№ 113
гр. Монтана, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630102578 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл.439 ГПК – отрицателен установителен иск.
Решението е при признание на иска от страна на ответника, по реда
на чл.237 ГПК.
Ищецът, ИВ. В. ДЖ., ЕГН **********, от мхб, чрез процесуалния си
представител адвокат С.Т., вписан в АК - Монтана, е предявил иск срещу
,,еом, ххххххххххх, със седалище и адрес на управление: ххххххххххххх,
представлявано от
римт, с правно основание: чл.439 от ГПК и цена на иска: 17 741,36 лева
В исковата си молба твърди, че на 25.03.2009 година по частно
гражданско дело № 295/2009г. на Районен съд - гр.Монтана е издаден
изпълнителен лист, по който е осъден да заплати солидарно заедно с ткк на
кредитора бд, хххххх, със седалище и адрес на управление: см, следните суми
по Договор за кредит от 06.02.2008г., а именно: 9 690,77 лева главница, 497,72
-лихва за забава от 07.11.2008г. до 22.03.2009г., 271,69 лв. – наказателна
лихва от 07.11.2008г. до 22.03.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.03.2009г. до окончателно издължаване, 209,20 лв.,
представляващи разноски по производството и юрисконсултско
1
възнаграждение в размер на 459.20 лева.
На 30.09.2010г. въз основа на гореописания изпълнителен лист с молба
вх. № 06658/30.09.2010г. е образувано изп. дело № ххххххххххххх. по описа
на ххххххххх, с взискател „бд, той и ткк като солидарни длъжници.
В Молбата по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ ми
за 2010 г. е посочен като способ за принудително изпълнение налагането на
запор върху трудовото му възнаграждение в ,,к
Запорът е наложен, като последната удръжка и превод от заплатата
му по наложения запор е била на 18.06.2012г., поради прекратяване на
трудовото му правоотношение с ,,к
На 02.01.2013г. на основание чл.429, ал.1 от ГПК като взискател по
делото е конституиран ,,отп“ ЕАД, ЕИК ххххх, като цесионер на вземането по
изпълнителния лист, който е поискал налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника ткк в „хххххх ЕАД и запорът е изпълняван до
22.10.2015г., когато е прекратено и неговото трудово правоотношение.
На 15.08.2018г. съдебният изпълнител с постановление е прекратил
производството на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради неизвършване
на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, считано
от последното изпълнително действие извършеното на 22.10.2015г. -
постъпване на последната сума по наложения запор върху трудовото
правоотношение на длъжника ткк.
На 31.08.2018г. въз основа на същия изпълнителен лист с молба вх.
№ 12357/31.08.2018г. ,,отп“ ЕАД е образувал ново изпълнително дело -
изп.дело № хххххххххххххххххххххг. по описа на ххххххххх, но само срещу
длъжника ткк.
С молбата за образуване на новото изпълнително дело взискателят е
поискал налагането на запор върху банковите сметки на ткк.
На 24.08.2020г. въз основа на молба с вх. № 13322/24.08.2020г. на
основание чл. 429, ал. 1 от ГПК като взискател по делото е конституиран „еом
ххххххххххх като цесионер на вземането.
На 10.06.2021г. с молба вх. № 11079/10 06 2021г взискателят ,,еом е
поискал да се насочат принудителни действия и по отношение на него и да се
наложат запори върху банковите му сметки.
2
Наложени са запори върху банковите му сметки в „ОББ АД и „бд.
На 20.09.2021г. получил покана за доброволно изпълнение по изп.
дело № хххххххххххххххххххххг. по описа на ЧСИ ми, рег. № 748 за
заплащане на сумата 17 741.36 лева
Съгласно чл.125, ал. 1 от ЗЗД прекъсването и спирането на давността
срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите
съдлъжници.
А съгласно приетото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по
тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС новата погасителна давност за
задълженията, предмет на изпълнителното дело, започва да тече от
последното по време валидно изпълнително действие.
