Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 947 22 май 2019 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на петнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар Б.Н.
като разгледа административно дело номер
277 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на „Хевън
09“ ООД, ЕИК/ Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас,
к-с „Лазур“, бл.53, вх.4, ет.6, ап.16, представлявано от П.Д.П., против
ревизионен акт №Р-02000218000736-091-001 от 22.10.2018 г., издаден от началник сектор „Ревизии“ - възложител на
ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, ТД НАП,
Бургас, потвърден с решение № 8 от 17.01.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/,
Бургас, ЦУ НАП, с който е определен ДДС за внасяне за следните данъчни периоди:
месец юли 2012 г.-главница в размер на 500.49 лева и лихва-314.17 лева; месец
август 2012 г.- главница в размер на 499.55 лева и лихва-309.21 лева; месец
април 2014 г.- главница в размер на 677.02 лева и лихва-304.37 лева; месец май
2014 г.-1 694.20 лева и лихва-747.05 лева; месец юли 2014 г.- главница в размер
на 1 832.00 лева и лихва-776.69 лева; месец август 2014 г.- главница в размер
на 1 000.00 лева и лихва - 415.32 лева и месец септември 2014 г.- главница в
размер на 500.00 лева и лихва-203.48 лева, произтичащи от непризнат данъчен
кредит по фактури, издадени от „Белма 2012“ЕООД; „Валери-83“ЕООД; „Комус“ЕООД и
„Кей Би Дистрибюшън“ЕООД.
Жалбоподателят, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че
ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска да се отмени. Излага
подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - директорът на дирекция „ОДОП”, Бургас, ЦУ НАП, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна.
Иска да се отхвърли. Представя. Представя по делото административната преписка
по издаване на оспорения акт. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен съд Бургас, като
взе предвид доводите на страните, след преценка на доказателствата по делото и
като съобрази закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта и има
правен интерес, съдържа необходимите по закон форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Видно от представената
административна преписка, ревизионното производство е образувано със заповед за
възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-02000218000736-020-001 от 08.02.2018 г. на
началник сектор „Ревизии“ Василка Радева, подписана по заместване от началник
сектор „Ревизии“ Р.Т./вж.заповед №РД-1 от 02.01.2018 г. на директора на ТД НАП
Бургас, л.24 и 25 от делото и заповед №РД-122 от 07.02.2018 г. на директора на
ТД НАП Бургас, л.380 от делото/, със срок на ревизията до 2 месеца от датата на
връчване /връчена на 16.02.2018 г. по електронен път, л.192 и л.193 от делото/; изменена със заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ №Р-02000218000736-020-002
от 03.04.2018 г., със срок на ревизията до 16.05.2018 г./л. 194 от делото/;
изменена със ЗИЗВР №Р-02000218000736-020-003 от 15.05.2018 г., със срок на
ревизията 16.06.2018 г./л.196 от делото/; изменена със ЗИЗВР
№Р-02000218000736-020-004 от 15.06.2018 г., със срок на ревизията 16.07.2018
г./л.198 от делото/ и обхващаща задължения по ЗДДС за периода 01.07.2012
г.-31.08.2012 г.; 01.04.2014 г.-31.05.2014 г. и 01.07.2014 г.-30.09.2014 г.
Цитираните заповеди са подписани с електронен подпис, който е валиден към всяка
от датите на издаването им/л.200-203 и 381
от делото/. Ревизията е повторна.
Ревизионният доклад/РД/№
Р-02000218000736-092-001 от 14.08.2018 г. е издаден от ревизиращия екип,
подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаване на РД/л.204-207
от делото/, и е връчен по електронен път на 16.08.2018 г./л.190 от
делото/. Срещу ревизионния доклад,
задълженото лице, в срока по чл.117, ал.5 ДОПК, не е депозирало възражение.
Въз основа на ревизионния доклад
е издаден процесния ревизионен акт № Р-02000218000736-091-001 от 22.10.2018 г.,
от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, подписан с електронни подписи,
валидни към датата на издаването му/л.202-205 от делото/, след извършена
ревизия на жалбоподателя по общия ред, който е обжалван по административен ред
и е потвърден с решение № 8 от 17.01.2019 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас, ЦУ НАП, с който е определен
ДДС за внасяне за следните данъчни периоди: месец юли 2012 г.-главница в размер
на 500.49 лева и лихва-314.17 лева; месец август 2012 г.- главница в размер на
499.55 лева и лихва-309.21 лева; месец април 2014 г.- главница в размер на
677.02 лева и лихва-304.37 лева; месец май 2014 г.-1 694.20 лева и лихва-747.05
лева; месец юли 2014 г.- главница в размер на 1 832.00 лева и лихва-776.69
лева; месец август 2014 г.- главница в размер на 1 000.00 лева и лихва - 415.32
лева и месец септември 2014 г.- главница в размер на 500.00 лева и лихва-203.48
лева, произтичащи от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от „Белма
2012“ЕООД; „Валери-83“ЕООД; „Комус“ЕООД и „Кей Би Дистрибюшън“ЕООД и съобразно
който са направени следните констатации и правни изводи:
Органът по приходите е определил
на жалбоподателя допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 6 703.26
лева за данъчни периоди месец юли и август 2012 г. и за месец април, май, юли,
август и септември 2014 г. и лихва в общ размер на 3 070.29 лева,
произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури,
издадени от доставчиците „Белма 2012“ЕООД; „Валери-83“ЕООД; „Комус“ЕООД и „Кей
Би Дистрибюшън“ЕООД. Ревизията е повторна и в изпълнение на указанията дадени в
отменително решение № 32/02.02.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас.
Ревизиращият екип е установил, че
„Хевън 09“ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за данъчни
периоди месец юли и август 2012 г. и за месец април, май, юли, август и
септември 2014 г. в общ размер 6 703.26 лева по 12 бр. данъчни фактури за
доставка на плодове и зеленчуци, издадени от „Белма 2012“ЕООД; „Валери-83“ЕООД;
„Комус“ЕООД и „Кей Би Дистрибюшън“ЕООД, на обща стойност 33 615.75 лева, а
именно: по 5 бр. данъчни фактури с издател „Белма 2012“ЕООД-ДФ №00000000001 от
02.07.2012 г., с данъчна основа - 1 334.05 лева и ДДС-266.81 лева и с предмет
„домати, краставици и портокали“/л.275 от делото/; ДФ №00000000006 от
04.07.2012 г., с данъчна основа - 1168.40 лева и ДДС-233.68 лева и с предмет
„нектарини, пъпеши и лимони“/л.276, гръб от делото/; ДФ №00000000033 от
07.08.2012 г., с данъчна основа -1 382.70 лева и ДДС-276.54 лева и с предмет
„череши“/л.278, гръб от делото/; ДФ №00000000037 от 09.08.2012 г., с данъчна
основа-617.50 лева и ДДС-123.50 лева и предмет „грозде“/л.280 от делото/;
ДФ№00000000041 от 14.08.2012 г., с данъчна основа- 497.55 лева и ДДС-99.51 лева
и предмет „чушки, краставици и круши“/л.280 от делото/; по 2 бр. данъчни
фактури с издател „Валери-83“ЕООД - ДФ
№********** от 30.03.2014 г,. с данъчна основа-3 385.10 лева и ДДС-677.02
лева и предмет „портокали, мандарини, банана и домати“/л.283, гръб от делото/ и
ДФ №********** от 25.04.2014 г., с данъчна основа - 3 491.45 лева и
ДДС-698.29 лева и предмет „броколи, банани, краставици, домати, ябълки и
авокадо“/л.286 от делото/; по 2 броя данъчни фактури с издател „Комус“ЕООД - ДФ
№********** от 26.08.2014 г., с данъчна основа-5 000.00 лева и
ДДС-1 000.00 лева и с предмет „диня, праскова, нектарина и ябълка“/л.288
от делото/ и ДФ № ********** от 23.09.2014 г., с данъчна основа-2 500.00
лева и ДДС-500.00 лева и с предмет „пъпеш, домат и пипер“/л.289, гръб от
делото/; и по 3 броя данъчни фактури с издател „Кей Би Дистрибюшън“ЕООД-ДФ
№********** от 09.07.2014 г., с данъчна основа-4 160.00 лева и ДДС-832.00
лева и с предмет „кайсия, праскова, нектарина и пъпеш“/л.291 от делото/; ДФ
№********** от 24.06.2014 г., с данъчна основа-5 000.00 лева и
ДДС-1 000.00 лева и с предмет „кайсия, лимон, домат, пъпеш и
нектарина“/л.291, гръб от делото/ и ДФ №********** от 14.05.2014 г., с данъчна
основа-4 980.00 лева и ДДС-996.00 лева и с предмет „киви, домат, лимон и
грозде“/л.293 от делото/.
В хода на ревизията, органът по
приходи е достигнал до извод, че е налице формално фактуриране на стоки към
жалбоподателя, без да е доказано фактическото получаване на стоката, именно от
посочените четири дружества. Констатирана е липса на каквито и да е съпътстващи
доставките документи, освен фактури. Жалбоподателят не е представил и документи
за реализация на стоките с конкретни индивидуализиращи белези. Доставчиците не
са осигурили достъп до търговската си и счетоводна документация, с оглед на
което не е било възможно да се установи, доколко издадените фактури са част от
редовно водена счетоводна отчетност. В резултат на това и на основание чл.68,
ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 ЗДДС, във връзка с чл.6 и чл.25 ЗДДС е отказано право
на данъчен кредит в общ размер на 6 703.25 лева.
Предметът на оспорване се свежда
до това, дали са налице реални доставки, документирани с фактури, издадени от
доставчиците „Белма 2012“ЕООД; „Валери-83“ЕООД; „Комус“ЕООД и „Кей Би
Дистрибюшън“ ЕООД.
Събраният доказателствен материал
дава основание на съда да приеме, че обобщеният извод на органа по приходите е
правилен и законосъобразен, по следните съображения:
Няма спор, че жалбоподателят притежава данъчни
документи, съставени в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 ЗДДС, в
които данъкът е посочен на отделен ред. Документирани са плащания на стоките, обективирани в процесните фактури.
След като получателят се опитва
да черпи права и да упражни правото си на данъчен кредит по определени фактури,
негово задължение е освен фактура да притежава и документи, доказващи реалността
на доставките. Доказателствената тежест в процеса пада върху ревизираното лице,
което с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства,
следва да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. В това
производство жалбоподателят не е представил и не е ангажирал никакви
доказателства, които да оборят констатациите на административния орган.
За да се приеме, че процесните
доставки са реално извършени не е достатъчно само издаването на фактурата и
факта, че доставчикът е включил фактурата в дневника за продажби, както и, че е
отразил данъка като задължение към бюджета в справката декларация по ЗДДС.
Необходими са доказателства за нейната реалност.
Настоящия състав намира, че
правилно на жалбоподателя е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Белма
2012“ЕООД; „Валери-83“ЕООД; „Комус“ЕООД и „Кей Би Дистрибюшън“ ЕООД. Процесните доставки представляват
покупко-продажба на стоки, определени по своя род, поради което, за да се
докаже прехвърляне на правото на собственост, представляващо облагаема доставка
по смисъла на чл.6 ЗДДС, следва да бъде удостоверено наличието на право на
собственост върху тези стоки от страна на доставчиците, предаването им и
приемането им от купувача. Всяко от тези обстоятелства подлежи на доказване от
жалбоподателя. След като „Хевън 09“ ООД
претендира възникването на правото на данъчен кредит, то негова е тежестта
да докаже наличието на всички предпоставки за възникването на това право, една
от които е наличието на облагаема доставка. От доказателствата по делото не се
установява наличието на право на собственост у доставчиците върху стоките от
вида, посочен във фактурите.
За да възникне право на
приспадане на данъчен кредит е необходимо предвидените в чл.6, ал.1 и чл.25 ЗДДС изисквания да са изпълнени по отношение на конкретните доставки и по
отношение на посочените страни по тези доставки. Следователно, не е достатъчно
стоките да са доставени и налични при получателя, а е необходимо правото на
собственост върху същите да е прехвърлено именно от лицето, посочено като
доставчик в издадените данъчни фактури. Този факт в настоящия случай остава
недоказан. Не е установено предаването/приемането на стоките, предмет на
процесните фактури. Дружеството-жалбоподател е следвало да докаже отделянето и
предаването на процесните стоки, което е задължителна предпоставка за доказване
прехвърлянето на правото на собственост върху стоки, определени само по своя
род, каквито са процесните. От страна на жалбоподателя нито в хода на
ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство са представени
доказателства за предаване/приемане на стоките. Освен декларации, че стоките са
внос от Европейския съюз, приложени към фактурите издадени от „Белма“ ЕООД, няма
приложени други съпътстващи доставките документи, които да внесат яснота по
този въпрос. Жалбоподателят твърди, че е превозвал стоките от зеленчукова борса гр.Бургас до
търговските си обекти с автомобил Мерцедес „Спринтер 312 Д“ с рег. № А 4233 КХ
- собственост на дружеството. Представени са 12 броя пътни листи, съставени на датите, на които са
издадени процесните фактури. Тези пътни листи показват превоза на стоки от
зеленчуковата борса до търговския обект на жалбоподателя, но по никакъв начин не могат да бъдат конкретно
доказателство за транспортиране на стоките, именно по процесните доставки. Не
става ясно също и къде е извършено предаването на стоките, както и наличието на
необходимия човешки ресурс за извършване на търговска дейност от страна на
доставчиците. Дружествата „Белма 2012“ЕООД, „Валери-83“ЕООД и „Комус“ЕООД не са
имали назначени лица по трудови или извънтрудови правоотношения, а доставчикът „Кей Би Дистрибюшън“ ЕООД не е подавал
декларации обр.1 и 6 за 2014 г., с които задължително се декларира информация
за дължимите здравни и социални осигуровки и данък върху доходите на заетите
лица.
По отношение счетоводното
отразяване на доставките при жалбоподателя, следва да се има предвид, че при
липса на реално извършена доставка от посочените във фактурите лица, правилното
и счетоводно регистриране е без значение. Счетоводните операции, които
търговците отразяват в първичните и вторичните си регистри, следва да отразяват
вярно и честно икономическата същност на осъществяваните действия, при
спазване принципа за предимство на
съдържание на стопанските операции пред тяхната форма. Счетоводството трябва да
отразява действителността, а не привидното й представяне в счетоводните
регистри.
Съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не водят до единствения възможен извод за реално
извършени доставки на стоки, което означава липса на предпоставка за признаване
правото на данъчен кредит по ЗДДС.
Ето защо, съдът намира, че ревизионният акт, като
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон и
процесуалните правила е правилен и законосъобразен, а жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид
направеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на
администрацията следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
претендирания размер от 580.00/ петстотин и осемдесет/ лева.
Мотивиран
така и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хевън 09“
ООД, ЕИК/ Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас,
к-с „Лазур“, бл.53, вх.4, ет.6, ап.16, представлявано от П.Д.П., против
ревизионен акт №Р-02000218000736-091-001 от 22.10.2018 г., издаден от началник сектор „Ревизии“ - възложител на
ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, ТД НАП,
Бургас, потвърден с решение № 8 от 17.01.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/, Бургас, ЦУ НАП.
ОСЪЖДА „Хевън 09“ ООД, ЕИК/
Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, к-с „Лазур“,
бл.53, вх.4, ет.6, ап.16, представлявано от П.Д.П., да заплати на дирекция „ОДОП“ Бургас, ЦУ НАП, разноски в
размер на 580.00/петстотин и осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ :