№ 99
гр. Бургас, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204946 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалбата на ИВ. М. Г., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.***, против Наказателно постановление №19-0769-002467/10.06.2019г., издадено
от Р.Т.П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за нарушение на
чл.150а, ал.1 ЗДвП на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и
наказания и на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
300лв.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
излагат доводи за липса на подпис на издателя на същото и липса на осъществен състав на
административно нарушение. Във връзка с тези твърдения се моли за допускане до разпит
на свидетели при режим на довеждане. Още с разпореждането за насрочване на делото
съдът е допуснал до разпит един свидетел на жалбоподателя, във връзка с който е дал
указания да бъде воден за разпит в насроченото по делото съдебно заседание. В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв.Д. заявява, че поддържа
жалбата /за която изрично посочва, че същата касае НП №19-0769-002467/10.06.2019г.,
номера на който е объркал в жалбата/ и желае да се извърши разпит на свидетеля в
следващо съдебно заседание, тъй като не е успял да осигури същия за настоящото такова.
Съдът е предоставил отново възможност на жалбоподателя да доведе за разпит сочения от
него свидетел, като е отложил делото за разглеждане в следващо съдебно заседание. В това
съдебно заседание обаче не се явяват нито жалбоподателя, нито адв.Д., нито допуснатия до
разпит свидетел. По тази причина БРС отмени своето определение, с което е допуснал до
разпит един свидетел на жалбоподателя.
1
За административно-наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание
представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 26.04.2019г. около 01:35 часа в гр.Бургас ИВ. М. Г., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.***, управлявал собствения си лек автомобил СЕАТ ИБИЗА с рег.
№*****. Същият се придвижвал в ж.к.“Братя Миладинови“, по ул.“Шар планина“ до МЦ
„Св.Георги Победоносец“ в посока бл.*, където бил спрян за проверка от свидетеля – Т. Р.
УЗ.. Свидетелят У. констатирал, че водачът е лишен от правоуправление по съдебен ред, а
именно по НОХД №959/13.03.2019г. на БРС. В тази връзка на място били повикани
служители на с-р „Пътна полиция“при ОД на МВР гр.Бургас
Като се убедил в гореизложеното актосъставителят К.В. издал в тази връзка АУАН
№19-0769-002467/26.09.2019г. Въз основа на така посочения АУАН АНО издал
обжалваното понастоящем Наказателно постановление №19-0769-002467/10.06.2019г.,
издадено от Р.Т.П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за
нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП на основание чл.53 от Закона за административните
нарушения и наказания и на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 300лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 8121З-515/14.05.2018г. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. Ето защо и в случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
2
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
С обжалваното наказателно постановление Г. е наказан за нарушение на чл.150а,
ал.1 ЗДвП, която разпоредба предвижда, че за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда
на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В конкретния случай от справката за нарушител/водач /л.35-37 от делото/ е видно,
че жалбоподателят Г. е бил с временно отнето свидетелство за правоуправление. Това е
станало с АУАН №3149/22.02.2019г. на датата на издаване на акта, а именно - 22.02.2019г.
Видно от последната част на така цитираната справка във връзка с нарушението, установено
с АУАН №3149/22.02.2019г. е било образувано НОХД №959/13.03.2019г. на БРС. По
същото с влязъл в сила акт на 13.03.2019г. БРС е лишил Г. е правото да управлява МПС за
срок от 9 месеца. От изложеното може да се заключи, че към датата, на която е бил спрян за
проверка от контролните органи по настоящото дело – 26.04.2019г., ИВ. М. Г. е бил лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен ред. Привеждайки въпреки
това в движение механизмите за управление на личния си лек автомобил СЕАТ ИБИЗА с
рег. №*****, Г. безспорно е допуснал нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП.
Единствените възражения на жалбоподателя в насока неправилност на
обжалваното НП са, че той не е управлявал процесния автомобил на инкриминираната дата.
Фактът на управлението на МПС обаче безспорно се установява от всички представени по
делото докладни записки и от разпита на свидетеля У., който изрично заяви в съдебно
заседание, че след като е забелязал служебния му автомобил, водачът на лек автомобил
СЕАТ ИБИЗА с рег. №***** е завил на дясно и е увеличил скоростта си на движение. Този
свидетел посочи също така, че е последвал автомобила и е възприел как именно
жалбоподателят И.Г. е излязъл от шофьорското място. Свидетелят заяви пред съда също
така: „…водачът каза, че не е управлявал той автомобила. Аз го видях с очите си как
той излиза от шофьорското място.“ Съдът даде вяра на показанията на разпитания пред
него свидетел, като намери същите за непротиворечиви, последователни и логични, а самият
свидетел счете за незаинтересован от изхода на делото. На жалбоподателя беше
предоставена неколкократно възможност от съдебния състав да представи доказателства във
връзка с твърдението си, че не той е управлявал превозното средство, в това число и
посредством разпита на свидетел, допуснат при режим на довеждане. С оглед липсата на
процесуална активност от него страна обаче, не бяха събрани каквито и да е доказателства,
оборващи гореизложената фактическа обстановка и в частност факта на управление на
процесното МПС именно от страна на жалбоподателя.
Единственото друго възражение на жалбоподателя е касателно липсата на подпис,
поставен под обжалвания административен акт. В чл.57, ал.2 ЗАНН действително изрично е
3
посочено, че наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е
издало. В конкретния случай обаче, НП е подписано, което е видно както от копието на
същия, представено от АНО, така дори и от копието, приложено към жалбата от самия
жалбоподател. Ето защо и твърденият порок на обжалваното НП не е налице.
Съобразно изложеното, наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0769-002467/10.06.2019г.,
издадено от Р.Т.П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за
нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП на основание чл.53 от Закона за административните
нарушения и наказания и на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя - ИВ. М. Г. с ЕГН:
********** с постоянен адрес: гр.***, е наложена глоба в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, както и на началник група към
ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4