РЕШЕНИЕ
№ 13727
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221110132681 по описа за 2022 година
искове с пр. осн. чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищцата - Ю. Д. Д., в исковата си молба и уточнение на същата от 28.06.2022г.
твърди че, работи при ответника – .... На 17.06.2021г. претърпяла трудово злополука:
паднала на настилката пред магазин и счупила фибулата на ляв крак на две места, получила
охлузвания на ръцете, при падането си ударила и главата, като имала кръвонасядания и
оток.
С Решение № 1040-21-726/15.07.21г. НОИ София на Директора на ТП на София, потвърдено
с решение по адм.д. № 7898-2021г. на 55 състав АССГ, злополуката е приета за трудова.
С оглед изложеното, моли да се осъди работодателят ù да ù заплати следните суми:
- 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие от трудова злополука; и сумата от 50 лева, лихва за периода от 17.06.2021г. до
16.06.2022г.
- 40 000 лева, неимуществени вреди; и сумата от 4 055 лева, лихва върху главницата за
периода от 17.06.2021г. до 16.06.2022г.
Претендира, освен посочените суми, още и законна лихва.
Ответникът – ..., оспорва по иска:
- оспорва иска по размера на претенциите, но не е самата злополука;
- невежда довод за неадекватно поведение след инцидента, а и за груба небрежност; и излага
1
множество други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Ищецът ангажира доказателства (а и не се спори), че е в трудово правоотношение с
ответника и че е претърпял, описаната в исковата молба, злополука – на 17.06.2021г. Тя е
обявена за трудова и този факт не подлежи на допълнителна преценка, доколкото става
въпрос за влязъл в сила административен акт.
В тази връзка, един от белезите на трудовата злопо лука като осигурен социален
риск е причИ. та връзка между увреждането на здравето и за губата на работоспособност.
Тя се установява само по предвидения в Кодекса за социално осигуряване ред от
компетентните за това орга ни - органите на експертизата на работоспо собността (реш. №
9845-02-1 отд. по а.д. № 2852 от 2001г.). Нито съдебномедицинска експертиза, нито
осъдително съдебно решение за заплащане на неимуществени вреди от рабо тодателя по
чл. 200 от КТ могат да заместят ек спертното решение на Териториалната експерт на
лекарска комисия (ТЕЛК). Осигурителният орган, както и съдът са обвързани от влязлото в
сила решение на ТЕЛК като стабилен адми нистративен акт. Съдът може да не се съобрази
с него само ако бъде установена неговата ни щожност (реш. № 9942-02-ІІ отд. по а.д. №
5196 от 2002г.). Осигурителният орган не може да признава злополуката за трудова, ако не е
установена тази причИ. връзка (реш. № 9845-02-1 отд. по а.д. № 2852 от 2001г. също:
Решение № 213 от 12.07.2011г. по гр.д. № 1761/2009г., г.к., ІV г.о. на ВКС). Аналогична е
ситуацията и при професионалното заболяване: Решение № 2 от 25.02.2015г. на ВКС по гр.
д. № 3402/2014г., III г.о., ГК.
Представена е фактура от 25.06.2021г. от „.. за сумата от 180 лева (и фискални
бонове). И два допълнителни такива за сумата от 28,69 лева.
Разстоянието между падането и мястото, където ищцата е намерена от колегите си,
действително е малко по-голямо, но е преминато с л.а. – Доклад, л. 67-8.
По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите ...
(показанията им са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са съпруга и син на
ответника), св. ... и св. .. (показанията им са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като
са работници на ответника):
- св. Денислав Димитров: живеел заедно с майка си в ж.к. „Младост I“. През 2021г.
бил ученик в 11 клас на Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин
Кирил Философ“. След инцидента видял майка си след като се прибрала вкъщи. Видимо
била обезпокоена, била много бледа, с кървяласи очи и много неспокойна. Изпитвала болки
в областта на крака си и имала цицина на главата. Охлузвания други освен на главата
нямала. Кракът ѝ бил обезобразен, имала отоци. От гипса имало видимост на крака в
2
горната част, над гипса. След инцидента се затворила и станала по-раздразнителна.
