Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, …...2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд – VІІ-ми
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа
докладваното от съдия Стоян Колев кас.
адм. нак. д. № 2688 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на М.К.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против
Решение № 260173/29.09.2020 година, постановено по АНД № 1152/2020 година по
описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2666719, издаден от ОД МВР Варна, с който на М.К.Т., с ЕГН ********** за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата.
С жалбата
се поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на въззивното производство не
са били изяснени всички факти и обстоятелства, относими към предмета на
доказване.
В съдебно
заседание касаторът поддържа жалбата си. Излага твърдения за липса на реквизити
в издадения електронен фиш, както и на липсата на предпоставки за издаване на
такъв. Счита, че не са разгледани възраженията му относно приложението на чл. 6,
ал. 2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. и изготвянето на анализ във връзка
с мястото на което е било поставено АТСС. С тези доводи е изложено искане съдът
да отмени въззивното решение и издадения срещу касатора електронен фиш.
Ответникът
по касационната жалба не изпраща представител в съдебно заседание, за което е
редовно призован. В писмени бележки, чрез пълномощник – ст.юриск. К-Л.А.,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне
в сила на решението на ВРС.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите
на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания
и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на М.К.Т., с ЕГН: **********, против
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2666719 издаден от ОД на
МВР-Варна, с който на жалбоподателя Т., на основание разпоредбите на чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, му е
наложена глоба в размер на 400 лева (четиристотин лева) за допуснато от него
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
При
постановяване на решението си ВРС е приел, че административнонаказателното
производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в
ЗАНН и ЕФ съдържа необходимите реквизити. Въззивният съд е направил извод, че е
осъществен съставът на визираното нарушение предвид това, че водачът е
управлявал МПС със скорост 87 км./ч при нормативно разрешена скорост от 50
км./ч. Видът и размерът на наказанието ВРС е приел, че не следва да се
коментират, доколкото са конкретно посочени в закона. За неоснователни са
приети изложените от наказаното лице доводи за допуснати процесуални нарушения,
като неоснователни съдът е преценил възраженията, свързани с липсата на датата
на издаване на фиша и тези, свързани с мястото на извършване на нарушението,
описано в достатъчна степен в електронния фиш. ВРС е приел в решението си че
нарушението е установено с АТС, преминало метрологичен контрол и експлоатирано
правилно към момента на установяване на нарушението. Санкционната норма е била
приложена правилно, като при наличие на допусната от жалбоподателя скорост на
управление на МПС, превишаваща разрешената от
50 км/ч правилно е било определено и предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 4
ЗДП наказание.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи
на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран
компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната му. Същото е
правилно.
Разпоредбите
на чл. 186 ал. 4 и ал. 5, чл. 189 ал. 4-8 от ЗДвП, регламентират издаването на Електронния фиш на името на
собственика на автомобила, т.е. налице е законова презумпция, че той е неговия
водач. По делото няма данни от страна на жалбоподателя да е представена
декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро от ЗДвП и копие от свидетелството за
правоуправление на лицето, на което е предоставено управлението на МПС, поради
което се налага извода, че административнонаказателната отговорност на М. Т. е
ангажирана правилно.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя възражението на касатора, свързано с липса на
реквизити – дата и час на нарушението в оспорения електронен фиш. Видно е от
съдържанието на Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2666719 издаден
от ОД на МВР-Варна и придружаващия го снимков материал, в същите надлежно са
отразени датата и часа на нарушението - 10.04.2019г. в 20:40 часа, както и GPS координати – 43,223002 / 27,868849. В ЕФ е отразено
мястото на извършването му - бул. Владислав Варненчик до КПП „Комитово ханче“,
което място съответства точно на описаните в снимковия материал GPS координати,
че режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на
задействане-приближаващи автомобили, че контролът се е извършил за времето от
20,00 часа до 24.00 часа на дата 10.04.2019г. въз основа но съставен на
следващата дата 11.04.2019г. протокол.
Настоящият касационен състав намира за неоснователни и другите касационни възражения - че мястото
на засичане на скоростта не се намира в чертите на населено място, поради което
не се касае за превишение на измерената скорост, че е нарушено изискване на чл.
6, ал. 2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. и че при определяне размера на
наказанието не са взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя, в т.ч. че не е била приложена разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
Мястото на извършването на нарушението е бул.
Владислав Варненчик до КПП „Комитово ханче“ при GPS координати 43,223002 /
27,868849, което място е в чертите на гр. Варна – населено място при което
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП по отношение на управляваното от касатора МПС
категория „В“ е налице ограничение на скоростта в размер до 50 км/ч. Без значение
с оглед административнонаказателната отговорност е обстоятелството, че другите
участници в движението също са управлявали своите МПС с превишение на
скоростта. Отговорността за извършеното административно нарушение е лична за
касатора и противоправното поведение на трети лица е само основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност спрямо тях но не изключва
тази за извършеното от Т. деяние.
Не се
установява нарушение на чл. 6 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Действително, по делото липсват данни за извършен анализ по чл. 6, ал. 2 от посочената наредба, но в
случая това обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като мястото за контрол с
АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите,
посочени в ал. 2 на чл. 6 от наредбата това не представлява нарушение на
цитираната наредба, тъй като нарушението е установено по безспорен и
категоричен начин. Настоящото производство е административнонаказателно и е
него се събират доказателства, които обосновават извършването или
неизвършването на административно нарушение. Административнонаказващият орган,
след като констатира такова нарушение, е длъжен да събере доказателства, с
които се доказват всички елементи (субективни и обективни) от състава на
нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС не е сред тези
елементи.
Във
връзка със служебната проверка за съответствие на решението с материалния
закон, касационният състав приема, че изводите на районния съд по фактите,
установени в проведено процесуално законосъобразно производство, включително и
посредством събиране на нужните за изясняване на спора доказателства, са
съответни и на приложимия към процесния случай закон.
Наложеното
административно наказание е съответно по вид и в предвидения в чл. 182, ал. 1,
т. 4 ЗДвП абсолютен размер, с което е съобразен и чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, при
неприложимост на правилата по чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН. Ето защо неоснователни
се явяват оплакванията на касатора за несъобразяване размера на наложеното
наказание с подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Доколкото в случая не са налице
каквито и да било доказателства сочещи на извод, че извършеното нарушение се
отличава от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност респ. липсата на такава ВРС и АНО правилно са приели, че
в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Напротив, следва
да се отбележи, че превишението на скоростта е 37 км/ч., като дори и намалена с
допустимия толеранс от 3 км/ч. превишената скорост от 34 км/ч. е изключително
висока за управление на МПС в градски условия, независимо по кое време на
денонощието става това. Установеното превишение на скоростта от касатора
представлява повече от 1/2 част от позволената скорост за движение в населени
места, което при създала се ситуация на пътя би затруднила сериозно водача на
превозното средство да реагира на ситуацията и да предотврати/съхрани живота и
здравето на участниците в движението.
От изложеното става ясно, че
Варненският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на
касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
От
процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е
депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа и правна сложност, поради
което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв., което следва да се заплати от касатора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260173/29.09.2020 г., постановено по НАХД № 1152/2020 г. по
описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА М.К.Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на ОД на МВР–Варна сумата
от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.