Р Е Ш Е Н И Е
град София, 22.12.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№162 по
описа за 2021г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение
№20202199 от 18.09.2020г., постановено по гр.дело №59582/2018г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 64-ти състав, е осъден М.К.К., с ЕГН **********, да заплати на „Г.Р.2“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл.145 ТЗ сумата от 16525.08 лв., обезщетение за вреди,
причинени от ответника в качеството на управител на ищцовото дружество, които
се изразяват в заплащане на сумата от 15000 лв. по
споразумение от 29.01.2016г., сключено между ищцовото дружество и „А.Т.“ ЕООД,
заплащане на сумата от 1432.50 лв., такса за прекратяване на изп.д.№286/2015г.
по описа на ЧСИ А.Ц., заплащане на сумата
от 92.58 лв.,
такса за заверка на споразумението от 29.01.2016г., които плащания са направени
поради това, че във вреда на ищцовото дружество и без знание на другия
управител на дружеството ответникът е издал запис на заповед от 05.12.2012г., с
който е задължил ищцовото дружество спрямо „А.Т.“ ЕООД за сумата от 250000 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.09.2018г.) до
окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над 16525.08 лв.до пълния предявен размер от 16567.21 лв.. С решението е осъден М.К.К., с ЕГН **********, да заплати
на „Г.Р.2“ ЕООД, ЕИК ******, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 690.94 лв., разноски. С решението е осъден „Г.Р.2“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати
на М.К.К., с ЕГН **********, основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2.79 лв., разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - М.К.К., с ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв.Р.С., с която се обжалва решение №20202199 от 18.09.2020г., постановено по гр.дело №59582/2018г. по описа
на СРС, ІІ Г.О., 64-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.145
от ТЗ за сумата от 16525.08 лв., обезщетение за вреди, причинени от ответника в
качеството на управител на ищцовото дружество, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 07.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и в частта на възложените на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за сумата от 690.94
лв.. Релевирани са доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част, като постановен в
противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по
делото доказателства. Твърди се, че неправилен и необоснован е изводът на СРС,
че ответникът като е издал процесния запис
на заповед от 05.12.2012г., с който е задължил ищцовото дружество спрямо „А.Т.“ ЕООД е действал в
нарушение на задълженията си като управител да охранява интересите на
дружеството и да не допуска вреда за същото. Поддържа се, че поемането на менителнично
задължение като обезпечение на договорни отношения с трето неучастващо по
делото лице - „А.Т.“
ЕООД не представлява
действие в нарушение на закона и на дружествения договор, а напротив – същото
представлява обичайна търговска практика. Поддържа се още, че по делото не са
събрани доказателства относно факта, че към датата на издаване на процесния
запис на заповед ответникът е знаел или е могъл да предполага, че няма да
изпълни задължения, които е поел от името на дружеството-ищец към поемателя - „А.Т.“ ЕООД за обезпечаването на които е издаден записа на заповед.
Излага се още, че неправилен се явява изводът на СРС, че по делото не е
доказана настъпила вреда за „А.Т.“ ЕООД от несключването на договор с
дружеството-ищец - „Г.Р.2“ ЕООД, тъй като невъзможността за реализиране на
доход и съответно печалба поради невъзлагане на уговорена работа представлява
вреда/пропусната полза, която не подлежи на доказване. Твърди се още, че
платената от дружеството-ищец - „Г.Р.2“ ЕООД на „А.Т.“ ЕООД сума в размер на
15000 лв. представлява обезщетение за нереализиран проект, респективно
неполучена печалба и същата е дължима на основание сключено между тях споразумение
от 29.01.2016г., поради което липсва основание
да се приеме, че представлява причинена на ищцовото дружество вреда от
поведението на ответника. Твърди се още, че без значение за спора е и факта, че
ищецът в качеството на управител на „Г.Р.2“ ЕООД не е подал възражение по чл.414
от ГПК във връзка заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, която е била
издадена на основание процесния запис
на заповед от 05.12.2012г., тъй като след като записа на заповед е редовен от външна страна дори и да
е било инициирано исково производство по реда на чл.422 от ГПК същото не би
имало благоприятен за дружеството-издател резултат и по този начин биха се
спестили допълнителни разноски, които евентуално биха му възложени със съдебния
акт. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.145
от ТЗ за сумата от 16525.08 лв., обезщетение за вреди, причинени от ответника в
качеството на управител на ищцовото дружество, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 07.09.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна – „Г.Р.2“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.Д.Д., депозира писмен
отговор, в който взема становище относно неоснователността по подадената
въззивна жалба. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон,
като се е съобразил и анализирал релевантните за спора факти и доказателства,
като е приел, че са доказани твърденията на ищеца за осъществено от ответника
вредоносно поведение, съставляващо основание за ангажиране на имуществената му
отговорност по реда на чл.145 от ТЗ за причинени на „Г.Р.2“ ЕООД вреди. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и
законосъобразно първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира
присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от „Г.Р.2“ ЕООД, ЕИК ******, срещу М.К.К., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата от 16567.21 лв., представляваща
обезщетение за вреди, причинени от ответника в качеството на управител на
ищцовото дружество.
С оглед заявения петитум на подадената въззивна
жалба предмет на съдебен контрол е постановеното първоинстанционно решение в
частта, в която е уважен предявения иск за сумата от 16525.08 лв., обезщетение за вреди, причинени от ответника в
качеството на управител на ищцовото дружество. Постановеното решение в частта, в която е
отхвърлен предявения иск за разликата над 16525.08 лв. до пълния предявен размер от 16567.21 лв. като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само
в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката
си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при
извършената служебната проверка по чл.269,
изр.1 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод
за частична основателност на предявения иск с правно основание чл.145 от ТЗ за сумата от 16525.08 лв., обезщетение за вреди, причинени от ответника в
качеството на управител на ищцовото дружество, изразяващи се в заплащане
на сумата от 15000 лв. по споразумение от 29.01.2016г., сключено
между ищцовото дружество и „А.Т.“ ЕООД, заплащане на сумата от 1432.50 лв., такса за
прекратяване на изп.д.№286/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., с рег.№701 на КЧСИ, с район на
действие – ОС-гр.Благоевград, както и заплащане на сумата от 92.58 лв., такса за заверка на
споразумението от 29.01.2016г., които плащания са направени поради това, че във
вреда на ищцовото дружество и без знание на другия управител на дружеството
ответникът е издал запис на заповед от 05.12.2012г., с който е задължил
ищцовото дружество спрямо „А.Т.“ ЕООД за сумата от
250000 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (07.09.2018г.) до окончателното плащане. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон.
Доводите изложени във въззивната жалба са изцяло неоснователни.
Съгласно чл.145 от ТЗ управителят носи имуществена отговорност за
причинени в резултат на управлението му вреди на дружеството. Тези вреди трябва
да са последица от противоправни и виновни действия или бездействия на
управителя, довели до намаляване на имуществото на дружеството или до
нереализиране на съответни печалби. С оглед на това основателността на
претенцията за ангажиране отговорността на управителя е обусловена от
установяването на извършени от него в нарушение на закона или устава действия
или бездействия, които да са осъществени умишлено или поради проявена
небрежност или неполагането на грижата на добър търговец. Следователно в хипотеза на
предявен иск по чл.145 от ТЗ ищецът
– въззиваем в
настоящото производство носи
доказателствена тежест за доказване, че ответникът – въззивник е бил негов управител към момента на
извършване на действията и бездействията, с които се твърди да са причинени
вредите, че е взето решение от ОС на съдружниците за търсене на отговорност на
управителя, както и че за дружеството са настъпили вреди в причинна връзка с
конкретните твърдени действия и бездействия на
ответника, които са в нарушение на задълженията му вменени по силата
на закона и дружествения договор. Ответникът носи тежестта да
докаже поддържаните от него правоизключващи отговорността му възражения, а именно, че издаденият на 05.12.2012г. в качеството му на
управител на дружеството-ищец -„Г.Р.2“ ЕООД запис на заповед, с който е задължил ищцовото дружество да
плати на „А.Т.“ ЕООД или на негова заповед сумата от 250000 лв., с уговорен падеж на паричното задължение – 16.02.2015г., не е довел до
причиняване на вреди на дружеството в размер твърдян от ищеца.
