№ 3942
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110202444 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. К. Р. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
8605920, издаден от СДВР за това, че на 18.08.2023г. в 12:37 часа на АМ „Тракия“, 1-ви
километър (бензиностанция „Петрол“), с посока на движение от село Равно поле към град
София, при ограничение на скоростта от 80 км/час, въведено с пътен знак В-26 за извън
населено място, лек автомобил „Ш” с рег. № ХХХХ се движил със скорост от 95 км/час -
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП на Р. К. Р. е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
В жалбата на Р. се твърди, че в Електронния фиш има разминаване между описанието
на нарушението и сочената като нарушена законова норма. Жалбоподателят счита, че в
Електронния фиш липсва описание на нарушението и претендира за нарушено право на
защита. Отделно Р. оспорва изцяло производството по установяване на нарушението. С тези
аргументи той иска от съда да отмени Електронния фиш като незаконосъобразен.
В писмо с вх. № 53612 от 19.02.2024г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от ДР на
ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че
влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и се
1
посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В
писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е
установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1195, като
се отбелязва, че техническото средство е преминало последваща метрологична проверка.
Твърди се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и
категоричен начин. По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно
фактическата обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189,
ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени
процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя,
поради което се иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като
правилен и законосъобразен. Допълва се, че техническото средство е одобрен тип средство
за измерване предвид чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от
24.10.2003г. Заявява се, че процесният Електронен фиш е бил връчен на 28.01.2024г., а
Електронен фиш № 5552690/25.04.2021г., издаден от ОДМВР – Велико Търново е бил връчен
на 22.03.2022г., влязъл е в сила на 18.10.2022г. и е платен. С писмо вх. № 53612 от
19.02.2024г. изрично се прави и възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Р. К. Р. и неговият защитник адвокат Н. Г.
не се явяват лично в съдебното заседание на 07.05.2024г.
По делото е депозирана писмена молба с вх. № 147340 от 07.05.2024г., подадена от
жалбоподателя Р. чрез адвокат Г., с която се иска СРС да даде ход на делото и ход по
същество, да приеме доказателствата по делото и да се произнесе с решение, с което да се
отмени Електронния фиш като незаконосъобразен. Иска се и присъждане на направените по
делото разноски, във връзка с което се представя молба /списък с разноски/, Договор за
правна помощ и пълномощно. Към молба с вх. № 147340 от 07.05.2024г. е приложено и
допълнение към жалбата. В него се посочва, че не било ясно мястото на нарушението.
Според жалбоподателя в Електронния фиш пишело, че мястото на контрол е в населено
място – гр. София, но доколкото било записано, че жалбоподателят се движи към гр. София,
не можело нарушението да е извършено в град София. Поради това било налице
противоречие и се затруднявало правото на защита на наказаното лице. По отношение на
представената снимка на разположението на автоматизираното техническо средство в
допълнението към жалбата се заявява, че не можело да се прецени посоката на засичане и
точното местоположение на техническото средство, както и дали това място съответства на
мястото на нарушението, вписано в Електронния фиш и съответно координатите, записани
върху клипа, установяващ нарушението. Претендира се за нарушение на чл.57, ал.1, т.5
ЗАНН. Поради това Електронният фиш бил незаконосъобразен и следвало да се отмени.
2
Твърди се, че е налице липса на съответствие относно разположението на използваното
техническо средство или система във връзка с конкретни технически характеристики на
устройството /системата/ - интервал на дистанция за измерване /според Приложението към
удостоверение за одобрен тип/. Твърди се, че е нарушена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като не можело да се
провери дали процесното техническо средство е законосъобразно приведено в работен
режим на твърдяното място. Твърди се в Електронния фиш да е налице противоречие и
несъответствие между изложената в него фактология и правната квалификация на деянието,
поради което била нарушена нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Квалификацията на
деянието по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП била неясна и недопустима, тъй като се смесвали
два фактически състава. Не било посочено къде се е намирал пътният знак, въвеждащ
ограничението на скоростта до 80 км/час и къде се е намирало техническото средство. Тези
обстоятелства били съществени, тъй като давали възможност да се прецени зоната на
действие на знака, респ. дали техническото средство е било ситуирано на такова разстояние
от пътния знак, че да може да фиксира скоростта на моторното превозно средство (МПС) в
зоната на действие на този знак, а не преди или след нея. Съществено било нарушено и
правото на защита на наказаното лице да разбере защо е бил наказан именно с определения в
Електронния фиш размер на глобата от 100 лева на основание чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от
ЗДвП. Твърди се, че не било посочено в Електронния фиш кое точно нарушение е извършено
повторно. Не била установена и датата, на която Електронният фиш е влязъл в сила. Поради
това неправилно била ангажирана административната отговорност на Р. Р. и обжалваният
Електронен фиш следвало да се отмени като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – СДВР не изпраща представител в съдебното заседание пред
СРС, проведено на 07.05.2024г.
