О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 29.08.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и девети август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1842 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на П.С.С. срещу Решение № 2852 от 15.06.2018г. по гр.д. № 11512/2016г. по
описа на ВРС, ХVIII-ти
състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е
отхвърлен предявения от въззивника срещу „ОДЕСОССТРОЙ”
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Аксаково, ул. „Здравец“ № 4 иск за заплащане на разликата над 10 000 лв. до размера от 35 000
лв., претендирана под формата на обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания вследствие на претърпяна трудова злополука на 04.09.2015г. около
09:00 ч. в строителен обект "Изграждане на регионална система за
управление на отпадъци" в землището на с. Въглен, при която при слагане на
стълбове за осветление при оглед на кабелна шахта, ищецът се подхлъзнал, загубил
равновесие и паднал на дъното на намиращия се в близост изкоп на канализация,
вследствие на което получил травматично увреждане – счупен ляв крак, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 04.09.2015г. до
окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Спорът между страните е сведен единствено до размера на
дължимото от работодателя обезщетение, а формираният от ВРС правен извод е за
пълна доказаност на иска по основание. Изводът обаче за паричния размер,
присъден за обезщетяване на понесените неимуществени вреди противоречи както на
събраните по делото доказателства, така и е недостатъчен и несправедливо
занижен с оглед търпените от въззивника вреди – средна телесна повреда –
счупване на голям пищял на лявата подбедрица, обусловило трайно затруднение в
движенията на ляв долен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца; проведена
оперативна интервенция; възстановителен период в легнало положение около 50
дни; рехабилитация и раздвижване след това около 3 месеца и половина; болките и
травмите и понастоящем не са отшумели напълно и е налице непълно функциониране
на увредения крайник, болка при промяна на времето и при натоварване, както и
неестетичен белег на крака с дължина около 20 см., обуславящи разстройство на
здравето /психическо и физическо/. Нормата на чл. 52 от ЗЗД е неправилно
тълкувана и приложена. Всички тези специфични обстоятелства, значими при
определяне размера на обезщетението за вреди не са отчетени от ВРС.
Претендираният размер на обезщетението е справедлив, съобразен с характера на и
степента на вредите и не би го обогатил неоснователно. Моли в тази връзка да се
отмени обжалваното решение, в частта, с която искът за обезщетение е отхвърлен
за разликата над 10 000 лв. до размер от 35 000 лв., като се
постанови друго, с което на въззивника се присъди сума в размер на още
25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва.
В отговор на жалбата „ОДЕСОССТРОЙ“ ООД,
представлявано от Управителя оспорва доводите в нея и излага други, с които
обосновава правилност на решението, с което съдът по вътрешно убеждение е
определил справедлив размер на обезщетението – установено е, че болките и
страдания в случая са със значително намален интензитет непосредствено след
операцията; лечението е проведено без съпътстващи усложнения, липсват
последващи непредвидени оперативни намеси, допълнителни болки и риск за живота
и здравето на увредения, обуславящи по-голям размер на обезщетението. По делото
липсват доказателства за понесени психически травми, вследствие трудовата
злополука и травматичното увреждане. Сребров е възстановил в цялост социалните
си и трудови функции, работи същата работа. Евентуално моли при определяне
размера на обезщетението, същият да се намали пропорционално с размера на
припадащата се част за неимуществени вреди от полученото от въззивника обезщетение
по реда на КСО за временна неработоспособност съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ /Р
по гр.д. № 2735/2017г. на ВКС/, доколкото за едни и същи вреди не се следват
обезщетения на пострадалото лице. Моли в тази връзка решението в обжалваната
част да се потвърди.
Решението
на ВРС в частта, с която искът е уважен до размер от 10 000 лв., както и в
частта, с която искът е отхвърлен за размера над 35 000 лв. до пълния
предявен размер от 70 000 лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
В отговора на въззивната жалба е
обективирано искане за събиране на нови доказателства, а именно за изискване на
данни от НОИ – гр. Шумен за размера на изплатеното обезщетение за временна
неработоспособност на П.С.С. с ЕГН ********** по реда на чл. 200, ал. 3 от КТ.
За да се произнесе по това
доказателствено искане, съдът съобрази следното: искането е преклудирано на
основание чл. 266, ал. 1 от ГПК, съгласно която норма във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. В конкретния случай, с изтичане на срока за
отговор на исковата молба, на основание чл. 133 от ГПК ответникът е загубил
възможността да направи обосновани и ясни възражения по иска и обстоятелствата,
на които се основава същия. Възраженията, обосновани с твърдения за получено от
ищеца обезщетение по общественото осигуряване, заявени за първи път в отговора
на въззивната жалба са преклудирани, а в същото време бланкетни и неточни.
Доколкото в отговора на жалбата искането не е основано на твърдения за наличие
на хипотезите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, то искането в подкрепа на нови
твърдения следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
15.10.2018г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на
основание чл. чл. 266, ал. 1 от ГПК искането
на „ОДЕСОССТРОЙ“ ООД за изискване на данни от НОИ – гр. Шумен за размера на
изплатеното обезщетение за временна неработоспособност на П.С.С. с ЕГН **********
по реда на чл. 200, ал. 3 от КТ.
НАПЪТВА на основание чл.
273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до
бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.