В случая от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се установява, че за периода 16.07.2012г. –
03.09.2015г. ответникът - М.К.К. и лицето А.Н.П.са били управители и съдружници в ищцовото
дружество - „Г.Р.2“ ЕООД с правото да представляват дружеството заедно и
поотделно, като след
03.09.2015г. ответникът - М.К.К. е прекратил участието си в дружеството - „Г.Р.2“ ЕООД и е бил освободен
като управител на основание протокол от общо събрание на дружеството от
03.09.2015г.. На следващо място по делото е представен протокол на едноличния
собственик на капитала „Г.Р.2“ ЕООД от 20.08.2018г., с който е взето решение
за търсене на имуществена отговорност от ответника за причинени от него вреди на „Г.Р.2“ ЕООД. От доказателствата по делото се
установява още, че ответникът като управител на „Г.Р.2“ ЕООД, в което качество е издал на 05.12.2012г. процесният запис на заповед за сумата от 250000 лв. в полза на „А.Т.“ ЕООД, с падеж 16.02.2015г., като на датата на
падежа записа на заповед е предявен за плащане на ответника - М.К.К. в качеството му на управител на „Г.Р.2“ ЕООД. Установява се още, че въз основа на записа на заповед
поемателят - „А.Т.“ ЕООД се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист по ч.гр.д. №283/2015г. по описа на Районен съд – гр.Гоце Делчев и въз
основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изп.д. №286 по описа за 2015г. на ЧСИ А.Ц., с рег.№701 на КЧСИ, с район на
действие – ОС-гр.Благоевград,
по който е наложена възбрана върху имот на
ищцовото дружество – УПИ XVІІІ-101,850 от кв.5 по
плана на с.Огняново, община Гърмен, област Благоевград
и построена в него масивна триетажна сграда, представляваща хотел от хотелски
комплекс „Горски рай “. По делото е доказано още, че поради факта на наложената възбрана върху УПИ XVІІІ-101,850 от кв.5 по плана на с.Огняново, община Гърмен, област Благоевград
и построена в него масивна триетажна сграда, представляваща хотел от хотелски
комплекс „Горски рай “, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с който дружеството – ищец - „Г.Р.2“
ЕООД е сключил договор за кредит
от 16.07.2015г., не е допуснала усвояване на средствата по кредита, тъй като вписаната в
полза на банката ипотека върху имота не създава първа по ред привилегия на
банката поради предхождащата възбрана, наложена по изп.д. №286/2015г. по
описа на ЧСИ А.Ц., с
рег.№701 на КЧСИ, с район на действие – ОС-гр.Благоевград. С оглед вдигане на наложената по посоченото изпълнително дело възбрана
върху имота, предмет на учредената в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД договорна
ипотека, е подписано споразумение от 29.01.2016г. между „А.Т.“ ЕООД, Т.Г.Й.– едноличен собственик на
капитала на „А.Т.“ ЕООД, и „Г.Р.2“ ЕООД, представлявано от А.Н.П., в което е посочено, че
процесният запис на заповед е бил издаден за гарантиране евентуално участие на „А.Т.“ ЕООД по проект „Изграждане на телефония,
интернет мрежа, уеб сайт, софтуер, обучения на персонал, наблюдение и други“,
възлагане на които дейности не е извършено (т. I, т.2 от споразумението), като
страните се споразумяват „Г.Р.2“ ЕООД да плати на „А.Т.“ ЕООД сумата
от 15000 лв., като срещу това „А.Т.“ ЕООД в изпълнение на решение на
едноличния собственик - Т.Г.Й.се задължава в деня
на подписване на спогодбата да внесе молба по изпълнителното дело, образувано
във връзка с издадения изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, за
отмяна на всички наложени обезпечителни мерки и за прекратяване на
изпълнителното дело. От представен по делото вносен
документ се
установява, че договорената по
споразумението сумата от 15000
лв. е платена от „Г.Р.2“ ЕООД
на „А.Т.“ ЕООД на 11.02.2016г., както и че „Г.Р.2“ ЕООД е направил разходи за
нотариална заверка на споразумението в размер на 92.58 лв., както и че същият е заплатил
сумата от 1432.50 лв., такса за прекратяване на изп.д.№286/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., с рег.№701 на КЧСИ, с район на действие –
ОС-гр.Благоевград.
От анализа на
събраните по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че
процесният запис на заповед от 05.12.2012г. действително е бил издаден във
връзка с бъдещо каузално правоотношение, по силата на което ищцовото дружество - „Г.Р.2“ ЕООД би получило насрещна
престация във връзка с поемането на менителничното задължение, изразяваща се в това, че на поемателя - „А.Т.“ ЕООД ще бъде възложено изпълнение на проект „Изграждане на телефония, интернет мрежа,
уеб сайт, софтуер“ на хотела
от хотелски комплекс „Горски рай“, находящ се в
с.Огняново. По принцип само по себе си поемането на менителнично задължение от управител
на дружество, с което задължава последното да плати на поемател определена сума не представлява действие
в нарушение на закона и дружествения договор. От друга страна обаче в
конкретния случай се установява, че М.К.К.