Домашните задължения се прехвърлили към свидетеля и към баща му. Синът чистел, а
бащата готвел. Майка му се придвижвала много трудно. Тъй като мускулатурата ѝ била
доста отслабена и това предполагало, че предвижването с патерици било много сложно и се
наложило да измислят алтернативен вариант (консултиран с техния личен лекар). Това било
предвижването със стол с възглавница, като тя опирала коляното и крака си на стола и го
бутала. Претърпя инцидент вкъщи и паднала с патериците. Не можела да спи нощем, тъй
като много често се проявявали кошмари. Едва след 60 дни след инцидента тя започнала да
излиза. И към момента изпитвала затруднение с предвижването (при изкачването на стъпала
и при качването в автомобил). Имала промяна на походката, провлачва крака си. Понякога
изпитвала дискомфорт по време на сън или при рязка промяна на температурата и
климатичните условия. След инцидента изпитвала силни болки. През първия месец трябвало
да бъде в легнало положение, кракът трябвало да стой доста високо. Имала изменения в
крака, имала оплаквания, има отоци във видимата част на крака, при съпоставка с другия
крак. Много често плачела.
- св. .. потвърждава изложеното от сина си. След инцидента, ищцата била в ужасно
състояние. След като я взел от болницата я качил на ръце в колата.
В болницата докторът предложил операция, като казал че предлага пластина срещу 1
500-2 000 лева, но те нямали тези средствата. Лекуващият лекар казал, че може да се оправи
и само с гипс. Свидетелят придружавал съпругата си до тоалетната, а по малка нужда – в
чаша, когато бил на работа. Имала на лявата страна на лицето си над веждата цицина и по
ръцете - охлузвания.
- св. ..: Заедно с колегата ... отишли при ищцата след инцидента. Г-жа Д. стояла на
една пейка пред магазина. Впоследствие се разговорили и тя им казала, че е паднала на
около 500-600 метра пред една железария.
След като отишли, веднага предложили да я качат в колата и да я закарат в болница.
Тя отговорила, че е извикала линейка. Съответно изчакали 10-15 минути, но линейка не
дошла. Изчакали още 30-40 минути. Не забелязал да има охлузвания по ръцете и лицето.
Ищцата казвала, че много я боли. В линейката ѝ направили някакви манипулации, като
преди това лекарът споделил, че е счупване. След връщането на ищцата на работа, тя нямала
затруднения, но и не бил обръщал внимание.
- св. ...: Ищцата била беше пуснала заявление за отпуск, което започвал от месец
декември до началото на месец януари.
Показанията на този свидетел се отнасят до поведението на ищцата около 6 месеца
след инцидента и всъщност са ирелевантни. Как е желаела да прекарва свободното си време
(по време на евентуално разрешен отпуск, след приключването на възстановителния период,
е без значение).
Същото се отнася и до разпита на ищцата по реда на чл. 176 от ГПК. Той може да се
цени само в светлината на чл. 175 от ГПК – т.е. признание на неизгодни за страната факти, а
3
такива не бяха изложени.
Относно показанията на свидетелите, съдът намира, че тези, дадени от семейството
на пострадалата, следва да се кредитират изцяло, макар че може би са леко емоционално
заредени, особено на сина – нещо, което в тази ситуация се и предполага.
Третият свидетел, по-скоро направи опит да представи една малко-по благоприятна
за ответника обстановка, но паказанията му не бяха докрай житейски логични (съображения
за това са изложени по-долу).
