Номер 138311.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502641 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Средец, ул.Стефан Караджа 2, срещу решение №3157/15.07.20г.,
постановено по гр.д. №16607/19г. на ВРС, с което е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД да заплати на В. З. Д. от гр.Варна сумата над
2500лв до присъдените 5000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
преживени болки и страдания от претърпени телесни увреждания, изразяващи се в
кръвонасядания по двете колена, лява подбедрица, гръден кош, шия и фрактура /счупване/
на девето ребро вляво отзад и последвалия стрес в резултат на реализирано на 26.10.2014г.
пътно - транспортно произшествие на главен път I – 9, Варна- Бургас, около 192 км.,
Община Несебър, причинени от П.Н., водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ
270“, рег. № ****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирана в застрахователна полица № 11113002753839, с период на застрахователно
покритие от 13.12.2013г. до 12.12.2014г., ведно със законната лихва от деня на увреждането
– 26.10.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 226, ал. 12 КЗ
/отм./.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно, тъй като
определеният размер на обезщетението бил прекомерно завишен спрямо твърдяните вреди и
несъответен на социално-иконом.обстановка в страната, събраните по делото доказателства
и съд.практика. Счита за неправилно приложен критерия за справедливост, въведен с чл.52
1
ЗЗД. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част.
В срока за отговор на въззивната жалба от възз.страна В. З. Д. от гр.Варна, е постъпил
отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от В. З. Д. срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм/ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 7000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания,
вследствие на причинено на 26.10.14г. ПТП на главен път I – 9, Варна- Бургас, около 192
км., по вина на водача на л.а. „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, рег. № ****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.10.16г. до оконч.изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 26.10.14г. на главен път I – 9, Варна- Бургас,
около 192 км., настъпило ПТП между управлявания от бащата на ищцата лек автомобил
марка Хонда с рег.№ **** и л.а. „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, рег. № ****. Сочи се, че
виновен за настъпването на ПТП бил водача на л.а. „Мерцедес“ П.Накев, установено с
присъда по НОХД № 2036/18г. на РС-Несебър. Твърди, че в резултат на ПТП ищцата е
получила кръвонасядания по двете колена, лява подбедрица, контузия на гръден кош и
счупване на девето ляво ребро, обудловили временно разстройство на здравето. Сочи, че
след ПТП изпитвала силен страх от пътуване с автомобил, сънувала кошмари и получавала
депресивни кризи, което наложило прием на лекарства.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД поддържа становище за неоснователност на иска. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените увреждания. Твърди
наличие на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, който не бил с
обезоп.колан. Счита претендирания размер за завишен и неотговарящ на действителния
размер на вредите.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
2
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/ за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на
застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
Основният спорен момент между страните, въведен с въззивната жалба, е относно размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалото лице и претърпените болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни физически и емоционални преживявания и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време. Съобразно критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва
да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и
състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени,
както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките
му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на
двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с
тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението
следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25
от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./. С оглед на горното при определяне на
дължимото на ищцата обезщетение съдът отчита факта, че същата е получила счупване на
девето ребро вляво отзад, кръвонасядане по дясно коляно и на лява подбедрица, обусловили
временно разстройство на дравето не опасно за живота. От допусната експертиза се
установява, че пълно възстановяване се получава обичайно за период от 3 седмици, като
можело да се появяват периодично болки на мястото на счупването. От събраните
свид.показания се установи, че след ПТП дълго време ищцата имала проблеми със съня,
намалила социалните си контакти, била по-умислена.
Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящият състав на въззивния съд приема, че
определеното обезщетение в размер на 5000 лева съставлява справедливо възмездяване на
3
понесените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт.
Присъденото обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното му плащане. Ето защо основателна се явява и претенцията за
заплащане на законната лихва от 15.10.16г. до окончателното изплащане на задължението.
Като е достигнал до същия краен извод по изложени сходни мотиви, районният съд е
постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден
изцяло.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на въззивникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД следва да бъдат
възложени сторените от възз.страна разноски за въззивно производство, възлизащи на
486лв-адв.възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3157/15.07.2020г., постановено по гр. д. №
16607/2019г. по описа на Варненски районен съд, 24 състав.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул.Стефан
Караджа 2, ДА ЗАПЛАТИ на В. З. Д. , ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Кракра №22,
ет.1, ап.2, сумата от 486лв, представляваща сторените за въззивното производство разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4