Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 13401 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 53855
от 28.02.2019 г. по гр.д. № 10811/2017 г. по описа на СРС, 29 с-в, е признато
за установено, по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че М.Н.М.ЕГН **********, с адрес ***
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 2562,48 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот-
ап.11, находящ се в гр.София, ж.к.“********, ведно със законна лихва за периода
от 28.10.2016 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК от 03.11.2016 г. по ч.гр.д.№61474/2016 г. на СРС, 29 състав, като е
отхвърлен иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия в
размер на 50,93 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 26.09.2016 г.
Решението е
постановено в производство, проведено с участието на Б.Б. ООД като подпомагаща
страна на ищеца в производството.
Решението, в
частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове е обжалвано от конституираните в хода на
процеса на основание чл.227 ГПК ответници:
1. М.И.З.-наследник
по закон на М.Н.М., починала в хода на процеса /на 12.12.2018 г./, който е
починал на 09.08.2020 г. и е заместен от наследниците си по закон – И.П.З., ЕГН
********** /преживяла съпруга/ и И.М.З., ЕГН **********- син,
2. Л.Т.М. -
наследник по закон на М.Н.М., починала в хода на процеса /на 12.12.2018 г./,
3. И.Т.М.- наследник
по закон на М.Н.М., починала в хода на процеса /на 12.12.2018 г./ и
4. Ю.И.М.- наследник
по закон на М.Н.М., починала в хода на процеса /на 12.12.2018 г./. Изложени са
доводи за недопустимост и неправилност на постановеното решение.
В подадените
въззивни жалби е изразено становище, че неправилно в производството е
конституирана М.Н.М., като правоприемник на починалата след подаване на
исковата молба на 22.02.2017 г. ответница Л.Н.М./поч. на 22.05.2017 г./, тъй
като последната е завещала със саморъчно завещание цялото си движимо и
недвижимо имущество на трето за спора лице – Е.Л.М., ЕГН **********. Поради
това и на основание чл.16, ал.1 от ЗН последната се явява наследник по
завещание и правоприемник на починалата. Съдът е следвало да конституира нея
като правоприемник на ответницата в хода на процеса. Като не е сторил това е
допуснал процесуално нарушение и в посочената част досежно ½ от
претендираните като дължими от първоначалната ответница Л.Н.М.суми решението е
недопустимо.
Освен това при
постановяване на решението съдът не е съобразил и че наследниците на М.Н.М.следва
да отговарят за претендираната от нея ½ част от претенциите за дължими
суми за потребена топлоенергия, като бъде съобразено и квотите в наследяването.
Поддържат, че върху имота е учредено право на ползване на трето за спора лице,
което следва да отговаря за потребените в имота услуги. Освен това в
производството не са ангажирани доказателства, за това че М.Н.М.е
собственик/съсобственик на топлоснабдения имот. Освен това в производството
били представени платежни документи за заплатени суми на ищеца, които следва да
бъдат съобразени при постановяване на акт по същество на спора. В
производството не е доказан и размера на реално потребените количества ТЕ, като
същевременно не е отчетено от СТЕ, че срещу начисления размер са направени
възражения.
Жалбоподателите
отправят искане за обезсилване, евентуално за отмяна на решението в посочената
част и отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
В срока
по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца "Т.С. " ЕАД. В подадена молба на 15.09.2021 г. е изразено
становище за неоснователност на въззивните жалби. Излага доводи за правилност
на постановеното от СРС решение, след като е проведено пълно и главно доказване
относно съществуването на вземанията му. Отправя искане за потвърждаване на
решението като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата
страна на ищеца - „Б.Б.“ ООД не изразява
становище по въззивните жалби.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивните
жалби са депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, като
същата са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът намира същите за
основателни в една част.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът
приема, че обжалваното решение е валидно.
Постановеното
решение е недопустимо в една част по отношение на претенциите срещу
първоначалния ответник Л.Н.М., тъй като е постановено без участието на лице,
което има качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото.
Съгласно чл.