В о.с.з. от 20.10.2022г., процесуалният представител на ответника заявява, че:
Ищцата е била на дисциплинарно производство пред работодателя по чл. 193 КТ (не става
въпрос за нейно производство). Тя реши да напусне изслушването по свое усмотрение. След
като си тръгна е продължила да изпълнява задълженията си, но не е имало друг колега,
който да бъде с нея. Тя трябваше да изчака колегите си, тъй като е незаконосъобразно да се
извършва проверка по Закона за административните нарушения сам. Най-малкото, не е
могла да състави акт, ако се наложи, защото й трябва свидетел. …
Тъй като район Панчарево включва няколко села, инспекторите са сами на терен,
но техните задачи са две основни групи, едната е контрол по дейностите и почистване на
територията и там гледат дали са изхвърлени контейнерите и дали е почистено. Другото е
контрол по нормативните актове, като при необходимост да се състави акт, се вика
инспектор. Никога не остава човекът сам при такава проверка. Всички актове от Ю. са
съставени по този начин (чл. 175 от ГПК).
Депозирани са две заключение на СМЕ, неоспорени от страните, и приети от съда,
като компетентно изготвени. От тях (представената медицинска документация), както и от
разпита на в.л. в о.с.з. от 20.10.2022г. и 24.11.2022г. се установява, че:
30
първа експертиза: На 17.06.2021г. около 13:ч. при изпълнение на задълженията си
по време на работа в с. Лозен при излизане от магазина ищцата се спъва и пада, като е
счупила фибулата в дисталния край на левия крак над глезена, охлузване на ръцете и в
лявата челна област. Приета е по спешност в болница Св. Анна и й е поставен гипс.
Установява се, че след падането ищцата е счупила фибулата в дисталния край на
левия крак над глезена (счупването е едно), охлузване на ръцете и в лявата челна област.
Счупването е придружено с болка и оток.
Счупването на фибулата на левия крак е причинило трайно затруднение в
движението за по-голям период от 75 дни.
Основните симптоми при този вид счупване в острия период са съпроводени със
силни болки, подуване, ограничено движение и затруднено стъпване.
След прегледа на ищцата на 10.10.2022г. вещото лице е установило, че има слаби
крепитации (в о.с.з. бе направена демонстрация от в.л.) в засегнатия участък на глезена,
ограничени движения при ротация на лявото стъпало, без скъсяване и деформация на
крайника.
4
Счупването на фибулата в дисталния край, налага обездвижване между 40-60 дни.
Следва период на раздвижване, който е съпроводен с ограничаване и затруднение в
движенията от 4 м. до 6 м. (това е и обичайният оздравителен период при фрактура).
Инстинктивно се ограничава движението, тъй като кракът се щади. Острият период е от 1 до
3 месеца.
При прегледа ищцата съобщава, че в настоящият момент има ограничени движения
при слизане по стълбите.
Проведено е лечение по спешност в гипсова имобилизация за 8 дни и за около 50 дни
с поставена ортеза. Проведено е физиотерапевтично лечение, приемала е
съдоразширяващи, обезболяващи и противовъзпалителни лекарства.
Претърпяната травма предполага ограничения в движенията за около 4 месеца.
При травми на главата с установен оток и кръвонасядане е препоръчително болнично
лечение, което не е отбелязано в мед. документация.
Ищцата съобщава за наличие на захарен диабет потвърден от фиш на БМП при
установен първоначален преглед на 17.06.2022 г. е измерена кръвна захар 9.8 mmol/1.
Достигала е високи стойности до 18 mmol/1.
втора експертиза:
Касае се за жена на 56-годишна възраст, с правилно физическо и психическо
развитие. Израствала е в благоприятна семейна среда. По-голямото от две деца, развивала се
правилно и в норма. Завършила виеше образование в УАСАГ с отличен успех - специалност
Мениджър на инженерна фирма. Има трудов стаж 28 години, работи в Столична община.
Омъжена, с един син от брака - в момента студент.
В развитието си до момента осв. лице е постигнала добра интеграция, както в личен,
така и в социален аспект. В когнитивно, емоционално и интелектуално отношение не са
налице данни за нарушение. Интелектът съответства на нивото на образованието, както и
последвалатна социална и професионална реализация. След проведеното психологическо
изследване, се установи, че към настоящия момент когнитивиият статус на подекспертното
лице е в границите на широката норма за популацията. Биопатографският анализ на
достъпната информация дава основание да се приеме, че при Осв. няма данни за отклонения
в личностовото и интелектуално развитие. Няма информация за злоупотреба с алкохол и
психоактивни вещества. Личностовата структура е хармонична, в границите на широката
норма. Изградила пълноценни отношения с членовете в семейството си, както и в трудовото
обкръжение. Изградила референтна група - приятелска среда. Добре вградена. Не са
известни данни за асоциални прояви или поведенчески проблеми.
Анализът на информацията от субективните преживявания на Осв. Д. и
психологичното изследване за целите на СПЕ - което включва запознаване с материалите
представени по Делото, свидетелските показания, интервю с подекспертното лице,
психологично наблюдение и прилагане на стандартизирани и валидизирани за нашата
популация психо-диагностични методики, дават основание да се приеме, че в резултат на
5
претърпяната от Осв. Д. физическа травма - падане и фрактура на долен ляв крайник, при
нея са възникнали негативни физически и емоционални преживявания.
Осв. Д. дава информация за силна физическа болка в началото, както и преживявания
на страх по отношение на физическото здраве. Притеснения са били налице във връзка с
това какво е състоянието й, а по-късно, след като са направени изследвания и е станала ясна
диагнозата - дали ще може да ходи и до каква степен ще се възстанови. В началните моменти
тези преживявания са били по-интензивни, тъй като Осв. лице е била сама, чувствала се е
изолирана и не е имала подкрепа от никого около себе си. По-късно, тя се е наложило да се
адаптира към ситуацията на травмата и да се приспособи към медицинските изисквания за
лечение и възстановяване. Изпитвала е чувство на безпомощност, тъй като е била зависима
от близките си по отношение на основни биологични и хигиенни нужди. Това е провокирало
у нея чувство на срам и неудобство, тъй като членовете на семейството й не са от същия
пол, както и че това е противоестествено и несвойствено задължение за момче на възраст, на
каквато е бил сина й. Чувствала се е ограничена по отношение на изпълнение на битовите
си и домашни задължения и грижи за семейството. Преживявала е чувство за вина за това,
че товари с допълнителни грижи съпруга си, който е бил ангажиран в работата и сина си,
който е бил ученик и травмата е съвпаднала с края на учебната му година, когато той е бил
ангажиран в училище, повече от обичайното.
Налице е информация за период на значима емоционална нестабилност - подтиснато
настроение, нарушение във вегетативните функции като сън и хранене, плачливост до
момента на емоционална реактивност /понижен праг на реактивност/ и отдръпване от
обичайния социален кръг.
Нарушенията в съня са се изразявали първоначално в инсомния - отсъствие на
пълноценен сън за период около един месец, а след това в накъсан и непълноценен сън,
придружен с кошмарни съновидения за период около два месеца след травмата.
Отбелязва се период на понижен апетит и спадане на телесното тегло, приблизително
около десет килограма.
Към момента на проведеното психологическо изследване - от субективните
анамнезни данни, както и от проведените тестови методики не се установява значима
актуална психотична или невротична симптоматика.
След запознаване с представените по делото материали - искова молба, свидетелски
показания, и след извършеното за целите на експертизата психологическо изследване,
експертът приема, че преживяната физическа травма загуба и последиците ѝ от
емоционален и социален характер са преставлявали психо травмиращ и стресиращ фактор за
подекспертното лице.
Стресът е универсална реакция на организма на различни по своята същност
дразнители. Това явление представлява отговор на организма на всяко поставено пред него
изискване. Стимулите, които действат на организма, предизвикват промени, които се
изразяват в общо усилие на организма да се приспособи към изменящите се условия на
6
средата. Силата на стреса зависи от три основни фактора. На първо място е интензивността
на стресовото събитие - силата на въздействащия стимул, от друга страна се определя от
втори фактор и това е личната интерпретация на възникналата ситуация, както и от трети
фактор - индивидуална чувствителност на личността, която преживява стресиращото
събитие.
На първо място е силата на въздействащия стимул - стресиращото събитие. В
психологичната практика е приета една обща Скала за оценка на стресиращото събитие на
Холмс и Рае, целта на тази Скала е да измери приблизително как и доколко стресиращите
събития влияят върху живота ни.
В тази Скала преживяването на „травма или болест”- има степен на интензивност от
53т, и е шесто по интензивност от общо четиридесет и три събития, класифицирани като
„променящи живота събития”.
От друга страна, интензивността на стресовото събитие се определя от втори фактор
и това е личната интерпретация на възникналата ситуация, както и от трети фактор - от
индивидуална чувствителност на личността, която преживява стресиращото събитие. В
случая, травмата е преживяна от Осв. като фрустриращ /ограничаващ/ фактор по отношение
на нейното обичайно битово и социално функциониране и е оставила интензивни
емоционални следи.
Към момента на проведеното изследване, е налице интегриране на преживяната
травма до степен че Осв. Д. има задоволително социално и личностово функциониране,
въпреки че преживяното може да се определи като ненавременно и неочаквано, тя е
възвърнала функционирането си на ниво близко до това преди получаване на травмата.
Все още са налице притеснения от физическо естество, остатъчни страхове в
ситуации подобни на травматичната, както и чувство за вина по отношение на преживяното.
Няма данни за предходен момент. Второто в.л. (психолог) е препоръчало
Психологическа терапия. За изготвяне на заключение, обикновено минимум са три
независими източника, което означава - свидетелите, които обективно дават заключение, за
това какво наблюдават отстрани, субективният рапорт на лицето което изследвам – то какво
каква, също обективно се изследва състоянието чрез прилагане на стандартизирани и
валидизирани методики,
Свидетелските показания са снети в съдебно заседание, като експертът ги кредитирал
изцяло. Всичко се разглежда вкупом, дали общо имат синхрон и водят към едно. Ако има
някъде несъответствие, това означава, че се обръща внимание и трябва да се задълбочи
изследването и да се види от къде идва това несъответствие.
Съдът кредитира и двете заключения. Това, че свидетелските показания са дадени
пред съд въобще не означава, че те следва да се възприемат безкритично. В случая,
доколкото, тези дадени от семейството на ищцата, се хармонизират с останалите методи,
ползвани от втория експерт, следва де се приеме, че това заключение е адекватно (логично)
мотивирано.
7
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 200 от КТ, предпоставките за задължението на работодателя
да обезщети работника или служителя за претърпените от него вреди поради трудова
злополука (чл. 55, ал. 1 от КСО), са следните: увреждане на здравето на работника –
накърняване на телесния интегритет и това да е станало неочаквано в резултат на
непредвидено вредоносно въздействие; травмата да е в във функционална връзка с
изпълняваната работа; необходимо е в резултат на увреждането да е настъпила временна
или трайна неработоспособност над 50 на сто. Работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
- имуществени вреди:
Установените с фактури разходи са на стойност 208,69 лева. Всички те са от
25.06.2021г. – т.е., няколко дена след инцидента. Лечението е продължило месеци, а според
първото в.л., ищцата е приемала обезболяващи, а освен това е проведено и
физиотерапевтично лечение. Приемани са и други лекарства.
Според чл. 52 от КРБ, здравеопазването е безплатно. За съжаление обстоятелството,
че това е само пожелание, е общоизвестно. Лечението е продължило няколко месеца и е
било адекватно (съобразно изложеното по-долу), поради което съдът намира, че за
останалата част от разходите просто не са били искани разходни документи, нещо, което
обикновено се случва.
Реалният разход на семейството и в частност на ищцата вероятно с много надхвърля
сумата от 500 лева.