По делото има приложени писмени бележки с вх. № 140068 от 26.04.2024г. от гл.
юрк. И с които се иска съдът да остави без уважение жалбата на Р. Р., поради нейната
неоснователност. Процесуалният представител на въззиваемата страна твърди, че са спазени
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Обяснява, че Електронният
фиш не се издава по начина, по който се издава Наказателното постановление и по
дефиниция не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на
определено лице не се поставя. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП били регламентирани сравнително подробно в ЗАНН и се определят
като неприложими по отношение на Електронния фиш. Спрямо Електронния фиш
задължителни били само реквизитите по чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП, поради което в него не
следвало да се изписва името на издателя му или негов подпис, а само териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В писмени бележки с вх.
№ 140068 от 26.04.2024г. гл. юрк. И твърди, че образецът на Електронен фиш се утвърждава
от Министъра на вътрешните работи и заради това липсата на подробно описание на
нарушението и посочване на изпълнителното деяние на нарушението оставали извън
3
задължителните реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Според процесуалния представител на
въззиваемата страна Електронният фиш съдържал фиксираното в чл.189, ал.4 от ЗДвП
съдържание, която норма била специална спрямо тази на чл.57 от ЗАНН. В писмените
бележки се преповтаря фактическата обстановка от Електронния фиш и се твърди, че
нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
CORDON M2, заснемащо нарушение на ЗДвП и работещо в отсъствие на контролен орган,
при автоматичен режим, като към момента на нарушението техническото средство е
преминало първоначална и последваща метрологична проверка, т.е. то е одобрено съобразно
нормативните изисквания. В писмените бележки гл. юрк. И се позовава и на чл.189, ал.15 от
ЗДвП, като иска съдът да кредитира снимковия материал като годно веществено
доказателствено средство за установяване на нарушението. Според гл. юрк. И надлежно е
установен субектът на нарушението, доколкото първо е издаден Електронен фиш на името
на собственика на лекия автомобил, заснет от АТСС, след което на основание подадена от
него декларация, първоначално издаденият Електронен фиш бил анулиран и бил издаден
такъв на името на жалбоподателя Р.. Допълва се, че административно – наказващият орган
правилно е приложил чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП, като административното наказание
от 100 лева „глоба“ представлявало удвоения размер на глобата от 50 лева, предвидена в
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Преповтаря се твърдението от писмо с вх. № 53612 от 19.02.2024г.,
че Електронен фиш Серия К № 5552690 от 25.04.2021г. е издаден от ОДМВР – Велико
Търново на 24.01.2022г., като е връчен на 22.03.2022г. и е влязъл в сила на 18.10.2022г.
Процесуалният представител на въззиваемата страна твърди, че процесният Електронен
фиш е законосъобразен, а наложеното с него административно наказание е правилно
индивидуализирано. Твърди се, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Посочва се, че нарушението
е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал, че се движи със
скорост над разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал
обществено-опасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.
Процесуалният представител на СДВР посочва, че напоследък са зачестили
пътнотранспортните произшествия, които се дължат на шофиране с превишена скорост.
Поради това поведението на жалбоподателя е укоримо, тъй като водач, който си позволява
шофиране с превишена скорост поставя в опасност не само своя живот, но и този на другите
участници в движението. С тези аргументи се мотивира искането за потвърждаване на
процесния Електронен фиш като законосъобразен. Освен това гл. юрк. И иска и присъждане
в полза на СДВР на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за
прекомерност на поисканото от другата страна адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „Ш” с рег. № ХХХХ е собственост на МК Р.а – С, която на
18.08.2023г., след като се убедила, че Р. К. Р. е правоспособен водач, законно пребиваващ на
територията на Република България, му предоставила за ползване горепосоченото превозно
4
средство.
Срещу Р. К. Р. бил издаден Електронен фиш Серия К № 5552690 от OДМВР Велико
Търново, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, извършено на 25.04.2021г. в 17:08 часа в град Велико Търново, на ПП I-5, км.
105+550, с посока на движение гр. Габрово, при ограничение на скоростта 50 км/ч., като лек
автомобил „Ш 1.9 ТДИ“ с рег. № ВТ 7633 КН бил заснет с АТСС TFR1-M № 514 да се движи
със скорост от 62 км/час след приспаднат толеранс в полза на нарушителя. Този Електронен
фиш бил връчен на Р. на 22.03.2022г. и влязъл в законна сила на 18.10.2022г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 5552690, а
именно на 18.08.2023г. в 12:37 часа на АМ „Тракия“, 1-ви километър, до бензиностанция
„Петрол“, с посока на движение от село Равно поле към град София, лек автомобил „Ш” с
рег. № ХХХХ се движил със скорост от 98 км/ч. при ограничение на скоростта 80 км/час,
въведено с пътен знак В-26 за извън населено място. Скоростта, с която се движел
автомобилът на 18.08.2023г. била установена и заснета с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1195. Същата е одобрена и вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 на дата
06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване на типа до 13.06.2027г. На 14.03.2023г.
тази видео-радарна система е преминала проверка, за която е издаден Протокол от проверка
№ 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-55051 от 21.08.2023г. за времето от 10:50 часа до 13:00 часа на
18.08.2023г. тази видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с №
1195, за която е издаден Протокол № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация
до 14.03.2024г. е била позиционирана на АМ „Тракия“, 1-ви километър, при бензиностанция
„Петрол“, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от село Равно
поле към град София, при посока на задействане – приближаване на МПС, в режим на
измерване - стационарен. Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 80
км/час, въведено с пътен знак В-26 за извън населено място.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта първоначално бил
съставен Електронен фиш Серия К № 7970317 срещу МК Р.а - С, но след попълнена от
нейна страна декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и представено копие от свидетелството на
управление на МПС на Р. К. Р., Електронен фиш Серия К № 7970317 бил анулиран.
След попълването на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика на МПС-то
и установяване, че на 18.08.2023г. автомобилът на МК Р.а - С е бил управляван от Р. К. Р., от
СДВР издали Електронен фиш Серия К № 8605920, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.
5
182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП на Р. К. Р. е наложена „глоба“ в размер на 100 лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че нарушението
е извършено на 18.08.2023г. в 12:37 часа на АМ „Тракия“, 1-ви километър, бензиностанция
„Петрол“, с посока на движение от село Равно поле към град София, при ограничение на
скоростта 80 км/час, въведено с пътен знак В-26, в извън населено място, при установена
скорост от 95 км/ч. (след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта с 15 км/час,
като нарушението е извършено с лек автомобил „Ш“ с рег. № ХХХХ и е установено с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) CORDON M2 с № 1195, като
нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в
сила на Електронен фиш Серия К № 5552690 на 18.10.2022г.
Електронен фиш Серия К № 8605920 е връчен на Р. на 28.01.2024г. чрез системата за
сигурно електронно връчване към Министерство на електронното управление. Отново чрез
нея Р. К. Р. е подал на 28.01.2024г. жалба срещу този Електронен фиш, по повод на която
жалба е образувано настоящото дело на 20.02.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: справка-извлечение за връчване
на Електронен фиш Серия К № 8605920 чрез системата за сигурно електронно връчване към
Министерство на електронното управление (лист 5 от делото); справка-извлечение от
системата за сигурно електронно връчване към Министерство на електронното управление
за подадена жалба (лист 6 от делото); Електронен фиш Серия К № 5552690, издаден от
ОДМВР Велико Търново (лист 7 от делото); снимков материал – снимка на МПС с рег. №
ХХХХ, снимка на уреда и снимка на пътен знак (лист 8, лист 9, лист 10 и лист 45 от делото);
справка за собствеността на лек автомобил „Ш” с рег. № ХХХХ (лист 11 от делото); Заповед
№ 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи (лист 12 от делото);
Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. (лист 13 от делото); справка –
извлечение от сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за
измерване с номер на вписване В-46 (лист 14 от делото); Решение за одобрение на типа на
уреда за измерване (лист 15 от делото); Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-55051 от 21.08.2023г. (лист 17 от делото);
Ежедневна форма на отчет (лист 18 от делото); справка от информационната система на
ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 8605920 (лист 19 от делото); справка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 5552690 (лист 20
от делото); справка картон на водача (лист 21-23 от делото); Сертификат за успешно
завършен курс на обучение (лист 24 от делото); декларация за предоставяне на информация
по нарушение № 7970317, серия К, във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 ЗДвП, заедно с
копие на СУМПС на Р. Р. и копие от Електронен фиш Серия К № 7970317 (лист 25-28 от
делото); писмо от Столична община с вх. № 113247/05.04.2024г. (лист 41 от делото); писма
от ОПП-СДВР с вх. № 114778/08.04.2024г. и с вх. № 116957/09.04.2024г. (лист 44 и лист 47
от делото); писма от Български институт по метрология с вх. № 112254/04.04.2024г. и с вх.
