№ 4465
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20221100103619 по описа за 2022 година
Ищците В.И. Н.а с ЕГН ********** и А.П. Т. с ЕГН **********,
двамата с адрес с. Голяновци, общ. Костинброд, ул. ******* /конституирани в
хода на процеса като наследници на Г. И. Н. с ЕГН **********/, са предявили
обективно съединени искове срещу ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК *******, гр.
София, ул. *******, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за
сумите:
- 150 000лв., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане
на исковата молба в съда - 07.04.2022г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на С. Г.а Н.а /дъщеря на Г. И. Н. / с ЕГН : **********,ПТП,
вследствие на ПТП, настъпило на 02.09.2021г. с лек автомобил „Ауди“ с peг.
№*******, управляван от водач, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника;
- 2750.22лв. – обезщетение за забава за периода от 01.02.2022г. до датата
на завеждане на исковата молба в съда - 07.04.2022г.
В исковата молба са изложени съображения за настъпилите в причинно
следствена връзка със смъртта на дъщеря му вреди, за които претендира
заплащане на обезщетение. По отношение на обстоятелствата, от които
произтича претендираното право ищецът твърди, че процесното ПТП се
дължи на вината на водача на лек автомобил марка „АУДИ“, модел А6, с рег.
№ ******* ВР В. В. К., който нарушавайки правилата за движение по
пътищата е причинил по непредпазливост смъртта на С. Г.а Н.а.
Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД е представил писмен отговор в срок, в който
излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва допустимостта на
1
предявения иск поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 380, ал.
3, вр. чл. 432 от Кодекса за застраховането. Оспорва механизма на ПТП, както
и същото да е настъпило по вина на застраховано при него лице. Счита
претенцията за прекомерна по размер. Прави възражение за съпричиняване
поради непоставен обезопасителен колан от починалата при настъпване на
ПТП. Оспорва претенцията по акцесорните искове.
С приетия за окончателен доклад съдът е констатирал, че към исковата
молба е приложено искане за определяне на застрахователно обезщетение на
ищеца от 29.10.2021г. , във връзка с което са изискани допълнителни
документи от застрахователя, но не е определено и изплатено застрахователно
обезщетение. Предвид изложеното, съдът е оставил без уважение
възражението на ответника за недопустимост на исковата молба поради
неспазване на процедурата по чл.380 от КЗ, тъй като е предявена претенция за
изплащане на обезщетение на 29.10.2021г. и по делото не са ангажирани
доказателства към датата на исковата молба ответното дружество да се е
произнесло по нея, да е определило застрахователно обезщетение и да е
платило застрахователно обезщетение, поради което на основание чл. 498, ал.3
от КЗ предявеният иск е допустим.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е настъпило
описаното в исковата молба ПТП по вина на лице, сключило договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, че са
настъпили описаните неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахованото при ответника лице и размерът
на вредите.
В доказателствена тежест на ответника, е да установи фактите, на които
основава своите възражения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и
правна страна:
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени фактите:
настъпване на ПТП на 02.09.2021г.; наличието на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил „Ауди“ с peг.
№*******, валиден към датата на ПТП, с ответника.
От представеното известие за доставяне на л.22 от делото е видно, че
искането за определяне на застрахователно обезщетение е получено от
ответника на 1.11.2021г.
Представено е влязло в сила решение от 24.2.2022г. по гр.д. № 867/2021г.
на Софийски окръжен съд, от което е видно, че е допуснато непълно
осиновяване на А.П. Т. от В.И. Н.а и Г. И. Н..
От приетите писмени доказателства, включително влязла в сила
присъда №12/6.3.2023г. по НОХД №20225500201010/2022г. и заключение към
КСАТМЕ по настоящото дело, се установява следният механизъм на ПТП: На
2.9.2021г., около 8,55ч., на кръстовището на път 1-5 /км.174+800/ с път II 56,
гр. Шипка водачът В. В. К., при управление на лек автомобил марка „АУДИ“,
модел А6, с рег. № ******* ВР нарушил правилата за движение по ЗДвП
2
/чл.50, ал.1: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат
по пътя с предимство.“ И чл.45, ал.2 ППЗДвП: „Пътните знаци относно
предимството имат следните изображения и наименования: Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“, чл.46, ал. 2 ЗДвП:“Пътен знак
Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“,
като по непредпазливост причинил смъртта на С. Г.а Н.а и средна телесна
повреда на Г. С. Б. – престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, предл.2, б.б, пр.1,
вр. чл.343, ал.1, вр. чл.342, ал.1, пр. трето НК. С присъдата В. К. е осъден на
лишаване от свобода за срок от 3 години, отложено с изпитателен срок от 4
години.
Съгласно заключението към КСАТМЕ и предвид направените от в.л.
корекции по автотехническата част, ударът е настъпил в дясната лента,
считано за посоката на движени на л.а „Тойота Рав 4“ с рег. № *******, като е
челен централен за л.а „Тойота Рав 4“ с рег. № ******* и в дясна странична
част за л.а. „Ауди А6“, с рег. № ******* ВР. Л.а. „Ауди А6“, с рег. № *******
ВР се е движел по път II 56, сигнализиран със знак „Стоп“, преди удара – със
скорост 34 км./ч., при ограничение от 30 км./ч., а л.а „Тойота Рав 4“ с рег. №
******* се е движел по път I-5 със скорост 82 км/ч. при ограничение 60 км./ч.
При приближаване на кръстовището л.а. „Ауди А6“, с рег. № ******* ВР не е
спрял на стоп-линията и без да намалява скоростта си на движение, е навлязъл
в кръстовището. Водачът на л.а „Тойота Рав 4“ с рег. № ******* е възприел
л.а. „Ауди А6“, с рег. № ******* ВР и е задействал спирачната уредба на
автомобила, при което са отложени спирачни следи от 8,20м., но е настъпил
сблъсък между двата автомобила. Ударът е бил непредовратим и за двамата
водачи и при спазване на ограничението на скоростта. Единствената причина
за настъпване на процесното ПТП е от субективен характер и се свежда до
предприетите действия от водача на л.а. „Ауди А6“, с рег. № ******* ВР в
създадената пътна ситуация на кръстовището на ПП I-5 и воторкласен път II
56 – навлизане на пътното платно на път с предимство за преминаване в
момент, когато по него се е движел и приближавал л.а „Тойота Рав 4“ с рег. №
*******. Единствената възможност за предотвратяване на удара е била л.а.
„Ауди А6“, с рег. № ******* ВР да не навлиза в пътното платно на пътя с
предимство. Смъртта на С. Н.а се дължи на съчетана черепно-мозъчна, гръдна
и коремна травма и е настъпила в пряка причинно-следствена връзка с
посоченото ПТП. Локализацията, морфологията и тежестта на травмите по
тялото на пострадалата показват, че към момента на ПТП същата е била без
поставен предпазен колан. При отклонение на тялото в страни при страничен
удар предпазният колан не може да ограничи движението му така, както при
челен удар, тоест същият е неефективен. Механизмът на произшествието и
тежестта на повредите по л.а. „Ауди А6“, с рег. № ******* ВР са дали
основание на вещите лица категорично да посочат, че вредоносните
3
увреждания щяха да настъпят независимо от това дали пострадалата е била с
поставен предпазен колан.
Съгласно показанията на св.В.И. Н.А, майка на С. Г.а Н.а , последната
им е била единствено дете - на нея и на съпруга й Г. И. Н.. Научили за
катастрофата, в която загинала дъщеря им още в самия ден. Те били тръгнали
с нейния приятел, със сина й и неговото дете на почивка. Свидетелката и
ищецът чакали да им се обадят, за да ги информират дали са пристигнали, но
никой не се обади. Тогава се обадила свидетелката – един път, два пъти, не
отговаряли. След това им се обадил нейният приятел В. К. от нейния телефон
и разбрали за катастрофата. Той се обадил от нейния телефон и казал на
свидетелката: „Ние катастрофирахме малко”. Тогава свидетелката много се
разтревожила, питала как са, добре ли са, а той й казал: „Всички сме добре.
Притеснявам се за С.”. Свидетелката отишла при мъжа й и му казала, че са
катастрофирали и че веднага трябва да тръгват, а всъщност не знаели за къде,
освен, че е някъде около Казанлък. Свидетелката разбрала, че е дошла
линейка и тогава се обадил мъжът й на негова братовчедка от гр. Казанлък да
отиде веднага в болницата да разбере какво е състоянието на дъщеря им.
Свидетелката продължила да звъни на внука й А.. Детето отначало не й
вдигало телефона, след това й вдигнало и й казало: „Бабо, катастрофирахме!
На мен са ми затиснати крачетата!”. Питала го какво става с майка му, дошла
ли е линейката и детето й казало, че е дошла линейката. След това й се обадил
приятелят на С. В. и й казал абсолютно директно: „С. почина.” Колата била
негова и той я карал, С. седяла до него на предната седалка, а децата отзад.
След като разбрали за трагедията, свидетелката и ищецът започнали да
плачат, да викат, не можели да повярват. С мъжа й били в шок, преживявали
истински ужас. Не искали да повярват, било голяма мъка, голям шок.