227 ГПК, когато страната умре, производството по делото продължава с участието
на правоприемника. Както се установи от представеното пред настоящата инстанция
саморъчно завещание от 27.04.2017 г. първоначалната ответница Л.Н.М., ЕГН **********,
починала на 22.05.2017 г. е завещала цялото си имущество на трето за спора лице
- Е.Л.М., ЕГН **********. С това си разпоредително действие на основание чл.16,
ал.1 от ЗН последната се явява наследник по завещание и правоприемник на
починалата, а конституираните в хода на процеса правоприемници - М.Н.М., ЕГН **********
и нейните наследници конституирани в хода на процеса след смъртта й на
12.12.2018 г. При положение, че наследодателят е съставил универсално завещание,
ползващото се от завещанието лице следва да участва в производството, защото
има качеството на правоприемник. Процесът срещу него следва да започне пред
първата инстанция, независимо кога е станало известно обстоятелството, че това
лице е наследник. В този случай, ако въззивният съд констатира, че в производството
не са участвали всички правоприемници на починалия в хода на производството,
следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата
инстанция с указания за конституиране на надлежната страна и разглеждане на
делото с негово участие. Макар и инстанция по същество, дейността на въззивния
съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово
продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от
първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не
следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си
действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Когато
допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение се изразява в
неконституиране на надлежна страна, въззивната инстанция няма правомощия да го
конституира, а следва да обезсили недопустимото решение на първостепенния съд и
да върне делото за ново разглеждане- т. 5 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
приемство в процеса на физическо лице, на основание чл. 227 ГПК, страната,
конституирана вместо починалата, встъпва в процесуалното правоотношение в
същото процесуално качество каквото е имал нейният праводател и за защита на
онези права, които придобива по наследство. Процесуалното правоприемство зависи
от наличието на материално правоприемство, като е достатъчно да има твърдение
за такова, установено със съответно писмена доказателство - в случая с
универсално завещание, за да бъде допуснат наследника до участие в процеса.
Въпросите по
тълкуването, валидността и действието на саморъчното завещание, респ. въпросите
дали правоприемникът по универсално завещание Е.Л.М. валидно е придобил права
по силата на завещанието или тези права са останали в патримониума на наследниците
по закон, в случая са въпроси не само относно процесуалното правоприемство, а и
относно допустимостта (правния интерес) и основателността на предявените по
делото установителни искове. Поради това, по всички тези въпроси съдът следва
да се произнесе с решението си - след обсъждане на всички доказателства по
делото, както и на твърденията, възраженията, оспорванията и правните съображения
на страните по делото, при участието както на наследниците по закон на
починалата ищца, така и на наследника по завещание, с оглед надлежното
упражняване на правото им на защита в съдебното производство (така Определение
№ 217 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 152/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС ).
В настоящия
случай в съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд приема,
че първата проверка, която следва да извърши, е по допустимостта на
първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК), която в хипотезата на чл. 227 ГПК
включва и проверка към кои лица спорното право е преминало по наследство. И ако
установи, че наследствено правоприемство не е налице и прекрати производството
по делото по отношение на ненадлежно конституирано лице, въззивният съд не е
длъжен да излага съображения по съществото на спора, нито да обсъжда
доказателствата, съдържащи данни за принадлежността на спорното право - трайна
и непротиворечива е практиката на съдилищата, че съдът не дължи произнасяне по
същество по недопустим иск, респ. спрямо ненадлежна страна в процеса. Както е
прието в решение № 360/13 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 796/2012 г. на ІV г.о.
на ВКС, въззивният съд обезсилва първостепенния съдебен акт, когато са налице
процесуални пречки или липсват процесуални условия за съществуването и/или
надлежното упражняване на правото на иск. Недопустимостта на съдебния акт е
свързан с пречки за надлежно развитие и разрешаване на правния спор, поради
което е невъзможно, при подобен порок, произнасяне по съществото на спора. Ето
защо и въззивната инстанция, след обезсилване на недопустимото решение, също не
може да разгледа материалноправния спор, а с оглед порока - дължи връщане на
делото на същия съд, изпращане на делото на компетентен съд или прекратяване на
производство.
