Решение по дело №1088/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Й.Д.Л., чрез адв.С.К.С., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000539/03.05.2023г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП – отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна и иска отмяната й. Твърди, че при издаване на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Сочи, че е дал кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества и резултатът от изследването е определящ за съществуването на материално-правните предпостави за налагане на ПАМ. Счита, че когато при проверка лицето оспори резултатите от проведения на място тест, следва да се изчакат резултатите от химико-токсикологичното изследване преди издаване на заповед на налагане на ПАМ. Сочи, че представените от него лабораторни резултати от лаборатория „Сити лаб“ разколебават приетата за установена фактическа обстановка. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. С., излага подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, позовавайки се на приложения по делото Протокол за извършена експертиза №23/ТЛ-129/30.08.2023 година. Отправя искане за присъждане на съдебни разноски и адвокатски хонорар.

Ответникът в производството – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна, оспорва жалбата в придружително писмо с.д. № 7334/16.05.2023г. и чрез процесуален представител в съдебното заседание на пети юли 2023г.

Обжалваният административен акт е съобщен на Й.Д.Л. на 03.05.2023г., а жалбата срещу него е постъпила на 09.05.2023г., което я прави подадена в 14-дневния законоустановен срок. Същата е подадена от лице, притежаващо правен интерес от оспорване, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред пред Административен съд – Варна административен акт, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и като прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства стигна до следните фактически изводи:

Принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. “б“ във връзка с чл.172 ал.1 от ЗДвП е наложена на жалбоподателя за това, че на 03.05.2023 г., около 00:10 ч., в гр. Варна, на бул.„Сливница“, в посока изхода на града до № 166а, управлява собствения си лек автомобил БМВ 316 с рег. № В **** ВК, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дрегер „Дръг Тест 5000“, с фабричен № ARPK-0014. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0155363, който още на трети май 2023г. е бил използван от Й.Л. по предназначение.

За извършеното административно нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН № GA975412/03.05.2023 г., за нарушение на чл.5, ал.3, т. 1, предл.2 от ЗДвП, от полицейския служител Д.И.Д. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, в присъствието на свидетеля С.П. Ф. Въпросният АУАН № GA975412/03.05.2022 г. е връчен на Л. на същата дата.

Като доказателства по делото са приобщени докладна записка от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна Д.Д., талон за изследване № 0155363, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 03.05.2023г., АУАН № GA997412/03.05.2023 г., мотивирана резолюция № 23-0819-М000176 от 03.05.2023г., издадена от началник на група в ОД на МВР Варна, с която е прекратено производството по АУАН № GA975412/03.05.2023 г., предвид образуваното ДП № 157/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. Тези доказателства са обосновавали предпоставките за налагане на принудителна административна мярка.

От жалбоподателя е представен лист за преглед на пациент № 002498/03.05.2023 г., издаден от МБАЛ – Варна към ВМА – София, както и лабораторни резултати от МДЛ „Сити лаб“ ЕООД от 03.05.2023 година, в които показват отсъствие в дадения от него биологичен материал на кокаин, амфетамини, морфин, метадон, екстази и тетрахидроканабинол.

В изпълнение на съдебно указание по делото е представена съдебно-химическа експертиза с № 23/ТЛ-129/30.08.2023г. от МБАЛ при Военномедицинска академия гр. Варна – с.д. № 15132/25.10.2023г., във връзка с талон за изследване № 0155363 на Й.Л., според която в предоставените за изследване проби от кръв и урина, взети на 03.05.2023 г., не е установено наличието на бензодиазепини и/или на техни метаболити, както и на други вещества под контрол, включени в списъците – приложения към чл.3, ал. 2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

От сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна е представено постановление №5860/27.10.2023г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна за прекратяване на ДП № 157/2023 година, водено срещу Й.Д.Л. за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от Наказателния кодекс с позоваване на резултатите от същата съдебно-химическа експертиза с № 23/ТЛ-129/30.08.2023г. от МБАЛ при Военномедицинска академия гр.Варна.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следния правен извод:

От представените в преписката по издаване на обжалвания акт заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона, реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Възражението в жалбата за това, че оспорената заповед не съдържа мотиви, съдът счита за неоснователно. Изложените от административния орган мотиви са в достатъчна степен конкретни и ясни, т.е. за жалбоподателя е било възможно да разбере за какво административно нарушение на правилата за движение по пътищата се прилага принудителната административна мярка и да организира защитата си. Подробно е описана фактическата обстановка, както и въз основа на нея е направен извод за осъществен състав на административно нарушение за налагане на ПАМ, във връзка с което има съставен и акт за установяване на административно нарушение. Следователно, не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146, т. 2 от АПК.

При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта на основание по чл.146 т.3 от АПК.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Установява се, че при проверката е използвано техническо средство Дрегер Драг Текст 5000, минало през метрологичен контрол видно от протокол № *********-10000 и надлежно определено по вид със заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало текущ.

Резултатът от теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е положителен за бензодиазепини /л. 17 от преписката/. Издаден е талон за медицинско изследване, което е било задължение на контролните органи по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/, а не в резултат от оспорване от страна на Л. на показанията на техническото средство, в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателя, направени с жалбата.

При издаване на ПАМ по чл.171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП ответникът няма оперативна самостоятелност, т.е. при наличие на посочените в нормата факти следва да издаде административен акт. При наличие на химико-токсикологично изследване, фактите от значение за издаване административен акт по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП са: налице ли е управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена чрез изследване с техническо средство.

Констатациите в оспорената заповед са опровергани от резултатите от изследването, обективирани в протокол за извършена експертиза №23/ТЛ-129 от 30.08.2023 година на Медицински институт на МВР, в който категорично е установено, че в представените за изследване проби от кръв и урина, взети на 03.05.2023 г. от лицето Й.Д.Л., не е установено наличие на бензодиазепини или на техни метаболити, както и на други вещества под контрол, включени в списъците – приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растения и веществата като наркотични към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП от следните групи: трициклични антидепресанти, алкалоиди /в т.ч. опиеви, кокаин и др./, амфетамин, метамфетамини, метадон, тетрахидроканабинол /ТНС/, респективни и на техни метаболити.

Липсата на наркотични вещества или техните аналози във взетите биологични проби от кръв и урина на Й.Л. обуславя материалната незаконосъобразност на наложената му принудителна административна мярка, което е основание за отмяна, съгласно чл.146 т.4 от АПК.

Следователно, представените от жалбоподателят отрицателни резултати от 03.05.2023г. за липса на употреба на наркотици и техните аналози, изследвани от МДЛ „Сити лаб“ ЕООД се потвърждават от протокола за извършена експертиза №23/ТЛ-129 от 30.08.2023г., изготвена от Медицинския институт на МВР и доказват твърденията на Й.Л., че на датата на проверката на 03.05.2023г. не е управлявал автомобил след употреба на наркотици или техните аналози, с което той опровергава доказателствената сила на акта по чл.189 ал.2 от Закона за движение по пътищата.

Основателността на жалбата дава право на нейния подател да получи възстановяване на направените по делото съдебни разноски, а именно държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платено в брой въз основа на договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат С.С. на 05.05.2023г.

Разноските следва да бъдат възстановени на Й.Л. от бюджета на Областна дирекция на МВР гр. Варна, която има статут на юридическо лице.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000539/03.05.2023г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Варна, с която на Й.Д.Л. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движение по пътищата във връзка с чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от същия закон.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Варна да заплати да заплати на Й.Д.Л., ЕГН **********, съдебни разноски в общ размер от 1010 /хиляда и десет/ лева.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, решението не подлежи на обжалване.

Съдия: