Р Е Ш Е Н И Е
№ 37 16.03.2023 г.
град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
На петнадесети февруари две
хиляди и двадесет и трета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Албена Стефанова
Секретар-
Б. Вълкова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 205 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на Д.Е.П., ЕГН-********** ***, подадена чрез
адвокат В.Н. ***, с посочен по делото съдебен адрес:*** против Решение № **********/03.11.2022г. на
Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №************/26.09.2022г.,
издадено от Н. Цв.– ръководител на осигуряването за
безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а,
ал.1 от КСО на Д.Е.П. е отказано парично обезщетение за безработица.
В жалбата като основание се навежда
неправилно приложение на материалния закон. Излага се твърдение, че за целия
период от месец 02.2021г. до месец 01.2022г., в който е била общински съветник
от ОбС на Община Търговище и е упражнявала трудова
дейност като такава, същата е получавала месечни брутни възнаграждения,
осигурявана е била за всички социални рискове и е имала качеството на осигурено
лице по чл.4, ал.1,т.8 от КСО. Излага се становище, че неправилно Директорът на
ТП на НОИ-гр.Търговище при изчисляване на осигурителния и стаж е изваждал
осигурителни дни от осигуряването и като общински съветник и е определил
правото и на парично обезщетение, съобразно „работни дни“, а не съобразно
„календарни месеци“ за целия период на осигуряването. Излага подробни доводи,
обосноваващи че отговаря на всички предпоставки по чл.54а от КСО, в т. ч. и на
предпоставката, че е лице, за което са внесени или дължими осигурителни вноски
за фонд „Безработица“ най-малко за 12 месеца от последните 18 месеца, преди
прекратяването на осигуряването и. Моли се оспореното Решение и потвърденото с
него Разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с
адвокат В.Н. *** и изразява становище, че поддържа изцяло подадената жалба.
Излага доводи, че за периода от февруари 2021г. до януари 2022г. оспорващата е
била общински съветник към Общински съвет-Търговище, като на това основание е
получавала месечни брутни възнаграждения и е била осигурявана на основание
чл.4,ал.1,т.8 от КСО, в следствие на което има качеството на осигурено лице за
целия период. Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи,
обосноваващи, че Д.Е.П. отговаря на всички предпоставки по чл.54а от КСО за
отпускане на парично обезщетение за безработица, във връзка с прекратеното й правоотношение
от 17.08.2022г. със заповед № ******/16.08.2022г.
Ответникът по оспорването – Директорът на ТП на НОИ гр.Търговище
в съдебно заседание се явява лично и излага становище за неоснователност на
жалбата. Навежда, че в периода 17.02.2021г.-24.01.2022г. г-жа П. е упражнявала
дейност на изборна длъжност като общински съветник и за нея Община Търговище е
подавала данни само за дни, в които е участвала в заседания на ОбС. Излага становище, че от представените справки от
регистъра на осигурените лица се доказва, че оспорващата във всеки от процесните месеци е упражнявало дейност, един или два дни,
като за целия период17.02.2021г.-24.01.2022г. общият брой на отработените дни е
19. Счита, че правилно от страна на органа е прието, че за последните 18 месеца
от прекратяването, оспорващата няма 12 месеца осигурителен стаж, а 7 месеца и
14 дни и няма право на парично обезщетение за безработица. Моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата. Представя писмена защита, в която излага
подробни доводи, обосноваващи издаване на оспорения отказ при правилно
приложение на материалния закон.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №******/16.08.2022г. на
Министър-председателя правоотношението на Д.Е.П., във връзка с упражняваната от
нея длъжност на заместник-областен управител на област Търговище е прекратено,
считано от 17.08.2022г.
Със Заявление № **********/23.08.2022г. отправено до
ТП на НОИ-Търговище Д.Е.П. е поискала да и бъде отпуснато парично обезщетение
за безработица.
Образуваното във връзка с така подаденото от П.
заявление административно производство първоначално е било спряно с
Разпореждане № **********-1/31.08.2022г., като в последствие с Разпореждане
№ **********-2/19.09.2022г. на
ръководителя на ОБ при ТП на НОИ-Търговище, същото е било възобновено.
С Разпореждане № ************/26.09.2022г. на ръководителя на
ОБ при ТП на НОИ-Търговище горепосоченото заявление на П. е разгледано по
същество и е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО, във връзка с прекратеното и правоотношение от
17.08.2022г.
В Разпореждането като мотиви органът е отразил, че при
извършена проверка в информационната система на НОИ, както и на представените документи
от заявителката се установява, че през периода, от който се определя правото и
на паричното обезщетение за безработица от 17.02.2021 г. до 16.08.2022 г. вкл.,
П. има общо **************раб. дни осигурителен стаж, вместо изискуемите 12
месеца, от последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването. На
основание посочените фактически констатации органът е извел правен извод, че по
отношение на Д.Е.П. не са изпълнени условията чл.54а, ал.1 от КСО.
Разпореждането е връчено на П. на 28.09.2022г.
Разпореждане № ************/26.09.2022г.
на ръководителя на ОБ при ТП на НОИ-Търговище е обжалвано от Д.Е.П. по
административен ред пред Директора на ТП на НОИ-Търговище с жалба, с
вх.№1012-25-72/05.10.2022г.
По така подадената жалба Директорът на ТП на
НОИ-Търговище се е произнесъл с Решение № **********/03.11.2022г., с което е потвърдил горепосоченото разпореждане. В
решението си органът е приел, че през
периода, от който следва да се определи правото и на ПОБ -17.02.2021 г. до
16.08.2022 г. вкл., периодът, през който
П. е упражнявала трудова дейност по чл. 4, ал. 1 от КСО в Областна Администрация - Област Търговище
26.01.2022 г. - 16.08.2022 г. включително, а именно от 6 месеца и 16 работни
дни следва да и се зачете при признаване на правото и на ПОБ. Решаващият орган обаче е приел, че за периода от 17.02.2021г.- 24.01.2022 г. вкл., през
който Претрова е упражнявала трудова дейност на
изборна длъжност, като общински съветник в ОбС-Търговище,
са налице календарни прекъсвания, като осигурителния стаж който следва да и бъде
зачетен са само дните, подадени за лицето като работни, които за целия период
са в общ размер на 19 работни дни. Въз
основа на тези фактически констатации решаващият орган е приел, че
осигурителният стаж, който следва да бъде зачетен на П. през последните 18 м. от прекратяването, са 7
месеца и 14 работни дни. С тези мотиви решаващият орган е приел, че заявителката Д.Е.П. не отговаря на изискуемия
по чл.54а от КСО осигурителен стаж от 12 месеца и няма право на парично
обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
Решение № **********/03.11.2022г. на Директора на ТП
на НОИ-Търговище е съобщено на Д.Е.П. на 08.11.2022г., съгласно приложената по
делото обратна разписка.
Жалбата на Д.Е.П. срещу посоченото Решение е подадена
до Административен съд-Търговище на 18.11.2022г. с вх.№2103-25-21/18.11.2022г.
Не се спори по
делото, че по отношение на
Д.Е.П. са налице материалните предпоставки по чл.54а, ал.1, т.1,т.2,т.3 от КСО.
Спори се единствено, че Д.Е.П. не отговаря
на изискването на чл.54а, ал.1 от КСО, а именно да носи качеството на лице, за което са
внесени или дължими осигурителни вноски за фонд
„Безработица“ най-малко за 12 месеца от
последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и, считано от 17.08.2022г.
От представената по делото служебна бележка с изх.№**/07.02.2023г.
на Община Търговище, Писмо от ТП на НОИ с изх.№2103-25-21/08.02.2023г. и справки „Данни от регистъра на осигурените
лица“ на НОИ за периода от февруари 2021г. до януари 2022г. по делото се
установява, че в периода 17.02.2021г.- 24.01.2022 г. Д.Е.П. е упражнявала
трудова дейност на изборна длъжност, като общински съветник в ОбС-Търговище. За посоченото лице е подаван код за осигуряване 82 „за лица по
чл.4, ал.1,т.8 от КСО-лица упражняващи трудова дейност на изборни длъжности“,
като са внасяни осигуровки върху целия осигурителен доход за отделните месеци за целия период. Видно от писмо от ТП
на НОИ с изх.№2103-25-21/08.02.2023г., лицата
за които е подаден код 82, в която хипотеза е оспорващата, са били задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и за безработица.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени доказателства.
Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок, от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
При разглеждане на жалбата по същество, съдът след
като извърши служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни
изводи:
Оспореното Решение № **********/03.11.2022г. на
Директора на ТП на НОИ-Търговище и
потвърденото с него Разпореждане № ************/26.09.2022г. на ръководителя на
ОБ при ТП на НОИ-Търговище са издадени от материално и териториално компетентни
органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, както и
при спазване на процесуалните правила.
По отношение съответствието на оспорения акт с
материалния закон, съдът намира следното:
Във връзка с пораждане на правото на едно лице на парично обезщетение за безработица, законодателят в разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО регламентира като положителна
материална предпоставка, която следва да е налице - внесени
или дължими осигурителни вноски на лицето във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца, през последните 18 от прекратяването, а не признат
действителен осигурителен стаж за лицето през тези 12 месеца.
Лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи
доходи на изборни длъжности, сред които са и общинските съветници,
съгласно чл.
138 от Конституцията на Република България, подлежат на задължително
осигуряване на основание чл.
4, ал. 1, т. 8 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради
общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Независимо от начина на определяне на възнаграждението
му, общинският съветник изпълнява
правомощията си по този повод и полага труд през цялото време на мандата си, а
не само в заседанията на общинския съвет и неговите комисии. От уредбата в чл.
36, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМСМА се установява, че работата на общинския
съветник не се ограничава единствено до участието му в заседанията на общинския
съвет и неговите комисии, но и в участие в решаването и разглеждането на
въпроси, поддържането на връзки с избирателите и информирането им за дейността
и решенията на общинския съвет. Ето защо под изпълнение на задължения следва да
се разбира всички задължения на общинския съветник, а не само тези, състоящи се
в участие в заседания на общинския съвет и неговите комисии.
Предвид това, че осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
от КСО, каквато безспорно е осъществяваната дейност от общинските съветници, и продължава до прекратяването й, то общинският
съветник следва да се счита за осигурен за целия месец, независимо от броя на
заседанията на колективния орган и неговите комисии, в които е участвал. В тази
насока Решение №3792/24.03.2021г. по
а.д.№565/2021г. на ВАС, Решение №5246/23.04.2018г. по а.д.№13685/2016г. на ВАС.
Размерът на осигурителния доход, върху който се дължат
осигурителни вноски за лицата по чл.
4, ал. 1, т. 8
от КСО, се определя по правилото на чл. 6,
ал. 3 от КСО: получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни
възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не
по-малко от минималния осигурителен доход по ал.
2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход
- минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния
месечен размер на осигурителния доход.
В случаите, когато полученото от
общинския съветник месечно възнаграждение е по-малко от размера на минималната
месечна работна заплата за страната, осигурителните вноски се дължат и внасят
върху осигурителен доход в размер на минималната работна заплата, съгласно чл. 6,
ал. 3 от КСО.
За да не настъпи прекъсване на осигуряването,
законодателят с нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от КСО е регламентирал, че за
лицата по чл.
4, ал. 1, т. 8
от КСО времето, за което са внесени или
дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход
по чл.6 ал.
2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен
доход - минималната месечна работна заплата за страната се зачита за
осигурителен стаж. В случая общинските съветници,
попадат във втората хипотеза, с оглед на това, че минималният осигурителен
доход не се прилага за тях, съгласно Приложение
към чл.
8, ал. 1, т. 1 - т.
4 на "Забележки" от Закона за бюджета на Държавното обществено
осигуряване за 2014 г. - Обн., ДВ, бр. 106 от
2013 г.).
Съгласно приложената по делото Заповед №******/16.08.2022г.
на Министър-председателя, с който правоотношението на Д.Е.П., във връзка с
упражняваната от нея длъжност на заместник-областен управител на област
Търговище е прекратено, моментът на прекратяване на осигуряването на посоченото
лице се явява - 17.08.2022г.
В рамките на 18 месеца /17.02.2021г.-16.08.2022г./ от
датата на прекратяването, безспорно установено по делото е, че в периода
26.01.2022г.-16.08.2022г. лицето е полагало трудова дейност и е било осигурявано
за безработица по правоотношението си в Областна Администрация - Област
Търговище, като на лицето се признават от органа във връзка с правото му на ПОБ
- 6 месеца и 16 дни.
От представената по делото служебна бележка и справки
от персоналния регистър на НОИ, безспорно по делото се установи, че в периода
от 17.02.2021г.- 24.01.2022г. Д.Е.П. е упражнявала трудова дейност като
общински съветник в ОбС-Търговище.
От събраните по делото писмени доказателство по делото
се установи, че за периода от 17.02.2021г.-
24.01.2022 г. лицето Д.Е.П. е осигурявано като упражняващо трудова дейност на
изборна длъжност, като за посоченото лице са внасяни осигурителни вноски върху
целия месечен доход, като лицето е било
осигурявано и за фонд „Безработица“. Следователно
за посочения период Д.Е.П. следва да се счита за осигурена за целите
месеци, а не за броя на заседанията на колективния орган и неговите комисии, в
които е участвала. Обстоятелството, че за П. са подавани данни за отделни
дни от съответния месец по никакъв начин не променя законовото задължение на
Община Търговище в качеството й на осигурител,
да осигурява П. в хипотеза на чл.6, ал.3 от КСО, във връзка с чл.
4, ал. 1, т. 8 от КСО.
Посочения период следва да се признае във връзка с
определянето на правото на П. на ПОБ. Същият прибавен към периода от 6 месеца и
16 дни по правоотношението и в Областна Администрация - Област Търговище, се
получава период на осигуряване на П. по смисъла на чл.54а, ал.1 от КСО в повече
от 12 месеца.
На основание всичко гореизложено, съдът намира, че по
отношение на Д.Е.П. е налице материалната
предпоставка по чл.54а, ал.1 от КСО, а именно същата да носи качеството на
лице, за което са внесени или по закон са дължими осигурителни
вноски във фонд „Безработица“ най-малко
12 месеца, през последните 18 от прекратяването.
Не се спори по
делото, че по отношение на
Д.Е.П. са били налице и другите изискуеми от закона материални
предпоставки по чл.54а,
ал.1, т.1,т.2,т.3 от
КСО.
Воден от всичко гореизложено, съдът приема, че по
отношение на Д.Е.П. към деня на подаване на нейното заявление-23.08.2022г., по
отношение на нея са били налице всички материални предпоставки и оспорените актове
се явяват постановени при неправилно тълкуване и приложение на материалния
закон.
По изложените съображения, съдът приема оспореното Решение
№ **********/03.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище и потвърденото с него Разпореждане №************/26.09.2022г.
на Н. Цв.– ръководител на осигуряването за
безработица за незаконосъобразни и като такива, следва същите да бъдат
отменени.
Предвид на това, че естеството на въпроса не позволява
решаването му по същество, следва преписката да бъде изпратена на съответния
компетентен орган за произнасяне по заявлението на П., съобразно указанията
дадени в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход
на правния спор, следва на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на
оспорващата за присъждане на разноски да бъде уважено. Предвид на това, че претендирания от оспорващата размер на адвокатско възнаграждение
е малко над минимално предвидения в закона размер, съгласно чл.8, ал.2,т.2 от Наредба№1/09.07.2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения и предвид размера по чл.8, ал.3 от същата Наредба, съдът намира,
че възражението за прекомерност на ответника се явява неоснователно. Следва на
оспорващата да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, платено
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № **********/03.11.2022г. на Директора
на ТП на НОИ-гр.Търговище и потвърденото с него Разпореждане №************/26.09.2022г.,
издадено от Н. Цв.– ръководител на осигуряването за
безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а,
ал.1 от КСО на Д.Е.П. ЕГН-********** *** е отказано парично обезщетение за
безработица.
ИЗПРАЩА, като правно действие, административната
преписка по Заявление № **********/23.08.2022г.
на Д.Е.П. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ-Търговище за ново произнасяне по същество, в законния срок, от влизане в сила на настоящото решение,
съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на Д.Е.П. ЕГН-********** *** разноски по делото в
размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.119 от КСО
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: