РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. гр. Добрич, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
в присъствието на прокурора Р. Д. Ж.
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20243200100352 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба вх. №
4000/18.06.2024г., уточнена с молба с вх.№ 4443/09.07.2024г., подадена от М.
И. Г. ЕГН ********** от град Б., ***, чрез адвокат И. К., с която против
Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор,
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, са предявени осъдителни искове за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи) в размер на
49 466,55 лв., след намаление на иска, допуснато с определение в открито
заседание на 17.10.2024г., и обезщетение за неимуществени вреди в размер на
53 500 лв., следствие от незаконно обвинение в извършване на престъпление
по ДП № 161/2019г. на сектор „ПИП“ при ОД на МВР гр. Д.. Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
Претендираните вземания са обосновани със следните обстоятелства:
със заповед № ЛС-05-2011/28.12.2018г. на изпълнителния директор на „ВиК-
Д.“ АД била дисциплинарно уволнена; уволнението било признато за
незаконно с влязло в сила решение от 20.01.2020г. по гр.д. № 15/2019г. по
описа на РС – Б.. В образувано ДП № 161/2019г. на сектор „ПИП“ при ОД на
МВР гр. Д. на 07.04.2022г. с постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение на ищцата било повдигнато обвинение по
чл. 301, ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата през м. юли 2018г. в гр. Б.,
в качеството си на длъжностно лице - *** при „ВиК-Д.“ АД поискала и приела
от М. Д. С. от гр. Д. сумата от 550 лв., която не и се следва, за да извърши и
1
загдето не е извършила действия по служба, нормативно установени в
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползуване на водоснабдителните канализационни системи,
изд. от МРРБ, а именно: да състави акт за констатирано нарушение - протокол
за констатации за незаконно присъединяване към водоснабдителните и
канализационни системи, съгл. чл. 37, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 5 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ. и й била взета мярка за неотклонение
„подписка“. В периода от 2019г. и особено от 07.04.2022г. до 19.03.2024г.
органите на предварителното производство извършвали процесуално -
следствени действия на територията на гр. Д. и на гр. Б., където живеела
ищцата. Тя била викана за разпити два - три пъти в година в интервала 2019 -
2023г. Ищцата предполага, че широк кръг лица от малкия гр. Б. са били наясно
с образуваното против нея наказателно производство. Тя била разведена,
самотна майка, живеела сама в гр. Б. и се грижела самостоятелно за малкия си
син - Ц.П.Д., роден през 2012г., с месечна издръжка от бащата от 105 лв. С
постановление рег.№ 756/19.03.2024г. на прокурор при Окръжна прокуратура
гр. Д. по ДП № 161/2019г. по описа на “ПИП“ при ОД на МВР - Д.
наказателното производство било прекратено.
В периода от 07.04.2022г. до 19.03.2024г. ищцата претърпяла
неимуществени и имуществени вреди в пряка причинна връзка с
повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление, наказателното
производство за което било прекратено поради недоказаност на обвинението.
Относно имуществените вреди ищцата е поддържала, че наложената на
07.04.2022г. с постановление по ДП № 161/2019г. на сектор „ПИП“ при ОД на
МВР гр. Д. мярка за неотклоние “подписка“ обусловила невъзможност тя да
започне работа в „Интерлингва М.П.“ ЕООД, гр. В. с ЕИК ********* и поради
това тя претърпяла пропуснати ползи в размер на разликата между
пропуснатата заплата в това дружество (4 500 лв. месечно) и размера на сбора
от трудовите възнаграждения, получени от нея в гр. Б. за периода от
07.04.2022г. (повдигане на обвинение и вземане на мярка за неотклонение) до
19.03.2024г. (прекратяване на производството). В исковата молба е посочено,
че за този период (от 07.04.2022г. до 19.03.2024г.) ищцата получила трудови
възнаграждения от всички свои работодатели в гр. Б. в общ размер от 14 060
лв., а заплатата, която би получила за същия период от работодателя в гр. В. би
възлизала на 67 500 лв. Разликата между двете суми в размер на 53 440 лв. е
претендирала като пропуснати ползи. След допуснато изменение на иска
претенцията е в размер на 49 466,55 лв.
Относно неимуществените вреди ищцата е посочила, че като резултат от
воденото срещу нея наказателно производство тя изпаднала в състояние на
дълбок дистрес, перманентно безпокойство, неспособност за концентрация,
пълна липса на работоспособност, тежко чувство за страх; всички нейни
лични приятели я считали за престъпник и отказвали контакти с нея; колегите
й страняли от нея и й се подигравали, считали я за престъпник и измамник; с
дни не разговаряла с никого; стояла вкъщи самотна и пренебрегната от
2
предишния си приятелски кръг; не била в състояние да завърже лична връзка,
затворила се в себе си; влошило се общото й здравословно състояние. Тези
неимуществени вреди се допълвали и от личните й майчини страдания от
начина, по който воденото наказателно производство пряко се отразило на
здравето на сина й (започнал да се напикава в училище, децата му се
подигравали; напълнял драстично и развил инсулинова резистентност; ходел
из дома и повтарял „Мама е ядосана, мама я боли глава“; наложило се да се
посещава психолог и програма за социално подпомагане). Ищцата изпитвала
страдания от това, че детето й има описаните страдания в резултат на
стореното спрямо майка му от воденото срещу нея наказателно производство.
Сумата от 53 500 лв. ищцата претендира като обезщетение за претърпените от
нея в периода от 07.04.2022г. до 19.03.2024г. неимуществени вреди.
С писмения си отговор Прокуратурата на Република България е
оспорила исковете по основание и размер с възраженията, че претенциите са
силно завишени, несъответни на икономическия стандарт в България и
съдебната практика, вкл. тази на ЕСПЧ, както и недоказани по основание –
липса на претърпени вреди като последица от дейността на ПРБ, която да се
изразява в нейни незаконосъобразни актове, действия или бездействия.
Въз основа събраните по делото доказателства и доводите на страните
съдът намира за следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 от
ЗОДОВ. Касае се за една от хипотезите на обективната отговорност
(независимо от това, дали вредите са причинени виновно от длъжностното
лице) на правозащитен орган, оправомощен да повдига и поддържа обвинение
за престъпление от общ характер. Действията по повдигане и поддържане на
обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или
наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради
образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на
наказателното преследване по давност.
Установява се от представените с исковата молба писмени
доказателства, че със заповед № ЛС-05-2011/28.12.2018г., издадена от
изпълнителния директор на „ВиК-Д.“ АД и връчена й на 31.12.2018г., ищцата
е освободена от заеманата от нея по силата на трудов договор №
52/25.06.2015г. длъжност „***“ в район Б., поради наложеното й
дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 от КТ, извършени в периода
01.01.2018г. – 31.10.2018г. С влязло в сила на дата 18.02.2021г. решение №
12/29.01.2020г. по гр.д.№ 15/2019г. по описа на РС – Б. уволнението й е
признато за незаконно и ищцата е възстановена на заеманата преди това
длъжност, като по делото няма данни тя да се е явила на работа за заемането й
в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ.
На дата 07.04.2022г. с постановление на младши разследващ полицай в
3
отдел „Разследване“ по ДП № 161/2019г. по описа на сектор „ПИП“ при ОД на
МВР – Д., ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по
чл. 301, ал. 1 от НК - за това, че на неустановена дата през м. юли 2018г. в гр.
Б., в качеството си на длъжностно лице – „***“ при „ВиК-Д.“ АД, поискала и
приела от М. Д. С. от гр. Д. парична сума от 550 лв., която не и се следва, за да
не извърши и загдето не е извършила действие по служба, нормативно
установено в Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребители и за ползване на водоснабдителните канализационни системи,
изд. от МРРБ, а именно: да не състави акт за констатирано нарушение -
протокол за констатации за незаконно присъединяване към
водоснабдителните и канализационни системи, съгл. чл. 37, ал. 3 вр. чл. 37, ал.
1 вр. чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ. С постановлението
спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“ и е указано, че тя се
задължава да не нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и
да се явява при призоваване. Постановлението е предявено на ищцата на
датата на издаването му.
Предвид изрично конкретизирания в исковата молба период, за
търпените вреди през който ищцата претендира обезщетение по настоящото
дело, от значение за спора са извършените във времето от привличането й
като обвиняем на 07.04.2022г. до прекратяването на наказателното
производство на 19.03.2024г. процесуално-следствени действия по
образуваното с постановление на прокурор от ОП – Д. на 22.05.2019г.
досъдебно производство № 161/2019г., приложено към настоящото дело.
Непосредствено след привличането й като обвиняем на 07.04.2022г.,
ищцата е била разпитана в това й качество. Видно от протокол за разпит на
обвиняем (л. 57, том І от ДП), разпитът е протекъл от 14:15 часа до 15:00 часа.
С писмо от 08.04.2022г. (л. 187, том ІІІ на ДП) разследващият полицай е
уведомил началника на РУ-Б. към ОД на МВР – Д. за взетата мярка за
неотклонение „подписка“ и е поискал определяне на служител, който да
контролира задължението на обвиняемата да не ненапуска местоживеенето си,
като за констатирани нарушения да бъдат уведомени ОП – Д. и ОС – Д..
На16.11.2022г. ищцата е била призована за провеждане на очна ставка
между нея и свидетеля М. Д. С. на 06.12.2022г., (протокол на л. 215, том ІІІ от
ДП). Очната ставка да е проведена, тъй като М. С. не е бил успешно призован
(л. 216, том ІІІ от ДП).
Според протокол от 30.01.2023г. (л. 166, том І от ДП), на тази дата е
извършено предявяване на разследването на основание чл. 226, ал. 1 от НПК
на ищцата като обвиняем и на адвоката й; те са се запознали с всички
материали във времето от 09:00 часа до 11:20 часа.
Съгласно протокол от 09.05.2023г. (л. 169, том І от ДП), на основание чл.
227 от НПК и по указание на прокурора на тази дата разследващ полицай е
извършил ново предявяване на разследването на ищцата като обвиняем и на
адвоката й; те са се запознали с всички материали във времето от 09:56 часа до
4
10:50 часа.
На 09.10.2023г. е извършено ново предявяване на разследването на
обвиняемата и адвоката й, като видно от протокола (л. 194, том І) след
запознаването с материалите във времето от 9:40 часа до 10:50 часа същите са
направили възражения и са отправили искания по доказателствата.
С постановление на прокурор от ОП-Д. от 20.11.2023г. (л. 41, том І от
ДП) взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение „подписка“ е отменена, на
основание чл. 199 и чл. 234, ал. 8 от НПК, по съображения, че вече са
изминали повече от една година и шест месеца от вземането на мярка за
процесуална принуда спрямо лицето.
На 29.11.2023г. е проведена очна ставка между обвиняемата М. И. Г. и
свидетеля М. Д. С. във времето от 10:00 часа до 10:20 часа (л. 196, том І от
ДП).
Ищцата и адвокатът й са били отново призовани за предявяване на
разследването на 01.12.2023г., протекло от 10:30 часа до 11:35 часа – така
протокол на л. 198 от ДП.
Досъдебното производство е изпратено на ОП – Д. с мнение на
разследващия полицай за предаване на съд на М. И. Г. за извършено
престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК. Видно от приложението към мнението,
съгласно чл. 235 от НПК, в хода на разследването са разпитани общо 25
свидетеля, от които 16 лица от град Б.; изискани са множество писмени
доказателства от „ВиК-Д.“ АД, банкови институции и Община Б. (том ІІ).
Установява се още, че преди да бъде привлечена като обвиняема ищцата е
давала обяснения по предварителна полицейска проверка на 26.03.2019г. (л.
63, том ІV от ДП); от ищцата е бил иззет компютър (л. 13, том ІІІ на ДП);
ищцата е била разпитана като свидетел на 31.10.2019г. и на 05.11.2019г. (л. 66
– 79, том І от ДП).
С постановление от 19.03.2024г. прокурор при ОП – Д. по ДП №
161/2019г. по описа на сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Д., като е намерил, че
обвинението не е доказано, на основание чл. 199 вр. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК,
е прекратил наказателното производство по отношение на ищцата по
повдигнатото обвинение по чл. 301, ал. 1 от НК.
Така по делото е установено, че в периода от 07.04.2022г. до 19.03.2024г.
ищцата е имала качеството на обвиняем в извършване на престъпление по чл.
301, ал. 1 от НК; че в периода от 07.04.2022г. до 20.11.2023г. спрямо нея е била
взета мярка за неотклонение „подписка“; че наказателното производство,
водено срещу нея, е прекратено на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.
Според приетото с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д.№
3/2004г., ОСГК, правозащитният орган отговаря и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението, като основанието по чл. 237, ал. 1, т. 2 от НПК, отм., сега чл.
243, ал. 1, т. 2 от НПК съответства на основанието за търсене на отговорност
5
за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 от ЗОДВПГ, след изм. - чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 от
ЗОДОВ.
Следователно ответникът дължи на ищцата обезщетение за всички
вреди, които тя е претърпяла като последица от незаконно повдигнатото й
обвинение. Обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди, съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, се дължи при наличие на пряка причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.
Във връзка с установяване на претърпените от ищцата вреди като пряка
и непосредствена последица от незаконното й обвинение в извършване на
престъпление от общ характер по делото са събрани писмени и гласни
доказателства, както и са приети заключения на вещи лица по съдебно-
психологическа, съдебно-медицинска и съдебно-счетоводна, включително
допълнителна, експертиза.
Относно имуществените вреди:
Според твърдението в исковата молба, наложената на ищцата мярка за
неотклонение „подписка“ направила невъзможно отпочването на работа в гр.
В.. Разликата между уговореното очаквано брутно трудово възнаграждение от
4500 лв. на месец и реално полученото такова от ищцата за периода
07.04.2020г. – 19.03.2024г. по заеманите от нея длъжности се претендира като
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза.
Ищцата е представила с исковата молба своята автобиография, диплома
за средно образование и професионална квалификация (л. 47-51), както и
заявление от 07.02.2023г. до М. П., управител на „Интерлигва-М.П.“ ЕООД,
гр. В., за приемане на работа на длъжността „***“ (л. 52). В горния ляв ъгъл на
заявлението е изписано ръкописно „Да! Трудова заплата 4500 лв. Начало:
веднага. Месторабота: В.“ и е положен подпис.
По делото е разпитана като свидетел М. Г. П., управител на
„Интерлигва-М.П.“ ЕООД, която е пояснила, че фирмата има за своя дейност
преводи и легализация на документи, на сайтове, на всичко с текстово
съдържание. Между края на януари и началото на февруари 2023г., на табла за
обяви на няколко места в гр. В., предимно в университети, в т.ч.
Икономическия университет, свидетелката разлепила обява за работа, като
търсела технически (офис) сътрудник на 8-часов работен ден, с 6-месечен
срок за изпитване в полза на работодателя и брутна заплата 4500 лв. По
обявата се обадили няколко човека, с които провела интервю и одобрила
двама-трима. Накрая се спряла на М. Г. и й дала бланка за попълване
(приложената на л. 52), която после да й послужи като основа за оформяне на
документите при започване на работа, да я представи на счетоводителката си.
Лично свидетелката изписала ръкописния текст в горния ляв ъгъл на
заявлението. Възнаграждението от 4500 лв. свидетелката определила, като
взела предвид, че понякога се изисква да се работи в събота или неделя,
понякога може да се наложи някоя оферта да бъде написана малко по-късно
вечерта, да е необходимо повече техническо време за обработка, както и
6
поради факта, че ищцата й казала, че не живее в гр. В. и ще се наложи да
пътува. Заявлението било съставено в два екземпляра, от които единият
свидетелката предала на ищцата, за да го има тя, а другият останал при
свидетелката и бил предназначен за предаване на счетоводителя. С ищцата
основно говорили за задълженията, които ще има, с оглед спецификата на
работата и най-важно за свидетелката било дали лицето има необходимата за
нея квалификация. Два-три дни по-късно ищцата й се обадила, била много
разстроена и казала, че няма да може да започне работа, защото имала
някакви проблеми с дела и просто няма да може да отсъства от града, в който
се намира. До назначаване на работа не се стигнало, свидетелката изобщо не
говорила със счетоводителката си за договор с ищцата, защото искала първо
да я одобри и след това да я представи на счетоводителката и да обсъждат
всички други подробности по договора. Свидетелката не била на 100%
сигурна за назначаването на ищцата, защото след обаждането от нея просто не
стигнали до обсъждане със счетоводителката. В момента длъжността
„технически сътрудник“ била заета и служителят получавал около 3000 лв.
заплата. Няколко месеца след като ищцата си подала молбата (май или юни
2023г.), по лични здравословни причини се наложило да се намали капацитета
на работата, свидетелката се отказала от някои услуги и поради това намалила
възнагражденията на двамата си служители (един технически сътрудник и
един преводач).
Прието е заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните. То е изготвено от специалист с необходимата
професионална квалификация, въз основа доказателствата по делото и
справка в НАП и няма причина да не бъде кредитирано. От него се
установява, че за периода от 07.04.2022г. до 19.03.2024г. ищцата е получила от
различните си работодатели брутни трудови възнаграждения в общ размер
15 983,44 лв., а за периода от 07.02.2023г. до 19.03.2024г. е получила брутни
трудови възнаграждения в общ размер 10 833,46 лв., като в първите три месеца
от втория период не е била заета по трудово правоотношение. За времето от
07.02.2023г. до 19.03.2024г., при работа по трудов договор с „Интерлигва-
М.П.“ ЕООД при условия – пълен работен ден и 4500 лв. брутна заплата,
ищцата би получила възнаграждение общо в брутен размер от 60 300 лв. Така
вещото лице е определило разликата между възнаграждението, което ищцата
би получила, ако е била заета по трудов договор с възнаграждение от 4500 лв.
месечно за времето от 07.02.2023г. до 19.03.2024г. и това, което реално е
получила в същия период за действително положен труд - в размер на
49 466,55 лв. Тази разлика в нетен размер е 39 950,43 лв. (съгласно
заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза).
Сумата от 49 466,55 лв. се претендира от ищцата като претърпяна от нея
имуществена вреда под формата на пропусната полза. Понятието пропусната
полза не е дефинирано в гражданския закон, но в теорията и съдебната
практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на
имуществото на увреденото от деликта лице. В закона няма презумпция, по
7
силата на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила. На
обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се
поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или
хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно
обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от
деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на
пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е
въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от
действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази
възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне
правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото
допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и прието с ТР
№ 3/2012г. по тълк. дело № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС във връзка с
обезщетение за пропусната полза от неизпълнение на договорно задължение,
чиито принципни постановки, свързани с характера на вредата и начина на
установяването й, са приложими във всички случаи на имуществено
увреждане, в т.ч. и в хипотезите на обективната деликтна отговорност. В този
смисъл е ТР № 3/13.01.2023г. по тълк. дело № 3/2021г. на ОСГТК на ВКС, в
мотивите на което е разяснено, че вредите са обективна категория и затова за
уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването
им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното
им съществуване. Така на доказване подлежат фактите, от които произтича
възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало
невъзможно поради деликта (причинната връзка). На оценка подлежат както
преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и
състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно
увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта.
Не е спорно по делото, че до подписване на трудов договор между
ищцата и „Интерлигва-М.П.“ ЕООД не се е стигнало, такъв не е регистриран в
НАП. Събраните по делото гласни доказателства изясняват, че представеното
писмено заявление за назначаване на работа при „Интерлигва-М.П.“ ЕООД е
било съставено в процеса на уточняване на условията на трудовия договор. То
съдържа изявлението на ищцата да бъде назначена и изявлението на
работодателя за одобряване, както и основните елементи на
правоотношението – продължителност на работния ден, заплата. Предстояло е
предаването на един екземпляр от него на счетоводителя на дружеството, но
също така свидетелката П. е посочила, че не е предала този екземпляр и не е
уточнила условията със счетоводителя, защото искала първо сама да одобри
кандидата. Така остава неясно от дадените показания дали процесът на
преценка на качествата на кандидата за заемане на длъжността е приключил
или е щял да продължи преди управителят на дружеството да се убеди в
избора си на кандидат. Освен това от свидетелските показания не може да се
8
направи извод, че съдържанието на изявленията в заявлението разкриват
окончателно размера на бъдещото трудово възнаграждение, тъй като
свидетелката е съобщила, че окончателните условия предстояли да бъдат
уточнени с нейната счетоводителка. На следващо място от показанията на
свидетелката става ясно също, че трудовото възнаграждение за тази длъжност
е било намалено през май-юни 2023г. поради намаляване обема на работата
във фирмата. Следователно, въз основа събраните гласни доказателства, не
може да се приеме за доказано по делото, че в периода 07.02.2023г. –
19.03.2024г. ищцата е имала сигурното очакване за получаване на трудово
възнаграждение в размер 4500 лв.
Освен това, към датата 07.02.2023г. на ищцата вече е била наложена
мярката за неотклонение „подписка“ – с постановлението за привличане като
обвиняем. То й е връчено в същия ден и с него й е разяснено, че се задължава
да не променя местоживеенето си (така изричният текст в постановление за
привличане на обвиняем). Работата в друго населено място, до което лицето
ще пътува през работните си дни и ще се връща по своето местоживеене, не
съставлява промяна на местоживеенето. Според чл. 60, ал. 1 от НПК,
подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да
напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
Местоживеенето на ищцата е било в гр. Б. и за контрол над ненапускането му
без разрешение е било уведомено РУ - Б. към ОД на МВР – Д.. Подписката,
като мярка за неотклонение, не ограничава по никакъв начин правото на труд
на обвиняемото лице. Практиката по наказателни дела по чл. 66 от НПК е
възприела като нарушаване на мярката за неотклонение случаите, в които
обвиняемият не се е явил пред съответния орган без уважителни причини или,
когато мярката е „подписка“ - да е променил местоживеенето си, без да го е
уведомил за това. Полагането на труд в друго населено място, до което лицето
ще пътува през работните си дни и ще се връща по своето местоживеене, не е
ограничено от наложената мярка „подписка“. Достатъчно е обвиняемото лице
да е уведомило разследващия орган за това. В този смисъл - решение №
80/24.02.2023г. на ВКС по н.д.№ 107/2023г., ІІ н.о.; решение №
230/07.11.2016г. на ВКС по н.д.№ 998/2016г., І н.о.; решение №
651/05.01.2001г. на ВКС по н.д.№ 609/2000г., ІІ н.о. и други. Изложеното
означава, че за ищцата е била налице възможността да поиска предварително
разрешение от съответния орган, за да напуска гр. Б., където е било нейното
местоживеене, с цел полагане на труд по трудово правоотношение в гр. В., или
дори само да уведоми за това разследващия орган, според приетото от
практиката, доколкото в този случай промяна на местоживеенето на практика
липсва. От тази възможност ищцата не се е възползвала. В материалите по
досъдебното производство не се съдържат данни тя да е отправила искане и
разрешение да не й е било дадено, или да е уведомила разследващия орган, че
ще започва работа в гр. В., до където и обратно ще пътува в работните си дни.
Пропускането да работи при посочения от нея работодател следствие нейната
неправилна преценка или поради неупражнена възможност елиминира
9
пряката причинна връзка между пропуснатото възнаграждение и наложената
мярка за неотклонение „подписка“.
С оглед на горното, по делото е доказана само потенциалната
възможност ищцата да започне работа като технически сътрудник при
„Интерлигва-М.П.“ ЕООД с вероятно първоначално възнаграждение в размер
на 4500 лв., но не е установено реалното осъществяване на възможността за
реализиране на този доход, както и че получаването му е станало невъзможно
поради наложената й мярка за неотклонение „подписка“. Не е доказана както
реална вреда, така и причинна връзка с деликта. Искът за сумата от 49 466,55
лв., като недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Относно неимуществените вреди:
Обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, се
дължи при наличие на пряка причинна връзка между незаконното обвинение
за извършено престъпление и претърпените вреди, преценени с оглед общия
критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване на
всички неимуществени вреди според чл. 52 от ЗЗД означава съдът да определи
точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във
всеки отделен случай конкретно (съобразно характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение), а не по общи критерии. Пострадалото
лице следва да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, който е
различен за всеки отделен случай. В този смисъл - ППВС № 4/23.12.1968г., ТР
№ 3/22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004г. ОСГК на ВКС. Наред с това, в решение
№ 480/23.04.2013г. на ВКС по гр. д. № 85/2012г., IV г.о. е прието, че като база
за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да
служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането. Посочено е, че размерът на
обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия,
като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи. По тези определящи показатели въз основа събраните
доказателства съдът намира следното:
Справка за съдимост на л. 61, т. 1 от ДП установява, че ищцата не е
осъждана. Според изготвени от мл.полицейски инспектор при РУ – Б. на ОД
на МВР – Д. характеристични данни за лицето към 19.01.2022г. (л. 62, том І от
ДП), след развода си М. Г. живее на адреса по исковата молба заедно със сина
си Ц.; по данни на съседи и познати тя е уравновесена, не е конфликтна,
поддържа добри съседски взаимоотношения; няма криминалистични
регистрации и заявителски материали за извършени от нея престъпления или
нарушения на обществения ред; не е задържана в поделения на МВР; няма
данни за наказания по чл. 218Б от НК или срещу нея да има ограничителни
заповеди по ЗЗДН; няма регистрации в служба КОС и не притежава
10
огнестрелно оръжие; има наложени две наказания за нарушения на ЗДвП – по
един акт и по един фиш. Същите са характеристичните данни за лицето,
дадени и преди привличането му като обвиняем от друг полицейски
инспектор (л. 11, том ІІІ на ДП).
В исковата молба ищцата е посочила, че е разведена и се грижи за детето
си Ц.П.Д. сама. Твърдяла е, че воденото срещу нея наказателно производство
се отразило много тежко и на 12-годишния й син, който започнал да се
напикава в училище без здравословен проблем и другите деца му се
подигравали за това; драстично напълнял и развил инсулинова резистентност;
ходел из дома и повтарял „мама е ядосана, мама я боли глава“; започнал
посещение при психолог и участие в програма за социално подпомагане. Тези
страдания на детето съставлявали съществен компонент от претърпените от
самата ищца неимуществени вреди като нейни майчини страдания в резултат
на воденото против нея досъдебно производство, тъй като за майката нямало
по-голяма мъка от това да гледа, че малолетното й дете страда в резултат на
стореното спрямо майка му от ответника.
В досъдебното производство се намира декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние (л. 60, том І от ДП), в която М. Г. е
декларирала, че семейството й се състои от Ц.П.Д. (син). Ищцата е
представила с исковата молба два амбулаторни листа от прегледи през 2020г. и
два – от 2022г. Наднормено тегло при детето е констатирано с давност от 2
години в амбулаторен лист от 25.02.2020г., издадено от общопрактикуващ
лекар (л. 35). Тогава детето е било на 7,6 години, т.е. проблемите с теглото
датират поне от 2018г. (5-годишна възраст на детето). Данни за развита
инсулинова резистентност не се съдържат в представените от ищцата
доказателства. Другите два амбулаторни листа – от 15.03.2023г. и от
22.03.2023г., издадени от специалист-невролог, документират оплаквания от
главоболие от тензионен тип на първата дата, което на втората е отзвучало.
При първия преглед е дадена препоръка за КТ, консулт с ендокринолог и
проследяване, а при втория, поради оплаквания от болки в корема, гадене и
повръщане пациентът е насочен към ендокринолог и проследяване. Друга
медицинска документация не е налична по делото.
Към исковата молба ищцата е приложила сключен между нея и „Соник
Старт“ ООД договор за предоставяне на социална услуга от 21.04.2022г. и
допълнително споразумение към него от 21.04.2023г. Предмет на договора, с
продължителност общо от 21.04.2022г. до 21.04.2024г., е средносрочна
социална услуга „терапия и рехабилитация“ на детето Ц.П.Д.. По делото е
приложена съставената преписка във връзка с изпълнението на сключения
договор (л. 115-429). Внимателният прочит на съдържащите се в нея
документи не дава основание на съда да приеме за доказано твърдението на
ищцата, че възникналите здравословни и поведенчески промени при детето,
по повод на които то е получавало социалната услуга, са пряка и
непосредствена последица от отражението на воденото срещу майката
досъдебно производство.
11
Според протокол от опознавателна среща с майката от 05.04.2022г.,
ищцата споделила своите притеснения, че момчето е започнало да се
напикава, като обясненията, които дава е, че го мързи; започнал безразборно
да се тъпче с храна; тя се опитвала да въведе някакъв режим но той
компенсирал, като прекалявал със сладки храни; детето било на две години,
когато след поредица от скандали се разделили с бащата; детето живеело с
майка си, баба си и дядо си по майчина линия; подържало контакт с бабата и
дядото по бащина линия, но не и с баща си. Майката споделила, че на детето
му липсва качественият контакт с бащата; най-силна връзка имало с вуйчо си;
познавало се и много добре общувало с по-малката сестричка Д. от втората
жена на бащата; общувало със своите съученици; търсело приятели и
внимание; обичало да общува и да говори, много често преувеличавало и
фантазирало. Към този момент - 05.04.2022г., ищцата не е била привлечена
като обвиняема, но образуваното досъдебно производство е било факт и
процесуални действия с нейно участие са били извършени. Няма данни обаче
тя да е съобщила като първоизточник на проблемите на детето именно тези
действия и начина, по който те са й се отразявали. И в съставените в
последствие документи такива сведения не се откриват - протокол за
опознавателна среща от 08.04.2022г.; протоколи от 15.04.2022г., 18, 20 и 22
април 2022г., съставени от психолог; протоколи за индивидуална работа от
17.05.2022г., 28.06.2022г.; становище на психолог за детето от 21.07.2022г.,
19.10.2022г.; протокол за индивидуална работа от 15.02.2023г. и 12.04.2023г.;
формуляр за преглед на плана от 21.04.2023г.; протокол от 04.10.2023г., доклад
от 19.01.2024г. В тази документация е отразена констатацията, че момчето е в
начална училищна възраст, отглежда се в непълно семейство /от единия
родител майка/ и разширеното семейство по майчина линия; контактите с
другия родител са по установен график за срещи; според майката много му
липсвал баща му, който често го подвеждал с обещание, че ще дойде да го
вземе, а не го правел, в същото време детето знаело, че баща му има и друго
дете - момиченце, при което ходел по-често; това провокирало много въпроси
и негативни преживявания у детето; от друга страна баба му и дядо му по
майчина линия, за да „компенсират липсата на другия родител“,
удовлетворявали всяко негово желание, възпитателните методи и поведение,
които имали към детето, били коренно различни от тези на майката, те не
поставяли никакви граници и правила, а когато майка му го направела, той се
настройвал негативно към нея; детето посещавало редовно училище, имало
приятелска среда, но също така често ставало обект на агресия - както
вербална, така и физическа; момчето срещало затруднения в организирането
на свободното си време; трудно се ориентирало в междуличностните
взаимоотношения; често ставало обект на подигравки и агресия от страна на
свои връстници; не проявявало агресия, рядко се защитавало, но реагирало на
всичко това с неконтролируем апетит и желание да яде постоянно; също така
прекарвало много време в компютърни игри; свикнало е да получава всичко,
което пожелае, като компенсация, че баща му не присъства активно в живота
12
му. В протокола от 15.04.2022г. психологът е отразил, че като цяло
самооценката на момчето е нестабилна и нереалистична, налице е слаб
самоконтрол, също така и проблем с изпускане по малка нужда, като този