Тръгнали към Казанлък, а там се чудели как да кажат на детето и как да го
успокоят. Мъчели се да не плачат, за да не го разстройват, но не можели,
защото мъката била голяма. И досега страдали, чувствали се много зле,
мъката им била огромна. Връзката на С. с баща й винаги била много силна и
отношенията им били прекрасни. След случилото се със С., ищецът се
чувствал много тъжен, не се чувствал добре, не му се искало да говори и да
общува с хората както преди, нищо не му се правело, не се хранел и много
отслабна. Това бил най-тъжният момент в живота им. Връзката между баща и
дъщеря била силна. Баща й винаги бил до нея, участвал във всичко, което е
необходимо, за да бъде обгрижена, помагал в отглеждането й, възпитавал я,
учил я да кара колело, в училище й помагаше, след това, като станала
студентка, й помагал от каквото има нужда. Тя имала уважение и добро
отношение към тях.След смъртта на С., осиновили нейният син А., защото
баща, му който го отвел в деня на смъртта, починал, само след два месеца и
половина след това и детето останало пълен сирак. След осиновяването на А.,
свидетелката и ищецът се мобилизирали, защото трябвало да се грижат за
него, но болката от загубата на дъщеря им не минавала.
Съдът преценява свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК,
доколкото същите са дадени от съпругата на ищеца, която също води дело с
ответника. Съдът намира, че показанията се подкрепят от доказателствения
4
материал и са последователни и житейски логични. Обстоятелството, че в
последствие свидетелката е конституирана като страна, не ги опорочава, тъй
като към датата на разпита свидетелката не е имала качеството на страна.
Предвид изложеното съдът ги кредитира изцяло.
Съгласно показанията на св. В. В. К. той управлявал лек автомобил
марка „Ауди А6”, посока от гр. София за гр. Бургас, като преди това решили
да разгледат забележителностите около гр. Шипк. На разклона на с. Шипка,
идвайки долу от Хисар, спрели на кръстовището на знак „Стоп”. Свидетелят
твърди, че се огледал, не видял автомобил и в двете посоки и потеглил. Малко
по-късно усетил много силен удар от дясната страна, загубил съзнание и
когато се събудил, С. лежала цялата в кръв в ръцете му, отзад децата викали.
А. бил с притиснат крак, а синът на свидетеля бил с леки наранявания.
Свидетелят твърди, че не може да си обясни как се е случила катастрофата,
освен с високата скорост на другата кола, за да не я види. В момента, когато
настъпил ударът, колата ла в крайна дясна лента и вече щял да влязе в
уширението на самото кръстовище. Автомобилът бил ударен в колонката при
предното стъкло на предната врата, към предния десен калник и била
смачкана колонката между вратите.
Съгласно показанията на св. Г. С. Б., тя управлявале другият автомобил -
л.а. „Тойота - РАВ 4”. ПТП-то се случило на Околовръстния път от гр.
Казанлък за гр. Габрово, в района на с Шипка, сутринта, към 09,30 ч. Тя
пътувала за работа за гр. Габрово, знаела, че има ограничение, защото там има
кръстовище и често има и полиция, и камери, и го спазвала. Изведнъж върху
нея от лявата й страна връхлетяла кола пред нейния автомобил и тя натиснала
спирачки, но се случил удар. Другият автомобил излязъл неочаквано пред нея
и тя го ударила в предната част. Свидетелката имала видимост по пътя напред
към кръстовището, около 100 м. Веднага щом забелязала автомобила, се
опитала да спре, движела се с разрешената скорост. След удара свидетелката
се опитала да излезе от колата, махнала си колана и излязла с усилия, защото
усещала как трепери цялото й тяло. След като излязла, имало вече хора от
колите, които били дошли от селото.
Предвид приетите по делото писмени доказателства, заключение към
КСАТМЕ и влязлата в сила присъда съдът не кредитира показанията на св. К.
в частта, в която сочи, че е спрял на знака Стоп, огледал се е и не е имало
приближаваща се кола по пътя с предимство. В оставалата част съдът
кредитира показанията на св. К. и св.Б..
От така събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря си, които са в пряка и
непосредствена връзка с противоправното поведение на застрахования при
ответника водач.
Относно неимуществените вреди: Обезщетението за неимуществени
вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД/. В
задължителната практика на ВКС /т. ІІ от ППВС № 4/68 и множество решения
по чл. 290 ГПК/ са определени критериите за това понятието. Постановено е,
че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно
5
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението-характер на увреждането, начин на
извършване, обстоятелства, при които е настъпило, усложненията на здравето
на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания;
при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, като изброяване е
примерно, а не изчерпателно.
В случая съдът намира, че при определяне на обезщетението следва да
се отчете на близката родствена връзка между ищеца и загиналата, добрите им
отношения / бащата и дъщерята са били близки, общували са често/, възрастта
на починалата /39 г. / и внезапния неочакван начин, по който това е станало,
емоционалното изживяване на тъгата от загубата , промЯ.та в личността му /
бил по-тъжен, мълчалив, не се хранел, отслабнал много, нямал енергия /,
необходимостта от полагане на грижи за внука му, както и общото ниво на
икономическо състояние в страната към датата на събитието. При изложените
съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на
вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на
обезщетение от 150 000лв. За тази сума претенцията е основателна и трябва да
се уважи.
Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава и иска по
чл.86 ЗЗД: Застрахователна претенция към ответника била получена от него
на 1.11.2021г.г. С писмо от 12.11.2021г. ЗАД „А.Б.“ АД е поискало да бъдат
ангажирани безспорни доказателства за виновността на застрахования в
дружеството водач и в тази връзка изискало документи. Съгласно чл.496, ал.1
КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Съгласно чл.409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен
в случаите на чл. 380, ал. 3 /когато не е представен банкова сметка, а в случая
такава е представена с молбата до застрахователя/. Съгласно чл.405 КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. Съгласно чл.108, ал.3 КЗ в случаите
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал.
1, а съгласно ал.4 отговорът на застрахователя по чл. 496, ал. 2, т. 2 се счита за
отказване на плащане по смисъла на ал. 1, т. 2.
В случая застрахователят е изискал допълнителни документи в 3-
месечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, като на основание цитираните норми на
чл.108, ал.3 КЗ вр. чл.496, ал.1 и ал.4 КЗ, макар с претенцията да не са
представени всички изискани доказателства, произнасянето следва да се счита
за отказ. Следователно застрахователят е изпаднал в забава от деня на отказа
6
да изплати застрахователно обезщетение – 12.11.2021г., от която дата дължи
обезщетение за забава, но предвид диспозитивното начало съдът следва да
съобрази искането на ищеца обезщетение за забава да се присъди с начална
дата 1.2.2022г.
Изчислено по реда на чл.162 ГПК, обезщетение за забава за периода
1.2.2022г.- 7.4.2022г. е в размер на 2750,22лв.
Предвид настъпилото в хода на процеса наследствено правоприемство
на всеки от ищците следва да се присъдят сумите 75000лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и 1375,11лв. обезщетение за забава за периода
1.2.2022г.- 7.4.2022г.
Относно разноските:
Предявените искове са с обща цена 152750,22 лв. и са основателни.
Ищцовата страна е поискала присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на адв. К. Й. М. от САК с ЕГН **********, гр. София, ул.
******* №8 по реда на чл.38, ал.1 ЗА /л.32 от делото/. На основание чл. 38,
ал.2 ЗА, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г.,
както и фактическата и правна сложност на делото, обема събрани
доказателства и извършени процесуални действия, цената на иска и
приключването на производството в 4 съдебни заседания, съдът намира, че
следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 4700лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати държавна такса и разноски в полза на Софийски градски съд в размер на
6510,01лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК *******, гр. София, ул. ******* да плати на
В.И. Н.а с ЕГН **********, с адрес с. Голяновци, общ. Костинброд, ул.
******* /конституирана в хода на процеса като наследник на Г. И. Н. с ЕГН
**********/, сумите:
- 75 000лв., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане
на исковата молба в съда - 07.04.2022г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на С. Г.а Н.а с ЕГН : ********** /дъщеря на Г. И. Н. /, вследствие на
ПТП, настъпило на 02.09.2021г., около 8,55ч., на кръстовището на път 1-5
/км.174+800/ с път II 56, гр. Шипка, между л.а „Тойота Рав 4“ с рег. №
******* и л.а. „Ауди А6“, с рег. № ******* ВР, управляван от водача В. В. К.,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответника;
7
- 1375,11лв. – обезщетение за забава за периода от 01.02.2022г. до
датата на завеждане на исковата молба в съда - 07.04.2022г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК *******, гр. София, ул. ******* да плати
на А.П. Т. с ЕГН **********, с адрес с. Голяновци, общ. Костинброд, ул.
******* /действащ със съгласието на законния си представител В.И. Н.а,
конституиран в хода на процеса като наследник на Г. И. Н. с ЕГН **********/,
сумите:
- 75 000лв., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане
на исковата молба в съда - 07.04.2022г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на С. Г.а Н.а с ЕГН : ********** /дъщеря на Г. И. Н. /, вследствие на
ПТП, настъпило на 02.09.2021г., около 8,55ч., на кръстовището на път 1-5
/км.174+800/ с път II 56, гр. Шипка, между л.а „Тойота Рав 4“ с рег. №
******* и л.а. „Ауди А6“, с рег. № ******* ВР, управляван от водача В. В. К.,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответника;
- 1375,11лв. – обезщетение за забава за периода от 01.02.2022г. до датата
на завеждане на исковата молба в съда - 07.04.2022г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК *******, гр. София, ул. *******, да
плати на адв. К. Й. М. от САК с ЕГН **********, гр. София, ул. ******* №8
по реда на чл.38, ал.1 ЗА сумата 4700лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК *******, гр. София, ул. ******* да
плати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
6510,01лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8