Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260284 / 26,10,2020 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 26,10,2020 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 1712/2020 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба от „ЕВН България
електроснабдяване“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК ********* - длъжник по изпълнително
дело № 20207580400331 по описа на ЧСИ Обретенова с рег. № 758, район на
действие – ПОС, против Постановление на ЧСИ от 22,06,2020 г. по посоченото
изпълнително дело, с което е оставено без уважение възражение за прекомерност
на приетите за изпълнение разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение,
предявено с молба вх. № 3929/12,06,2020 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт на ЧСИ. Твърди се, че приетите за
събиране разноски са завишени, тъй като посоченото възнаграждение е прекомерно
и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. Въз
основа на това от съда се иска да отмени обжалваното постановление и вместо
това да намали приетите за изпълнение разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение до минималния размер, съобразно Наредба № 1.
Ответната страна по жалбата – М.А.М. ***, ЕГН **********;
изразява становище за неоснователност на жалбата.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
също изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, предл.
последно ГПК. Следователно същата е допустима и следва да се разгледа. По
същество съдът я приема за основателна по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано по молба от
М.А.М. ***, ЕГН **********; против „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; въз основа на изпълнителен лист за заплащане на суми в
общ размер от 300 лв., представляваща деловодни разноски.
В изпълнителното производство взискателят е
представляван от адвокат. Заплатеното от взискателя възнаграждение, според
представения договор за правна помощ, е в размер на 400 лв. и посочената сума
се претендира за събиране от длъжника.
С молба вх. № 3929/12,06,2020 г. длъжникът е
възразил за прекомерност на претендираните за събиране разноски за адвокатско
възнаграждение и е поискал намаляването им. С обжалваното разпореждане ЧСИ е „отказал
да редуцира присъдения хоронорар“ и като съображения в тези насока е посочил:
фактическата и правна сложност на изпълнителното производство и становището на
взискателя за неоснователност на искането.
Според разпоредбата на Чл. 10. от Наредба № 1/2004
г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, се формира като сбор от
възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; и
възнаграждението по т. 2. за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.
2 от Наредбата.
В случая предприетите от пълномощника на взискателя
процесуални действия са единствено по образуване на изпълнителното производство.
По делото не са извършвани други процесуални действия от страна на
представителя на взискателя.
С писменото си становище за неоснователност на
искането за намаляване на разноските взискателят е посочил, че тъй като
изпълнителното производство и защитата му се осъществява в съдебен район,
различен от постоянния му адрес и от местонахождението на пълномощника му, това
„води до фактическа сложност и завишени разходи по осъществяване на
изпълнението и удовлетворяване на взискателя. Това становище е възприето от
съдебния изпълнител, но не се споделя от настоящата инстанция поради следните
съображения: Понятието „фактическа сложност“ на делото няма нищо общо с това,
че производството се развива в съдебен район, различен от местонахождението на
взискателя. От друга страна – по делото липсват каквито и да е доказателства
взискателят или неговият представител да извършил разходи за пътуване във
връзка с изпълнителното производство. От друга страна – дори да се предвиждат
разходи по евентуални пътувания на страна или на неин пълномощник във връзка с
процесуалната й защита, същите не съставляват част от адвокатското
възнаграждение и не са основание да се приеме завишена сложност на защитата.
С оглед на това съдът приема, че заплатеното от
взискателя възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, поради което и на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК
в тежест на взискателя следва да се възложат сторените от взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение в минималния нормативно установен размер по чл. 10
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. – 200 лв. за образуване на изпълнително производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление на ЧСИ от 22,06,2020 г. по
изпълнително дело № 20207580400331 по описа на ЧСИ Обретенова с рег. № 758,
район на действие – ПОС, с което е оставено без уважение възражение за прекомерност
на приетите за изпълнение разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение,
предявено с молба вх. № 3929/12,06,2020 г., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените за събиране за сметка на длъжника „ЕВН
България електроснабдяване“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК *********; РАЗНОСКИ НА ВЗИСКАТЕЛЯ М.А.М. ***, ЕГН **********;
за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20207580400331 по
описа на ЧСИ Обретенова с рег. № 758, район на действие – ПОС, на 200 лв. (двеста лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: