Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                                30.12.2020 год.           Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                   граждански състав

на четиринадесети декември                    две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:        Председател: Минчо Танев                                                            Секретар: Петранка Бъкларова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гражданско дело номер 24 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „*****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** чрез адв. З.Й.Ц. – САК, съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: *****, срещу А.Н.А., ЕГН: **********, адрес: ***, ******, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № *** г. по описа на Районен съд - Царево, против ответника, както следва: 152,90 лв. (сто петдесет и два лева и деветдесет стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № ****** г. и фактура № ****** г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Да осъди ответника, да заплати на ищеца разноските по делото.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на експертиза.

С разпореждане от 21.01.2002 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника не е бил намерен на известните адреси, поради което и на същия е бил назначен особен представител на разноски на ищеца. Особения представител на ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, особения представител на ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

В съдебно заседание, ищеца, в писмено становище чрез процесуалния си представител, счита предявените искова за основателни и доказани. Пледира да бъдат уважени в пълен размер.

Ответника в съдебно заседание се представлява от особен представител. Пледира за отхвърляне на иска. 

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото доказателства, между ответника и ищеца, са били сключени следните договори за предоставяне на услуги:

Договор за мобилни услуги № ******, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор и Договор за лизинг от 19.11.2015г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ******, пренесен от друга мрежа в Telenor, и мобилен телефонен апарат ***. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 243.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 10.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Допълнително споразумение № ******* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 19.07.2017 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл., ДДС.

Договор за мобилни услуги № ******* г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *******, (със стандартна месечна абонаментна такса 7.99 лв. с вкл. ДДС или 6.66 лв. без вкл. ДДС) и детски часовник *********.

Съгласно приложение по делото доказателства, към периода на издаване на процесиите фактури, спрямо ползваните от ответника мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат следните условия: за мобилен номер ***** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № **** г. изм. с Допълнително споразумение № ****** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 19.07.2017 г. за мобилен телефонен апарат ****** - условията, договорени в Договор за лизинг от 19.11.2015 г. за мобилен номер ******- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** г.

Видно от доказателствата по делото, за ползваните услуги, на ответникът са начислени задължения, обективирани в 2 бр. фактури- фактура № ******* г. е издадена за отчетния период 01/10/2017- 31/10/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ******месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и ползвани услуги 63,73 лв. (други услуги с добавена стойност 47.07 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 3.23 лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0.10 лв., роуминг таксуване (общо) 1.33 лв. и услуги с добавена стойност (SMS) 12.00лв.), които са в общ размер на 84.55 лв. без ДДС - 101.46 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат ******* - 10.59 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер ***** месечна абонаментна такса 6.66 лв. без ДДС - 7.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 120.04 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 11.76 лв., претендираната сума по фактурата е 108.28 лв.

Фактура № ***** г. е издадена за отчетния период 01/11/2017- 30/11/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ******* месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 8,20 лв. (Други услуги с добавена стойност 8.01 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 0.19 лв.), които са в общ размер на 29.77 лв. без ДДС - 35.73 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер ******* месечна абонаментна такса 6.66 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 7.41 лв. без ДДС - 8.89 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 44.62 лв.

Видно от заключението на вещото лице, по приетата от съда техническа експертиза, съгласно представените фактури, ответника е ползвал услугите на ищеца в процесния период, на стойност претендираните суми.

Предявени са в условията на главност и акцесорност искове, с правно основание в чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и чл. 86 от ЗЗД.

По допустимостта на иска:

Исковете са предявени от легитимирано лице, имащо правен интерес от предявяването им, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете:

Тъй като производството е по реда чл. 422 от ГПК, взискателя следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът– възраженията си срещу вземането. В настоящия случай съда счита, че кредитора доказа по един несъмнен и категоричен начин своето вземане срещу ответника. По делото, съда приема за безспорно доказано, че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави мобилни услуги и апарати на ответника. Горното съда прие за безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства, както и от заключенията на вещите лица, подробно обсъдени по- горе.

Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответника следваше да докаже по делото, че е заплатил изцяло дължимите суми. В подкрепа на това си твърдение, ответника не ангажира достоверни доказателства.

При това положение, за съда се налага извода, че предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Предвид уважаването на претенцията в този размер, следва да се уважат и акцесорните такива- по отношение претендираната законна лихва, считано от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от иска. Ответникът се представлява от особен представител, в полза на когото се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на заплатения депозит, като други разноски не са направени и не се претендират.

Ищецът е представил доказателства и претендира разноски, както следва: сумата от 385,00 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 1135,00 лева за разноски в исковото производство, които следва да му бъдат присъдени изцяло.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между „*****“ ЕАД, ЕИК ****** и А.Н.А., ЕГН: **********, че А.Н.А., ЕГН: **********, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумите както следва: 152,90 лв. (сто петдесет и два лева и деветдесет стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **** г. и фактура № ***** г. ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК- 22.07.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на „***“ ЕАД, ЕИК ****, е издадена Заповед за изпълнение № **** год. по ч.гр.д. № ****** г. по описа на Районен съд- Царево.

ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН: **********, да заплати на „******“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 385,00 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 1135,00 лева за разноски в исковото производство.

 

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № ***** г. по описа на Районен съд- гр. Царево

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

 

        

          

                             

                                             СЪДИЯ: