№ 3077
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110137961 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на ищеца ЦВ. М. ЦВ., ЕГН: ********** срещу „ДЪ
ПОЙНТ ЕНТЕРТЕЙНМЪНТ“ ЕООД, с която е предявен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 591,17 лв. - неплатено месечно нетно трудово възнаграждение за
непълен месец ноември 2020 г., а по-точно за периода от 01.11.2020 г. – 27.11.2020 г. вкл. за
изпълняваната длъжност „барман“ по трудово правоотношение, въз основа на трудов
договор 196/14.10.2020 г. ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба /
31.12.2020 г., пред РС - Благоевград/ до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил в трудово-правни отношения с
ответника, като заемал длъжността „барман“, по което същия е бил добросъвестна страна
като е престирал редовно и точно работната си сила, но работодателят не е изпълнявал
насрещното си задължение да му заплаща уговореното в сключения между тях трудов
договор от 14.10.2020 г. трудово възнаграждение за периода от 01.11.2020 г. до 27.11.2020 г.
вкл. Твърди също, че считано от 28.11.2020 г. бил в неплатен отпуск във връзка с
наложените от здравните власти в страната мерки за предотвратяване на кризата с „корона
вируса“ и поради затваряне на заведенията и ресторантите в страната след тази дата. Твърди
още, че с договора бил уговорен краен срок за изплащане на трудовото възнаграждение – до
28-о число на следващия месец, следващ престирането на работната сила, поради което към
датата на депозиране на ИМ вземането му било изискуемо. С оглед уговорения месечен
размер на трудово възнаграждение от 800 лв., претендира присъждане на сумата от 591, 17
лв., представляваща нетно месечно възнаграждение /след нормативно предвидените
удръжки/, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира и съдебните разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ „ДЪ ПОЙНТ ЕНТЪРТЕЙМЪНТ“ ЕООД, чрез адв. Г. Д. е подал в
срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, в който освен възражение за
местна подсъдност на спора пред СРС, поддържа становище, че иска е неоснователен,
поради пълно изплащане на трудовото възнаграждение към датата на получаване на ИМ, за
1
което представя и доказателства.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже 1.
наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е 2. престирал труд,
както и 3. размера на уговореното трудово възнаграждение. Съгл. чл.8, ал.2 от КТ
добросъвестността на осъществяване на трудовите права и задължения от
работника/служителя се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да
докаже положителния факт на плащане на възнаграждението.
С определение от 01.07.2021 г. като безспорни обстоятелства и такива, които не се
нуждаят от доказване са отделени, че между страните е било налице трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 196 сключен на 14.10.2020 г, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „барман“. Между 01.11.2020 г. и 27.11.2020 г. ищецът е
полагал труд при ответника, за което му се дължи месечно трудово възнаграждение в размер
на минимум 591, 02 лв.
Основния спорен между страните въпрос е дали дължимото възнаграждение е
заплатено от работодателя на работника след образуване на делото, но в срока за отговор на
ИМ, както твърди ответника и представя доказателства за това плащане.
По делото е приет фиш за работна заплата за м.11.2020 г./приложен на л.15 от гр.д. №
37961/21 г. на СРС/ в който е посочено, че сумата за получаване от работника е 591,22 лв.
Същият е подписан за получаващия сумата и с ръкописен текст е изписано „получих в
брой“. В открито съдебно заседание ответникът е представил в оригинал представения по
делото фиш за работна заплата, като съдът е констатирал, че налични по делото препис е
идентичен с представения оригинал. Последния е предоставен на вещото лице за нуждите на
допуснатата СГЕ, във връзка с откритото производство по оспорване на истинността му, по
реда на чл.193 ГПК.
Видно е от приетото заключение по СГЕ, изпълнено от в.л. Ц.а, че е даден
категоричен отговор на поставените въпроси относно изпълнението на ръкописния текст
„получих в брой“ и подписът, положен в мястото за „подпис“ във Фиш за изплащане на
работна заплата за месец ноември 2020 г. в размер на 591, 22 лв., които са обекти на
експертизата и той е, че същите са изпълнени от ищеца ЦВ. М. ЦВ.. При непосредственото
изслушване на в.л. в проведеното на 07.12.2021 г. о.с.з., Ц.а дава подробни разяснения на
какво изследване е подложила обектите на експертизата, с какъв сравнителен материал е
работила /който е безспорен, а именно официални документи, подписани от ищеца пред
МВР, при издаване на лични документи/. Обяснила е, че констатираните от нея различия в
някой букви и елементи се дължат на вариантност при изписването на отделните символи,
доколкото почеркът е динамична система, свързана с някакви вътрешни фактори, като
почеркът неминуемо се влияе и от външни такива като емоции, някакви неразположения,
използвана подложка и т.н. Вещото лице в обясненията си пред съда описва подробно
етапите на изследването, като е обяснила, че преди да пристъпи към сравнително изследване
между обектите, в случая ръкописния текст и подписа със сравнителните образци, е провела
отделно изследване по отношение на целия сравнителен материал /който е по делото и не е
оспорен от ищеца, като изходящ от него!/ дали изхожда от едно и също лице и след като се
е убедила, че всички документи, сравнителни образци са изпълнени от ищеца е извършила
основното изследване и анализ на обектите на експертизата. Вещото лице заявява също, че
ако е имала някакви съмнения в извода си и щяла да предложи заключение със вероятност
на отговора. При изследването не са установени признаци за чужд почерк и опити за
имитация, нито белези за техническа поправка.
Доколкото приетото по делото заключение по СГЕ е категорично в изводите си и
съдът го намира за обективно и компетентно изготвено, същото се кредитира изцяло от
2
настоящия състав.
От изслушаната ССчЕ пък се установява, че в счетоводството на ответника се
изготвят и поддържат както работни графици за всеки месец и Форма за отразяване на
присъствия в обекта, начисления и удръжки, така и Ведомости за работни заплати за всеки
месец от годината и Декларация обр.№ 1 с данни за осигуреното лице, която се подава
ежемесечно към НАП и в която са отразени начислените за всеки служител и по месеци,
възнаграждения. Видно от заключението на в.л. по ССчЕ, в представената й и анализирана
Форма за отразяване на присъствия в обекта, начисления и удръжки за м. ноември 2020 г. са
отразени общо 19 смени за ищеца, от които 7 редовни с продължителност по 12 ч. и 12
междинни смени с продължителност 6 часа или общо отработени 156 часа /при норма от 160
ч./месечно/. За дните 28.11.; 29.11. и 30.11.2020 г., във Формата е отразено „Н“ което сп.
легендата означавало неплатен отпуск. Във ведомостта за заплати това отразяване е
намерило израз като 20 отработени дни и 1 неплатен отпуск, за които съответно са били
начислени брутно 761, 90 лв., от която сума след приспадане на нормативно определените
осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ, чистата сума за получаване е 591, 22 лв. Съгласно
представен запис по сметка 421 – Разчети с персонал, вещото лице е констатирало, че е
отразено изплащане на Ц.Ц. на заплати за м. октомври и м. ноември 2020 г. в общ размер
на 929, 83 лв., като счетоводното записване било: Дт сметка 421 – Персонал 929,83 лв. и Кт
сметка 501 – Каса 929,83 лв., който запис означавал, че изплащането на заплатата е
извършено в брой. В представеното на в.л. извлечение от сметка 421 – Персонал е отразен
РКО от 14.01.2021 г., което означавало, че плащането е извършено на каса, в брой срещу
подпис на служителя.
В заключение съдът намира, че ищецът не проведе успешно доказване на
възражението си за неистинност на представения фиш за работна заплата за м.11.2020 г. в
частта касаеща положения за получател на сумата подпис и положения ръкописен текст
„получих в брой“, а напротив ответника изпълни успешно възложената му доказателствена
тежест относно изплащане на дължимата сума, макар в хода на производството, ведно със
законната лихва до датата на плащането /14.01.2021 г./, поради което искът за осъждане на
ответника да заплати същата следва да се отхвърли, като се съобрази извършеното плащане
в хода на производството.
Съдът, на осн.чл.235, ал.3 от ГПК е длъжен при произнасянето си да съобрази и фактите,
настъпили след образуване на производството, какъвто в случая се явява факта на
плащането, извършено от ответника на 14.01.2021 г. и 03.03.2021 г. /по отношение на
законната лихва/.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, тъй като въпреки
извършеното плащане на дължимото възнаграждение, същото е извършено в хода на
производството и след определения в трудовия договор срок за плащане – 28-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнася, с което си бездействие ответника е дал повод за
завеждане на делото. Не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, в която хипотеза
разноските ще следва да се възложат в тежест на ищеца.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1000,00 лв. –
адвокатско възнаграждение, като е представил и доказателства за заплащането на същата
сума - договор за правна защита и съдействие, който има характер на разписка, в частта за
изплатеното адвокатско възнаграждение /съгласно разясненията, дадени в т.1 от
Тълкувателно решение №6/2012 по тълкувателно дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС/.
Ответникът своевременно е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което с оглед липсата на фактическа
и правна сложност на делото, съдът намира за основателно.
На ищеца следва да се присъди възнаграждение за един адвокат в минималния
3
размер, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, от 300,00 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимите разноски за държавна такса и депозити за съдебно-счетоводна и съдебно-
графическа експертизи по сметка на СРС. Дължимата държавна такса е в размер на 50 лв., а
за приетите две експертизи от бюджетните средства на съда са изплатени възнаграждения
по 250 лв. за всяка от тях. Така, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС съдебни разноски в общ размер от 550,00 лв.
Така мотивиран, съдът на осн. чл.235, ал.3 от ГПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ЦВ. М. ЦВ., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София,
ул. „Триадица: 5Б, ет.4, офис 405 срещу ответника „ДЪ ПОЙНТ ЕНТЕРТЕЙМЪНТ“
ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес; гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ 83-85, иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 591,22 лв., представляваща
дължим нетен размер на трудовото му възнаграждение за м.ноември 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от завеждане на исковата молба в съда –
31.12.2020 г. до датата на плащането, като неоснователен, поради плащането му в хода на
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ДЪ ПОЙНТ ЕНТЕРТЕЙМЪНТ“
ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес; гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ 83-85 да
заплати на ЦВ. М. ЦВ., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Триадица“ 5Б, ет.4,
офис 405, на основание чл.128, ал.2 КТ сумата от 300,00 лв. / триста лева/ - представляваща
съдебни разноски за съдебното производство, за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „ДЪ ПОЙНТ ЕНТЕРТЕЙМЪНТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със съдебен адрес; гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ 83-85 да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от общо 550,00 лв. /Петстотин и петдесет лева/,
представляваща съдебни разноски за държавна такса и възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4