Според в Р. 1518-59-ІІІ, изтекли лихви до предявяване на иска могат да бъдат присъдени
само ако има предявен иск за тях, по който се събира и държавна такса. Само текущите
лихви от предявяването на иска могат да бъдат присъдени, без да има предявен иск и без да
е внесена държавна такса за тях. За да бъдат присъдени същите, все пак трябва да има
направено искане. Искането за това може да бъде направено в самата искова молба или през
течение на процеса до приключване на устните състезания; също: Определение № 510 от
09.07.2012г. по ч. гр. д. № 368/2012г., г. к., ІV г.о. на ВКС: С. имуществено обезщетение от
деликт в размер на 16 273 лв., както и 160 лв. разноски по делото. … Независимо дали
търсеното обезщетение е за забавено изпълнение на парично задължение или има
компенсаторен характер, дали размера на лихвата се определя по уговореното в договор или
според определеното от Министерски съвет, търсеното от ищеца обезщетение за натрупана
лихва до подаване на исковата молба, трябва да бъде определено като размер и върху него
да се внесе държавна такса. Лихвата, натрупана след подаване на исковата молба не променя
своя характер, но размерът й предварително не е посочен, включително и в съдебното
решение; върху нея не се събира държавна такса. ... Решението, с което съдът присъжда
обезщетение по чл. 86 ЗЗД, включително и за период след подаване на исковата молба,
разрешава със сила на пресъдено нещо дължи ли се, от кога върху каква главница от кого и
8
на кого парична сума и по какъв начин се изчислява тя. При уважаване на претенцията,
решението в тази част се ползва още и с изпълнителна сила.
За вземането за лихва може да се предяви отделен иск – Р. по ВАД 39/1994г.
Решаващият орган е наясно, че съществува и друга практика, но споделя цитираната
по-горе.
Лихвата надхвърля претендирания размер – чл. 162 от ГПК (интернет калкулатор -
Решение № 92 от 1.09.2014г. на ВКС по т.д. № 83/2013г., I т.о., ТК: ...Не следва делото да
бъде връщано на въззивния съд за определяне точния размер на претендираните мораторни
лихви, начислени върху главниците по трите процесни фактури, посредством изслушване
на заключение на съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос, след като това е възможно
да се извършва автоматично с помощта на т. нар. лихвен калкулатор в интернет: (www.
calkulator. bg); и Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 3502/2018г.).
- неимуществени вреди:
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 212 от
КТ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК:
… Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за
размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото
развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания.
Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание
и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе
заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Грубата небрежност е разгледана в Решение № 25 от 16.02.2016г. на ВКС по гр.д. №
3233/2015г., III г.о., ГК, докладчик съдията ..: … при трудовата злополука обезщетението
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Тази небрежност е неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Когато при трудовата злополука
има съпричиняване при допусната груба небрежност/липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност/,
отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се
определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на
обезщетението. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова
по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване (решение № 79 от
9
27.02.2012г. по гр.д. № 673/2011г. IV г.о. на ВКС). Когато работодателят делегира на свой
работник или служител ръководни правомощия, свързани с дейност, която е източник на
повишена опасност, работникът или служителят поема част от задълженията на
работодателя по осигуряване безопасността на труда. Това означава, че когато в трудовите
функции на пострадалото лице влизат задължения по организиране и контрол на дейност с
повишен риск и лицето не е изпълнило тези задължения, степента на неговото
съпричиняване се увеличава, а съответно се намалява отговорността на работодателя; също:
Решение № 62 от 24.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2798/2014г., IV г.о., ГК, докладчик съдията
.....
Форма на съпричиняване е и неадекватно поведение след инцидента (виновно
поведение: не спазва предписания режим от лекарите - Р. 513-57-ІV; не предприема
предписаната операция - 2092-59-І), както и стари, съпътстващи заболявания, усложнили
оздравителния процес (обективни обстоятелства).
В случая обичайният период на възстановяване е между 4-6 месеца, а първоначално
болките са били изключително силни. Ищцата е била принудена да живее почти
неподвижно в рамките на жилището си и да не може да се обслужва сама. За това са ѝ
помагали съпругът ѝ – къпане и тоалетна, а за останалите ѝ нужди - синът ѝ.
