№ 13229
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110122581 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу
О. П. И., с която са предявени осъдителни искове за сумите от 243,34 лева за главница,
представляваща ½ част от цената на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес .......... за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 55,37 лева за периода от 15.09.2020 г. до 30.01.2023 г., сумата от 1,55 лева,
представляваща ½ част от цената за услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2021
г. до 30.04.2021г., както и 0,42 лв. за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 05.03.2020г. до 30.01.2023г.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
като притежател по наследство на ½ идеална част от правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искови
претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се пасивната
процесуална и материална легитимация на ответника и реалната доставка на топлинна
енергия на твърдяната стойност, възникването на облигационно правоотношение с
доставчика на услугата топлинно счетоводство и изпадането на длъжника в забава по
отношение на вземането за стойността на тази услуга. Развиват се доводи за противоречие
между националната правна уредба и обностното право.Прави се възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД взема
1
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявените исове.
Процесуалната легитимация на ответника следва от изложените твърдения. В случая,
доколкото в исковата молба на „Топлофикация-София“ ЕАД се излага, че ищецът има
вземания от О. П...... И. на основание договорно правоотношение, възникнало по силата на
закона с оглед на наследяването на ½ ид.ч. от правото на собственост върху имот, за който се
твърди, че е топлоснабден, то именно същият е пасивно процесуално легитимиран като
ответник в производството по делото.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по
договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
От съвкупния анализ на представените писмени доказателства –договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /на л. 112/, справка
за роднини в НБДН за О. П. И. /на л. 92/ и нотариален акт за покупко-продажба на идеална
част от недвижим имот /на л. 34-36/ и заявление-декларация /на л. 32/ се установява за
целите на настоящето производство, че за процесния период О. П. И. е бил титуляр на ½
идеална част от правото на собственост върху жилищния имот, за който се претендират
съдебно предявените вземания по наследство от покойните му родители ................. Съгласно
чл. 63 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди при смърт на
клиент-физическо лице наследниците са длъжни да уведомят продавача, който при липсата
на представено писмено споразумение между тях открива партида на всички. По делото не
се твърди и не се установява да е постигнато споразумение с другия наследник В... П...... И..
Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период
клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на
потребената в имота топлинна енергия съобразно дела му в съсобствеността (арг. от чл. 30,
ал. 3 ЗС) е именно ответникът по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
2
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между
страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от ФДР, в който
смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. За
процесния период ФДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите са попълнени
документите за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно
отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 5
монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 5 топлоразделители с дистанционен
отчет. Според експертизата в имота се полза топла вода и има водомер за топла вода, по
3
който се отчита разходът. Имотът е с отопляем обем от 218 м3, съгласно Акт за
разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 30.10.1987г., предаден от председателя
на домсъвета на „Топлофикация София“ ЕАД. На базата ан този отопляем обем е
разпределяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съобразно Наредбата за
топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в
сградата. Топлинна енергия за общи части не се начислява. За процесния период сумата за
изразходваната топлинна енергия, изчислена в изравнителните сметки, изготвени от ФДР, е
1436,88 лв. Вещото лице е посочило, че в ищцовото дружество има съхранени документи за
периодичните проверки на топломера в абонатната станция на всеки две години.
Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на
заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и
отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото.
Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на
сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че
от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават
топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи заплащане. Това
разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС, ОСГК, по т. д.
№ 2/2016 г., съобразно което: "... В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за
присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на
етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ),
като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата
(чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закон за защита на
потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от
потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него
задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. В решение
на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-етажна собственост. Общите части не
могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата. "
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С ?708/17 и С?
725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която
4
задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се
изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Оттук и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно
противоречия с ожбностното право и неправилно изчисляване на стойността на топлинната
енергия.
От заключението на кредитираната ССчЕ се установява, че след съобразяване с
извършените регулярни плащания в погашение на начислени задължения за процесния
период оставащата дължима сума за стойността на доставената топлинна енергия съобразно
дела на ответника е 243,35 лв.
При горните констатации следва да се разгледа наведеното от ответника в
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради
което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в"
ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.05.2022г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
"Топлофикация София" ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през
м. 07. 2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен
срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени
с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от
ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са
5
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно погасени са всички вземания за периода м.
05.2019 г. – м. 02. 2020 г. Съобразно кредитираната във варант втори ССчЕ размерът на
непогасената по давност главница за периода от м.03.2020г. до м.04.2021г. е 26,89 лева, като
ответникът отговаря за половината от тази сума, или за 13,45 лв.
До тази сума предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния предявен
размер от 243,34 лв., както и за периода 01.05.2019 г. - 29.02.2020 г. искът ще се отхвърли.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.04.2023 г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от
представените по ищеца документи, както и от ССчЕ, а именно – 1,55 лв. за периода
м.04.2021 г. – м.04.2021 г. Давността за тези задължения започва да тече от датата на
възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/, поради което възражението за давност е
неоснователно и искът ще се уважи изцяло. Върху главницата се дължи и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.04.2023 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
6
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София" начислява обезщетение
за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернетстраницата на ищцовото дружество.
Съгласно заключението на ССчЕ размерът на мораторната лихва върху
непогасената по давност главница за периода от 15.09.2020г. до 30.01.2023г. е 4,82 лв., до
която сума предявеният иск е основателен, а за разликата до 55,37 лв. ще се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 0,42 лв. за
периода 05.03.2020 г. – 30.01.2023 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът доказва, че е направил разноски в размер на 1150 лв., в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лв., 50 лв. за държавна такса, 350 лв. за
ССчЕ, 350 лв. за СТЕ и 300 лв. за депозит за възнаграждение на особения представител на
ответника. От тях по съразмерност на ищеца се дължат за разноски в размер на 76,19 лв.,
които ще се възложат в тежест на ответника.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства за сторени разноски,
поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. П. И. с ЕГН ********** с адрес ....., да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 13,45 лв. – главница, представляваща ½ част от
стойността на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, на адрес ул.
„Калиманци“ №33, бл. 101. Вх. Г, ет. 3, ап. 53 с аб. №124772 за периода 01.03.2020 г. –
7
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.04.2023 г. до окончателното погасяване, сумата от 4,82 лева –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
30.01.2023 г. и 1,55 лева – главница, представляваща ½ част от цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.04.2023 г. до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 243,34 лв. и за периода от
01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. вкл., както и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от
55,37 лв. и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 0,42 лв., начислена за периода от 05.03.2020г. до 30.01.2023г..
ОСЪЖДА О. П. И. с ЕГН ********** с адрес ..... да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
76,19 лв. за разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8