Р Е Ш Е Н
И Е № 63
гр. Сливен, 05.06.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание
на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ГЕОРГИ
БОЗУКОВ
при
секретаря Ваня Фърчанова и с
участието на прокурора Красимир
Маринов
като разгледа докладваното от председателя КАНД № 42 по описа за 2023
година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Сливен против Решение № 69 от 24.02.2023 г., постановено по АНД № 20222230201310/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 22-0804-004118/27.10.2022 г. на Началника на сектор в ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на Д.В.М., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Счита за необосновани изводите на съда, че липсва извършено административно нарушение. Заявява, че съобразно установената фактическа обстановка правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. Счита, че са необосновани изводите на съда за причините за извършването на деянието. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди НП.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище чрез пълномощник заявява, че поддържа
жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако
се претендира такова.
Ответникът
по касацията - Д.В.М., редовно призован, се явява лично и с адв.
Х.Х. ***, който заявява, че жалбата е неоснователна. Моли
съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Сливен.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е основателна.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът, като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба, намира същата за основателна по следните съображения:
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
На 02.10.2022 г., при изпълнение на служебните си задължения, движейки се по пътя към гр. Нова Загора, полицейски служители от РУ-Сливен, забелязали че водач на автомобил нарушава правилата за движение по пътищата и го спрели за проверка до началото на кв. „Р.“ в гр. Сливен, до първия блок. Докато извършвали проверката на това МПС, около 14:19 часа чули форсиране на двигател, свистене на гуми, като възприели че звукът идва от центъра на кв. „Р.“, потеглили със служебния си автомобил, който имал видеорегистратор. Пътувайки към центъра на квартала видели на ул. „Тодор Асенов“ лек автомобил „Мерцедес Е 63 АМГ“ с рег.№ ********, който се движел като намалял на моменти, тъй като пътят бил разкопан. Лекият автомобил подал рязко газ, гумите започнали да се търкат по пътната настилка и чули двигателят да се форсира. На кръстовището с ул. „Перуника“ и път II-66, автомобилът изчакал да преминат движещите се с предимство коли и предприел маневра ляв завой, като задната част поднесла и описал кривата на завоя странично, след което продължил в посока гр.Сливен. Полицейските служители го спрели за проверка до склада за маслини в индустриална зона на гр.Сливен. При проверката установили, че водач на лекия автомобил е Д.В.М. ***, а МПС било собственост на „НКС Авто мечти“ ЕООД. Шофьорът бил поканен в сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР Сливен, където бил изпробван за употреба на а. и н. в., пробите били отрицателни.
За установеното на Д.В.М. бил съставен АУАН № АД 130203/02.10.2022 г., с който констатираното деяние било квалифицирано по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е отразил, че има възражения. Със съставянето на АУАН било иззето СУМПС част II № *********, описан бил и 1 бр. видеоклип на оптичен носител. След съставянето на АУАН полицейските служители се върнали в кв. „Р.“, където установили, че по асфалта на правата отсечка, от където първоначално чули свистенето на гуми и форсирането на двигател има следи от гуми. Направили снимка. Установили също следи от гуми, които били идентични с движенията на лекия автомобил, които видели преди това на кръстовището, които също фотографирали. Направените 2 броя снимки на следите от гуми били предадени с протокол за доброволно предаване.
Въз основа на издадения АУАН, на „НКС Авто мечти“ ЕООД, със законен представител С. Н. Ч., била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000627/02.10.2022 г. от Началника на Сектор „Пътна Полиция“ в ОД на МВР-Сливен и на основание чл.171, т.2, б. „м“ от ЗДвП била наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 3 месеца“ относно управляваното от жалбоподателя МПС „Мерцедес Е 63 АМГ" с рег.№ ********. Отнето било СРМПС № *********.
Въз основа на съставения АУАН срещу Д.В.М., на 27.10.2022 г. било издадено обжалваното НП № 22-0804-004118 от Началника на Сектор „Пътна Полиция“ в ОД на МВР-Сливен.
За да отмени обжалваното НП, Районен съд – Сливен приел, че: е налице противоречие между обстоятелствената и санкционната част на атакуваното НП; от доказателствата по делото не се установявало по безспорен начин, че М. е извършил вмененото му нарушение; не бил доказан субективният елемент от страна на жалбоподателя, а изгубването на контрола над лекия автомобил е настъпило по обективни причини – т. на ръката на М. и разкопания път в кв. „Р.“. Формирал е извод, че М. е използвал пътя по предназначение за превоз на хора и товари, а не за други цели.
Решението на Районен съд – Сливен е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на Районния съд не се споделят от настоящата инстанция.
Нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3, според която водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева. Настоящата съдебна инстанция намира, че административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на М., е извършено. От събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства е установено, че Д.М. е управлявал на посочената дата, място и час процесното МПС по описания в АУАН и НП начин.
Видно от събраните в производството пред районния съд доказателства, М. е управлявал автомобила си по начин, който не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари. При управлението на автомобила, водачът подал рязко газ, гумите започнали да се търкат по пътната настилка и полицейските служители чули двигателят да се форсира. На кръстовището с ул. „Перуника“ и път II-66, автомобилът изчакал да преминат движещите се с предимство коли и предприел маневра ляв завой, като задната част поднесла и описал кривата на завоя странично, след което продължил в посока гр.Сливен. Приемайки, че се касае за изгубване на контрола над лекия автомобил от водача, което е настъпило поради т. на ръката му и състоянието на пътната мрежа в кв. „Р.“, районният съд е формирал неправилен извод.
Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. По делото пред районния съд по искане на жалбоподателя е изслушана свидетелката Т.К., чиито показания не може да се приеме, че оборват констатациите по акта, тъй като не е присъствала при извършване на установеното нарушение, поради което не са достатъчно конкретни и не съответстват на останалите обстоятелства по делото. От друга страна, показанията на изслушаните като свидетели полицейски служители са еднопосочни и безпротиворечиви, като кореспондират с констатациите в съставения акт. При конкуренция на горепосочените доказателства съдът следва да приеме, че констатациите по съставения на 02.10.2022 г. АУАН са необорени в хода на съдебното производство.
Въз
основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства следва да се направи извод, че наказателното постановление е
издадено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на закона
при определяне съставомерността на деянието, правна му
квалификация като административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и при
определяне на наложеното административно наказание.
По
изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е
отменил НП, Районен съд – Сливен е постановил неправилен съдебен акт, който
страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да
бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се потвърди
НП.
Искания
за присъждане на разноски не са правени.
Във
връзка с гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
Отменя Решение № 69 от 24.02.2023 г., постановено по АНД №
20222230201310/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен,
като вместо него Постановява:
Потвърждава Наказателно постановление № 22-0804-004118 от 27.10.2022 г. на Началника на сектор в ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на Д.В.М., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.