№ 107400/02.04.2024г. - с приложени Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г.,
6
извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна система“ и извадка от регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване (лист 49-57 и лист 68-81 от делото),
както и писма от Агенция «Пътна инфраструктура», Областно пътно управление – София с
вх. № 111558/04.04.2024г. и с вх. № 139561/26.04.2024г. - с приложена схема (лист 59-60 и
лист 82 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и взеимнодопълващи се.
Приложеният на лист 24 от делото Сертификат за успешно завършен курс е
обективно и достоверно писмено доказателство, което не се разколебава от нито едно друго
доказателство по делото. Поради това съдът го кредитира и приема, че СА (посочен в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на лист 17 от
делото като лице, което е разположило и настроило АТСС) е преминал обучение и може да
борави с техническо средство CORDON M2.
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-55051 от 21.08.2023г. и Ежедневна форма на отчет от 18.08.2023г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 17 от делото) се установява мястото, посоката на движение на
контролираните МПС-та, броят на установените нарушения и номерата на клиповете,
заснети с техническото средство, както и че ограничението на скоростта на движение на
превозните средства е било въведено с пътен знак В-26 и е 80 км/час за извън населено
място. От Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 18 от делото) се установява, че
на същото място и посока на движение (като отбелязаните в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-55051 от 21.08.2023г.) е
било разположено АТСС, за да контролира скоростта на движение на МПС-та при
ограничение на скоростта 80 км/час, въведено с пътен знак В-26 в извън населено място.
Доколкото мястото, посоката на движение, часовият диапазон, датата, ограничението на
скоростта и наличието на пътен знак В-26 (вписани в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-55051 от 21.08.2023г.)
съвпадат с данните от Ежедневната форма на отчет от 18.08.2023г., СРС приема, че тези два
документа се отнасят до едни и същи обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 17 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. 4332р-55051 от 21.08.2023г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
18.08.2023г.; че документът е регистриран под № 4332р-55051 от 21.08.2023г.; посочени са
7
имената и подписите на лицата, които са разположили АТСС, респ. проверили въпросния
Протокол. Посочено е, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та. Отбелязани са
общият брой на констатираните нарушения, номерата на първото и на последното
изображение, вида и номера на ползваното техническо средство, както и това, че то е
преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 020-СГ-ИСИС от
14.03.2023г. с годност за експлоатация до 14.03.2024г. Коментираният тук Протокол е
придружен със снимка на уреда (видно от лист 9 от делото), поради което СРС приема, че
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система отговаря на
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метрология с вх. №
112254/04.04.2024г. и с вх. № 107400/02.04.2024г., от приложените по делото Протокол от
проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-
радарна система“, извадка от регистър на одобрените за използване типове средства за
измерване, справка – извлечение от сайта на Български институт по метрология за вписан
тип средство за измерване с номер на вписване В-46, Решение за одобрение на типа на уреда
за измерване и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
с рег. № 4332р-55051 от 21.08.2023г. се доказва, че техническото средство, с което е
констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните
изисквания, преминало е проверка и съответно е било технически годно към процесната
дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-55051 от 21.08.2023г. се
вижда, че за въпросното техническо средство е издаден Протокол от проверка № 020-СГ-
ИСИС от 14.03.2023г., то следва, че посоченото в Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-55051 от 21.08.2023г. АТСС е именно
видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с № MD1195,
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46
на дата 06.07.2018г. със срок на валидност до 13.06.2027г. Същевременно посоченото в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-55051 от 21.08.2023г. техническо средство (CORDON M2 № 1195) фигурира и в
снимковия материал на лист 8 от делото. Това означава, че именно това техническо средство
е било използвано при заснемането на процесното нарушение. Гореизложеното показва, че
техническото средство, с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в
експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на
автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
8
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 8 /лице и гръб/ от делото се установява регистрационният
номер на автомобила; датата, часът и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място, както и
видът и номерът на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът. Приложеният
по делото снимков материал представлява веществено доказателствено средство с
автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно,
достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото
в снимката на лист 8 от делото е цитирано техническо средство CORDON M2 с № MD1195,
съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано
в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-55051 от 21.08.2023г. Освен номера на техническото средство, между снимката на
лист 8 от делото и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-55051 от 21.08.2023г. има припокриване и касателно мястото, датата
и часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение, че снимката на лист 8 от
делото е направена именно с техническото средство, описано в кредитираните по-горе
писмени доказателства. Приложената на лист 8 /лице и гръб/ от делото снимка съдържа не
само географски координати, но и точно посочено място – АМ „Тракия“, 1-ви километър,
бензиностанция „Петрол“, с посока от с. Равно поле към гр. София. Това място (посочено на
лист 8-гръб от делото) изцяло съвпада с посоченото в обжалвания Електронен фиш място на
извършване на нарушението. Поради това неоснователно жалбоподателят твърди, че не
било ясно посочено мястото на нарушението в Електронния фиш. Неоснователно е
твърдението в жалбата, че мястото на контрол и мястото на нарушението били в населено
място – гр. София. В обжалвания Електронен фиш изрично е записано, че мястото е „извън
населено“, а и това следва от факта, че се посочва автомагистрала „Тракия“ като място на
извършване на деянието и посока на движение на автомобила от с. Равно поле към гр.
