Определение по дело №13210/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                   

                                                   Гр. София, 23.10.2019г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА         

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                 СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

 

разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева в.гр.д. № 13210 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца срещу решение от 12.03.2019г., постановено по гр. д. № 7568/2018г. по описа на СРС, ГО, 172 с-в, в частите, в които са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С определение от 26.06.2019г., постановено по в.гр.д. № 7652/2019г. по описа на СГС, ГО, ІІ „А” въззивен състав, въззивният съд е прекратил производството по делото и е върнал същото на СРС, ГО, 172 състав за произнасяне по подадена пред първоинстанционния съд молба за изменение на решението в частта му за разноските.

След връщане на делото, СРС е постановил решение от 23.07.2019г., с което служебно е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 12.03.2019г. съдебно решение, както и се е произнесъл по подадената от ответниците молба с вх. № 5052714/26.03.2019г. за изменение на решението в частта му за разноските.

Разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ГПК определя съдържанието на решението, като т. 8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 86 от 2017г.) от същата сочи, че в решението се посочва дали същото подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Настоящият съдебен състав констатира, че в първоинстанционното решение от 23.07.2019г. е допусната очевидна фактическа грешка, доколкото в него не е посочено дали същото подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Установената липса на задължителен реквизит от съдебния акт следва да се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК. След постановяването на акта за поправка на очевидна фактическа грешка, препис от същия следва да бъде връчен по реда на чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните по делото с оглед евентуалното упражняване на правото им на въззивно обжалване.

При така установеното въззивният съд намира, че образуваното пред него дело е преждевременно образувано и следва да се прекрати и върне на първоинстанционния съд за преценка за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК, което се явява преюдициално спрямо произнасянето по въззивната жалба срещу решението. След като се разреши въпросът по очевидната фактическа грешка с влязъл в сила съдебен акт, ще се разгледа депозираната въззивна жалба. Това положение произтича от факта, че актът, с който се постановява поправката, образува заедно с поправения съдебен акт едно цяло и поправеното решение /срещу което вече е упражнено право на жалба/, е с поправеното съдържание от деня на постановяването.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 13210/2019г. по описа на СГС, ГО, ІІ „А” въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 172 състав за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото,  не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          

                            2.