Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 147 26.10.2021 год. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Веселин Якимов разгледа докладваното от съдията Марин Маринов касационно АНД № 144 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ОД на МВР – Разград, чрез главен юрисконсулт С. М., срещу Решение № 20 от 26.05.2021 г., постановено по АНД № 39/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих. С него е отменено НП № 275-15-21 от 04.11.2020 г. на директора на ОД на МВР – Разград, с което на основание чл. 209а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за здравето на К. М. А. от гр. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствата, довели до необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че не е ясна волята на административнонаказващия орган, тъй като в АУАН е направено пълно описание на нарушението от фактическа страна и, макар да не е посочена разпоредбата на чл. 209а от Закона за здравето, е посочена нарушената от ответника точка от заповедта на министъра на здравеопазването, което е абсолютно достатъчно същият да разбере в какво е обвинен. С НП АНО не е преквалифицирал обвинението, а просто е посочил административнонаказателната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Жалбоподателят иска от съда да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Ответникът по касационната жалба – К. М. А., чрез процесуалния си представител адв. М., счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е основателна и предлага на съда да отмени решението на районния съд като потвърди наказателното постановление.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
От фактическа страна районният съд е приел, че през месец март 2020 г., във връзка с обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение, на полицейските служители били възложени задачи да извършват проверки за спазване на въведените със заповеди на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки на територията на цялата страна. На 11.04.2020 г., извършвайки такава проверка в с. Малко Йонково, служители на РУ – Исперих установили три лица, стоящи прави в парк, представляващ открито място с маса, пейки и градинка, до сградата на кметството и автобусна спирка. Едно от лицата бил К. М. А. от гр. Р. След проверка на документите им за самоличност полицейските служители връчили и на тримата призовки за явяване в РУ – Исперих с цел съставяне на акт за установяване на административно нарушение за посещение на парка в нарушение на заповед на министъра на здравеопазването.
На 13.04.2020 г. на А. бил съставен АУАН № 275-15-21, с бл. №
749169 от 13.04.2020 г., за това, че
около 17:05 ч. на 11.04.2020 г. същият е посетил обществено място в с. Малко
Йонково – градина до сградата на кметство с. Малко Йонково и се е намирал на
съоръжение за отдих на открито, където е почивал – маса, при наличие на обявено
с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение и
въведена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето със Заповед №
РД-01-143 от 20.03.2020 год. на министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка, изразяваща се в преустановяване посещенията на
паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и
закрити обществени места. Актосъставителят преценил, че с описаното деяние А. е нарушил т. I.1. от цитираната
заповед на министъра и въведената с нея противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. На
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство било
прекратено и материалите по административнонаказателната преписка били
изпратени в РП – Разград, тъй като били налице данни за извършено престъпление
по ч. 355, ал. 2 от НК. С Постановление от 03.07.2020 г. прокурор е отказал да
образува наказателно производство поради маловажност на случая, а преписката е
била изпратена на директора на ОД на МВР – Разград за приключване на административнонаказателното
производство. На 04.11.2020 г. е било издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за здравето
на А. е наложено
наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във
връзка с т. I. от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 год., с която се допълва
Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 год. на министъра на здравеопазването, с
която е въведена противоепидемична мярка
по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. При описанието на нарушението от
фактическа страна административнонаказващият орган е посочил, че нарушителят е
почивал на открито обществено място при наличие на извънредно положение и
въведена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр. противоепидемична мярка,
задължаваща всички които се намират на открити или закрити обществени места да
имат защитна маска за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа или лицето.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са съставени от надлежен
орган и формално съдържат всички реквизити, посочени в закона. Приел е, че
волята на административнонаказващият орган относно правната квалификация на
твърдяното като извършено административно нарушение, е неясна. Според районния
съд при съставянето на АУАН актосъставителят е установил нарушение на т. I.1. от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020
год. на министъра на здравеопазването, с която е въведена противоепидемична
мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр., но не била посочена като нарушена разпоредбата на чл. 209а от ЗЗдр. В
същото време с НП административнонаказващият орган е повдигнал на същия
обвинение за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. във връзка с т. I. от
Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 год., с която е допълнена Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 год. на
министъра на здравеопазването, въвеждаща противоепидемична мярка по чл. 63, ал.
1 от ЗЗдр. Според районния съд тази правна
квалификация била неясна. Другото съображение на районния съд за
незаконосъобразност на НП е обстоятелството, че в НП са въведени и нови факти,
представляващи по същество изменение в обвинението. При фактическото описание
на нарушението в НП е посочено, че А. е нарушил противоепидемична мярка, която задължава всички на открити
или закрити обществени места да имат поставена защитна маска за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, а в предявения
на лицето АУАН такива факти не са описани. Според въззивния съд това е
съществено нарушение на процесуалните правила и абсолютно основание на отмяна
на НП, тъй като въвеждането в НП на нови фактически обстоятелства, които не са
били установени при съставянето на АУАН, нарушава правото на защита на
санкционираното лице.
Разградският административен съд намира
решението на районния съд за правилно
като краен резултат.
Касационната инстанция споделя извода
на районния съд, че с обжалваното пред районния съд НП К. А. е наказан за деяние, което не е
описано в АУАН. В АУАН е посочено, че А. е посетил
обществено място– градина до сградата на кметство с. Малко Йонково и е почивал
в съоръжение за отдих на открито, с което е нарушил т. 1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020
год. на министъра на здравеопазването, а в НП е посочено, че на същата дата и място е посетил открито
обществено място без да има поставена защитна маска на лицето или друго
средство, покриващо носа и устата в нарушение на Заповед РД-01-197 от
11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването. По нататък в НП е посочено, че А. е нарушил чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. във
вр. с т. 1 на Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 год. В крайна сметка не става ясно за нарушение на
коя противоепидемична мярка е наказан А. и с коя заповед е въведена тя. Отделно
от това следва да се посочи, че Заповед РД-01-197 от 11.04.2020 год. на
министъра на здравеопазването влиза в сила на 12.04.2021 год., което изрично е
посочено в нея, а деянието, за което е наказан А. е извършено на 11.04.2021 год.
Така допуснатите от АНО нарушения са
съществени процесуални нарушения, тъй като нарушават правото на защита на
наказаното лице в т.ч. да разбере точно за какво деяние е наказан и кои
заповеди на министъра на здравеопазването е нарушил.
Съдът не споделя извода на районния
съд, че правната квалификация на деянието в НП е непълна и неточна.
В случая описаното в НП деяние е квалифицирано от правна страна като административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. /ред. ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г./, която административнонаказателна разпоредба свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на основание чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от същия закон с акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ. Адресати на правните норми по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗдр. са съответните държавни органи, които имат правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки, задължителни за спазване под страх от административно или углавно наказание. Ето защо за попълване на общо формулирания състав на административното нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. /ред. ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. / е необходимо не да се посочи 63, ал. 1 или ал. 2 от закона, които имат други адресати, различни от субекта на нарушението, а следва да се конкретизира актът на компетентните държавни органи, в противоречие с който се явява поведението на привлеченото към отговорност лице.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат е правилно. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касаторът носи отговорност за разноските по производството на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК. Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие като доказателство за сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид своевременно направеното и доказано искане от страна на ответника пред административния съд за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 26.05.2021 г., постановено по АНД № 39/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Разград да заплати на К. М. А. от гр. Р. сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/