София.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 9,
лист 10 и лист 45 от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тези снимки се
явяват годни веществени доказателствени средства. От тях се установява къде е било
позиционирано АТСС, както и че е имало пътен знак В-26, с който скоростта на движение на
превозните средства е била ограничена на 80 км/час.
Писмата на ОПП-СДВР с вх. № 114778 от 08.04.2024г. и с вх. № 116957 от
09.04.2024г. са взаимно допълващи се и намират опора в снимката на пътния знак. Поради
това СРС приема тези писма за достоверни и обективни и съответно им се доверява.
Съдът дава вяра и на писмата от Столична община с вх. № 113247/05.04.2024г., респ.
от Агенция «Пътна инфраструктура», Областно пътно управление – София с вх. №
111558/04.04.2024г. и с вх. № 139561/26.04.2024г., както и на приложената на лист 60 от
делото схема, тъй като са годни, информативни, достоверни, непредубедени и взаимно
допълващи се писмени доказателства. От тях и най-вече от писмото с вх. № 111558 от
9
04.04.2024г. се установява, че на АМ „Тракия“ при км. 1+000, в ляво платно за движение с
посока от с. Равно поле към гр. София, при бензиностанция „Петрол“ допустимата
максимална скорост на движение е 80 км/ч., въведена с пътен знак В-26, намираща се на км.
1+100 в дясно на лявото платно и дублиращ знак в средна разделителна ивица в ляво на
лявото платно, както и че към 18.08.2023г. не е имало въведена времена организация на
движението, т.е. не е имало различно от посоченото ограничение на скоростта. От схемата
на лист 60 от делото става ясно, че на процесното място има поставен пътен знак B-26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км/час. В същия смисъл данни се съдържат и в
снимките на лист 8, лист 10 и лист 45 от делото, в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-55051 от 21.08.2023г., както
и в Ежедневната форма на отчет от 18.08.2023г. От съвкупната преценка на тези писмени
доказателства съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата и място
ограничението на скоростта е било 80 км/час, въведено с пътен знак B-26. Доколкото между
снимките на лист 10 и лист 45 от делото (от една страна) и писмото с вх. № 111558 от
04.04.2024г. и схемата към него (от друга страна) има припокриване относно мястото, на
което са разположени пътните знаци, СРС приема, че от съвкупната преценка на
кредитирания по-горе доказателствен материал може да се направи достатъчно категоричен
извод за мястото на нарушението и мястото на неговото установяване, поради което
направеното в обратния смисъл възражение в допълнението към жалбата се явява
неоснователно и несъобразено с цялостния доказателствен материал, събрания по делото.
По отношение посоката на засичане данни се съдържат в Протокола на лист 17 от делото,
както и в снимката на лист 8 от делото. Вижда се, че при приближаване на автомобила е
била измерена скоростта му на движение. Относно мястото на нарушението, вписано в
Електронния фиш и в снимката на лист 8 от делото също е неоснователно възражението на
жалбоподателя, тъй като от лист 8-гръб от делото става ясно, че автомобилът е бил заснет
именно на това място, което фигурира и в Електронния фиш като място на извършване на
нарушението.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на приложените на лист 7, лист 20 и лист 21-
23 от делото писмени доказателства - Електронен фиш Серия К № 5552690, издаден от
ОДМВР Велико Търново, справка от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 5552690 и справка картон на водача, тъй като те са обективно
съществуващи, достоверни и непредубедени писмени доказателства. От съвкупната им
преценка съдът достига до извода, че на Р. К. Р. е налагано и друг път административно
наказание „глоба“ - на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 5552690, издаден от ОДМВР Велико
Търново, който Електронен фиш е бил връчен на на Р. на 22.03.2022г. и е влязъл в сила на
18.10.2022г. Тези констатации се потвърждават и от справката картон на водача на лист 22 от
делото. Приложената на лист 21-23 от делото справка е издадена от държавен орган и
разполага с доказателствената сила за удостоверените в нея обстоятелства. Поради това
съдът я кредитира и установява, че Р. К. Р. има множество предишни нарушения по ЗДвП,
едно от които е това, за което е бил издаден Електронен фиш Серия К № 5552690.
10
Справката за собствеността на лек автомобил „Ш” с рег. № ХХХХ има
доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства. Поради това съдът я кредитира и
приема, че цитираният по-горе автомобил (вписан и в процесния Електронен фиш) е
собственост на МК Р.а – С.
Приложените на лист 25-28 от делото писмени доказателства са еднопосочни,
обективни и взаимно се допълват. Поради това съдът кредитира декларацията за
предоставяне на информация по нарушение № 7970317, серия К, във връзка с разпоредбите
на чл.189, ал.5 ЗДвП, приложеното към нея копие на СУМПС на Р. Р. и копие от Електронен
фиш Серия К № 7970317. От тези писмени доказателства се установява, че собственикът на
заснетото МПС - МК Р.а - С е декларирала, че не тя е управлявала автомобила, а
жалбоподателят Р. Р.. От кредитираните писмени доказателства следва, че именно във
владение на Р. е бил лек автомобил „Ш” с рег. № ХХХХ на 18.08.2023г. след 12:37 часа до
20:00 часа, т.е Р. е физическото лице, на което е бил предоставен автомобилът и който се
явява административно – наказателно отговорен по силата на чл.188, ал.1 изр.1, предл.2 от
ЗДвП.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 12 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Приложените на лист 5, лист 6 и лист 19 от делото справки имат достоверна дата.
Поради това СРС им се доверява и приема, че Електронен фиш Серия К № 8605920 е бил
връчен чрез системата за сигурно електронно връчване към Министерство на електронното
управление на 28.01.2024г. и на същата дата е била подадена /отново чрез системата за
сигурно електронно връчване/ жалбата срещу този Електронен фиш. От тук следва, че
жалбата на Р. е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
11
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана
скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 80 км/ч., въведено с
пътен знак В-26 за извън населено място, съдът счита, че нарушението е описано в
достатъчна степен, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса
на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите,
при които е реализирано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Доколкото е посочена разрешената, установената и превишената
скорост, както и посоката на движение на автомобила, става ясно, че нарушението, вменено
на Р., се състои в това, че водачът е избрал скорост на движение над разрешената, като
последната е била сигнализирана с пътен знак В-26. В Електронния фиш е записано, че е
имало пътен знак В-26, който е сочел ограничение на скоростта 80 км/час в извън населено
място. Именно заради въведеното ограничение на скоростта с пътен знак и превишаването
на това ограничение (в случая с 15 км/час) правилно нарушението е квалифицирано по
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, защото ал.2 препраща към ал.1. Неоснователно е твърдението,
че квалификацията на деянието била неясна и недопустима, тъй като се смесвали два
фактически състава.
Тук е местото съдът да посочи, че не споделя написаното в писмените бележки с вх.
№ 140068 от 26.04.2024г. от гл. юрк. И че доколкото образецът на Електронен фиш е
утвърден от Министъра на вътрешните работи, в него е възможно да липсва подробно
описание на нарушението и изпълнителното деяние на нарушението, тъй като тези
обстоятелства оставали извън задължителните реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Това
разбиране е в противоречие с нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, в която се казва, че в
Електронния фиш следва да има „описание на нарушението“. Настоящият съдебен състав
счита, че в случая нарушението е описано по разбираем начин в Електронния фиш –
доколкото в него е посочено, че става въпрос за движение на автомобил, отразени са
разрешената, установената и превишената скорост, как е установено нарушението, какво е
било ограничението на скоростта, както и че е приспаднат толеранса в полза на водача.
Поради това СРС счита, че в Електронния фиш има описание на нарушението.
12
В обжалвания Електронен фиш е отбелязана и наложената на основание чл.182, ал.4,
вр. ал.2, т.2 от ЗДвП глоба /в размер на 100 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и
как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се предвижда лишаване от
право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. Според чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизит на Електронния фиш е да е посочен размерът на глобата, а не санкционната норма,
въз основа на която се налага тази глоба. Поради това и доколкото в Електронния фиш е
посочено, че на Р. К. Р. се налага „глоба“ в размер на 100 лева, а същевременно доколкото с
думи е посочено, че превишената стойност на скоростта е 15 км/час и е реализирано в
„извън населено място“, то с прилагането на чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП достатъчно
точно е определено основанието за санкциониране на жалбоподателя, поради което и
възраженията му в тази насока са неоснователни. Съдебният състав намира за важно да
посочи, че доколкото нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е описано в Електронния
фиш, наличието или липсата на по-подробни данни за повторността не представляват
съществено процесуално нарушение, тъй като дали има или няма „повторност“ е от значение
единствено във връзка с определяне на наказанието. Поради това този въпрос следва да се
обсъди по същество, а не като съществено процесуално нарушение, тъй като и ако не беше
посочен чл.182, ал.4 от ЗДвП пак става ясно, че нарушението се състои в „движение“, т.е. в
управление на МПС със скорост над разрешената в извън населено място при наличие на
пътен знак В-26, показващ в случая ограничение на скоростта 80 км/час. Поради това
въпросът дали е налице „повторност“ е преценка по съществото на спора.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП. Неоснователно в жалбата се твърди, че в Електронния фиш не било
посочено кое точно нарушение е извършено повторно и не била установена датата, на която
Електронният фиш е влязъл в сила. Видно от съдържанието на Електронен фиш Серия К №
8605920 като извършено при условията на повторност се приема, че е извършено
нарушението, реализирано на дата 18.08.2023г., като повторността е обоснована от
предходно нарушение, за което е бил издаден Електронен фиш Серия К № 5552690, влязъл в
сила на 18.10.2022г.
Вярно е, че в процесния Електронен фиш не е записано къде се е намирал пътният
знак, въвеждащ ограничението на скоростта до 80 км/час, нито е посочено къде е било
позиционирано техническото средство. Това, обаче, не се явява задължително съдържание на
Електронния фиш съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което отсъствието на тези
обстоятелства от Електронния фиш не е съществено процесуално нарушение. Поставеният в
жалбата въпрос за зоната на действие на пътния знак, както и за отстоянието между
техническото средство и пътния знак намира отговор в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-55051 от 21.08.2023г.,
където изрично е посочено, че това разстояние е 200 метра.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
13
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Поради това и позоваването на чл.57 от ЗАНН от страна на жалбоподателя се явява
неоснователно. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното
физическо лице – издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не
означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от
ЗДвП не се съдържа изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и
тяхната липса не е основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание.
Електронният фиш е електронно изявление, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради
това е без значение кой и кога физически е написал Електронния фиш. По отношение
реквизитите на Електронния фиш има специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да
фигурира физическото лице – издател на Електронния фиш, което има и своето логично
обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В случая, при издаване на Електронен фиш важат
специалните правила на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от
СДВР и това /с оглед нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се
спази и общото правило административното наказание да се налага от организацията, на
която е възложен контролът по спазването на правилата, разписани в ЗДвП. В случая за
територията на Столична община (където е реализирано нарушението според писмото с вх.
№ 111558 от 04.04.2024г.) това е СДВР.
От датата на нарушението /18.08.2023г./ до връчването на Електронния фиш
/28.01.2024г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец август
2024г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в
14
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на
Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че
контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било монтирано
автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението. Задължително
условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по
метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
15
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
18.08.2023г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 18.08.2023г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 98 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 95
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
020-СГ-ИСИС от 14.03.2022г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 95 км/час. Доколкото от приложената на лист 8 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № ХХХХ е 98 км/час, то
след приспадане на толеранса от 3 км/час, следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 95 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 98 км/час.
От писмото от Агенция «Пътна инфраструктура», Областно пътно управление –
16
София с вх. № 111558/04.04.2024г. и приложената към него схема, както и от Ежедневната
форма на отчет, Протокола за използване на автомотизирано техническо средство или
система и снимките на лист 8, лист 10 и лист 45 от делото се установява, че на процесното
място към 18.08.2023г. е бил поставен пътен знак В-26 за ограничение на скоростта от 80
км/час.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 95 км/ч. при ограничение на
скоростта 80 км/ч., въведено с пътен знак В-26 в извън населено място, водачът на лек
автомобил „Ш” с рег. № ХХХХ е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
МПС да не се превишава скоростта, посочена с пътен знак В-26, която в случая е 80 км/час.
Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост от поне 95 км/ч.
обективно е реализиран съставът на административното нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 80 км/ч. (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) е с 15 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е реализирано при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че
не следва да управлява МПС със скорост над въведеното ограничение със знак В-26. В
случая с пътен знак В-26 е въведено ограничение на скоростта 80 км/час, а реално е била
измерена (след приспаднатият толеранс от 3 км/час) скорост от 95 км/ч. Това означава, че
водачът на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
От направения по-горе анализ на писмените доказателства, приложените на лист 11 и
лист 25-28 от делото следва, че собственикът на автомобила е доказал, че на 18.08.2023г.
МПС с рег. № ХХХХ е било ползвано от жалбоподателя. Това означава, че Р. Р. е
административно-наказателно отговорно лице за извършеното с този автомобил нарушение
по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл.188, ал.1, изр.1, предл.2 от
ЗДвП, според който лицето, на което е предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът на МПС-то се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, само ако не посочи на кого е предоставил МПС-то. В случая
собственикът на автомобила е посочил, че е предоставил МПС-то на Р. К. Р., поради което
именно административната отговорност на Р. е била ангажирана за нарушението по чл.21,
ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. На свой ред Р. К. Р. (като административно – наказателно отговорно
лице по чл.188, ал.1, изр.1, предл.2 от ЗДвП) е получил препис от Електронен фиш Серия К
№ 8605920 и е разбрал, че му е издаден Електронен фиш, но в съответствие с разпоредбата
на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго
лице е управлявало автомобила в процесния ден и час, въпреки че това му е било изрично
указано в самия Електронен фиш. От тук следва, че в случая на основание чл.188, ал.1 от
ЗДвП правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на Р. К. Р. –
като лице, на което е бил предоставен за ползване лек автомобил „Ш” с рег. № ХХХХ.
17
В случая на Р. К. Р. е била определена глоба в размер на 100 лева като наказващият
орган се е позовал на чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП. Предвид посоченото превишение на
скоростта с 15 км/ч. и записаното в Електронния фиш обстоятелство, че нарушението е
извършено в „извън населено място“, следва, че определеният размер на глобата от 100 лв.
всъщност е двукратният размер на глобата от 50 лв., предвидена в чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Въпросът тук е дали е налице „повторност“ и дали жалбоподателят правилно е бил наказан с
„глоба“ в размер на 100 лева (като двоен размер на глобата, предвидена в чл.182, ал.2, т.2 от
ЗДвП). В процесния Електронен фиш са отбелязани факти около тази повторност – посочено
е с думи, че нарушението е извършено повторно, в 1-годишен срок от влизане в сила на друг
Електронен фиш, който е цитиран по номер и дата на влизането му в сила. Според §6, т.33 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в
сила на Наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП
не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП) следва да се докаже, че коментираното тук деяние е
извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на друго Наказателно постановление или
Електронен фиш, с което на жалбоподателя е била наложена „глоба“ за „същото по вид“
нарушение. С оглед разпоредбата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че
Електронен фиш Серия К № 5552690 се е отнасял за „същото по вид“ нарушение, а именно
за управление на превозно средство над разрешената скорост за движение. Без значение е
дали деянието е извършено в или извън населено място, дали с един и същ или с различен
автомобил, дали при едно и също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на
нарушението да е един и същ. Видно от приложения по делото Електронен фиш Серия К №
5552690, издаден от ОДМВР Велико Търново, справката картон на водача и справката от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 5552690 Р. К. Р. е
бил санкциониран по административен ред за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с
Електронен фиш Серия К № 5552690, който е влязъл в сила на 18.10.2022г. Считано от тази
дата (18.10.2022г.) в 1-годишен срок, а именно на 18.08.2023г. Р. К. Р. е реализирал друго
/ново/ нарушение по чл.21 от ЗДвП, за което е издаден процесният Електронен фиш. Това
доказва, че Р. К. Р. е извършил процесното деяние в 1-годишен срок от влизане в сила на
Електронен фиш Серия К № 5552690, т.е. при условията на повторност по смисъла на §6,
т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се ангажира административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя именно при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 15 км/ч. над ограничението от 80 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото на извършване на нарушението (извън
населено място) и начина, по който законодателят е определил да се санкционира
административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП, което е извършено повторно, СРС приема, че спрямо Р. К. Р. (като ползвател на МПС,
недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице и доколкото деянието е
извършено „повторно“) следва да се приложи санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. ал.2,
18
т.2 от ЗДвП и да му се определи „глоба“ в размер на двукратния размер на наказанието по
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, т.е. „глоба“ в размер на 100 лева. Точно фиксираният в закона
размер на административното наказание при превишение на скоростта извън населено място
с 15 км/час и начина на определяне на глобата при повторност не позволяват на съда да
прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е
определена от напред в закона и е в твърд размер, с който съдът е длъжен да се съобрази при
индивидуализиране на наказанието.
Превишението на скоростта не е незначително. Нарушението е извършено повторно.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно са налице и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП – извън тези, формиращи извод за повторност. Процесното
нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
извършено повторно и поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Електронния фиш и въззиваемата страна е била представлявана от процесуален
представител - гл. юрк. И която в писмени бележки с вх.№ 140068 от 26.04.2024г. е
поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Съгласно чл.63д,
ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски
по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение в
размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на
правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да
се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
процесуалният представител на въззиваемата страна не е взел участие в съдебното заседание
на 07.052024г. пред СРС, а е изразил единствено становището си чрез писмени бележки.
Освен това самият правен спор не се отличават с фактическа или правна сложност. Поради
това съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на
правната помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
19
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8605920, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП на Р. К. Р. е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА Р. К. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес : ХХХ, с известен по делото
адрес : ХХХ да заплати на СДВР за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20