Решение по дело №1182/2022 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 91
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Биляна Димитрова Коева
Дело: 20224230101182
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Севлиево, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230101182 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е предявил срещу К. К.
Г. обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1
ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
следните суми: сумата в размер на 600,96 лева – главница по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 616/0029/R3030301 от 20.02.2019 г., от които 100,96
лв. под формата на неразрешен овърдрафт, лихва за просрочена главница от
26.03.2021 г. до 16.11.2021 г. – 42, 06 лв., неустойка за просрочена главница
от 26.03.2021 г. до 16.11.2021 г. – 32, 64 лв, неустойка за просрочена редовна
лихва от 26.03.2021 г. до 16.11.2021 г. – 6,59 лв., както и законна лихва от
16.11.2021 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК до цялостното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 616/0029/R3030301 от 20.02.2019 г., по силата на
който банката предоставила на ответника банков потребителски кредит,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 500 лева, а
кредитополучателят се задължил да изплаща чрез анюитетни вноски
дължимата лихва за усвоен разрешен овърдрафт на всяко 20 –то число от
1
месеца, считано от 20.03.2020 г. Съгласно чл. 12.1 от Договора предвиденият
сток в чл. 7 бил удължен за период за още 1 година до 20.02.2021 г. Поддържа
се, че длъжникът не е погасил задължението си съгласно чл. 12.1 от Договора
през месец февруари 2021 г., видно от представеното извлечение от
счетоводните книги на Банката от 16.11.2021 г., поради което същото е
падежирало и станало изцяло изискуемо, считано от 20.02.2021 г., за което
длъжникът бил уведомен на 11.05.2021 г..
Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца е подал молба, докладвана в
първото открито съдебно заседание по делото, с която прави изрично искане
за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован
за датата на първото съдебно заседание. Препис от исковата молба също е
връчен редовно на ответната страна – л. 27 от делото, а ответникът е редовно
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1
ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, са
представени към заявлението и исковата молба писмени доказателства –
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка 616/0029/R3030301 от 20.02.2019 г.,
погасителен план, извлечение от счетоводните книги, покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, допусната е и ссЧе.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният установителен иск да се уважи изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждане
2
на законна лихва върху същата от датата на депозиране на заявлението в съда
– 16.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Относно сумата в размер на 100,96 лв. За неразрешен овърдрафт:
В тази част претенцията е недопустима. Видно от издадената заповед за
изпълнение на парично задължени по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1333/2021 г.
на Районен съд Севлиево, със същата не е присъдено вземане за неразрешен
овърдрафт/надхвърлен лимит в размер на 100,96 лв. Със заповедта за
изпълнение за присъдени единствено вземания за главница, лихва и
неустойка. Липсва идентитет между заповедното и исковото производство по
делото. Посочването от ищеца на друго вземане и/или основание, различно от
това, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително
основание по см. на чл. 404, т. 1, пр. 4 ГПК, обуславя недопустимостта на
установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, съответно по чл. 422, ал. 1
ГПК /виж решение № 169 от 04.01.2016 г. по т. д. № 700/2011 г. на II т. о,
решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., решение
№ 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др. /. В тази
част производството е недопустимо, тъй като липсва издадена заповед за
претендираната такса разходи. Доколкото заповедният съд въобще не се е
произнесъл по искането тази сума, т. е. не се е произнесъл по цялото искане,
заповедта не може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, а само
чрез допълване на заповедта по чл. 250 ГПК, като сроковете за допълване на
заповедта по чл. 250, ал. 1 ГПК са изтекли, същата е връчена на заявителя на
30.11.2021г. /л. 29 от ч. гр. д. /. Оттук и наличният порок в заповедта не може
да бъде отстранен. Ето защо и производството в тази част ще бъде
прекратено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК има ищцовата страна. Доказателства за извършване на такива са
представени за държавна такса в размер на 25 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 60 лева в заповедното производство и държавна
такса в размер на 25 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство в размер на 360 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Света Неделч“ № 7 срещу К. К. Г. , ЕГН **********, с адрес: .
**, искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че К. К. Г. , дължи на „УниКредит
Булбанк“ АД, следните суми: сумата в размер на 500 /петстотин/ лв.
3
главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 616/0029/R3030301 от
20.02.2019 г., 42,06 /четиридесет и два лева и шест ст./ лв. , представляваща
лихва за просрочена главница от 26.03.2021 г. до 16.11.2021 г., 6,59 /шест
лева и петдесет и девет ст./ лв., представляваща неустойка за просрочена
редовна лихва от 26.03.2021 г. до 16.11.2021 г., 32, 64 лв./тридесет и два
лева и шестдесет и четири ст./ представляваща неустойка за просрочена
главница от 26.032021 г. до 16.11.2021 г., както и законна лихва върху
главницата от 16.11.2021 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до цялостното погасяване на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 766 от 17.11.2021 г. по ч.гр.д. №1333 по описа. на РС Севлиево
за 2022 г.
ОСЪЖДА **, ЕГН **********, да заплати на „УниКредит Булбанк“
АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 385 лева – съдебни
разноски за исковото производство и сумата 85 лева - съдебни разноски по
заповедното производство.
ВРЪЩА исковата молба в частта й, с която е предявен положителен
установителен иск „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделч“ № 7 срещу К.
К. Г., ЕГН **********, с адрес: . **, за установяване, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 100,96 лв. – представляваща неразрешен овърдрафт, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1182/2022 г. на Районен съд
Севлиево В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
Решението в частта, с която се връща исковата молба, подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Габрово, а в останалата си част, решението не подлежи на
обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК
пред Окръжен съд Габрово в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4