В общото обезщетение следва да се калкулира такова за всеки месец, прекаран в
изолация, като първоначално сумите следва да са малко по-високи, а след това постепенно
да спадат. Средно може да се приеме обезщетение от по 6 000 лева на месец Х 5 = 30 000
лева. Към тази сума следва да се добавят и още 3 000 лева за стрес, извън болките, и 5 000
лева за ненапълно възстановения глезен.
За допълнителните охлузвания, установени от сина и бащата на пострадалата – ръце
и глава – 500 лева. При подобно падане се предполага някакво нараняване на ръцете, а е
възможно и това да се случи и с главата. Това, че третият свидетел не е забелязал такова или
не си спомня, не означава, че охлузвания е нямало. Неговата теза бе, че по принцип не бил
обърнал много внимание, освен че колегата му се оплаквала от силни болки, но видимо ѝ
нямало нищо. Последното е странно, след като в линейката веднага констатират счупване.
При падане, най-малкото има някакво замърсяване на дрехи, но свидетелят нищо не е
забелязал – според съда, както бе вече взето отношение, причината е че е служител на
ответника (човешка презумпция / при установяване на обективната истина, съдът може да си
служи и с човешки презумпции - Решение № 400/13.04.55 г., по гр.д. № 1962/55 г., на I г.о.:
неустановените от закона предположения не са нищо друго освен заключения на съдията за
истинност на един оспорен факт от наличните установени и потвърдени факти).
Съответно, тъй като бащата е пренесъл съпругата си обратно у дома, а синът я е
видял вече у тях, те първоначално са възприели различни охлузвания.
Решаващият орган обаче приеме, че всички, описани в исковата молба наранявания са
били налице и са следствие от инцидента - без второто счупване, което е следствие от
неправилно медицинско вписване. То не е калкулирано, а и е без значение, тъй като сумата
10
по останалите пера на щетата по правило може самостоятелно и да надхвърлят исканата
сума.
Общо 38 500 лева.
Ищцата действително е отказала да бъде транспортирана от третия свидетел, тъй
като е била повикала бърза помощ и това се е случило преди появата на служебния
автомобил. Поведението ѝ е логично – тя не може да знае колко точно ще закъснее
линейката. Предполага, че още в нея (както и се е случило), ще започнат някакви
манимупалии.
Ако, по някаква обективна причина, не е било възможно да се повика бърза помощ
или е били изначално ясно нейното закъснение, то тогава доводът на ответника щеше да е
основателен.
Относно половинкилометровото придвижване на г-жа Д.. То се установява от третия
свидетел (там разстоянието дори малко се увеличава - 500-600 метра, като според съда,
тъй като са прекарали на пейката относително продължително време, той е бил напълно
наясно как точно колегата му се е придвижила). Решаващия орган приема, е че ищцата е
паднала на улицата пред проверяваната железария, а след това, се е преместила, с помощта
на л.а. на жената на кмета, на близка пейка, за да изчака идването на линейката. Самото
придвижване едва ли е било приятно, но вероятно е било наложително. Ако в железарията
няма (а не се предполага да има) място за сядане/лягане, тя е следвало да седне на улицата
или да остане права. Едва ли някой в тази ситуация би предпочел подобно поведение пред
алтернативата да се добере до относително близконаходяща се пейка.
Проблемът с реално платеното здравеопазване се констатира повторно и във връзка с
довода за слагане на допълнителна, но съществена като стойност пластина. И това в
контекста на становище на лекуващия лекър, че такава не е абсолютно наложителна. Ако
някакво обстоятелство е житейски странно, то се установява от страната, която има интерес
за това – чл. 154 от ГПК. Ответникът не установи обратното (наложителност за
поставянето на пластината), а такова е и становището на първото в.л.