в качеството му на
управител на „Г.Р.2“ ЕООД е издал процесния запис на заповед за обезпечаване на
възникването в бъдеще без уточнен период на облигационни отношения между ищцовото дружество - „Г.Р.2“ ЕООД и поемателя - „А.Т.“ ЕООД, за сума, без да е доказано по делото,
че е била предложена конкретна оферта от поемателя относно стойността на
бъдещата работа, която ще му бъде възложена да изпълни, т.е. без да са налице
категорични доказателства, че с поемането
на това менителнично
задължение за ищцовото
дружество - „Г.Р.2“
ЕООД ще е налице
полза. В случая
ответникът не е ангажирал доказателства, че издаването на процесния запис на
заповед е било
необходимо с
оглед успешното функциониране на търговската дейност на дружеството или за
увеличаване на неговото имущество, респективно липсват
доказателства, че ответникът с поведението си е охранил интересите на ищцовото дружество - „Г.Р.2“ ЕООД и че същият е действал изцяло в
негов интерес. При това положение следва да се
приеме, че ответникът с издаването на процесния запис
на заповед не е положил
грижата на добър търговец и е причинил имуществени вреди на ищцовото
дружество - „Г.Р.2“
ЕООД, изразяващи се в намаляване на
неговото имущество, чийто размер е съотносим със стойността на направените разходи от дружеството
по повод издадения запис на заповед, възлизащи в общ размер на 16525.08 лв., която
включва платена на основание подписано споразумение от 29.01.2016г.
сума от 15000
лв. на „А.Т.“ ЕООД, направени разходи за нотариална заверка на
споразумението в размер на 92.58 лв., както и заплащане на
сумата от 1432.50 лв.,
такса за прекратяване на изп.д.№286/2015г. по описа на ЧСИ А.Ц., с рег.№701 на КЧСИ, с район на действие –
ОС-гр.Благоевград. Така направените разходи от ищцовото дружество - „Г.Р.2“ ЕООД са в пряка
причинна връзка с поведението на ответника по повод издадения от него като
управител процесен запис на заповед. Следователно по делото е доказано, че е налице хипотезата на
виновни и противоправни действия на ответника - М.К.К., като управител на ищцовото дружество - „Г.Р.2“ ЕООД и се обосновава извода за наличие на неправомерно
поведение, доколкото с издаването на процесния запис на заповед е действал нелоялно, в
смисъл в нарушение на интересите на дружеството. Налице е основание за ангажиране на имуществената
отговорност на въззивника-ответник по реда на чл.145 ТЗ за причинени на дружеството-ищец вреди. В тази връзка предявеният иск за заплащане на обезщетение
за причинени имуществени вреди е
основателен и
доказан за сумата от 16525.08 лв., до който размер искът е уважен с обжалваното
решение. Първостепенният съд е достигнал
до същия правен извод, който е законосъобразен, съответства на събраните по
делото доказателства и на правилното приложение на закона.
Според настоящият
въззивен състав без всякакво
правно значение за
конкретния спор са
обстоятелствата дали другия управител - А.Н.П., е знаел за поемане на менителничното задължение, дали то е поето с
неговото съгласие, като тези обстоятелства биха могли да имат значение в
отношенията между лицата, които са изпълнявали длъжността управител, но по отношение
на дружеството, което е ищец и отделен субект на правото и не се идентифицира
със съдружниците си, тези обстоятелства нямат значение, тъй като при
съпричиняване на вредите от двама управители, то дружеството може да търси
обезщетение в пълен размер от всеки от тях.
На следващо място
въззивният съд счита, че ирелевантни за спора са и обстоятелствата относно поведението на ответника, изразяващо се в бездействие от
негова страна, във връзка с неподаване на възражение по чл.414 от ГПК след като
е бил уведомен за издадената въз основа на процесния запис на заповед заповедта
за изпълнение по чл.417 от ГПК, предвид на което е пропусната възможността да
бъде инициирано исково производство по реда на чл.422 от ГПК, тъй като вредите не произтичат от неупражнено
право на защита в заповедното
производство и евентуално в образуване на бъдещо исково производство, а от
действията по създаване на основанието за образуването му.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение в обжалваната част, т.ч. и в частта
на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По
разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция и предвид изричната претенция от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, на основание чл.81 и чл.273 във връзка с
чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 1200.00 лв., представляваща направени разноски
за платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК
и доказателства за реалното им извършване.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20202199 от
18.09.2020г., постановено
по гр.дело №59582/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 64-ти състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА М.К.К., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на
„Г.Р.2“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***; на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1200.00 лв. /хиляда и двеста лева/, реално сторени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му страните при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./