Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 03.12.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на осми
ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Милена
Радкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2335/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на С.П.С., в която се излагат твърдения, че се намира в договорни отношения с
ответника относно доставената електроенергия по партида с клиентски *и абонатен
*за обект намиращ се в *. Ищецът твърди, че въз основа на констативен протокол *от
*ответникът е начислил електрическа енергия по партидата му за периода от *до *на
стойност от 1322,81 лв., за което е издадена фактура *. Изтъква се, че е
заплатил сумата на *, както и че същата е недължима тъй като не съответства на
потребеното от него количество електроенергия и се основа на незаконосъобразно
извършена корекция. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да възстанови на ищеца сумата от
1322,81 лв., която неоснователно е заплатил по процесната фактура, както и да
го осъди да заплати направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на предявения
иск. Заема становище, че съдържащите се данни в съставения от служителите на * констативен
протокол от *са отразени правилно и безспорно установяват неправомерната
манипулация на електромера отчитащ потреблението за имота ползван от ищеца,
която е довела до неправилно отчитане на консумираната от него електрическа
енергия. Изтъква, че е налице нормативно основание за извършване на корекция
съгласно чл. 47 и 48 от Правилата за измерване на количеството електроенергия,
в резултат на което е издадена и фактурата за оспорваната сума. С оглед
гореизложеното, отправя искане до съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Ищецът
е потребител на електроенергия за недвижим имот,
намиращ се в *, доставяна му от * по
партида с клиентски *и абонатен *, която е
следвало да заплаща на ответника *. На *служители
на * /с последващо наименование */ монтирали ново средство за търговско
измерване на електрическата енергия /СТИ/, което следвало да отчита
потреблението за горепосочения имот, а на *го проверили,
за което съставили констативен протокол *, подписан от
тях и от ищеца. Проверяващите лица установили, че по тарифа Т3 е отчетена
електроенергия от 6843 kWh,
въпреки че същата не е настроена за това, поради което електромерът е демонтиран
и предоставен за метрологична експертиза. От констативен протокол *на Българския институт по метрология, съставен при
извършване на експертизата, се установява че процесното СТИ съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност, но не
съответства на техническите характеристики. Констатирано е, че през тарифа Т3,
която не се визуализира на дисплея му са преминали 6843,5 kWh електроенергия. В резултат на това, на
основание чл. 50 от Правилата за измерване на електрическата енергия /ПИКЕЕ/,
приети от ДКЕВР на 14.10.2013г., ответникът извършил корекция на сметката на
използваната от ищеца електрическа енергия от 6843,5 kWh за периода от *,
за което издал фактура *. на стойност 1322,81
лв. със срок за плащане – *. За корекцията ищецът е уведомен с писмо от 22.03.2019г.,
с което му е изпратен и препис от съставения при проверката констативен
протокол. На *той платил на ответника сумата по фактурата заедно с натрупаните
лихви за забава в общ размер на 1348,53 лв. От заключението на
назначената техническа експертиза се установява, че електромерът е настроен да отчита
преминаващото през него количество електроенергия по две тарифи, които се
визуализират на дисплея му – Т1 – нощна тарифа и Т2 – дневна тарифа.
Констатирано е, че СТИ фабрично разполага и с тарифи Т3 и Т4, които не са
настроени да отчитат електроенергия и да се визуализират на дисплея му. След
софтуерно прочитане по тарифа Т3 вещото лице е установило показание от 6843,5
kWh, което правилно е
остойностено и реално може да бъде доставено за
обекта на потребление и отчетено от електромера. Поради липсата на възможност
за извличане на информация за изминал период от време от паметта на СТИ, вещото
лице е достигнало до извод, че не може да се установи нито действителната причина
за наличие на показанията по тарифа Т3, нито началният момент, от когато те са
започнали да се регистрират.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е възникнало
облигационно отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по силата
на което ищецът е следвало да заплаща доставените от ответника количества
електрическа енергия. Отношенията между страните подробно са регламентирани в
публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал.
1, т. 4 от ЗЕ, публикувани са по предвидения в закона ред и са влезли в сила.
Ищецът има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т.
41б от ДР на Закона за енергетиката, а ответникът – на оператор на
разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия. Проверката на СТИ
отчитащо потреблението на електроенергия на ищеца от *и издаденият във връзка с
това констативен протокол отговарят на изискванията на чл. 47 от ПИКЕЕ. С оглед
на това, документът съставен при извършване на проверката е редовен от външна
страна, а отразените в него констатации се потвърждават от събраните гласни
доказателства и от заключението на вещото лице. Предвид констатациите от
извършената проверка е последвало изготвяне на метрологична експертиза на
процесното СТИ по чл. 57 от Закона за измерванията, констативният протокол от
която съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК доказва отчитането на 6843,5 kWh електроенергия
по тарифа Т3, която не се визуализира на дисплея му. В разглеждания случай,
съдът намира че не са налице предпоставки за извършване на корекция на
количеството пренесена електроенергия до потребителя, на основание чл. 98а, ал.
2 т. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, вр. чл. 50 от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 50 от
ПИКЕЕ, при установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. От
доказателствата по делото не се установява електромерът да е свързан към
електроразпределителната мрежа чрез измервателна група, поради което липсват
предпоставки да се направи извод за несъответствие между горепосочените
параметри, а оттам и основание за извършване на процесната корекционна
процедура по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ. Освен това, при монтиране на електромера
не е установено какво е показанието на тарифа Т3, а в хода на делото не е
установена и причината за възникването му, за да може да се обоснове извод, че
по тази тарифа е отчетено реално потребление на 6843,5 kWh електроенергия
за имота на ищеца. При това положение се достига до извода, че липсва основание
за извършване на процесната корекция и че не е доказано по безспорен начин
ищецът реално да е потребил отчетените количества електроенергия по тарифа Т3,
за да дължи заплащане на тяхната цена. Това води до извод за изначална недължимост
на сумата от 1322,81 лв. на коригираното количество електрическа енергия за
периода от *до *по фактура *., издадена по партида с клиентски *и абонатен *,
която ищецът е заплатил на ответника. С оглед гореизложеното и на основание чл. 55, ал.
1 от ЗЗД, заплатената от ищеца сума подлежи на връщане от ответника, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като предявеният в тази
насока осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
При
този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски се
явява неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, той следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 404,46 лв., представляващи направените по делото разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
*, *, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да
заплати на С.П.С. с ЕГН: ********** от *,
сумата от 1322,81 лв. /хиляда триста двадесет
и два лева и осемдесет и една стотинки/ - главница, представляваща извършено без
основание плащане на цена за коригирано количество
електрическа енергия за периода от *до *по фактура *., издадена по
партида с клиентски *за обект с *, намиращ се в *,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 404,46 лв. /четиристотин и четири лева и четиридесет
и шест стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: