№ 296
гр. Ямбол, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500272 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „СПЕШТРАНС“
ЕООД гр.Хасково чрез пълномощника адв.С. Т., АК-Ямбол против решение №
122/17.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 1780/2022 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Спештранс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. ***** против Т. И. С., ЕГН ********** иск да бъде
прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 977/2022 г. на ЯРС, а и именно – 5680 лв. – главница, ведно със
законната лихва от датата на заявлението – 07.04.2022 г. до окончателното плащане на
вземането и го осъжда за разноски.
Иска се отмяна на този акт и уважаване на предявения иск като се признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество
заплащане на претендираните суми, произтичащи от едностранно развален договор за наем,
ведно с всички законни последици и разноските пред двете инстанции.
Счита се, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане от страна ЯРС на
разпоредбите на материалния закон, релевантни за решаване на съществуващия между
страните правен спор въпреки дадената правилна правна квалификация на иска. Оспорват се
изводите на съда за това, че доказателства относно неизпълнението на задълженията на
ответника във връзка с извършване на определени правни и фактически действия, насочени
1
към обезпечаване на ползването на имота от страна на наемателя, по делото не са събрани.
В подкрепа на твърденията на ищеца за факта на несъгласието на съсобствениците със
сключения договор за наем, е и представената по делото декларация с нот. заверка на
подписите от името на съсобственика К.П.. Тази декларация е частен документ и съдът
неправилно не е преценил нейната доказателствена сила. Виновното поведение на ответника
е доказано по безспорен начин и при липса на оказано съдействие на наемателя да се ползва
в пълен обем от правата си по договора се е стигнало до едностранното прекратяване на
валидното облигационно правоотношение между страните. Доказан е също вида и размера
на претърпените от дружеството имуществени вреди като изводите за обратното на първата
инстанция също са неправилни.
В законоустановения срок ответникът по делото Т. И. С. чрез пълномощника си
адв.Пл.С., АК Ямбол е депозирал отговор на въззивната жалба и оспорва жалбата като
неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде потвърдено и се присъдят разноските по делото. Излагат се
подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата
молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. В случая
ответника е действал от името на всички съсобственици и наемодател се явява цялата
общност от съсобственици, притежаващи повече от половината - 5/9 ид.ч., представлявани
от един от тях. Твърдението на ищеца, че е развалил договора за наем поради неизпълнение
на поето от наемодателя задължение за предоставяне на имота за ползване не отговаря на
действителността - частта от имота предмет на договора е предоставена и предадена при
сключване на договора. С цел реализиране правата предоставени на ищеца -наемател,
ответникът още на 22.03.2021 г. го е снабдил с надлежно нот.заверено под рег. №
626/22.03.2021 г. пълномощно относно извършване на необходимите правни и фактически
действия по монтиране на преместваем обект - автомивка върху предоставената за ползване
незастроена част от съсобствения имот. Невъзможността на ищеца да се снабди с
разрешение издадено по реда на ЗУТ за монтиране в имота на преместваем обект-автомивка
не се дължи на неизпълнение на задължение поето от ответника, още по-малко на
неизпълнение на задължението му по предоставяне на имота на дружеството ищец и
наемател. Ответникът не носи и не може да носи отговорност за действия и решения на
други физически лица - съсобственици на имота притежаващи общо 1/3 ид. ч. от имота
предмет на договора за наем. По тези съображения въззивната жалба се счита за
неоснователна.
В съдебно заседание страните, редовно призовани – въззивникът не изпраща
представител, но поддържа жалбата с писмена молба от пълномощника си, а въззиваемият,
който също не се явява в съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа съответно
отговора по въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
2
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
В съответствие с наведените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, правната квалификация на иска е чл. 422 от ГПК, вр.чл 79,ал.1 ЗЗД, вр. чл. 82
ЗЗД. За да бъде основателен предявеният иск е необходимо да бъде установено, че
длъжникът /в случая наемодателят/ не е изпълнил точно задължението си и
кредиторът/наемател има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, като
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението.
С договор за наем от 18.03.2021 г. ответникът Т. С. като представител по чл.32 ал.1 от
ЗС на наследниците на Г.С.Б. – 3/9 ид.ч., П.С.Б. – 5/9 ид.ч. и Д.С.Б. – 1/9 ид.ч. е отдал под
наем на ищеца „Спештранс“ ЕООД за срок от една година част от подробно описан
недвижим имот в гр.Ямбол на ул.“Търговска“ № 97 с единствен начин на ползване на обекта
- за автомивка. Не е спорно, че такава не е съществувала към момента на сключване на
договора за наем, а съгласно чл.7а наемателят има право да изгражда и разполага в имота
преместваеми съоръжения и конструкции, необходими за извършване на дейността му,
които нямат характер на трайни подобрения като след прекратяване на договора има право
да вдигне същите. При тези обстоятелства – непоставен обект – автомивка в отдадения под
наем имот и поето задължение от наемателя да ползва имота само за автомивка, е налице
насрещното задължение на наемодателя, който освен, че следва да предостави обекта за
ползване за целта, за която е нает, има задължение по чл.5 от договора и да съдейства на
наемателя в случай на необходимост – по отношение на правни и фактически действия по
отношение на имота, за чието осъществяване е налице изискване за волеизявление/съгласие,
произтичащо от правото му на собственост.
Съдът счита, че наемодателят Т. С. е изпълнил задължението си да съдейства на
наемателя за поставяне на автомивка в имота като го е снабдил с нотариално заверено
пълномощно от 22.03.2021 г. да бъде представляван пред институциите /подробно изброени/
за придвижване на процедурата по монтиране на преместваем обект – автомивка с
необходимите преместваеми постройки и съоръжения. Въз основа на това пълномощно
въззивникът се е снабдил с виза по реда на чл.140 ал.3 вр.чл.41 ал.2 от ЗУТ за проектиране
3
на обект „Автомивка“, която е прието от Административен съд Ямбол с решението по адм.д.
№ 146/2021 г., че не е издадена в противоречие с материалния закон, както и че за
издаването й законът не предвижда като задължителна предпоставка съгласие на останалите
съсобственици.
Недоказани остават твърденията на въззивика-ищец за обстоятелствата довели до
прекратяване на договора за наем от негова страна, тъй като е налице забава от страна на
наемодателя – това, че наемателят научил, че някои съсобственици не са съгласни с каквото
и да е строителство в имота и няма да дадат необходимото съгласие за издаване на
строително разрешение. Тези обстоятелства не са доказани по надлежния ред пред районния
съд. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства лицата, възразили против
поставянето на автомивка в имота – К.П. и С.Б. са съсобственици/наемодатели, както и че
представената нотариално заверена декларация със свидетелски показания на К.П.
представлява годно доказателство – в ГПК не е предвидена възможност за представяне на
гласни доказателства в писмен вид. Дори да бъде кредитирана декларацията на Пенчева като
частен документ с неоспорено авторство /каквито са възраженията във въззивната жалба/,
даденото от нея несъгласие за издаване на изискуеми строителни книжа и разрешение за
строеж в имота, е без значение. На първо място това несъгласие не е изразено в нарочна
административна процедура по ЗУТ за издаване на строително разрешение по реда на чл.148
и сл. от ЗУТ и на второ място съгласно чл.56 ал.5 от ЗУТ в чужди поземлени имоти
разрешение /не строително разрешение/ за поставяне на обекти по ал.1 /в случая по т.2.
преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности/ се
издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или
писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Т.е. при наличие на
сключения договор за наем на имота и упоменатото в него единствено ползване на
автомивка-преместваем обект, съгласие на съсобствениците на имота при разрешаване на
поставянето на обекта не е изискуемо. По този начин недоказано остава твърдението за
виновно поведение - несъдействие от страна на Т. С. в качеството му на наемодател при
осъществяване на поставянето на преместваемия обект в отдадения под наем имот,
съобразно договорения начин на ползването му и съответно основателността на претенцията
за заплащане на вложените от дружеството средства с тази цел.
Неоснователни въззивният съд намира възраженията на „Спештранс“ ЕООД и
относно изводите на районния съд в частта на претенцията за връщане на сумите, заплатен
наем. Правилно първоинстанционният съд е окачествил договора за наем като такъв с
продължително и периодично изпълнение, какъвто безспорно е съгласно съдебната
практика. По отношение на такъв вид договор по аргумент на чл.88 от ЗЗД развалянето има
действие занапред, а не обратно действие. Поради това платените суми за наем до
прекратяване на договора са дължимо платени независимо дали наетият имот е бил реално
ползван или не и не подлежат на връщане като недължимо платени или на отпаднало
основание, както се претендира във въззивната жалба.
Предвид изложеното като е достигнал до същите правни изводи за неоснователност
4
на предявения иск, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер 1000 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122/17.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 1780/2022 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „Спештранс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ***** да заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК на Т. И. С., ЕГН **********
направените пред настоящата инстанция разноски в размер 1000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5