От
изложеното следва, че въззивният съд не може да разгледа жалбата с участието на
правоприемниците на страна, починала в хода на производството, които не са били
конституирани и не са взели участие в производството, не може да санира порока
на първоинстанционното решение. В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството
настъпва по силата на закона и правоприемника става страна по делото от момента
на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател независимо дали
е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, поради което и има право да
поддържа висящността му чрез подаване на жалба. Както бе посочено по- горе,
решението, което не е постановено спрямо правоприемника на изгубилата
процесуалната си правоспособност страна, е процесуално недопустимо, тъй като
липсва произнасяне спрямо надлежната страна, правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Ако тази страна атакува порочното решение, инстанцията, разглеждаща
жалбата, следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане /Р 16-
2014- ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В идентичен смисъл е и
даденото разрешение в Решение № 61/13.06.2014 г. по гр.дело № 3306/2013 г. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК.
Общото
завещателно разпореждане по чл. 16, ал. 1 ЗН съставлява основание за
универсално правоприемство, установено по силата на закона. Лицето, в чиято
полза е направено универсалното завещание, придобива качеството на наследник на
цялото или дробна част от наследството, от момента на откриването му и от този
момент посоченият за наследник става титуляр на целия комплекс, или идеална
част от него наследими, прехвърлими имуществени права и задължения на
завещателя /в т.см. - мотиви по т. 3 от ТР№ 1/19.05.2004 г. на ОСГК/.
При
настъпила смърт на праводателя във висящия исков процес, правоприемникът става страна
вместо него и го замества, щом е налице приемство и в спорното материално
правоотношение. Заместването в процесуалното правоотношение настъпва от деня, в
който е настъпило материалното правоприемство, независимо дали правоприемникът
желае да участва, кога ще заяви правата си и дали ще вземе фактическо участие в
процеса. Без значение е и дали на съда е бил известен, или не фактът на
настъпилото по силата на закона правоприемство / в т.см. - определение №
342/08.06.2015 г. по ч.гр. д. № 1342/2015 г. ІІІ г.о., решение № 16/2102.2014
г. по гр. д. № 4682/2013 г. ІІ г.о., решение № 53/24.03.2010 г. по гр. д. №
3988/2008 г., ІІ г.о., решение № 283/08.11.2013 г. по гр. д. № 3682/2013 г. III
г.о., решение № 161/17.08.2011 г. по гр. д. № 1506/2010 г., II г.о. и др./.
Съответствието на определението по чл. 227 ГПК с действителното правно
положение има за цел да обезпечи признатото и гарантирано от закона право на
участие на правоприемника във висящия исков процес след смъртта на
наследодателя му, което процесуално право е в защита на придобитите по
наследство субективни права и задължения.
Същевременно,
правоприемникът продължава започнатото от или срещу праводателя му
производство, като всички съдопроизводствени действия по висящото дело,
извършени приживе на страната, едновременно ползват и задължават
правоприемника. Ако след заместването на починалата страна, се направи отказ от
иск, той е отказ от иска на праводателя. Поради това, влязлото в сила
определение по чл. 233 ГПК обвързва с правните си последици и този
правоприемник, който не е бил конституиран за участие в процеса, независимо по
каква причина. За него не съществува процесуалната възможност да предяви отново
същия иск, защото се явява обвързан / в качеството си на правоприемник / от
силата на пресъдено нещо на определението по чл. 233 ГПК, макар и да не е
участвал като страна в производството, по което то е било постановено.
В този
смисъл, неконституирането на правоприемник по реда на чл.227 ГПК няма за
последица това, че спрямо него постановеният в производството окончателен
съдебен акт няма да има действие. Изводът следва от нормата на чл. 298, ал. 2 ГПК, която предвижда, че влязлото в сила решение поражда действие за
наследниците и правоприемниците на страните, а не само за тези, които съдът е
конституирал с определението си по чл. 227 ГПК.
Неконституирането
във висящия процес на наследник /по закон или по завещание/ лишава от право на
участие надлежна страна, обвързана по разпоредбата на закона, от силата на
пресъдено нещо на съдебния акт. Тази страна е по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК
заинтересована, респ. легитимирана, да иска отмяна / чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
/, щом решението рефлектира пряко в имуществената й сфера, обвързва я и не я
удовлетворява като резултат.
С Решение №
203 от 16.10.2017 г. по гр. д. № 4743/2016 г., ВКС, IV г.о. е дадено тълкуване
за значението на процесуалноправната и материалноправната легитимация в
процеса, но при факти, различни от тези по настоящото дело /прекратяване на
производството по отношение на действителния правоприемник по завещание на
починалия ищеца, конституиране на наследника по закон и отхвърляне на иска, тъй
като при наличие на завещание правата на наследника по закон отпадат/.
Тълкуване при факти, идентични с настоящите, е дадено в определението, на което
се е позовал въззивния съд, а именно определение № 102 от 18.06.2019 г. по
ч.гр. д. № 519/2019 г., I г.о. на ВКС. Според това тълкуване наследяването по
завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата
страна е оставила общо завещание /чл. 16, ал. 1 ЗН/, като страна по делото се
конституира назначеният с него универсален наследник, който измества
наследниците по закон, а когато предмет на делото е право, което е предмет на
завет /чл. 16, ал. 2 ЗН/, починалата страна се замества от заветника, като с
определението на съда за конституиране на правоприемниците на починалата страна
не се разрешава правен спор между тях, а само се констатира осъществяването на
предвиден от закона факт, пораждащ процесуално правоприемство.
Поради последващата липса на положителна
процесуална предпоставка за редовна искова молба, а именно правосубектност и
участие на надлежни страни, разполагащи с процесуална легитимация, обжалваното
решение е недопустимо, за което въззивният съд следи служебно. При съобразяване
на чл. 270, ал. 3 ГПК решението
в посочената част следва
да се обезсили, като се върне на друг състав от Софийския районен съд за извършване на съответните процесуални действия
по конституиране на Е.Л.М., ЕГН
********** като наследник по завещание на починалата първоначална
ответница Л.Н.М.и произнасяне спрямо наследниците на първоначалната ответница /по закон и по универсално
завещание/ при съобразяване на изложените в настоящето решение мотиви.
В останалата част по
отношение на претенцията срещу първоначалната ответница М.Н.М.постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по
идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция.
Чрез
представените пред първата инстанция доказателства и констатациите на приетите
СТЕ и ССчЕ, чийто изводи настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че в топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 11, находящ
се в гр.София, ж.к.“********, през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е потребена и незаплатена ТЕ, чиято стойност
възлиза на сумата 2562.48 лв. Тази дължима цена на потребената услуга е
съобразена с извършените плащания на дължими суми преди подаване на исковата
молба. Доводите на въззивниците, че в полза на Е.Л.М. е било учредено вещно
право на ползване върху имота, за който са били доставени количества ТЕ
възлизащи на исковата стойност, съдът намира за недоказани и съответно-
неоснователни. В производството е установено, че за исковия период
първоначалните ответници Л.Н.М.и М.Н.М., като собственици на топлоснабдения
имот са клиенти на топлинна енергия и дължат заплащане на потребената услуга съобразно
квотите в съсобствеността – по ½ всяка. Съответно, конституираните в
хода на процеса наследници на починалата първоначална ответница М. Н. М. дължат
сумата 1281.24 лв. за потребена ТЕ в имота за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. при следните квоти:
1. 1/4 от
сумата или сумата 320.31 лв. за М.И.З.-наследник по закон на М.Н.М., починала в
хода на процеса /на 12.12.2018 г./, който е починал на 09.08.2020 г. и е
заместен от наследниците си по закон – И.П.З., ЕГН ********** /преживяла
съпруга/ - 1/8 част или сумата 160.15 лв. и И.М.З., ЕГН **********- син, 1/8
част или сумата 160.15 лв.
2. 1/4 от
сумата или сумата 320.31 лв. за Л.Т.М. - наследник по закон на М.Н.М., починала
в хода на процеса /на 12.12.2018 г./,
3. 1/4 от
сумата или сумата 320.31 лв. за И.Т.М.- наследник по закон на М.Н.М., починала
в хода на процеса /на 12.12.2018 г./ и
4. 1/4 от
сумата или сумата 320.31 лв. за Ю.И.М.- наследник по закон на М.Н.М., починала
в хода на процеса /на 12.12.2018 г./.