От всички, посочени по-горе действия, извършени по отношение на
него като солидарен длъжник, последното валидно изпълнително действие,
прекъсващо погасителната давност на вземанията по изп.дело №
ххххххххххххх. по описа на ЧСИ ми е извършено на 18.06.2012г., когато е
постъпила последната сума по наложения запор върху трудовото му
възнаграждение.
От тази дата - 18.06.2012г. до 22.10.2015г. - датата на прекратяване
на изпълнително дело № ххххххххххххх. по описа на ЧСИ ми по силата на
закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ДРУГИ изпълнителни действия,
които да прекъсват давността по отношение на него, не са извършвани.
Съобразно даденото тълкуване в Решение № 170 от 17.09.2018г.,
постановено по гр.д.№ 2382/2017г. на ВКС, ІV ГО, че извършената с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от
датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това, следва, че от 26.06.2015г. по отношение на него е
започнала да тече нова погасителна давност - петгодишна за главницата,
изтичаща на 26.06.2020г., съответно тригодишна за лихвите, изтичаща на
26.06.2018г.
3
Следователно към 10.06.2021г. - датата, на която по новото изп.дело
№ хххххххххххххххххххххг. по описа на ЧСИ ми взискателят е поискал
извършването на принудителни действия и по отношение на него, вземанията,
обективирани в изпълнителния лист от 25.03.2009г., издаден по ч.гр.д.№
295/2009г. на Районен съд - гр.Монтана, са погасени по давност - тъй като на
26.06.2020г. е изтекъл петгодишният срок за главницата, а на 26.06.2018г. е
изтекъл тригодишният срок за присъдените лихви.
Ако съдът приеме, че погасителната давност за вземането е
започнала да тече не от 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015
година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, а от 22.10.2015г. -
датата, на която съдебния изпълнител е приел, че е извършено последното
изпълнително действие по изп.дело № ххххххххххххх. по описа на ЧСИ ми и
от която последното се счита за прекратено по силата на закона на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, то петгодишната давност за главницата изтича на
22.10.2020г., а тригодишната давност за лихвите - на 22.10.2018г.
Следователно и в този случай към 10.06.2021г. - датата, на която по
новото изп.дело № хххххххххххххххххххххг. по описа на ЧСИ ми
взискателят е поискал извършването на принудителни действия и по
отношение на него, вземанията, обективирани в изпълнителния лист от
25.03.2009г., издаден по ч.гр.д. № 295/2009г. на Районен съд - гр.Монтана, са
погасени по давност.
Давността, е факт, който е настъпил, след приключване на съдебното
дирене по ч.гр.д. № 295/2009г. на Районен съд - гр.Монтана.
Чл.439 от ГПК дава правото на длъжника да оспорва чрез иск
изпълнението, само ако искът се основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Следователно налице е за него правен интерес да предяви
отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК - да установи, че не дължи
вземанията посочени в гореописания изпълнителен лист, предвид наличието
на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, а именно: наличието на
изтекла погасителна давност по отношение на него като солидарен длъжник.
Тъй като се касае за потребителски спор, свързан с качеството му
4
като страна по договор за кредит, като това негово качество се запазва и след
прехвърлянето на вземането на друго лице, то съгласно чл.113 от ГПК местно
компетентен да разгледа настоящото дело е Районен съд - Монтана. В този
смисъл е Определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС.
Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на взискателя ,,еом, ххххххххххх, със седалище и
адрес на управление: гр. хххххххххххххххх № 4-6, представлявано от римт,
че ИВ. В. ДЖ. от мхб, ЕГН хххххххххх, не дължи вземанията по
изпълнителен лист от 25.03.2009г., издаден по ч.гр.д. № 295/2009г. на
Районен съд - гр.Монтана, въз основа на който е образувано ИД
хххххххххххххххххххххг. по описа на ЧСИ ми, рег. № 748, като погасени по
давност.
Претендира и разноските за настоящата инстанция.
Ответникът, ,,хххххххххххххх представлявано от римт, в качеството
й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт йк, в срока, предвиден за
отговор по чл.131 ал.1 ГПК взема становище по иска.
В него сочи, че ИВ. В. ДЖ. е предявил иск с правно основание чл.
439 от ГПК, с който моли съда да приеме за установено, че не дължи на
,хххххххххх вземането по изпълнителен лист от 25.03.2009г., издаден по ч. гр.
д. № 295/2009г., по описа на Районен съд - Монтана, поради погасяването му
по давност.
Процесното задължение произтича от Договор за кредит за текущо
потребление от 06.02.2008г., сключен между ткк /кредитополучател/ и
"хххххххххххх /кредитодател/, за чието обезпечаване на същата дата е
сключен Договор за поръчитепство между ИВ. В. ДЖ. /поръчител/ и
„хххххххххххх. За вземането е образувано изпълнително дело № 01678/2018г.
по описа на ЧСИ мци, рег. № 748 към КЧСИ. Въз основа на сключен договор
за цесия между „хххххххххххх и ,,отп" ЕАД вземането е прехвърлено и „отп"
ЕАД, в качеството си на цесионер, е конституирано като взискател по
изпълнителното дело. На 19.03.2020г. е сключен нов договор за цесия между
,,отп" ЕАД /цедент/ и ,хххххххххх /цесионер/, въз основа на който процесното
вземане е придобито от представляваното от него дружество.
Заявява, че предявеният иск е допустим и основателен.
5
Последното изпълнително действие по изпълнително дело №
01678/2018г. по описа на ЧСИ мци, рег. № 748 кьм КЧСИ, срещу ищеца, с
което е прекъсната давността, е постъпление от наложен запор върху
трудовото му възнаграждение от 14.06.2012г. Последващи действия по
принудително изпълнение спрямо ищеца не са предприемани в петгодишен
срок от тази дата и вземането действително е погасено по давност, което се
признава в настоящия отговор на исковата молба.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
като моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди
минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото, съобразявайки разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установени
следните обстоятелства:
По допустимостта на иска:
Предявяването на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК предпоставя нарушение
на право или установяване наличието или липсата на конкретно
правоотношение. Закона само по изключение допуска установяване на факти,
чрез предявяване на установителен иск и то в конкретно, изчерпателно
изброени в ГПК случаи. Абсолютна процесуална предпоставка за
предявяването на отрицателен установителен иск е наличието на правен
интерес от провеждането на производството. Този правен интерес се обуславя
от въведените фактически твърдения в исковата молба, които рамкират
материалноправния спор.
Установителният иск цели да внесе яснота и безспорност в
гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват и лица,
които не са субекти на правоотношението, предмет на установителния иск,
без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на
интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като
всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор,
може да упражни правото си на иск. Ищецът сам преценява наличието,
респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на
присъдено нещо.
6
Избраната от ищеца защита е чрез предявяване на отрицателен
установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за
оспорване на вземане по изпълнителен лист. Интересът на ищеца от
предявяване на иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е като средство за установяване със
сила на присъдено нещо отричаното от него право на ответника от
събирането на вземането по изпълнителния лист.
Естеството на предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, по който
ответникът – взискател следва да докаже факта, от който произтича вземането
му, а ищеца – длъжник – възраженията си срещу вземането, поради което
отрича съществуването на спорното право, защото не е налице задължение,
ищеца носи доказателствената тежест относно факта, от който извлича за себе
си правни последици, които за това претендира, като настъпили – чл. 154
ГПК. На доказване от ищеца по отрицателния установителен иск подлежат
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право, т. е.
липсата на вземането.
По основателността на иска:
Предявен е иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението
въз основа на съдебно изпълнително основание. За да се проведе един
отрицателно установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
основан на нов факт (в случая изпълнителният лист е издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение, поради неподаване на възражение в
срока по чл.414 ГПК), се предполага наличието на изпълняемо право,
изпълнително основание и изпълнителен процес. Основателността на иска е
обусловена от наличието на настъпил след издаването на заповедта за
изпълнение факт, който обаче трябва да опровергава установената с нея
дължимост на вземането. Изискването на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът да се
основава единствено на факти и обстоятелства, настъпили след приключване
на съдебното дирене. Това изискване не е свързано единствено с времето, а
има значение да не се допусне преразглеждане на въпроси от предмета на
делото, като по този начин се заобиколи забраната за непререшаемост на
спорове, разрешени с влязло в сила съдебно решение. Като законно средство
за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с иска се дава право
да се установи, че изпълняемото право в случая няма отношение към тях, а и
е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
7
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В
нормата на чл. 433 ГПК /чл. 330 ГПК (отм.); изчерпателно са изброени
основанията за прекратяване на изпълнителното производство. Погасяване
вземането на взискателя по давност не е посочено като основание за
прекратяване на изпълнителното производство нито по отменения ГПК, нито
по новия ГПК. Въпросът за погасителната давност, уреден по чл. 110 ЗЗД и
следващите, важи за всички правоотношения, доколкото няма изрична
забрана. Длъжникът може да предяви възраженията си, че вземането на
взискателя е погасено по давност, само по исков ред, което е и направено още
с исковата молба. Освен, че изпълнителният лист е издаден не по спорно
исково производство, в което се постановяват осъдителни решения, а по
заповедно производство, в което ищцата не е участвала. В цитирания
изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният
изпълнител започва изпълнението на основание изпълнителен лист. В него се
посочват задължението, взискателят и длъжника. Съдебният изпълнител
започва принудителни действия само против лицата, посочени като длъжник
в изпълнителния лист и няма право да насочва изпълнението против лица,
които не фигурират в този лист, против които не е водено гражданско дело.
Изпълнителната сила е правото да се иска принудително удоволетворяване на
съдебно потвърдено притезание и задължението да се понася принудителното
изпълнение.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая не
намира приложение разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД, тъй като се касае за
вземане, присъдено в заповедно производство, чийто краен съдебен акт не е
приравнен като последици на съдебното решение. Безспорно с предявяването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и
с издаването на изпълнителен лист, давността за вземанията на ответника е
прекъсната. От този момент обаче – 23.03.2009 г., /което е датата на подаване
на заявлението за издаване заповедта за изпълнение, подлежаща на незабавно
изпълнение/, до приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция, са налице данни да са предприемани действия от страна на
ответника по събиране на неговото вземане, като последното принудително
действие е от 18.06.2012 г. Предмет на производството по чл. 439, във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е съществуването на изпълняемото материално
право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
8
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск
се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на
ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с
изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към
датата на предявяване на иска.
В случая, определение от 23.12.2021 г. съдържащо проект за доклад,
обявен за окончателен, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, отнасящи се до спорното право, като е съобразил
и признанието на иска от страна на ответника в депозирания отговор на
исковата молба в указания от закона едномесечен срок от връчването на
преписа и приложенията на ответника за отговор. С оглед гореизложеното
съдът намира, че по делото се установява наличието на правен интерес за
ищеца от предявения отрицателен установителен иск. Предявеният
отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание
съдът дължи произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната
теория и съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на
самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. В този
смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни
установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на
вземане поради давност като правен резултат означава установяване, че е
погасена възможността за принудителното му изпълнение.
Прекратяването на изпълнителното дело в хипотезата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК настъпва по силата на закона и не е предпоставено от издаване на
постановление за прекратяване. Поради това постановлението на съдебния
изпълнител за прекратяването му, в случай че е постановено такова, има
декларативно, а не конститутивно действие и не е условие за прекратяване на
изпълнението (в този смисъл са Решение № 223/ 2011 г. по т. д. № 124/ 2010
г., на ВКС, ІІ ТО, Решение № 31/ 2010 г. по т. д. № 400/ 2009 г., на ВКС, ІІ
ТО, Решение № 76/ 2011 г. по т. д. № 634/ 2010 Г., на ВКС, І ТО). От страна
на ответника не са представени доказателства, от които да се установява, че
след перемирането на изпълнителното дело по отношение на ищеца са
настъпили други обстоятелства, които да са довели до спиране или до
прекъсване на давността. Поради това съдът приема, че давностният срок за
вземането за главница по изпълнителния лист от 25.03.2009 г. спрямо И.В.
9
Джамбаски е изтекъл на 26.06.2020 г.
Налице е и признанието на ответника, че вземането му е погасено по давност
по издаден изпълнителен лист по гражданско дело № 295 по описа за 2000
година на Районен съд Монтана. Към 10.06.2021г., която е датата, на която
по новото изп.дело № хххххххххххххххххххххг. по описа на ЧСИ ми
взискателят е поискал извършването на принудителни действия и по
отношение на него, вземанията, обективирани в изпълнителния лист от
25.03.2009г., издаден по ч.гр.д. № 295/2009г. на Районен съд - гр.Монтана, са
погасени по давност.
В настоящия случая ответникът е заявил, че признава исковата
претенция. В съдебното заседание, проведено на 15.03.2022 г., съдът е обявил
на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска. Съгласно
чл.237 ал.2 ГПК решението при признание на иска не се мотивира, като съдът
единствено посочва, че основава произнасянето си на направеното признание.
Доколкото такова по настоящото дело е налице и липсват основания да се
приеме, че признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или
е признато право, с което страната не може да се разпорежда, като
признанието е заявено от надлежно оправомощен за това процесуален
представител надлежно заявено (л. 28), съдът намира, че следва да уважи при
условията на чл. 237 ГПК предявения иск.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само
страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Принципно съобразно
изхода от спора право на разноски има само ищецът. Ответникът е направил
възражение, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от
ищеца.
Действително ответникът е признал предявения иск. В същото време
обаче с поведението си той е станал причина за завеждане на делото.
Преди изчисляване на разноските по делото, съдът следва да се
произнесе по направеното от ответника възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският
хонорар да бъде намален от съда по искане на насрещната страна, поради
10
прекомерност, когато размерът му не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
е в размер 1 500.00 лв., видно представения на л.23 по делото договор за
правна помощ, за който се сочи, че е изплатен изцяло и в брой, а съгласно чл.
7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при заведени искове първоначално за
сумата 17 741.36 лв. (когато е било договорено това възнаграждение), същото
би следвало да бъде 1 062.24 лв. Посочената наредба обаче определя само
минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответния вид
помощ. Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна
помощ се определя по свободно договаряне между адвоката и клиента и
трябва да бъде справедлив и обоснован - чл. 1 от Наредбата и чл.36 ал.2 от
ЗА. В настоящия случай съдът счита, че определеният с договора между
ищеца и адвоката му размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен
и съответства на фактическата и правна сложност на настоящия казус. За да
се направи проучването и изготвянето на исковата молба е било необходимо
запознаване с двете изпълнителни производства. От страна на ищеца
своевременно е заявена претенция за разноски, като е представен и списък по
чл. 80 ГПК. В негова полза следва да се присъдят общо разноски от 2 212.35
лева. С оглед защитавания по делото материален интерес заплатеният
адвокатски хонорар от 1 500.00 лева не може да се окачестви като
прекомерен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на взискателя ,,еом,
ххххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр. хххххххххххххххх №
11
4-6, представлявано от римт, че ИВ. В. ДЖ., от мхб, ЕГН хххххххххх, не
дължи вземанията по изпълнителен лист от 25.03.2009г., издаден по ч.гр.д. №
295/2009г. на Районен съд - гр.Монтана, въз основа на който е образувано ИД
хххххххххххххххххххххг. по описа на ЧСИ ми, рег. № 748, като погасени по
давност.
ОСЪЖДА ,,еом, ххххххххххх, със седалище и адрес на управление:
гр. хххххххххххххххх № 4-6, представлявано от римт, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ.
В. ДЖ., от мхб, ЕГН хххххххххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
2 212.35 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
12