проблем е възможно да е свързан със силни емоционални и тревожни
преживявания, произтичащи от това, че момчето все още не е приело
окончателната раздяла на своите родители; то трудно разговаря по теми,
свързани със семейната ситуация, дори проявява склонност да ги избягва и
променя темата, често включва защитни механизми. Майката отчитала, че
всичко това е резултат от раздялата с баща му, с когото контактът бил силно
затруднен; бащата липсвал много на детето. Отразени са и неговите виждания,
че много му липсва баща му, че искал да идва да го взема след училище и да
прекарва време с него, както бащите на другите му приятели; че много добре
се разбирал с децата на втората съпруга на баща му. В цялостната оценка на
детето в досието (част 1, т. 2) е застъпено като „влияние на значителни
събития (положителни и отрицателни) от живота на родителите и роднините
върху детето“ това, че родителите са се разделили, когато детето е било на две
години; често е било свидетел на скандали. Работата с детето е насочена към
установяване на подтиснати емоции и преживявания; укрепване и
канализиране емоционалните преживявания. В част 2, т. 3 на цялостната
оценка на детето е отбелязано, че родителите са разделени и към момента
отношенията им са обтегнати. Дадени са бележки за работа с детето в насока
стабилизиране самооценка и формиране на умения за себеразбиране и
себеизразяване; изграждане на умения за рефлексия на собственото
поведение; укрепване и канализиране емоционалните преживявания на
детето. Дадени са също бележки за работа със семейството - обратна връзка с
родител и даване на насоки за изграждане на подкрепяща и развиваща среда за
детето с ясно и категорично заявени правила и граници; уеднаквяване на
моделите на възпитаване на детето на възрастните от обкръжението му, които
участват в отглеждането му. В протокол за индивидуална работа от
28.06.2022г. психологът е документирал обсъждането с детето на
взаимоотношенията му с неговата майка; детето трудно приемало мисълта, че
може да не получи нещо, което иска; отказите от страна на майка му често
водели до фрустрация; момчето си позволявало да я нагрубява и обижда; в
момента отношенията им били влошени и то не приемало нейното решение по
повод закупуване на тротинетка. В становище за детето от 21.07.2022г.,
изготвено от психолог, се съдържа обобщение на горните данни, но също така
е изведено, че е видно, че семейната ситуация и неизяснените
взаимоотношения с другия родител-баща са източник на тревожни
преживявания и причина за включване на защитни механизми; Ц. все още не е
осъзнал и не е приел фактическата раздяла между родителите си. В становище
на психолога от 19.10.2022г. е отбелязано, че детето към момента е спокойно,
не се наблюдават конфликтни взаимоотношения със съучениците му; че често
иска да му се купуват различни вещи, трудно приема „не“ за отговор, в
изолирани ситуации проявява вербална агресия срещу майка си, изпада във
13
фрустрация; заучил е погрешен модел, че понеже расте без един родител
трябва да се удовлетворяват всичките му желания. Посочено е, че се работи в
тази посока с цел детето да може да проявява по-голям самоконтрол, да
овладява импулсите си и да приема ситуацията обективно; с родителя също са
проведени разговори в тази насока, тъй като той вече трудно се справял с
погрешно заучения модел и не можел да контролира желанията на детето, а от
там се повлиявали и взаимоотношенията между тях. На 21.01.2023г. е
изготвен формуляр за преглед на плана, според който по време на проведените
консултации с майката били дадени конкретни насоки и идеи за включване на
дейности в домашни условия с цел да помогнат на детето да бъде по-сигурен в
себе си и своите възможности, за да може да се справя самостоятелно; било
обсъдено, че е нормално да искаме да дадем най-доброто на децата си, да ги
предпазим от неприятности и беди, но когато тези тревоги преминават
границите се отразяват негативно на детето, а и на самите родители, че тези
тревоги често пъти се съчетават със свръхобгрижване, а това отнема
социалните умения на детето и не му позволява самостоятелно да взема
решения. В протокол за индивидуална работа от 15.02.2023г. е отразена
конфликтна ситуация със съученик на детето, която видимо повлияла
емоционалното му състояние и самооценката му. Във формуляр за преглед на
плана от 21.04.2023г. е отбелязана вътрешна съпротива на детето да приеме
промени, които са настъпили в ежедневието му - преместване в ново жилище,
раздяла с баба му и дядо му по майчина линия, с които много е свикнал и
които много го обгрижвали. В протокол за индивидуална работа от
12.04.2023г. е документирано, че в живота на семейството предстои промяна –
преместване в жилището на съжителя на майката, което притеснява момчето и
му носи негативни преживявания. За негативни емоционални преживявания
по повод последното обстоятелство се сочи и в протокол от 04.10.2023г. –
детето живеело при баба си и дядо си по майчина линия в с. Ц., въпреки
несъгласието на майката, която живеела в гр. Б. с партньора си. Това не било
добре прието от детето. В доклад от 19.01.2024г. е отчетен положителен
развой на работата с детето; майката е споделила, че е по-спокойна по
отношение на сина си, тъй като в последно време нямало притеснителни
ситуации; оставал проблемът с неспазване на хранителния режим, но тя
редовно водела детето на профилактични прегледи, то редовно посещавало
тренировки по лека атлетика. През останалия период до изтичане срока на
договора посещенията на детето са по-редки, детето не искало да посещавало
центъра, майката срещала трудности да го води и е преценено работата да не
продължава.
Горното детайлно проследяване на цялата документация от досието по
изпълнение на договора за предоставяне на социална услуга налага само един
извод – че необходимостта от ползването на тази услуга за детето е с
първоизточник последиците от прекратяването на брачната връзка между
родителите и затрудненията на детето да преработи тази и последвали други
житейски ситуации. Става ясно, че детето е следвало да се справя с последици
14
от трудна раздяла между своите родители, с липсата на контакти с бащата, с
конфликти в училище, с различни възпитателски подходи на значимите за него
възрастни (майката, бабата и дядото по майчина линия), с промени в
местоживеене, с появата на нов партньор в живота на майката и съжителство с
него. Няма и една данна в тези материали, от която да се заключи, че
емоционалните преживявания на детето, а от там и естествените майчини
притеснения на ищцата за неговото състояние и развитие, е с първопричина
отраженията на воденото досъдебно производство върху майката. Несъмнено
ищцата е имала своите притеснения във връзка със здравословното състояние
на своето дете, които са присъщите на родителската й роля страдания. Няма в
документацията сведения, от които да се направи извод, че проблемите на
детето са с произход в промяна поведението на майката като следствие от
наказателното преследване срещу нея.
Горният извод не се опровергава от показанията на свидетелката М. Й.
Н.. Тя е съобщила, че познава ищцата от четири години, когато и двете
работили за 3 месеца в супермаркет „Алдо“ в гр. Б.. Сприятелили се и
поддържали постоянно контакт, въпреки че свидетелката живеела в гр. Д. –
ако не се виждали, се чували по телефона. Познава ищцата като много добър,
честен и сърдечен човек, невероятен приятел. Малко след като се запознали
през 2021г., наказателното дело било в ход и тогава ищцата й споделила за
него. Тогава настъпила промяна в ищцата - била много отчаяна, че заради това
дело не може да си намери работа; била доста угрижена, имала и син, за
когото трябвало да се грижи, а нямала тази възможност. Станала унила, дори в
един момент се затворила в себе си. Свидетелката познава и сина на ищцата.
Тя предполага, че детето виждало майка си как е депресирана, омърлушена и
не е такава, каквато била преди и разбирало, че има някакъв проблем.
Момчето не знаело за тези проблеми, но това съответно му се отразило и на
него. Видима промяна имало и в двамата. Конкретни сведения за това в какво
точно се изразява промяната при момчето свидетелката не дава. Тя не
съобщава да знае и за предоставяната на детето социална услуга, нито за
развитието на семейните отношения, поради което и нейните показания не
носят конкретна информация, която да не е съответна на обсъдените по-горе
писмени доказателства. Относно здравословното състояние на ищцата тази
свидетелка е посочила, че единственият й по-сериозен проблем са шиповете
във врата; не знае (ищцата не е споделяла) да е посещавала често лекари и да
има други здравословни проблеми.
Свидетелят С.Р.С. познавал ищцата от преди 5-6 години, били колеги
във „ВиК-Д.“ ЕООД. Работили заедно около година и половина – две преди да
я „изгонят“. Познавал я като весела и спокойна. Малко преди да я освободят
от работа била подложена на психически тормоз от директора на дружеството.
Променила се, защото я обвинили по две направления – едното било
финансово, а другото било викането в полицията, а също и самата полиция
тръгнала да издирва свидетели във връзка с това къде ищцата е ходила, да
разпитват хората дали е вземала пари. След като полицията започнала да
15
разпитва свидетели, тя още повече се затворила в себе си и започнала да
избягва хората, започнала да влиза в едни ревове и плачове. Имала някакви
близки хора, които й съобщавали, че ходят да разпитват служители и
инкасатори, които ги принуждавали да свидетелстват срещу нея. След като
вече не работела във ВиК, продължила да звъни на свидетеля, защото само той
й обръщал внимание, всички от гр. Б. я били „елиминирали“. След този
момент се видели няколко пъти. Била притеснена, уплашена. Майка й още по-
тежко преживявала случващото се; починала.
Свидетелските показания са обсъдени от клиничен психолог Б.Г.,
изготвила неоспореното заключение по съдебно-психологическата експертиза
и след проведено психологично обследване на ищцата. Експертът има
нужните специални познания и няма причина заключението му да не бъде
ценено. В мотивите, в хода на експерименталното психологическо изследване,
вещото лице е констатирало, че при ищцата не се откриват психопатологични
феномени, интелектуалното функциониране е в границите на нормата, налице
са добри възможности за избор на решения в примерни социални и житейски
ситуации, съответни на образователния и социален опит. Установен е
подчертано хистероиден профил, с повишени скали и на депресия и параноя.
Според вещото лице, ищцата е била поставена в стресова ситуация с много
голям заряд, в следствие на която тя е развила тревожност, вътрешно
напрежение, имала е нарушения на съня, апетита и концентрацията;
редуцирани социални контакти и повишена раздразнителност в общуването с
близкото обкръжение. Видно от експертното обсъждане в заключението,
психичното й състояние се е владеело от потиснато настроение, с висока по
интензивност тревожност, невъзможност да се зарадва, невъзможност да се
справи със ситуацията, безпомощност, проблемно ангажиране и справяне с
ежедневните си задължения; последвали са симптоми на тежка депресия,
съчетана с висока по интензивност тревожност, повишено преработване на
преживяната масивна психотравма. Описаните промени са възникнали в
следствие па воденото разследване. Към момента на освидетелстването са
налице данни за актуална психотравма, която се изразява в повишена
реактивност в общуването, повишена раздразнителност, нарушения на сън,
нарушен апетит, промяна на взаимоотношенията в социалния кръг, повишена
бдителност; наблюдават се емоционални преживявания от тревожно -
депресивния регистър. В хода на експертното обсъждане вещото лице е
посочило, че ищцата е лабилна, с високо по интензивност безпокойство, с
персистиращи прояви на тревожност и депресия; прояви на гняв към
случилото се, довело я за себеусещане за престъпник и малоценностни
изживявания. Стресорът е засегнал и семейното й обкръжение по начин, довел
до изолиране на детето й. Налице е актуална психологична травма, за
преодоляване на която е препоръчително да посещава психотерапевт, но към
момента симптомите при ищцата не покриват критериите за посттрваматично
стресово разстройство.
По делото е прието също неоспорено заключение на вещото лице д-р
16
Пл.Т., дадено обосновано и от специалист - неврохирург, въз основа
представените от ищцата с исковата молба амбулаторни листи (подробно
обсъдени в мотивната част на заключението) и подписана от нея декларация в
досъдебното производство (том V), както и след извършен преглед, което
следва да бъде кредитирано. Оплаквания от главоболие се появяват през март
2019г. (тогава ищцата е давала обяснения по предварителна полицейска
проверка - на 26.03.2019г.), отразени са и през февруари 2022г., март 2022г.,
които наред с други симптоми са дали основание за провеждане и на образни
изследвания за потвърждаване на диагноза увреждане на дискове в шиен
отдел, която не е потвърдена. Според експерта, по време на воденото
досъдебно производство ищцата е имала неврогенни оплаквания от
функционален характер (невроза), които биха могли да се свържат с
претърпения през 2016г. развод, отглеждането като самотен родител на дете,
което посещава специализиран център, провеждане на процесуални-
следствени действия и произтичащата от това тревожност, описана в съдебно-
психологическата експертиза. Тези оплаквания са били редуцирани след
посещения при невролози и с назначената подходяща медикаментозна
терапия.
Към исковата молба е приложено писмо от 06.01.2020г. от „УниКредит
Булбанк“ АД до ищцата, получено от нея на 07.01.2020г. (л. 45), с което е
поканена да започне работа като „консултант клиенти“ по заместване във
филиал Б. с брутна месечна заплата от 1100 лв. и 6-месечен изпитателен срок
в полза на работодателя. Описани са необходимите документи за назначаване
на работа (л. 46). Твърденията в исковата молба, че ищцата не започнала
работа, въпреки одобрението от работодателя, тъй като банката узнала за
воденото в малкия град наказателно производство с предмет на обследване
предходната работа на ищцата, останаха недоказани по делото, а освен това
тези обстоятелства следва да се приемат за ирелевантни по спора, доколкото
са за събития от 2020г. и тъй като претендира обезщетение за вредите, които
ищцата е търпяла в периода от привличането й като обвиняем до прекратяване
на наказателното производство (07.04.2020г. – 19.03.2024г.).
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ищцата е работила по трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ,
сключен с „Моби М“ ЕООД от 20.09.2021г. до 16.05.2022г., който е прекратен
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие). След това по
безсрочен трудов договор с „Пармаркет Ритейл“ ООД ищцата е работила от
05.05.2022г. до 01.11.2022г., когато трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ. На 17.05.2023г. е сключила трудов договор с
„Куийнс Уайнъри Хаус“ ЕООД, който е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от
КТ, считано от 17.07.2023г. На 17.07.2023г. ищцата отново е сключила трудов
договор с „Пармаркет Ритейл“ ООД, който е прекратен по взаимно съгласие на
18.10.2023г. На 15.11.2023г. ищцата е започнала работа в „Обединена
българска банка“ АД и правоотношението е прекратено по взаимно съгласие
на 27.04.2022г. Така по делото се установява, че ищцата е работила по трудово
17
правоотношение при различни работодатели през процесния период и няма
доказателства да е била напълно нетрудоспособна, както и да е оставала
продължително без работа или пък да не е била назначавана по причина
воденото досъдебно производство.
Въз основа обсъдените доказателства и по посочените по-горе критерии
съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението, което
ответникът дължи на ищцата за доказаните претърпени от нея вреди от
неимуществен характер, така както тя ги е описала в исковата молба и за
периода, за който ги претендира – от 07.04.2022г. до 19.03.2024г. (съдът е
обвързан от претенцията така, както е заявена с исковата молба).
Трайна е съдебната практика (решение № 480/23.04.2013г. на ВКС по
гр. д. № 85/2012г., ІV г.о., решение № 165/16.06.2015г. на ВКС по гр. д. №
288/2015г., ІІІ г.о.), че наказателното преследване неминуемо причиняват
негативни психически изживявания, изразяващи се в обичайните такива –
душевен дискомфорт, обусловен от притеснението от бъдещото развитие на
производството, евентуалното предаване на съд. Тези вреди се презумират
като обичайни и типични за лице, срещу което е предприето наказателно
преследване, и не е необходимо то да твърди изрично и да доказва такива
вреди. Предвид това, че ищцата е неосъждана, повдигането на обвинение
срещу нея за тежко умишлено престъпление само по себе си сочи на
настъпило неблагоприятно отражение върху психиката й. В решение №
480/23.04.2013г. на ВКС по гр. д. № 85/2012г., ІV г.о. е посочено също, че
обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. При това е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в
съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на
болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане
на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и
пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл са и решение
№ 55/11.03.2013г. на ВКС по гр.д.№ 1107/2012г., ІV г.о., решение №
542/15.01.2013г. на ВКС по гр.д.№ 1568/2011г., ІV г.о., решение № 143 от
29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3662/2019 г., IV г.о.
18
За престъплението, в извършване на което ищцата е била обвинена, по
чл. 301, ал. 1 от НК – подкуп, е предвидено наказание лишаване от свобода до
шест години и глоба до 5000 лева. По легалната дефиниция на чл. 93, т. 7 то е
тежко престъпление. В периода от 07.04.2022г. до 19.03.2024г. (дата на
постановлението за прекратяване) - в продължение на почти две години – 1
година, 11 месеца и 12 дни (не е установена точната дата на влизане в сила на
постановлението, но по делото няма спор, че тя е факт към датата на подаване
на исковата молба), ищцата е имала качеството на обвиняем в извършване на
престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК. Тази продължителност не е в разрез с
изискването на чл. чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС наказателното производство да
приключи в разумен срок. Наказателното производство е прекратено в
неговата досъдебна фаза, ищцата не е предадена на съд. В глобалното
обезщетение за неимуществени вреди не следва да се включва и такова във
връзка с неоправдана продължителност на досъдебното производство (такава
не се и твърди от ищцата).
Във времето от 07.04.2022г. до 20.11.2023г. (в продължение на 1 година,
7 месеца и 13 дни) на ищцата е била наложена мярка за неотклонение
„подписка“. Няма данни по делото тя да е търпяла конкретни вреди във връзка
с наложената й най-лека мярка за неотклонение „подписка“. Изпълнението на
мярката за изпълнение „подписка“ се контролира от структурите на МВР (така
чл. 60, ал. 3 от НПК), които при констатирани нарушения уведомяват съда или
прокуратурата. От материалите по досъдебното производство е видно, че за
наложената на ищцата мярка за неотклонение „подписка“ е било уведомено
РУ – Б. към ОД на МВР - Д., но няма данни тази структура да е осъществявала
какъвто и да е контрол по повод изпълнението на мярката за неотклонение.
Търпенето на тази мярка не лишава лицето от непрекъснат контакт с близки и
роднини, не засяга пряко емоционалния му свят и, както разумната
продължителност на досъдебното производство, не е основание за завишаване
на обезщетението.
В периода от 07.04.2022г. до 19.03.2024г. ищцата е била разпитана като
обвиняем на 07.04.2022г. (от 14:15 часа до 15:00 часа); с нейно участие е била
проведена очна ставка на 29.11.2023г. (от 10:30 часа до 11:35 часа); била е
призована за предявяване на разследването четири пъти - на 30.01.2023г. (от
09:00 часа до 11:20 часа), на 09.05.2023г. (от 09:56 часа до 10:50 часа, на
09.10.2023г. (от 9:40 часа до 10:50 часа) и на 01.12.2023г. (от 10:30 часа до
11:35 часа). Множество и интензивни процесуални действия с участието на
ищцата, които да обосновават завишаване размера на обезщетението, не са
провеждани.
Продължителността на досъдебното производство от две години не е
обусловена от процесуалното поведение на обвиняемата, която е оказвала
пълно съдействие на разследването, явявала се е винаги, когато е била
призована, давала е показания, участвала е в очни ставки и по никакъв начин с
поведението си не е предпоставила удължаване на периода на висящност на
процеса, респективно търпените от нея като последица негативни
19
изживявания. В този смисъл няма причини от субективен характер, които да
налагат занижен размер на дължимото обезщетение. Ответникът не е и
противопоставил възражение за наличие на хипотеза по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.
Ищцата е търпяла негативно отношение от страна на колегите си от
„ВиК–Д.“ ЕАД в гр. Б., което според показанията на свидетеля С. (всички от Б.
я били „елиминирали“), се е формирало още към момента на уволнението й,
не е възникнало по причина привличането й като обвиняем. Свидетелят С.
обаче е посочил, че той останал единственият служител в гр. Б., който
комуникирал с нея след уволнението й – всички други я били „елиминирали“,
като тези сведения са актуални и поддържани и в рамките на воденото
досъдебно производство.
Предвид броя на разпитаните по ДП производство свидетели (общо 25
свидетеля, от които 16 лица от град Б.) обстоятелствата по воденото срещу нея
наказателно разследване са станали достояние на по-широк кръг от хора - така
и показанията на свид. С., според които разследващите непрекъснато търсели
нови лица, които да разпитват (така и данните от досъдебното производство).
По делото обаче няма доказателства за формирано широко обществено
негативно мнение, което да е засегнало трайно доброто й име сред голяма
част от жителите на града, извън професионалния кръг на ищцата във „ВиК-
Д.“ АД, както и трайно да й е пречело да си намира работа. Няма по делото
данни за воденото досъдебно производство да е имало публично изнесена
информация чрез публикации в медии или по друг начин. Няма също и
доказателства лицата от близкия приятелски кръг на ищцата да са я
изолирали, да са се отдръпнали от нея и да са я изоставили. Свидетелските
показания сочат, че ищцата се е самоизолирала, била е унила, затворила се в
себе си, но, че приятелите й са променили отношението си към нея, че са я
изоставили и са я считали за престъпник, те не са съобщили.
Недоказано е по делото твърдението, че по причина воденото досъдебно
производство ищцата не е можела да си намери работи. Тя е загубила работата
си във „ВиК-Д.“ АД (била е дисциплинарно уволнена) още преди
привличането й като обвиняем и няма по делото доказани ограничения или
невъзможност в последващата й професионална реализация, които да са
следствие на незаконното обвинение. Не е твърдяла да е поискала да постъпи
на работа след възстановяването й на заеманата преди длъжност и това да не е
станало именно заради досъдебното производство. По делото има данни, че
ищцата е работила при различни работодатели именно в гр. Б. с различна
продължителност, в това число и при един и същи работодател през два
поредни сезона, като едновременно с това ищцата е била студент – тя не
твърди да е прекъснала образованието си, което според свидетелката Н.
завършила през 2024г. в Икономически университет В., а според приложената
към исковата молба автобиография обучението й е протекло във времето от
2018г. до 2023г. Няма доказателства по делото, че ищцата не е започнала
работа на 06.01.2020г. в „УниКредит Булбанк“ АД по причина досъдебното
производство, а и към този момент тя не е имала качеството на обвиняем по
20
него. Най-общо само свидетелката Н. е дала показания, че ищцата се
чувствала много зле, защото не можела да си намери работа, а трябвало да се
грижи и за детето си, но не и, че конкретен работодател е отказал да я назначи
поради това, че срещу нея има разследване.
По време на разследването срещу нея ищцата е имала неврогенни
оплаквания от функционален характер (невроза), които според вещото лице д-
р Пл.Т. са с комплексен произход - последици от развод, самотен родител на
дете, което посещава специализиран център, провеждане на процесуални-
следствени действия и произтичащата от това тревожност, описана в съдебно-
психологическата експертиза. Сериозно, трайно и необратимо влошаване на
общото здраве на ищцата, каквото се твърди в исковата молба, не е доказано
по делото. Неврогенните оплаквания са започнали от март 2019г., когато е
проведен разпит като свидетел на ищцата и са били валидни през време на
висящността на досъдебното производство, техният произход е комплексен и
за редуцирането им са били нужни посещения при невролози и назначаване,
съответно прием на подходяща медикаментозна терапия. Прилагането на
лекарствена терапия сочи на по-голям интензитет на понасяните вреди, като
обаче се съобрази, че са налице комплекс от причинни фактори за тяхното
възникване, а също и това, че трайно увреждане на здравето вещото лице не е
установило.
По-сериозно е повлияно психичното здраве на ищцата, предвид
даденото от вещото лице кл.психолог Б.Г. заключение за възникнали в
следствие па воденото разследване тревожност, вътрешно напрежение,
нарушения на съня, апетита и концентрацията; изолация, ограничени
социални контакти, повишена раздразнителност в общуването с близкото
обкръжение и най-вече с малолетния й син (така и писмените доказателства).
Не може да се пренебрегне казаното от специалиста за съществуваща и сега
психотравма, изразяваща се в повишена реактивност в общуването, повишена
раздразнителност, нарушения на сън, нарушен апетит, промяна на
взаимоотношенията в социалния кръг, повишена бдителност, които говорят за
емоционални преживявания от тревожно - депресивния регистър и налагат
психотерапевтична намеса, макар и да не покриват критериите на
посттравматично стресово разстройство. Актуалните все още страдания сочат
на по-голям от обичайния интензитет на преживяванията през значимия за
делото период, преди който ищцата е била весела и спокойна (така свид. С.),
добър и сърдечен човек, невероятен приятел (така свид. Н.). Настъпилите
изменения в характера, социалната изолация, промяната в начина на
общуване, загубата на доверие и формираната мнителност, нарушаването на
режима на хранене и сън, са значими негативни последици в неимуществена
сфера на ищцата.
Затова във връзка с твърденията за влошаване здравето на ищцата
следва да се приеме, че по време на воденото срещу нея досъдебно
производство и във връзка с него са налице временни (съпътстващи неговата
продължителност от близо две години) и преодолявани медикаментозно
21
неврогенни оплаквания от функционален характер (невроза), с комплексен
произход (с наслагване на причини, вкл. и различни от процесния деликт),
които сега не се наблюдават, като е налице по-дълбоко и по-трайно (актуално
и сега) засягане на психичното й състояние, което изисква психотерапевтична
намеса, но без да е налице картина на психично заболяване.
При привличането й като обвиняем ищцата е била млада жена на 32
години, неосъждана, трудоспособна, студентка (така показанията на
свидетелката Н. и представената от ищцата автобиография), с отлични
характеристични данни, майка на малолетен син, който е отглеждала без
съдействието на бащата и който в този период от живота си е имал силна
нужда от нейната родителска подкрепа. Успоредно с необходимостта от
оказване на пълноценна помощ на детето си, което е преминавало през
емоционално натоварен и труден за него период, ищцата е участвала в
процесуално-следствени действия като обвиняема и е търпяла не само
обичайните лични негативни преживявания от това, но и страдание от
неспособността й да откликне адекватно на потребностите от внимание и
родителска подкрепа към детето й (така писмените доказателства и
заключението на вещото лице Б.Г., която ясно е посочила, че стресорът е
засегнал и семейното й обкръжение по начин, довел до изолиране на детето
й.). Тревожността на ищцата е дала отражение върху отношенията й с детето
й, но следва да се съобрази, че няма доказателства проблемите на детето да са
с първопричина досъдебното производство и отражението му върху неговата
майка, както и няма доказателства за трайно и безвъзвратно нарушение на
близостта родител-дете. Не би могло да се отрече обаче, че наслагването на
негативните преживявания от различно естество е предпоставка за по-
изострената чувствителност на майката, за изпитване на затруднения при
преработване на личните си проблеми, респективно при справянето с
поведението на детето и рационалното, пълноценното откликване на неговите
потребности. Предвид заключението на вещото лице Б. Г., следва да се отчете,
че нарушеното психическо равновесие у майката е повлияло родителското й
поведение и е формирало в известна степен способността й за пълноценно
откликване на нуждите на детето, като е последвало и заради това
накърняване на връзката майка-син, до несъзнавано изолиране на детето.
Изискването обезщетението за неимуществени вреди да е справедливо
означава при неговото определяне да се даде паричния еквивалент на
моралните вреди въз основа на конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Предвид установените
обстоятелства по делото и посоченото им значение за размера на процесното
обезщетение, а именно: от една страна, свързаните с наказателното
преследване – обвинението срещу ищцата за престъпление по 301, ал. 1 от НС
(подкуп), което е тежко и е свързано с изпълняваната към момента на деянието
длъжност; наказателното производство е приключило в досъдебната му фаза
за период от две години; за целия период на наказателното преследване
ищцата е търпяла най – леката мярка за неотклонение – „подписка“, без във
22
връзка с нея да е търпяла неудобства; не са извършвани множество и
интензивни процесуално-следствени действия с участието на ищцата; и от
друга страна, касаещите начина, по който наказателното производство е
засегнало личната сфера на ищцата, а именно: характера на търпените
неимуществени вреди – освен обичайните такива (притеснение, стрес,
неудобство, несигурност), също и налагащи медикаментозна терапия
неврогенни болки (при отчитане на комплексност на произхода им),
влошаване на психичното състояние (тревожност, вътрешно напрежение,
нарушения на съня, апетита и концентрацията; изолация, ограничени
социални контакти, повишена раздразнителност в общуването с близкото
обкръжение), все още неотшумяло, но без да покрива характеристики на
болест, което обаче е повлияло родителските й реакции към малолетния й син
и способствало за временно разстройство на връзката родител-дете и
свързаните с това нейни терзания; възрастта на ищцата – 32 години; чистото й
съдебно минало; липсата на широка обществена гласност и липсата на широко
обществено негативно отношение към ищцата следствие воденото досъдебно
производство; както и предвид социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната към датата на прекратяване на наказателното
производство (съгласно официалните данни на НСИ през 2024г. средният общ
годишен доход за едно лице възлиза на 12 857 лв., а средният общ годишен
размер на разходите за едно лице за същата година е 11 712 лв.), настоящият
съдебен състав намира за справедливо по размер обезщетение, което би
репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищцата в периода,
през който е имала качеството на обвиняем в извършване на престъпление
(доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично
обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до
неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост), сумата от 15 000 лв. Следва да се отчете и факта, че
осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за
незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе
си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (така решение № 202 от
20.06.2016г. на ВКС по гр. д. № 403/2016г.).
Ищцата не е заявила искане за присъждане на законна лихва върху
присъденото обезщетение.
Съобразно изхода от спора следва да бъде разпредЕ. и отговорността за
разноските на страните по делото. Ищцата има право на разноски, съразмерно
само на уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди. Тя е
внесла държавна такса в размер на 10 лв. и е платила адвокатско
възнаграждение в размер на 5 640 лв. От тях, на основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ, й се следват: 10 лв. държавна такса и съответно на уважената част от
иска – 791,10 лв. адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като искът за имуществени
вреди е отхвърлен изцяло, ищцата следва да заплати разноските по
производството по него - 330 лв. възнаграждения за вещото лице по съдебно-
23
счетоводните експертизи, изплатени от бюджета на съда.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, тъй като искът за неимуществени
вреди е частично уважен, ответникът следва да заплати разноските по
производството по него – 1 577,25 лв. възнаграждения за вещите лица по
съдебно-психологичната и по съдебно-медицинската експертиза, изплатени от
бюджета на съда.
Водим от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на М. И. Г. ЕГН ********** от град Б., ***, сумата
от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са
причинени на ищцата в качеството й на обвиняем в периода от 07.04.2022г. до
19.03.2024г. от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.
301, ал. 1 от НК по ДП № 161/2019г. на сектор „ПИП“ при ОД на МВР гр. Д.,
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за горницата над 15 000 до претендираните 53 500 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Г. ЕГН ********** от град Б., ***, иск
за осъждане на Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да й заплати сумата от 49 466,55 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, формирани от
разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би
получила, ако е била заета по трудов договор с „Интерлингва–М.П.“ ЕООД с
възнаграждение от 4500 лв. месечно за времето от 07.02.2023г. до 19.03.2024г.
и реално полученото от нея брутно трудово възнаграждение в периода от
07.04.2022г. до 19.03.2024г., претърпени от ищцата от незаконното обвинение
в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК по ДП № 161/2019г. на
сектор „ПИП“ при ОД на МВР гр. Д., прекратено на основание чл. 243, ал. 1,
т. 2 от НПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да плати на М. И. Г. ЕГН ********** от град Б., ***, разноски
в размер на 10 лв. внесена държавна такса и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 791,10 лв.
ОСЪЖДА М. И. Г. ЕГН ********** от град Б., ***, да плати в полза на
съдебната власт по сметката на Окръжен съд – Добрич разноски по
производството по иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 330
лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да плати в полза на съдебната власт по сметката на Окръжен
съд – Добрич разноски по производството по иска за обезщетение за
24
неимуществени вреди в размер на 1 577,25 лв.
Присъдените на ищцата суми ответникът може да плати по следната
нейна банкова сметка: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
25