№ 816
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.К.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110209511 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 579892-F592257 от 31.05.2021 г.,
издадено от и.д. зам.-директор на ТД на НАП-София, с което на основание чл. 182, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „Хонка-Финландски
къщи“ ЕООД, с ЕИК ******************, е наложена имуществена санкция в размер на
4421.4 лева за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС на основание чл.182, ал.2 вр. ал.1 от
ЗДДС.
В жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и постановено при
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че нарушението било установено след
сигнал до НАП от самото дружество за допуснат пропуск за отразяване на процесния
документ. Твърди се, че не са отчетени всички факти, съответно по уведомяване на НАП, по
заплащане на дължимото ДДС, съответно, че не е извършено нарушение. Сочи, че данъчно
задълженото лице се е възползвало от предвидените в чл.126, ал.2 и ал.3 от ЗДДС способи за
корекция на декларацията. Излага аргументи и за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Алтернативно намира наложената санкция за неправилно определена. Оспорва
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
В съдебното заседание дружеството жалбоподател се представлява от адв. Замфирова,
който иска от съда да отмени наказателното постановление, като поддържа аргументите в
подадената жалба. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна НАП, редовно призована, се представлява в съдебното заседание
от юрк. Църнелова. Последната иска от съда да потвърди наказателното постановление, като
моли и да бъдат присъдени разноски и твърди, че поисканото от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение е прекомерно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /31.05.20210
г./, датата на връчване на същото /11.06.2021 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу
него /18.06.2021 г. чрез куриер, видно от изготвената от съда справка/ съдът приема, че
жалбата е постъпила в законовия 7-дневен срок от връчването му, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от субект, имащ право на
жалба срещу процесното постановление.
В законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, от „ХОНКА-ФИНЛАДСКИ
КЪЩИ” ЕООД с ЕИК ****************** е подадена справка-декларация за ДДС с вх.
№*********************/10.01.2020 г. за периода 01.12.2020 г. - 31.12.2020 г. с деклариран
резултат - ДДС за възстановяване в размер на 9 856.87 лв. Заедно със справката-декларация
са подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за м.12.2020 г. В дневника за
продажби за данъчен 01.12.2020 г. - 31.12.2020 г. „ХОНКА-ФИНЛАДСКИ КЪЩИ" ЕООД с
ЕИК ****************** не било отразило издаден от него данъчен документ - фактура
№*********/30.12.2020 г., за извършена продажба на услуги на дружество ,,ЗНАК" ЕООД с
ЕИК *********. Фактурата №*********/30.12.2020 г. била с данъчна основа 88 427.97 лв. и
начислено ДДС в размер на 17685.59 лв.
Този пропуск бил констатиран от управителя на дружеството – Е.П. която уведомила
счетоводителката на дружеството – свидетелката Б. на 13.01.2021г. Свидетелакта Б. се
опитала да подаде коректна и пълна декларация по чл.124 от ЗДДС на 14.01.2021г., което
било и крайният срок за подаване на декларациите. При опита да я входира по електронен
път, системата изгубила функционалност и не позволявала продължаването на операцията.
Свидетелакта Б. помислила, че въпреки това декларацията е била приета, тъй като и преди
имала подобни случаи. Написала на лист сумата, която следва дружеството, задължен
данъчен субект, да внесе по сметка на НАП. При проверка на следващия ден тя установила,
че декларация не е подадена и се опитала на 15.01.2021г. да подаде нова декларация, която
обаче не била приета.
На 15.01.2021г. с платежно нареждане, от същата дата, по сметката на НАП била
преведена сумата от 7 830 лева, която представлявала размерът на дължимото ДДС за
периода декември 2020г., който бил формиран между разликата от ДДС за внасяне и ДДС за
2
възстановяване.
Свидетелакта Б. се свързала със свидетелката И. с молба да се даде възможност за
подаване на коригираща декларация. Отговорено било, че това е невъзможно и следва
фактурата да се включи в периода за месец януари 2021г.
На 26.01.2021г. било входирано уведомление до ТД на НАП- офис изток, в което били
изложени обстоятелствата във връзка с невъзможността да се подаде декларация.
Управителят на дружеството искал от НАП да отвори регистрите за тази дата, за да могат да
подадат правилно декларацията. Директорът на ТД на НАП отговорила с писмо, че това е
невъзможно, а следва да се включи фактурата в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за
данъчния период, за който грешката е отстранена.
Процесната фактура била отразена в дневника за продажбите за данъчен период м.
януари 2021 г. и включена в подадената за същия период справка-декларация по чл. 125 от
ЗДДС с вх. № 22142642232/13.02.2021 г.
Дружеството обаче било поканено да изпрати в офиса на НАП свой представител за
съставяне на АУАН за извършено нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, поради което такъв
се явил и на 18.02.2021 г. би съставен АУАН с № F592257, връчен срещу подпис на
пълномощник на дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление (НП) №
579892-F592257 от 31.05.2021 г., издадено от и.д. зам.-директор на ТД на НАП-София, с
което на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
жалбоподателя „Хонка - Финландски къщи“ ЕООД, с ЕИК ******************, е наложена
имуществена санкция в размер на 4421.4 лева за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС на
основание чл.182, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена, на
базата на събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни
доказателствени средства – показанията на свидетеля И. и на свидетеля Б.. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите, като ги намира за пълни и точни, логични и
последователни и подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира и писмените доказателствени материали изцяло. Свидетелските показания са
непротиворечиви помежду си и изясняват отделни аспекти от фактическата обстановка.
Единственото противоречие съдът констатира в обстоятелството дали счетоводителят на
дружеството – Б. се е свързала по телефона с актосъставителя И. във връзка с отваряне на
регистрите за подаване на декларация. Съдът кредитира съобщеното от свидетелката Б., те
такъв контакт е имал, доколкото свидетелката И. прави извод, че никой не е свързвал с нея
на базата на обстоятелството „че никой не е идвал“, което е нелогично с оглед
обстоятелството, че комуникацията е била чрез телефон, тъй като свидетелката Б. заявява, че
се е свързала с нея, а не, че е ходила лично на среща. Отделно от това с оглед дейността на
3
свидетелката И., която е натоварена с различни по вид проверки, е логично да не може да си
спомни такива детайли, което е наложило да прави изводи на базата на други факти, които в
случая са неотносими – дали някой е идвал при нея.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма на
изискванията на ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите
пълномощия, констатираното нарушение е описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното
постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния закон,
надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на
неговите права.
Съдът не споделя доводите в жалбата, че актосъставителят и АНО не притежават
компетентност да издават АУАН. Съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС Актовете за нарушение се
съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. Приложените по делото доказателства, изискани от съда доказват, че
издалият наказателното постановление Пламен Георгиев е заемал посочената в НП
длъжност, същото се отнася и за актосъставителят, която е заемала длъжността инспектор
по приходите и по силата на закона има правомощието да издава АУАН. Отделно заповедта
на изп. директор на НАП от 25.08.2020г. делегира правото на наказващия орган да издава
НП.
Според чл.124, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените
от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените
продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5 в
дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или промените в
нея са отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 и
връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или
транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното
отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.
Санкционната разпоредба на чл.182, ал.2 вр. ал.1 предвижда, че регистрирано лице, което
не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в
по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
4
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв., а при нарушение по ал. 1,
когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ
данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък
размер данък, но не по-малко от 250 лв.
Видно от така приетата фактическа обстановка, се установява, че дружеството
жалбоподател не е подало в срок декларация по чл.124, ал.2 от ЗДДС не е отразило
издадения или получения данъчен документ (фактура №*********/30.12.2020 г., за
извършена продажба на услуги на дружество ,,ЗНАК" ЕООД с ЕИК *********, която била с
данъчна основа 88 427.97 лв. и начислено ДДС в размер на 17685.59 лв.) в отчетните
регистри за съответния данъчен период – декември 2020г., което е довело до определяне на
данъка в по-малък размер. Поради това същото е извършило нарушение на посочената
разпоредба. Фактът, че документът не е отразен в декларацията се признава от дружеството
и не се оспорва. Неподаването му се установява и от свидетелските показания на св. Б..
Съдът намира, че въпреки тази констатация НП следва да се отмени, доколкото в
случая нарушението се явява маловажно.
По отношение преценката дали извършеното нарушение представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира следното - при определяне на
маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от
ЗАНН, по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай” е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С
оглед цитираните разпоредби, „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав
приема, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, следва да
се квалифицира като „маловажен случай”. По делото са събрани доказателства, които да
установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение от обичайната такава за този вид
нарушения – дружеството само е открило конкретния пропуск, сигнализирало е за него
5
незабавно и след това е включило процесната фактура в отчета за месец януари 2021г.
Направен е опит в срок да се подаде в срок декларация с правилни данни, което се
установява от приложените снимки, както и от показанията на свидетелката Б., която е
счетоводител на дружеството. Опитът е бил неуспешен заради загубилата функционалност
система. Самата Б. се е свързала със свидетелката И., за да уведоми за пропуска и да поиска
съдействие, което доказва липсата на конкретна цел да бъде скрита фактурата от органите
по приходите. Отделно е направен опит на 15.01.2021г. отново да се подаде декларация,
който е бил извън срока и неуспешен. Въпреки това на 15.01.2021г. е внесено дължимото
ДДС, което би се дължало ако декларацията е била коректно подадена, съответно не се е
стигнало до ощетяване на държавния бюджет. Нарушителят признава нарушението, което,
видно и от НП, е първо по ред. Не се установява системност в нарушаване на данъчното
законодателство, а става въпрос инцидентен пропуск на счетоводителя на дружеството, за
който са положени всички възможни усилия да бъде коригиран, включително и в срока за
подаване на самата декларация. Няма спор, а и се доказва от материалите по делото, че
процесната фактура е отразена за данъчен период януари 2021 като по този начин не се е
стигнало и до неотразяване на дължимия данък и не е ощетен държавният бюджет с оглед
внасянето на дължимото ДДС още на 15.01.2021г. Отделно е налице само една неотразена
фактура, което доказва, че става въпрос за инцидентен техническо пропуск, а не за укриване
на данъци или данъчни задължения.
Ето защо, съдът намира, че случаят е маловажен.
По искането за разноски, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
жалбоподателя, тъй като издаденото НП е незаконосъобразно. С оглед измененията в ЗАНН,
съдът след 29.11.2019 г. следва да се произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето
защо, предвид изхода на делото, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
адвокатско възнаграждение на въззивника, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 от АПК, вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. Направено е и възражение за прекомерност. Поради липсата на фактическа
и правна сложност на делото, съответно отчитайки факта, че е проведено едно съдебно
заседание с разпит на двама свидетели съдът намира, че възражението е основателно и на
въззивника следва да се присъди сумата от 647.36 лева, вместо поисканата от 840 лв.
Присъдената от съда сума е минималният размер на адвокатското възнаграждение с
включено ДДС.
По изложените съображения съдът прие, че са налице основания за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 579892-F592257 от 31.05.2021 г.,
издадено от и.д. зам.-директор на ТД на НАП-София, с което на основание чл. 182, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „Хонка-Финландски
къщи“ ЕООД, с ЕИК ******************, е наложена имуществена санкция в размер на
4421.4 лева за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС на основание чл.182, ал.2 вр. ал.1 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП София, да заплати на „„Хонка-Финландски къщи“ ЕООД, с
ЕИК ******************сумата от 647.36 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 18, ал.
2 вр. чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7