважи претенцията му и да му се присъди претендираното обезщетение.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск. За да постанови този резултат, съдът е приел, че кумулативното въздействие на посочените обстоятелства, не сочи за процесния период ищецът да е бил подложен на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, в какъвто смисъл са неговите твърдения, за да се приеме, че за него са настъпили неимуществени вреди. Прието е, че предвид краткия период, за който се претендира обезщетението, нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС би могло да се обоснове само при съществени отклонения от показателите, посочени в ал. 2, каквито в случая не са установени.

С оглед изложеното е прието, че липсва нехуманно и унижаващо достойнството на П. отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС от страна на ответника.

Решението на Административен съд - Бургас е правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС е направил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави доказателства от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно доказателства е приел за недоказани твърдените в исковата молба факти.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая не е установено неизпълнение на законови задължения в степен, водеща до претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Неоснователни са възраженията на касатора, че първоинстанционният съд е кредитирал едностранно представените от ответника доказателства, доколкото същите са останали неоспорени в първоинстанционното производство. Представените от ответника официални и частни диспозитивни писмени документи – заповеди, справки, графици, договори, протоколи и др. не са били оспорени от ищеца по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 144 от АПК в преклузивните за това срокове, с оглед на което същите се ползват с обвързваща за съда материална доказателствена сила.

По делото е установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че помещенията, в които е бил настаняван касатора са с квадратура, която отговаря на стандарта от 4 кв.м. площ на човек, с осигурена възможност за проветряване, отопление, приток на дневна светлина, неограничен достъп до санитарно помещение с течаща вода и при оптимални условия за хигиенизиране.

Неоснователни са възраженията на касатора във връзка с размера на прозорците. От представената по делото справка се установява, че в помещението има два броя двукрилни PVC с размер 130х70см. Сходни данни се установяват и от показанията на св. Стефанов, който заявява, че „Има два прозореца 0.60/1.20“. Касационният състав намира, че доколкото П. е бил настанен сам в спалното помещение и същото отговаря на изискванията за минимална площ от 4 кв. м. на един обитател, то размерът/площта на наличния прозорец е достатъчна за осигуряване на нормална дневна осветеност и проветряване.

На следващо място, за неоснователни съдът счете и оплакванията на касатора относно липсата на ефективни мерки по обезпаразитяване на спалните помещения в затворническото общежитие. В първоинстанционното производство е безспорно установено, че тази дейност се осъществява от външен доставчик, поради което не е налице твърдяното бездействие, а дали тези действия остават неефективни, както се твърди в жалбата, не обосновава извод за бездействие.

Както вече бе посочено, по делото е установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че касаторът е имал неограничен достъп до санитарно помещение с течаща вода и при оптимални условия за хигиенизиране с подаване на топла вода, два пъти седмично по график, каквато е организацията на водоподаването на цялата територия на затвора. Касационният състав намира, че тази организация е съответна на изискването на чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗС, съгласно който на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо, с оглед на което не е налице твърдяното бездействие на служителите на ответника ГДИН. Това обстоятелство се установява и от събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, като свидетелят Стефанов е заявил, че „В понеделник и четвъртък има къпане“.

Недоказано остана твърдението на касатора, че е бил възпрепятстван да закупува хранителни продукти от лавката, тъй като банковата му карта не е била активирана от затворническата администрация, като в тази насока от страна на касатора не са били ангажирани никакви доказателства.

Настоящият състав счита, че не е било нарушено правото на касатора на кореспонденция и в частност да получава колети по пощата. Създадената в затвора организация за получаване на писма и колети е в съответствие със законовата регламентация на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно същата, лишените от свобода имат право да получават колетни пратки (храни и предмети) само по време на свиждане, като индивидуална награда или за определени официални или религиозни празници. Право да получават колетни пратки по пощата имат само лишените от свобода - чужди граждани и то ако пратката е изпратена от подател, намиращ се извън пределите на Република България, арг. чл. 82, ал. 4 от ППЗИНЗС. Това тяхно право е продиктувано от по-неблагоприятното им положение в местата за лишаване от свобода. Бидейки чужди граждани са с ограничена възможност да бъдат посещавани от техните близки, които са също чужди граждани, които живеят в друга държава. Доколкото П. е български гражданин, за него важат правилата за българските граждани.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, т. 2 от ЗИНЗС свижданията се провеждат два пъти месечно, като по делото не са налице твърдения, че посочената разпоредба не се спазва от страна на администрацията на Затвора - Бургас, поради което не е налице незаконосъобразно действие/бездействие от страна на затворническата администрация. Доколкото исковият период, посочен от касатора е десет дни, то напълно възможно е същият да попада в периода между двете свиждания за конкретния месец.

Не се констатират също така пропуски и неглижиране по отношение на медицинското обслужване на касатора. Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл. 128 от ЗИНЗС и в Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 12 от Наредба № 2/22.03.2010 г., амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването. Съгласно чл. 14 от Наредбата, болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време. В настоящия случай не се спори между страните в процеса, че в Затвора Бургас има медицински център, в който два пъти седмично на лишените от свобода се извършват консултативни прегледи, като при наличие на актуална симптоматика и оплаквания от страна на лишените от свобода, се извършват регулярни медицински прегледи в рамките на работното време на медицинския център към Затвора Бургас, а извън работно време - от спешен екип. По делото не се установява, включително и от свидетелските показания, събрани пред първоинстанционния съд, през процесния период на касатора да е бил отказан достъп до медицинско обслужване.

На следващо място касационната инстанция приема, че липсва нормативно установено задължение за администрацията на затвора да осигурява на затворниците радио и телевизор. Видно от справката на инспектор "СДВР" в спалните помещения е имало извод за ползване на кабелна телевизия и стенен електрически контакт, т. е на касатора е била предоставена възможност да ползва закупени с лични средства телевизионни и радиоприемници, съгласно чл. 83, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/. Изключването на електрозахранването в затвора след 22:00 часа, което не се оспорва от ответника, не представлява незаконосъобразно действие, а е предвидено в нормата на чл. 83, ал. 2 от ППЗИНЗС.

Неоснователни са възраженията на касатора във връзка с количеството и качеството на предоставяната храна. По делото не се установява да е нарушена разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Ответникът е представил справка за начина, по който е организирано храненето в пенитенциарното заведение, както и начина, по който е определено количеството храна, предоставяно на лишените от свобода. Както вече бе посочено, представените от ответника официални и частни диспозитивни писмени документи, неоспорени от ищеца по съответния ред, се ползват с обвързваща за съда материална доказателствена сила. В тази връзка няма основание и възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила заради отхвърленото доказателствено искане за допускане на експертиза, извършена от диетолог.

По отношение на твърденията в жалбата за наличие на перманентен шум, настоящият състав счита, че в тази част на исковата молба - за противоправно бездействие на администрацията на затвора и нарушаване на правилата за тишина и ред през денонощието действително са установени по делото. Ответникът в справката посочва, че не е инсталирана звукова сигнализация, което съответства на твърдението на касатора. Показанията на св. Стефанов също установяват, че поради липса на звукова сигнализация уведомяването на надзорно-охранителния състав се осъществява чрез думкане по вратите по различно време от денонощието и понякога от няколко лишени от свобода едновременно. Тези обстоятелства действително водят до нарушаване на спокойствието на съня, но доколкото периодът на поставяне в конкретните неблагоприятни условия, посочен в исковата молба, е изключително кратък – 10 дни, като недокрай изяснен остава интензитетът на отрицателното въздействие (шумът, тропането и виковете от килиите) върху ищеца, т. е. каква е била неговата честота и продължителност, то се споделят изводите на първоинстанционния съд, че не могат да бъдат квалифицирани като неприемливи и проява на нечовешко и унизително отношение спрямо касатора, нито са от естество да му причинят морално и психическо страдание в степен над неизбежното ниво на страдание, свързано с лишенията, произтичащи от задържането.

Не отговаря на истината твърдението в съдебно заседание на касатора, че е бил перманентно заключен в самостоятелно помещение, тъй като самият той в първоначалната си жалба до съда твърди, че е имал възможност да ползва душ и престой на открито, като описва подробно размерите на площадката и се оплаква, че е с малка площ и няма спортни уреди.

При липса на една от материалноправните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, искът правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд.

При извършената служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установиха касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно съобразно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът му следва да е 100.00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 216 от 28.02.2023 г., постановено по адм. дело № 2008 по описа Административен съд – Бургас за 2022 г.

ОСЪЖДА И.Г.П., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: