№ 1917
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100514602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.10.2021 год., постановено по гр.дело №24170/2021 год. по описа на
СРС, ГО, 157 с-в, е признато за установено по предявените от В. Ц. П. и ЦВ. В. П. срещу
„Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 150 ЗЕ, че всеки един от
ищците не дължи на ответника сумата от по 34.52 лв. – главница, представляваща цена на
потребена топлинна енергия за периода от м.юни 2016 год. до м.юли 2018 год., като всеки
един от исковете е отхвърлен в останалата му част до пълния му предявен размер от 167.62
лв. и за периода от м.август 2018 год. до м.декември 2020 год. и ответникът „Т.С.“ ЕАД е
осъден да заплати на всеки един от ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски по делото в размер на по 92.68 лв.
Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците В. Ц. П. и ЦВ. В.
П.. Жалбоподателите поддържат, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди. По делото бил представен нотариален акт за учредяване на право
на строеж, но липсвали данни за разрешение за ползване на процесния обект от ответното
дружество. От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза било видно, че не
били извършвани периодични проверки на средството за търговско измерване за периода от
2016 год. до 2018 год. През 2008 год. била отразена авария и топломерът бил подменен, т.е.
1
липсвали данни, че топломерът е годен. Липсвали доказателства за кубатурата на процесния
обект. Тези обстоятелства следвало да бъдат установени от ответника, чиято била
доказателствената тежест. Нямало и доказателства, че ищците са собственици или вещни
ползватели на процесния обект. В тази връзка трябвало да се имат предвид задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017
год., ОСГК. Следвало да се има предвид, че вещото лице било изготвило заключението си
въз основа на частни документи, едностранно съставени от ответника. Липсвало
произнасяне от СРС по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо молят решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендират и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че формираните от първоинстанционния съд
изводи били обосновани и съобразени с материалния закон.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 150 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Единственият спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство
е свързан с наличието на твърдяното от ответника облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Настоящият съдебен състав приема, че въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства по делото – нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж от
09.11.2007 год., декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти
от 18.01.2018 год. и удостоверение за наследници, и заключението на вещото лице по
допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, по
делото е установено, че процесният имот – апартамент №51, находящ се в гр.София,
ж.к.*******, ет.3, е бил топлофициран, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, както и че ищците В. Ц.
П. и ЦВ. В. П., в качеството си на наследници по закон на М.Б. П.а /първият – неин съпруг,
2
а вторият – син/, са съсобственици на този имот. За последното обстоятелство е налице и
извънсъдебно признание на ищеца В.П., обективирано в горепосочената декларация, което
при преценката му по реда на чл. 175 ГПК с останалите обстоятелства по делото въззивният
съд намира, че отговаря на истината.
Следователно двамата ищци имат качеството на битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ – виж и разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год.,
ОСГК.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР – писмена форма на договора не е предвидена, поради
което възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че Общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ищците, респ.
техният наследодател, е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че през
процесния период между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, както обосновано е приел и СРС.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Доказано е също така по делото въз основа на заключението по съдебно-техническата
експертиза, че в процесния имот не е бил монтиран топломер, като връзката към
отоплителната инсталация в имота била затапена и за исковия период нямало начислена
топлинна енергия за отопление. Сградата, в която се намирал този имот, не била захранена с
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Делът на ищците за сградна инсталация
бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като
технологичните разходи в абонатната станция били приспаднати от топлопреносното
предприятие, а топломерите в абонатната станция били преминали през метрологична
проверка през 2-годишен период, като при проверките не били констатирани отклонения
извън допустимите стойности. Стойността на доставената топлинна енергия за периода от
м.юни 2016 год. до м.април 2020 год. възлизала на 164.78 лв. /като са съобразени сборът от
дължимите прогнозни вноски съобразно издадените данъчни фактури, както и определените
3
суми за връщане с оглед изготвените изравнителни сметки за съответните отоплителни
сезони, включени в исковия период/.
Ето защо СГС счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин
потребената от ищците топлоенергия в определено количество, като възраженията им, че
дяловото разпределение е извършено неправилно е неоснователно. Във връзка с
оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи също така, че по делото лисват
данни, че за периода от м.август 2018 год. до м.декември 2020 год. топлинната енергия е
била начислявана служебно – напротив вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
посочило, че през м.февруари 2018 год. е бил поставен нов топломер в абонатната станция с
фабричен №4021710.
В този смисъл с оглед установеното облигационно правоотношение между страните,
при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия, липсата на твърдения в исковата молба, че извънсъдебна претенция на ответника се
отнася и за дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва и при
законосъобразно приложение на института на погасителната давност /във въззивната жалба
липсва оплакване за нарушение на материалния закон – чл. 111, б. ”в” ЗЗД/,
първоинстанционният съд е приел, че претенцията на всеки един от ищците е основателна
до размер на 34.52 лв. и за периода от м.юни 2016 год. до м.юли 2018 год., а в останалата
част до пълния предявен размер и период – подлежи на отхвърляне.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.10.2021 год., постановено по гр.дело №24170/2021
год. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, в обжалваната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5