Р Е Ш Е
Н
И Е
№ 3682 10.10.2014г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11328 по описа на ПРС за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
И.В.К., ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес: ******* чрез пълномощника си адв. И.И. е предявил срещу
ответника “Сиенит” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, р-н „Тракия”, Югоизточна промишлена зона, ул. „Инж. Асен Йорданов”
№ 7, представлявано от управителя В.К. обективно съединени искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 1026, 35 лева
(хиляда двадесет и шест лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
неплатени трудовите възнаграждения за периода м. декември 2012г. – м. април
2013г., сумата от 19 лева (деветнадесет лева) – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко вземане, начиная от 20.01.2013г. до 18.07.2014г., законна лихва
и разноски.
Ищецът
твърди да е работил по ТПО с ответника от 10.04.2009г. до 21.05.2013г., като
първоначално заемал длъжността „общ работник”, а впоследствие „кофражист –
зидар”. ТПО било прекратено на 21.05.2013г. на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
поради забавяне в изплащането на трудовите възнаграждения. Основното месечно
възнаграждение било уговорено в размер на 310 лева, увеличено с доп. споразумение за новата длъжност на 530
лева. Трудовите възнаграждения следвало да се заплащат до 20-то число на
месеца, следващ полагането на труда. Преди прекратяване на ТПО не му били
изплатени частично трудовите възнаграждения за периода м. декември 2012г. – м.
април 2013г. в р-р на 1026, 35 лева, посочени помесечно в исковата молба. Твърди се поради забавеното плащане да се дължи
мораторна лихва от падежа – 20-то число на месеца, следващ този, за който
възнаграждението се дължи, до завеждане на иска, в общ размер на 19 лева.
Ето защо моли да се осъди ответника да му
заплати така посочените суми, ведно със законна лихва от завеждане на иска до
окончателното плащане, като претендира и присъждане на разноски по делото.
В
съдебно заседание ищецът е изменил исковете си, както следва: искът за
неплатено трудово възнаграждение за периода м. декември 2012г. – м. април
2013г. включително е увеличен от сумата 1026, 35 лева на сумата от 1026, 50 лева (хиляда
двадесет и шест лева и петдесет стотинки), а искът за заплащане на мораторна
лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 20.01.2013г.
до 18.07.2014г. е увеличен от сумата от 19 лева на сумата от 138, 14 лева (сто
тридесет и осем лева и четиринадесет стотинки), съобразно заключението на
вещото лице.
В
срока за отговор такъв от ответника не е постъпил. С молба преди първото с.з.
взема становище по хода на делото, но реално становище по предявените искове не
се взема.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За
да бъде уважен искът по чл. 128, т. 2 вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение следва да се установи, че
ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че е полагал труд в
посочения в исковата молба период и размера на дължимото трудово
възнаграждение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е
да установи, че е заплатил същото.
За
да се уважат исковете по чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за присъждане
на мораторна лихва върху неплатените възнаграждения и командировъчни пари
следва да се установи падежа на вземанията, за които се претендира мораторна
лихва, както и размера на търсените лихви.
Между страните не се спори, и от
събраните по делото доказателства – трудов договор от 10.04.2009г., доп.
споразумение от 02.11.2009г., заповед за прекратяване на ТПО от 21.05.2013г., заверено
копие от тр. книжка на ищеца, удостоверение УП -3 и служебна бележка за дължими
суми се установява, че в периода 13.04.2009г. – 21.05.2013г. ищецът е работил
по ТПО с ответника, първоначално на длъжност „общ работник”, с доп.
споразумение преназначен на длъжност „кофражист-зидар” с последно получавано ОМВ
530 лева, доп. такова за просл. време – 1,2 % на година, на безсрочно ТПО, което
ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавяне изплащането
на трудовото възнаграждение. Видно е от служебната бележка, че към дата
16.07.2014г. неплатеният остатък от трудовото му възнаграждение е възлизал на
сумата от 1026, 50 лева. Съгл. трудовия договор тр. възнаграждения се плащат на
20-то число на месеца, следващ полагане на труда.
За установяване обстоятелството
какъв е бил размерът на ТВ на ищеца за процесния период, за размера на
дължимите и неплатени на същия трудови възнаграждения, има ли извършени
плащания след датата на издаване на служебната бележка, както и за размера на
мораторната лихва е изслушано заключение по допуснатата ССЕ на вещото лице З.М.,
което не е оспорено от страните, прието е по делото и се кредитира от съда като
обективно и компетентно изготвено.
От заключението на вещото лице се
установява, че за изготвянето му същото е извършило посещение при ответника,
където му е предоставено ЛТД на ищеца, фишове и ведомости за заплати, касаещи
процесния период. Установява се, че за периода м. 12.2012г. – м. април 2013г.
включително дължимото тр. възнаграждение на ищеца възлиза на 3161, 38 лева
чиста сума за получаване, от нея преди завеждане на иска е платена сумата от
2134, 00 лева и остава да се дължи сумата от 1026, 50 лева, която и към момента
на изготвяне на заключението не е платена. Дължимата мораторна лихва върху
сумата от 1026, 50 лева за периода от падежа на всяко вземане, съгл. трудовия
договор, начиная от 20.01.2013г. до 18.07.2014г. възлиза на 138, 14 лева.
При така установените факти от
значение за спора съдът приема, че ищецът доказва в периода м. 12.2012г. – м.
април 2013г. включително да е работил по ТПО с ответника, да е полагал труд, да
е изпълнявал трудовите си задължения, и да не му е платено ТВ в общ размер 1026,
50 лева. Ето защо исковете за главницата ще се уважат изцяло, в пълния предявен
размер от 1026, 50 лева.
По отношение на претенцията за
мораторна лихва, съдът намира следното:
Вземането за трудово
възнаграждение е лихвоносно и се дължи без покана, като фиксираната дата за
плащане съгл. трудовия договор е до 20-то число на следващия месец. При
неплащане на тази дата работодателят изпада в забава и съгл. чл. 245, ал. 2 от КТ дължи мораторна лихва върху неплатения остатък от задължението. Следователно
обезщетението за забава се дължи за периода от 20.01.2013г. до 18.07.2014г., и
е в размер на 138, 14 лева, в който размер е предявен и искът за мораторна
лихва след допуснатото изменение на същия.
Ето защо исковете, предвид
гореизложеното, ще се уважат изцяло.
Вземанията за трудово
възнаграждение са лихвоносни, исковата молба има х-р на покана и законна лихва
е претендирана. Ето защо същата следва да се присъди, върху нетния размер на
дължимите главници, общо 1026, 50 лева за периода от подаване на исковата молба
– 18.07.2014г. до окончателното плащане на сумите.
По отношение на направените
разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора ищецът
има право на направените по делото разноски изцяло. Ищецът е претендирал
разноски и доказва да е извършил такива в размер на 500 лева – платено
адвокатско възнаграждение, като плащането му в брой е удостоверено от страните
в договора за правна защита и съдействие на л. 12 – гръб от делото, който в
тази му част има х-р на разписка. Следователно ищецът доказва извършени
разноски в р-р на 500 лева, в който смисъл е и т. 1 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г.на
ОСГТК на ВКС. Същите следва да му се присъдят, като се възложат в тежест на
ответника.
С оглед изхода на спора
ответната страна няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове. В случая
дължимата ДТ по делото възлиза на сумата от 100 лева (сто лева), от които 50
лева ДТ по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и 50 лева ДТ по исковете
с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва. В
негова тежест следва да се възложат разноските за ССчЕ, направени от бюджета на
съда в размер на 40 (четиридесет) лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Сиенит” ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н
„Тракия”, Югоизточна промишлена зона, ул. „Инж. Асен Йорданов” № 7,
представлявано от управителя В.К. да заплати на И.В.К., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: *******, чрез
пълномощника адв. И.И. следните суми: сумата от 1 026, 50 лева (хиляда двадесет и шест лева и петдесет
стотинки) - главница, представляваща
нетно трудово възнаграждение за периода м. декември 2012г. – м. април 2013г.
включително, сумата от 138, 14 лева (сто
тридесет и осем лева и четиринадесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на всяко вземане, начиная от 20.01.2013г. до 18.07.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2014г.
до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 500 лева (петстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Сиенит” ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н
„Тракия”, Югоизточна промишлена зона, ул. „Инж. Асен Йорданов” № 7,
представлявано от управителя В.К. да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 100 лева (сто лева) - държавна такса върху уважените
искове, и сумата от 40 лева (четиридесет
лева) – разноски за
съдебно-икономическа експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че
ще бъде постановено – 15.10.2014г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала.
ЕА