№ 879
гр. Варна, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марин Г. М.
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Марин Г. М. Въззивно гражданско дело №
20243100501166 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх. №7972/30.01.2024г. на С. Г. М., чрез особен представител
адв. Р. М. – ВАК, против решение №75/08.01.2024г., постановено по гр.д. №
2514/2023г. по описа на ВРС, VII с-в, с което е прието за установено в
отношенията между С. Г. М., ЕГН **********, с адрес ****** и „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, че физическото лице
дължи на търговското дружество сумата от общо 773,79 лв., формирана от
следните суми: 94,74 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по
чл.2, раздел IV, б. „а“ от допълнително споразумение от 24.03.2020г. към
договор за мобилни услуги като сбор от три месечни абонаментни такси;
531,80 лв., представляваща сбор от дължими лизингови вноски по договор за
лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy A71, 128 GB, Dual black;
147,25 лв.- остатък от задължения за предходен период по фактура №
**********, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК.
В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно тълкуване и
прилагане на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд възприел
1
неправилна фактическа обстановка, като не обосновал в решението си на кои
доказателства по делото я основава. Въз основа на твърденията, изложени в
жалбата, отправя искане до въззивния съд за отмяна на решението в
обжалваната част, както и присъждане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „Йеттел България“ ЕООД, представлявана от адв.
Л. Г.- САК, депозира писмен отговор в законовия срок по 263, ал.1 от ГПК, с
който оспорва изцяло наведените във въззивната жалба основания за отмяна
на първоинстанционното решение. Оспорва искането на въззивника за
определяне на адвокатско възнаграждение и претендира за присъждане на
разноските за настоящата инстанция.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез особения си
представител адв. М. поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на
първоинстанционното решение и присъждане на възнаграждение за особен
представител. Въззиваемата страна не се явява. Депозирана е молба с вх. №
17924/11.07.2024г. от „Йеттел България“ ЕАД, с която моли да се даде ход на
производството в отсъствието на процесуалният представител – адв. Л. Г.,
както и че поддържа изразеното становище в отговора на въззивната жалба.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на акта на ВРС, поради което съдът дължи
произнасяне по нея.
За да се произнесе настоящият съдебен състав съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, срещу С. Г. М.,
ЕГН**********, с адрес ******, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо
1003,71 лв., за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№6794/25.10.2022г. по ч.гр.д. №14021/22г. по описа на ВРС, формирана от
следните суми: 46,49 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и
услуги за периода 15.04.20г. до 14.05.20г. по допълнително споразумение от
24.03.20г. към договор за допълнителни услуги с предпочетен номер ******;
29,99 лв., представляваща неплатени месечни и еднократни такси за периода
15.05.20г. до 14.06.20г. по допълнително споразумение от 24.03.20г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******; 229,92 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително
споразумение от 24.03.20г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ******, формирана като разлика между стандартната цена на мобилно
устройство Samsung Galaxy A71 128GB Dual Black без абонамент и общата
преференциална цена по договора за лизинг от 24.03.20г.; 94,74 лв.,
2
представляваща неустойка за неизпълнение по чл.2, раздел IV, б. „а“ от
допълнително споразумение от 24.03.20г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ******, формирана като сбор от три месечни абонаментни
такси; 602,57 лв., представляваща сбор от дължими лизингови вноски по
договор за лизинг на мобилното устройство Samsung Galaxy A71 128GB Dual
Black, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 24.10.2022г. до окончателното погасяване на
задължението в съда.
Твърденията на ищеца са, че между него и ответника е пораждало
действие сключено допълнително споразумение от 24.03.2020г. към договор за
мобилни услуги за срок от 24 месеца, както и че между страните е бил
подписан договор за лизинг на мобилно устройство. Поради неизпълнение на
задълженията за плащане от страна на ответника в първоинстанционното
производство, услугата по договора била деактивирана на 10.08.2020г., като
развалянето на договора настъпило по силата на изричната уговорка между
страните в следствие на неизпълнението. Ищецът твърди още, че към датата
на издаване на заповедта за изпълнение, ответникът е имал неплатени
задължения с настъпил падеж. Дружеството сочи, че всички непогасени и
изискуеми задължения на физическото лице били обединени във фактура
№**********/15.08.2020г.
С депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата
молба, подаден от назначения особен представител на ответника се дава
становище за допустимост на иска и за неговата неоснователност.
С постановеното по гр.д. № 2514/23г. на ВРС, VII с-в, решение
№75/08.01.2024г., първоинстанционният съд е уважил претенцията по
установителния иск за сумата от общо 773,79 лв. и е отхвърлил иска за
горницата над посочената сума за разликата до пълния претендиран размер от
1003,71 лв.
От приложеното по първоинстанционното дело ч.гр.д. №14021/2022г.,
по описа на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за процесната сума.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. От приложеното като доказателство по делото ч.гр.д. №14021/22г.
по описа на ВРС се установява, че по заявление на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение на парично вземане №6794/25.10.2022г. по чл.410 ГПК срещу
ответника за процесните суми, както и за законната лихва върху главницата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
3
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК. В тежест на ищеца е
да установи, при условията на чл.154,ал.1 ГПК, съществуване на вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна
връзка между страните с твърдения предмет, от която да е възникнало
задължение за ответника за заплащане на процесните суми, както и
изпълнение на задължението си по договора, т.е., че е предоставил достъп до
мобилната си мрежа за процесния период. В тежест на ответника е да
установи погасяване на задължението. Горните обстоятелства обуславят
изхода от спорното правоотношение, поради което следва да бъдат установени
от страната по реда на главно и пълно доказване.
Безспорно по делото се установи, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, породено от сключен договор и допълнително
споразумение към него, по силата на което ответникът е в качеството на
потребител на мобилни услуги за срок от 24 месеца от сключването му.
При наличие на валидно възникнало договорно правоотношение и при
липса на възражения за неизпълнение на договора или за заплащане на
дължимите суми за процесния период, съдът приема, че ищецът е изпълнил
задължението си по облигационното правоотношение. Доказателства за
изпълнение от въззиваемия не са представени.
Съдът счита възраженията на особения представител на ответника като
необосновани, с оглед ангажираните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд е изложил конкретни и подробни съображения по
всички наведени възражения, поради което настоящата инстанция, на
основание чл.272 от ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
Предвид пълното съвпадение на изводите на настоящия състав с тези на
ВРС, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в цялост.
По разноските:
4
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на
въззиваемата страна се следват доказаните сторени в настоящото
производство разноски, а именно 250 лева – заплатен депозит за особен
представител.
В полза на въззивната страна разноски не се следват, предвид изхода от
въззивното обжалване.
Въззивникът дължи разноски за държавна такса за настоящото
производство в размер на 25 лева, на основние чл. 77 от ГПК.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №75/08.01.2024г., постановено по
гр.д. №2514/2023г. на ВРС, VII състав.
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН **********, с адрес ****** да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 250
(двеста и петдесет) лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН **********, с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненски окръжен съд дължимата за производството държавна
такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на осн.чл.77 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5