Г-жа Д. е паднала, докато се е движела с патериците си. Установява се, че след
консултация с лекар, е възприет алтернативен подход, която е може би малко по-трудоемък,
но по-безопасен и непритеснителен за ищеца. Това не е форма на каквото и да е
съпричиняване.
Доводът, че не следвало да се придвижва сама по време на работата си, граничи с
злоупотреба. Ищцата, според процесуалния представител на ответника, е била принудена да
осъществява задълженията си сама, поради непосигурен от учреждението втори служител,
като при нужда е викала такъв, за да се съставят съответните документи. От една страна,
както бе посочено, е налице признание на неизгоден за страната факт – например: Решение
№ 539 от 07.07.2010г. по гр.д. № 635/2009г., г.к., ІV г.о. на ВКС, а от друга – никой не може
да се ползва от собственото си неправомерно поведение - nemo ex delicto suo actionem
consequi debet. И в този смисъл: Решение № 187 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. №
11
4559/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ...: По този въпрос следва да бъде съобразена
установената съдебна практика, която приема, че грубата небрежност е степен на
небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и
най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудовата
злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал
работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване
на основни технологични правила и изисквания за безопасност (решение № 202/12.12.2014 г.
по гр. д. № 1298/2014 г., ІІІ г. о., ВКС и цитираните в него). Груба небрежност не може да
има, ако работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за
безопасна работа и довела до настъпване на трудова злополука. Тогава работниците и
служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не
подлежи на намаляване (решение № 157/24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г., ІІІ г. о.).
Диабетът на ищцата няма никакво отношение към счупването и възстановителния
процес. Подобна връзка не се и твърди от ответника, но решаващия орган намира, че следва
да вземе становище и по този въпрос – за пълнота.
Съобразно изложеното, нито един от доводите за съпричиняване (компенсация на
отговорности - compensatio culpae) не бе установен, не е налице каквото и да е небрежност,
още по-малко груба.
Лихвите възлизат на 3 903,47 лева. Важи посоченото по-горе относно имуществените
вреди.
по разноските:
1. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължи сумата от 1 925,95 лева, съобразно
уважената част от исковете.
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част – чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
като е съобразено юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. Сумата е 13,33
лева. Списък по чл. 80 от ГПК не е представен.
По компенсация ответникът дължи - 1 912,62 лева.
2. На основание чл. 77 от ГПК ответникът дължи държавна такса и възнаграждение за вещо
лице – 2 331,14 лева (50 лева + 50 лева + 1 540 лева + 156,14 лева + 245 лева + 290 лева).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, ..., гр. София, .., чрез Директора ..., да
заплати на Ю. Д. Д., ЕГН **********, гр. София, ..., съд.адр.: гр. София, ..., чрез адв. ..., e-
mail: ..., следното:
12
- сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие от трудова злополука от 17.06.2021г., ведно със законната лихва, считано
от 17.06.2022г. до окончателното ù изплащане; и сумата от 50 (петдесет) лева, мораторна
лихва за периода от 17.06.2021г. до 16.06.2022г.;
- сумата от 38 500 (тридесет и осем хиляди и петстотин) лева, неимуществени вреди,
вследствие от трудова злополука от 17.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от
17.06.2022г. до окончателното ù изплащане; и сумата от 3 903,47 (три хиляди деветстотин
и три лева и четиридесет и седем стотинки) лева, лихва върху главницата за периода от
17.06.2021г. до 16.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ претнециите за горниците до пълния
пердявен размер от 40 000 (четиридесет хиляди) лева и 4 055 (четири хиляди и петдесет и
пет) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, както и на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от
ГПК,
- сумата от 1 912,62 (хиляда деветстотин и дванадесет лева и шестдесет и две стотинки)
лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете и направена
компенсация,
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, ..., гр. София, .., чрез Директора ..., да заплати по
сметка на Софийски районен съд, сумата от 2 331,14 (две хиляди триста тридесет и един
лева и четиринадесет стотинки) лева, дължима държавна такса и възнаграждение за вещо
лице, съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13