Поради това и решението
на СРС в частта на произнасяне по претенциите срещу първоначалната ответница М.Н.М.следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците И.П.З. и И.М.З., като правоприемници на ответника М.И.З.
следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 600.00 лв.
В полза на ответника Л.Т.М., правоприемник на М.Н.М.следва да бъдат
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 600.00 лв.
В тежест на ищеца следва
да бъдат възложени и разноски за особен представител на конституираните
правоприемници на ответника М.Н.М.-И.Т.М. и Ю.И.М. в размер на 600.00 лв. за
настоящата инстанция. За първата инстанция е определено възнаграждение в размер
на 300.00 лв., което следва да бъде изплатено на особения представител – адв. В.Д.
от САК с издаване на разходен касов ордер за постъпилата сума.
С
оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 53855 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 10811/2017 г.
по описа на СРС, 29 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявени
по реда на чл.422 ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу първоначалната
ответница Л.Н.М., починала в хода на процеса на 26.05.2017 г. с конституиран правоприемник М.Н.М.,
поч. на 12.12.2018 г. с правоприемници: 1. М.И.З., починал на 09.08.2020 г. и
заместен от наследниците си по закон – И.П.З., ЕГН ********** /преживяла
съпруга/ и И.М.З., ЕГН **********-/син/, 2. Л.Т.М., ЕГН **********, 3. И.Т.М.,
ЕГН **********, 4. Ю.И.М., ЕГН **********, искове по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че първоначалната ответница Л.Н.М., починала в
хода на процеса на 26.05.2017 г. с правоприемник
– наследник по закон М.Н.М., поч. на 12.12.2018 г. дължи на „Т.С.“ ЕАД суми за
потребена ТЕ в имот ап.11, находящ се в гр.София, ж.к.“******** за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г., които възлизат на ½ от сумата 2562,48 лв. за
доставена от дружеството топлинна енергия през 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
или за сумата 1281.24 лв., ведно със законна лихва за периода от 28.10.2016 г.
до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК от
03.11.2016 г. по ч.гр.д.№61474/2016 г. на СРС, 29 състав и и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния Софийски районен съд в
посочената част при съобразяване изложените в настоящето мотиви.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 53855 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 10811/2017 г. по описа на СРС, 29 с-в, В
ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявени по реда на чл.422 ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу първоначалната ответница М.Н.М., поч. на
12.12.2018 г. с конституирани правоприемници- наследници по закон: 1. М.И.З.,
починал на 09.08.2020 г. и заместен от наследниците си по закон – И.П.З., ЕГН **********
/преживяла съпруга/ и И.М.З., ЕГН **********-/син/, 2. Л.Т.М., ЕГН **********,
3. И.Т.М., ЕГН **********, 4. Ю.И.М., ЕГН **********, искове по чл.422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че първоначалната ответница М.Н.М., поч.
на 12.12.2018 г. дължи на „Т.С.“ ЕАД суми за потребена ТЕ в имот ап.11, находящ
се в гр.София, ж.к.“******** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.,
които възлизат на ½ от сумата 2562,48 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. или за сумата 1281.24 лв.,
ведно със законна лихва за периода от 28.10.2016 г. до окончателното плащане,
за които е издадена заповед по чл.410 ГПК от 03.11.2016 г. по ч.гр.д.№61474/2016
г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД ЕИК******** да заплати на И.П.З., ЕГН ********** и И.М.З., ЕГН **********, като правоприемници на ответника М.И.З.
на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 600.00 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД ЕИК******** да заплати на Л.Т.М., като
правоприемник на М.Н.М.на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 600.00 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД ЕИК******** да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 600.00 лв.-разноски за особен представител на
правоприемниците на ответника М.Н.М.-И.Т.М. и Ю.И.М..
Решението е постановено
с участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Б.Б.
ООД.
Настоящото решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.